Р Е Ш Е Н И Е № 576 гр. София, 08 март 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1769 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Т. П. П. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №82/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Троян и ВНОХД №123/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч. С присъда №9 от 23.02.2012 г., постановено по НОХД №82/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Троян, П. е признат за виновен в това, че на 27.02.2010 г. в [населено място] село на [улица], управлявал лек автомобил- „......” с регистрационна табела „.......” с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, като на основание чл.343б, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години и на основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца. С присъдата П. е бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място е управлявал моторно превозно средство лек автомобил- „.....” и си е служил с табела, поставена на автомобила „......”, която не е била издадена от съответните органи- ОД на МВР- [населено място], като на основание чл.345 НК и чл.54 НК му е наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години. С присъдата по отношение на П. на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо най- тежко наказание шест месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Тази присъда е била изцяло отменена с присъда №9 от 04.04.2012 г., постановена по ВНОХД №123/2012 г. по описа на Окръжен съд-. гр. Ловеч, като Т. П. е признат за невинен и оправдан по обвиненията за извършване на престъпления по чл.343б, ал.1 НК и чл.345 НК. С решение №304 от 29.04.2012 г., постановено по КНД №965/2012 г., по описа на ВКС, НК, ІІІ НО е изцяло отменена въззивната присъда №9 от 04.04.2012 г., постановена по ВНОХД №123/2012 г. по описа на Окръжен съд-. гр. Ловеч, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решение №97 от 21.08.2012 г., постановено по ВНОХД №277/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч, е изменена постановената първоинстанционна присъда, като е намалено наказанието, наложено на П. за престъплението по чл.343б, ал.1 НК, от шест месеца на три месеца „лишаване от свобода” и определеното по реда на чл.23, ал.1 НК общо наказание от шест месеца на три месеца „лишаване от свобода”. В искането се поддържа, че неправилно съдът е приложил материалния закон, като не са посочени конкретни оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, а са оспорени част от доказателствените материали и се поддържа, че те са били неправилно ценени. Поддържа се, че в хода на производството са допуснати и съществени нарушения на процесуални правила, които са свързани с неправилна оценка на събраните доказателствени материали и липса на мотиви на постановения първоинстанционен съдебен акт, като се поддържа, че съдът е преписал обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Оспорват се и изводите на съдебните състави по отношение на установената концентрация на алкохол в кръвта на осъдения, като се поддържа, че при взимането на кръвната му проба не е спазен редът по Наредба №30/2001 г. Поддържа се, че П. е бил упоен към момента на взимане на кръвната проба и в протокола за взетата проба лекарят, осъществил манипулацията, не е вписал данни за психическото и физическото състояние на осъдения. С искането се правят и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и извършителя му. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а П. да бъде изцяло оправдан. В съдебно заседание защитата на осъдения предлага да бъде уважено искането, като е поддържа, че в хода на воденото наказателно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като са били ценени доказателства, които не са били събрани по установения ред. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и трябва да бъде разгледано. Атакуваното производство не е било проверявано по касационен ред и може да бъде разгледано по реда на възобновяването. По основателността на искането Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационната инстанция не възприе оплакванията на защитата на осъдения, отразени в искането и потвърдени в съдебно заседание, за това, че предходните съдебни състави неправилно са ценили доказателствените материали и с постановяване на осъдителни съдебни актове по чл.343б, ал.1 НК и чл.345 НК по отношение на П., са допуснали съществени нарушения на процесуални правила. В хода на приключилото наказателно производство е бил направен верен анализ на доказателствата, като правилно съдилищата са приели, че осъденият на 27.02.2010 г. е посетил ловна хижа, намираща се до [населено място], където той е употребил алкохол. Това е установено от показанията на свидетелите З., Й., М. и П., които са присъствали на събирането на ловната дружинка. В подкрепя на извода за това, че Т. П. е употребил алкохол преди да катастрофира с управлявания от него автомобил са и показанията на свидетеля Ц., който е категоричен, че непосредствено преди инцидента осъденият му е казал, че не може да го закара до Т. защото е употребил алкохол. Не са допуснати нарушения при анализа на показанията на свидетелите П., С., О. и П. и вярно първостепенният и въззивният съд са приели, че от тези гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че Т. П. към момента на автопроизшествието е управлявал автомобила. От тези гласни