1 Р Е Ш Е Н И Е № 126 С. 02.05.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 5 април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: М. И. И. П. При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 1227/2010г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 111 от 01.02.2011г., постановено по настоящото дело № 1227/2010г. на ВКС, ІІ- г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 644 от 19.05.2010г. по в.гр.д. № 532/2010., с което е отменено решението на Варненския районен съд, ХХІ с-в, № 280 от 28.01.2010г. по гр.д. № 9591/2009г. и вместо това с въззивното решение са отхвърлени предявените от Н. П. против [фирма] [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос задължителен ли е подборът по чл. 329, ал. 1 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на част от щатните бройки, когато останалите щатни бройки са трансформирани в друга длъжност. Ответникът по касация [фирма] [населено място] моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по съображения, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата”. Приел е за установено, че при постъпване на работа на възстановената със съдебно решение Н. П., работодателят е създал на 07.07.2009г. една щатна бройка за длъжността „касиер счетоводство” в отдел „Финанси”, на която е назначил ищцата. Със заповед от 10.07.2009г., след като е премахната единствената щатна бройка за длъжността „касиер счетоводство” в отдел „Финанси”, трудовото правоотношение на ищцата отново е прекратено. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че работодателят е следвало да извърши подбор между нея и заемащите длъжността „отчетник финанси”, предвид трансформиране на двете щатни бройки за длъжността „касиер счетоводство” в „отчетник финанси” и съвпадащите трудови функции. Приел е, че длъжностите „отчетник финанси” са били създадени преди възстановяването на ищцата на работа, при премахването на двете щатни бройки за длъжността „касиер счетоводство”. Поради това неотносимо към предмета на спора е дали двете длъжности са идентични. Приел е, че дори да са идентични, това не обосновава извод за липса на реално съкращаване на щата. С приложеното решение от 03.01.2008г. по гр.д. № 791/2007г. на Софийски апелативен съд, постановено по реда на § 2, ал. 4 ПЗР ГПК във вр. чл. 218а ГПК е прието, че при идентичност на основните трудови функции на закритата длъжност „касиер в стол” и новосъздадената длъжност „оператор на компютър” не е налице реално, а фиктивно съкращаване на щата. За да извърши законно уволнението поради съкращаването на една от няколкото щатни бройки за длъжността, работодателят е длъжен да извърши подбор по чл. 329 КТ между лицата, които към момента на промяната на щата са заемали съкращаваната длъжност. ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно същата разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос ВКС съобрази следното: Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ - съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. При т. нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, по критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи новооткритата длъжност. Предвид дадения отговор на поставения въпрос ВКС намира касационната жалба за основателна. Уволнението на касатора Н. П. Ж. е извършено след отмяна на предходно уволнение и възстановяването й на работа с влязло в сила решение, след като работодателят е създал на 07.07.2009г. една щатна бройка за длъжността „касиер счетоводител” и я е приел на работа, а на 10.07.2009г. с решение на УС е закрил длъжността. Заеманата от жалбоподателката при предходното уволнение длъжност „касиер счетоводител” междувременно е била премахната със заповед на Гл. изп. директор от 31.03.2009г. като са премахнати двете щатни бройки за длъжността, и със същото решение в същия отдел „Финанси” са открити две щатни бройки за длъжността „отчетник финанси”. Сравнението на длъжностните характеристики за длъжностите „касиер счетоводител” и „отчетник финанси” сочи на запазване в новосъздадената длъжност на съществените трудови функции по приемане, съхраняване и предаване на парични средства, платежни документи и ценни книжа; извършване на касови операции; ежедневно изготвяне на справка за движението на паричните средства в касата на дружеството; изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството. Запазено е мястото на длъжността в организационната структура на предприятието, идентични са изискванията за образование, професионален опит, допълнителните изисквания и личностни изисквания за заемането на закритата и новата длъжност, преназначени са на 01.04.2009г. на новосъздадената длъжност двете служителки, заемали закритата длъжност. Изложеното налага извод за извършено фиктивно съкращаване на щата, при което след възстановяване на трудовото правоотношение с незаконно уволнената служителка, работодателят е следвало да извърши подбор между нея и заемащите същата длъжност две лица, и по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ да определи за уволнение и прекрати трудовото правоотношение с тази служителка, която има по-ниска квалификация и работи по-лошо. Уволнение на Н. П., без да е извършено сравнение и подбор с останалите служителки, извършващи същата работа, е незаконно и следва да бъде отменено. Следва да бъдат уважени и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като искът за присъждане на обезщетение за безработица през периода на уволнението се уважи в размер на 3040,52 лв., в който размер искът е уважен от първоинстанционния съд след прихващане с изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ. Поради липса на въззивна жалба от ищцата в отхвърлената част за разликата до пълния размер на иска, решението на Варненския районен съд в тази част е влязло в сила. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1902 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 644 от 19.05.2010г. по в.гр.д. № 532/2010., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. П. Ж., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], извършено със заповед № 23/10.07.2009г. на Гл. изп. директор на [фирма] [населено място], с което е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. ВЪЗСТАНОВЯВА Н. П. Ж. на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, счетоводство” в отдел „Финанси” на [фирма] [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Н. П. Ж. сумата 3040,52 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, след извършено прихващане с изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ общо в размер на 3217, 48 лв., както и сумата 1902 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати сумата 221,62 лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: