2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 283 гр. София,09.05.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1609 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото [община] против решение № 260113/20.04.2021г. по в. тър. д. № 56/2021г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 260037/25.11.2020г. по търг. д. № 197/2019г. на Окръжен съд -Пазарджик, ведно с постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение № 260000/04.01.2021г., [община] е осъдена да заплати на „Еко- хидро-90“ ООД сумата от 136 901,85лв. с ДДС - възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен на 19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на Община-Стрелча“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 10.09.2019г. до окончателното изплащане; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на общината да заплати на „Еко-Хидро-90" ООД: по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура № 6227/15.10.2018г., разликата над 26 293.34лв. до 41 230.73лв. - т.е. 14 937.39 лева; по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6248/15.10.2018г., разликата над 42 941,06 лева до 131 697.12 лева - т.е. 88 756,06 лева; по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6228/15.10.2018г., за 24 476.90 лева, всички стойности с вкл. ДДС, представляващи възнаграждение за извършена работа по договор за обществена поръчка, сключен на 19.01.2015г., с предмет: „Ремонт на улици и пътища на територията на Община-Стрелча", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 10.09.2019г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред всички инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ЕКО-ХИДРО-90” ООД, [населено място], счита, че обжалваното въззивно решение не страда от твърдените от касатора пороци, както и че не са налице сочените от касатора основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като представя списък по чл.80 ГПК.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативният съд е приел, че сключеният между страните договор №25/19.01.2015г. притежава правните характеристики на договор за изработка, сключен при специалните условия на ЗОП. Съгласно чл.1.1 от раздел първи „Предмет на договора“, ответникът, в качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да изпълни обществена поръчка с предмет „Ремонт на улиците и пътищата на територията на община Стрелча“. Според чл.1.2 от договора, обектите, предмет на пътно-ремонтни строителни работи, и общите необходими за изпълнение видове ремонтни работи за всеки обект ще бъдат възлагани от изпълнителя с възлагателни писма. Съгласно чл.1.3, количеството на извършените работи се констатират с протокол за действително извършени работи /обр. 19/, подписани на представители от възложителя и изпълнителя. Уговореният в чл.2-1 от раздел II-ри срок на договора е 30 месеца. Съгласно чл.4, плащането на действително извършените работи се извършва след приключване на строителните дейности по съответно възлагателно писмо, в срока, определен от изпълнителя за отсрочено плащане, но не по-рано от 30 дни след приемането на приключилите строителни дейности, удостоверено с протокол за действително извършени работи и представяне на оригинална фактура от страна на изпълнителя. Споделен е извода на първостепенния съд досежно доказателствената стойност на процесните констативни протоколи, като частни свидетелстващи документи, а именно, че непосочването на дата в двустранно подписаните констативни протоколи за приемане на работата, не е пречка те да бъдат ценени като доказателства, тъй като са подписани от надлежно упълномощено длъжностно лице на общината, като към протоколите са издадени фактури с посочена в тях дата. По спорните въпроси относно фактическото извършване на работата, извършена ли е в изпълнение на процесния договор и в рамките на предмета на договора, решаващият състав е приел следното: Първо, относно Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №5808/04.10.2017г. на стойност 1 909.54 лева с включен ДДС /л.18/, както и за Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №5876/03.01.2018г. на стойност 7605.98 лева с включен ДДС /л.20/ апелативният състав е намерил, че в тях са констатирани като завършени възложени и подлежащи на заплащане работи на Подобект /по процесния договор/ „Ремонт на [улица], [населено място] за участъка от [улица]до [улица], включително