доказателства се установява и начинът на настъпване на произшествието, а именно това, че превозното средство се е движило криволичейки и именно затова джипът се е ударил в кладенец и се е обърнал. При оценката на показанията на обсъжданите свидетели може да бъде направен извод за налични противоречия по отношение на въпроса за това колко са били возещите се в автомобила и дали непосредствено след произшествието от купето е излязъл човек, намиращ се в него, който е напуснал и местопроизшествието. Касационната инстанция споделя доказателствения анализ на въззивния съд за това, че показанията на свидетелите П. и П. (които твърдят, че са видели сянка на човек, отдалечил се от автомобила) противоречат на показанията на свидетелката О. и свидетелят С., които твърдят, че осъденият е бил сам и именно той е управлявал превозното средство. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят от заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза. Правилно това заключение е било ценено, като вярно съдилищата са приели, че то установява важния за изхода на производството факт, че нараняването на П. е получено при преобръщането на автомобила и удара на главата му в горна лява част на вътрешността на купето. Този удар е настъпил в рамката на страничното ветроупорно стъкло и нейния предногорен ъгъл. Експертите са категорични, че този извод следва от вида и формата на раната на осъдения. В хода на съдебното следствие първостепенният съд е приобщил по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК показанията на свидетелите С. и О., дадени на досъдебното производство по реда на чл.223, ал.1 НПК. При този извод на експертите, направен на базата на обективно установени обстоятелства, свързани с раната на П. касационната инстанция споделя изцяло преценката на предходните съдебни състави че показанията на свидетелите О. и С. са достоверни, а не тези на свидетелите П. и П.. Правилно не са били кредитирани показанията на свидетелите Т. К. (дядо на осъдения) и П. (майка на осъдения), като законосъобразно съдилищата са приели, че те противоречат на останалите, събрани в хода на производството доказателства. Това е така, тъй като по делото е установено по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че осъденият П. е бил сам на събирането на ловната дружинка. Не съществува основание да се приеме, че непосредствено след като осъденият е напуснал сам помещението той се е срещнал с дядо си, който впоследствие е карал автомобила до мястото на произшествието. Правилно предходните съдебни състави са обсъдили показанията на свидетелите Б. и О., като вярно са приели, че те не опровергават обвинителната теза и конкретно не установяват обстоятелството, че при произшествието автомобилът е бил управляван от свидетеля К., а не от осъдения П.. В подкрепа на това е обстоятелството, че двамата в показанията си поддържат, че са възприели автомобила около 20 часа на инкриминираната дата (преди осъденият да пристигне на събирането на ловната дружинка), а произшествието е настъпило след 21 часа, когато той вече си е тръгвал. Дори да се приеме, че на отиване автомобилът е управляван от свидетелят К., това по никакъв начин не означава, че след това той отново е бил каран от него, а не от осъдения П., още повече, че никой от присъствалите на събирането свидетели не е възприел К. по време на срещата. В подкрепа на извода, че именно осъденият е управлявал автомобила е и обстоятелството, че след като е бил транспортиран в медицинското заведение, той е укрил механизма на получаване на увреждането и конкретно това, че е пострадал от пътно- транспортно произшествие, като по този начин очевидно е целил да избегне отговорност, предвид употребения алкохол. Това е допълнително основание да се приеме, че осъденият е управлявал автомобила, както и да не бъдат кредитирани показанията на обсъдените по- горе свидетели, твърдящи че колата е управлявана от дядо му. Не последно място трябва да бъде посочено и това, че е житейски неправдоподобно след произшествие, при което близък твой роднина получава сериозно нараняване (което е било и основание за спешна медицинска намеса), да напуснеш управлявания от теб автомобил и да го изоставиш, защото той ти казал да си тръгваш. Ако бъдат кредитирани показанията на свидетеля К. би следвало да бъде възприето именно такова поведение. Ето защо и касационната инстанция прие, че правилно предходните съдебни състави са ценили тези гласни доказателствени материали, който установяват, че именно осъденият П. е управлявал автомобила, а не свидетелят К.. Видно от приложените искания за провеждане на разпит пред съдия и материалите по делото, към момента на извършване и на двете следствени действия- 20.07.2010 г. (дата на провеждане на разпита на свидетелите), осъденият П. вече е бил привлечен в качеството му на обвиняем и му е било повдигнато обвинение за извършване на престъпления по чл.345 НК и по чл.343б НК. Към този момент той е имал и защитник- адв. М.. В процесуалният закон е предвиден по изричен начин ред за осъществяване на разпита по чл.223 НПК, като законодателят е посочил, че органът на досъдебното производство трябва да осигури възможност обвиняемия и неговия защитник да участват при провеждането му. По делото е приложен констативен протокол (л.146 от досъдебното производство), от който е видно, че единствено обвиняемият е бил уведомен за провеждането на това