полагане на бордюри и повдигане канализационна ревизионна шахта“. Счетено е, че за тези работи е налице възлагателно писмо /л.80/, в което [улица]фигурира под №7. Въпреки, че това писмо не носи дата на изготвяне, както и изходящ номер от страна на възложителя, противно на приетото от първостепенния съд, решаващият състав е намерил, че след подписа, положен от името на кмета, е поставен печат на община Стрелча, който е идентичен с положените такива в останалите възлагателни писма /напр. тези на л.81, л.82, л.83/. С оглед показанията на св. Б., изпълнявал към процесния момент длъжността „Главен инженер и инвеститорски контрол“ и подписал процесните протоколи от името на общината - възложител като осъществяващ техническия надзор, съдът е достигнал до извода, че приетите за извършени видове работа, които свидетелят в изпълнение на възложените му функции е приел и от одобрил от името на възложителя, са извършени по време на действието на процесния договор. Приел е, че единственото изискване в договора е възлагането да е осъществено в писмена форма – с „писма“, като не е изразена воля от страните за формални изискванията към възлагателните писма. Няма изискване и за начина на връчването им /доколкото в писмото е отразена „получих на ръка“/. Посочено е, липсата на изходящ номер на писмото не води до извода, че работата не е възложена. Невъзможността да се установи личното качество на автора на волеизявлението, също не е предпоставка да се приеме, че липсва възлагане на работата. Съдът се е позовал и на факта, че това волеизявление е достигнало до изпълнителя и за него работата е възложена по смисъла на чл.1.2 от договора. Съдържанието на възлагателното писмо включва и ръкописно отразяване - „получих на ръка“, дата - 21.01.2015г. и подпис на управителя, чиято автентичност и датата не е оспорена и не е оборена. Допълнително са изложени съображения, че фактура №5808/04.10.2017г. на стойност 1 909.54 лева с включен ДДС, съгласно заключението от съдебноикономическата експертиза, е осчетоводена в счетоводството на ответната община през 2017г. /единствената от 10-те фактури, описани в исковата молба, която е осчетоводена от ответника/. Второ, относно работите по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6246/15.10.2018г. на стойност 59 493.55 лева с включен ДДС, и по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6247/15.10.2018г. на стойност 72 393.04 лева с включен ДДС,възззивната инстанция не е споделила изводите на окръжния съд. Посочено е, че заключението на съдебнотехническата експертиза съдържа следните констатации: „Фактура № 6246/15.10.2018г. е за ремонт на [улица]; има възлагателно писмо С-1817/28.04.2017г.; количествата СМР са потвърдени от контролното замерване /извършено от вещото лице/ и са на стойност 59 493.55 лева с ДДС; фактура № 6247/15.10.2018г. е за ремонт на [улица]; същата е изцяло асфалтирана и няма никакви кръпки по нея; същата е ремонтирана и разплатена /приложение 7/.“ Вещото лице е приложило като приложение № 7 към заключението си договор от 12.08.2013г., сключен между същите страни като възложител и изпълнител, с предмет „Ремонт пътна основа на [улица], [населено място]“. Съдът е посочил, че Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6246/15.10.2018г. на стойност 59 493.55 лева с включен ДДС и Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6247/15.10.2018г. на стойност 72 393.04 лева с включен ДДС, са съответно за извършване на възложените работи и подлежащи на заплащане за изпълнение на подобект „Ремонт на бул. „Руски, [населено място] - машинно изкърпване на участъци от долно и горно улично платно“ и на подобект „Ремонт на [улица], [населено място] в участъка от [улица]до [улица]. С идентично описание са и обектите, посочени в констативните протоколи обр.19 от 16.08.2013г. Апелативният съд също е констатирал, че дейностите по процесните констативни протоколи обр.19 и тези, представени от ответника с дата 16.08.2013г., съвпадат по отношение наименованията на видовете работи, количествата, единична цена и стойност. Приел е, че между страните е съществувалата облигационна връзка със същия или сходен предмет преди датата на сключване на договора от 19.01.2015г. Съдът е изложил мотиви, че изпълнението на идентични по видове работи, с идентични единични цени и обща стойност в предходен период, не изключва извършването на такъв вид работи и