процесуално действие. Няма спор, че защитникът му не е бил уведомен- обстоятелство, което се установява от приложените по делото искания за провеждане на разпитите на посочените двама свидетели. Самите разпити са били извършени в отсъствие на осъдения П. и на неговия защитник. Касационната инстанция прецени, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.1 НПК, като обсъжданите процесуални действия не са били извършени при спазване на установения процесуален ред. Ето защо те неправилно са били приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281, ал.1 НПК и съдът не е имал възможност да нито да ползва, нито да цени показанията на тези двама свидетели, депозирани на досъдебното производство. Въпреки допуснатото нарушение, при внимателно запознаване с показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие, може да бъде направен извод, че те съобщават сходни факти, с тези, дадени на досъдебното производство. Ето защо след като бъдат изключени от доказателствената маса неправилно приобщените показания на тези двама свидетели, това не води до различни фактически изводи и допуснатото нарушение не е опорочило атакуваните съдебни актове. На това основание касационната инстанция прие, че констатираното нарушение на процесуални правила не може да бъде основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Не може да бъде споделено и оплакването на защитата за това, че неправилно решаващите съдилища са преценили, че осъденият е управлявал автомобил с концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда. Видно от приложените по делото съдебно- медицински експертизи и протокол за химическо изследване концентрацията на алкохол в кръвта на Т. П. е била 2, 49 на хиляда. Това е установено по предвидения в Наредба №30/2001 г. ред, като пробата е била взета по посочения в този подзаконов нормативен акт ред и е била изследвана в срока и по начините, определени в него. Не могат да бъдат възприети оплакванията, че непопълването на графите в протокола за медицинско изследване опорочава процедурата и е пречка да бъде ценено цялото изследване, тъй като действително в чл.10 от Наредба №30 е предвидено да бъдат вписана информация за състоянието на изследването лице към момента на взимане на пробата, но това е възможно само ако то е било адекватно и контактно, както и е било в състояние да отговори на въпроси, поставени при снемане на анамнезата му. В случая П. се е нуждаел от незабавна медицинска помощ, предвид полученото в резултат на произшествието увреждане, което е и основание изясняването на тези въпроси и попълването на медицинското изследване да е обективно невъзможно. В подкрепа на извода, че липсата на отразяване в протокола за медицинско изследване на тези данни не е пречка да бъдат ценени и ползвани резултатите на изследването, са и решения по НД №616/2012 г. ВКС, НК, І НО и по НД №158/2010 г. ВКС, НК, ІІ НО. Касационната инстанция не възприе и оплакването на защитата за това, че неправилно е било ценено химическото изследване на кръвта на осъдения, тъй като изследването е било извършено по метода на В., а не по газхроматографския метод. Действително тази методология за изследване на кръвта не е най- модерната известна (за пръв път е възприета през 1932 г.), но въпреки това в нормата на чл.16, ал.1 от Наредба №30 тя е приета като един от двата начина, по които е възможно да бъде извършено изследването. Доколкото процедурата, предвидена в коментирания подзаконов нормативен акт е била спазена няма основание само въз основа на възприетия метод да бъде изключен резултатът от изследването. В този смисъл е и решение по НД №75/1987 г., ВКС, НК, ІІІ НО, в което съдът е приел, че с използването на метода на В. е възможно да бъде установена концентрацията на алкохол в кръвта за нуждите на наказателното производство. Предвид всичко изложено, касационната инстанция прие, че в хода на воденото срещу осъдения П. наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила във връзка с анализа на събраните доказателствени материали и не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна на постановените съдебни актове и възобновяване на приключилото наказателно производство. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон По обвинението за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК Касационната инстанция прецени, че правилно осъденият П. е бил признат за виновен в извършване на това престъпление. От обективна страна на инкриминираната дата и място правилно предходните съдебни състави са преценили, че той е управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 2,49 на хиляда, като това е било установено по предвидения в Наредба №30/2001 г. ред. Престъплението е било осъществено и от субективна страна при форма на вината „пряк умисъл”, като законосъобразно е прието, че П. е знаел, че е употребил алкохол и въпреки това е управлявал автомобила, с който впоследствие е катастрофирал. По обвинението за извършване на престъпление по чл.345 НК Правилно предходните съдебни състави са преценили, че осъденият П. е осъществил и това престъпление, като от обективна страна е управлявал на инкриминираната дата и място моторно превозно средство с поставена задна табела на автомобила „........”, вместо редовно издадената регистрационна табела с ДК [рег.номер на МПС] . Няма спор, че управлението на автомобил в пътната мрежа (където е станало и пътното произшествие) представлява служене с контролен знак, неиздаден от съответните органи и това действие правилно е било възприето като съставомерно по чл.345 НК. Това, че осъденият не е бил собственик на превозното средство не е основание да се приеме, че той не е осъществил обсъжданото престъпление, тъй като негов субект е всяко лице, което управлява превозното средство, без значение дали е негов собственик. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като П. е съзнавал, че управлява автомобил с неиздадена от съответните органи регистрационна табела. Това обстоятелство е установено от множеството показания на свидетели, които са категорични, че този автомобил е използван преимуществено от осъдения и той без съмнение е знаел каква регистрационна табела е поставена в задната му част. Касационната инстанция не намира за необходимо да излага съображения дали управлението на автомобила с липсващ преден регистрационен номер е съставомерно по обсъждания законов текст, тъй като това действие не е включено в обвинението- предмет на приключилото наказателно производство. Всички оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон, отразени в касационната жалба са относими към допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с оценката на доказателствените материали. Ето защо е безпредметно да бъдат повторно обсъждани в частта на касационното решение, относимо до това касационно основание. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Касационната инстанция прецени, че не са налице основания за редуциране на отмереното на осъдения П. наказание (по което и да е от двете престъпления, в извършването на които е бил признат за виновен и определеното общо наказание). По отношение на престъплението по чл. 345 НК определеното наказание е било в минимален размер при приложение на предвиденото по- тежко наказание. При определянето му правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства младата възраст на П., добрите му характеристични данни, чистото му съдебно минало. По отношение на това престъпление по отношение на осъдения не са били констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на престъплението по чл.343б, ал.1 НК без съмнение като отегчаващо отговорността обстоятелства е трябвало да бъде ценено значителното количество алкохол в кръвта на осъдения, която двукратно надвишава предвидената в материалната норма граница. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно по отношение на П. са били определени предвидените минимални наказания от три месеца „лишаване от свобода” за всяко едно от двете престъпления, законосъобразно по реда на чл.23 НК е определено едно общо най- тежко наказание три месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за минималния, предвиден в закона изпитателен срок. Така отмереното наказание не е явно несправедливо е не следва да бъде допълнително редуцирано с приложението на чл.55, ал.1, т.2 НК. Не съществува и възможност да бъде редуциран определения по реда на чл.66, ал.1 НК изпитателен срок, тъй като по отношение на осъдения е бил определен минималния, предвиден в закона. Касационната инстанция констатира, че първостепенният съд е допуснал грешка, като е наложил наказанието „лишаване от свобода” за всяко едно от престъпленията, след което е определил по реда на чл.23 НК едно общо наказание и едва след това на основание чл.343г е наложил наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство по отношение на П.. Няма спор, че в чл.343г НК е предвидено кумулативно наказание, което се налага наред с основното за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 НК. В този случай то е трябвало да бъде наложено за това престъпление, след като, ако съдът е приел, че са налице предпоставките за това, то е трябвало да бъде присъединено към определеното общо наказание от три месеца „лишаване от свобода” по реда на чл.23, ал.2 НК. При настоящата конструкция на диспозитива на първостепенната присъда (която не е била коригирана от въззивната инстанция) и при липса на присъединяване на това наказание към определеното общо най- тежко, същото не може да бъде изтърпяно, тъй като с приложението на чл.23 НК се преклудира възможността да бъдат търпени наказанията, отмерени на подсъдимия по отделните престъпления и трябва да бъде търпяно единствено и само определеното общо наказание. Доколкото настоящото производство се развива по искане на осъденото лице за касационната инстанция не съществува възможност да отстрани посоченото нарушение, а единствено да го констатира. С оглед пълнота на настоящият съдебен акт трябва да бъде отбелязано и това, че първостепенният съд неправилно е преценявал възможността да бъде отлагано изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” по реда на чл.66, ал.1 НК за всяко едно от престъпленията, осъществени от осъдения при условията на реална съвкупност. В този случай съдът е трябвало да отмери наказанието за всяко едно от тях, да определи по реда на чл.23 НК едно общо най- тежко наказание и една след това да отложи изпълнението му. Предвид всичко изложено съдът прецени, че искането за възобновяване е неоснователно и същото не трябва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. П. П. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №82/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Троян и ВНОХД №123/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.