в изпълнение на договора от 2015г. Прието е, че първата инстанция неправилно е интерпретирала показанията на свидетеля Б., който сочи поетапно ремонтиране на отделни участъци от улиците. Конкретно за [улица], който „е една от входните артерии на [населено място] и постоянно се амортизира“, свидетелят е установил, че същият се е ремонтирал почти през година, като свидетелят е категоричен, че работите по предявения му в съдебно заседание протокол за 59 493,55 лева, за който е издадена фактура № 6246/15.10.2018г., касае участъка, който е правен през 2015г., в изпълнение на договора от 2015г., които работи са приети за изпълнение от него, в качеството му на оправомощено лице на общината. Същевременно решаващият състав е констатирал, че в процесните констативни протоколи, макар и без дата, изрично е посочено, че същите са съставени именно по договор №25/19.01.2015г., обект „Ремонт на улици и пътища на територията на община Стрелча“, докато в констативните протоколи обр.19 от 16.08.2013г. е посочен само обект съответно: „Текущ ремонт на бул.„Руски, [населено място] - машинно изкърпване части от долен и горен участък“ /а в процесния протокол описанието е „на участъци от долно и горно улично платно“/; „Текущ ремонт на [улица], [населено място] в участъка от [улица]до [улица]. На следващо място, съдът е намерил за неправилна и възпроизведена от първоинстанционния съд констатация на място от вещото лице, че въпросните улици /както „В. И.“ така и „Руски“/ имат ненарушена цялостна асфалтова настилка и никакви следи от частичен ремонт, който да е правен скоро. Посочено е, че пълното асфалтово покритие е вид ремонтна дейност, като приетата за изпълнена работа с процесния констативен протокол без дата е именно „ремонт на ул. В. И.“, като описанието / наименованието на различните видове дейности са именно „Доставка и полагане на асфалтова смес за долен пласт на покритието“, „Доставка и полагане на плътен асфалтобетон тип А“, докато в констативния протокол от 16.08.2013г. е отразена за приета работа по „текущ ремонт“, което по-скоро предполага частично „изкърпване“ на уличното платно. Апелативният състав е кредитирал обяснението, дадено в съдебно заседание от вещото лице, че се касае за „плътен асфалт, неразрушен асфалт“ и разяснявайки механизма на извършване на ремонт, е обяснил, че е възможно да е извършено изкърпване и след това да е положен цялостен асфалт и затова да не се вижда изкърпването. По отношение на дейностите, приети като изпълнени с Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи „Ремонт на бул. „Руски, [населено място] - машинно изкърпване на участъци от долно и горно улично платно“, за който е издадена фактура № 6246/15.10.2018г. на стойност 59 493.55 лева, е прието, че първоинстанционният съд не е съобразил заключението на вещото лице, което в тази си част не е оспорване от страните, а именно, че количествата са потвърдени от контролното замерване, извършено от вещото лице и са именно на стойност 59 493,55 лева с ДДС. Освен това е съобразено, че за тези дейности е налице и възлагателно писмо - С-1817, с дата 28.04.2017г. - в рамките на срока на договора от 2015г. /л.82/., като ремонтна дейност на [улица]е възложена и с възлагателно писмо изх.№ С-5128/01.10.2015г. /л.83/, с възлагателно писмо изх.№ С- 1845/02.05.2017г. /л.81/, с възлагателно писмо изх.№ С-1845/16.05.2017г. /л.78/, и с възлагателно писмо изх. №С-2426/17.05.2016г. /л.77/ - което пък е в потвърждение на показанията на свидетеля Б., че ремонтни дейности на [улица]са извършвани почти ежегодишно. На следващо място е взето предвид, че „дублиращите“ се протоколи се различават по отразените в графа първа „Позиции ПСД“. Позициите, посочени в процесните констативни протоколи обр. 19 без дата, съвпадат с тези, обозначени в чл.3.1 от договора от 2015г., в която клауза е обозначена стойността на договорените видове работи без ДДС, с посочване на позиция, наименование, мярка и единична цена. Въз основа на съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства, съдът е приел, че работата приета с посочените констативни протоколи, не е извършена преди сключването на договора. За да потвърди частично първостепенното решение, апелативният състав е намерил за неоснователна въззивната жалба на жалбоподателя - ответник относно работите по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура №6227/15.10.2018г., за разликата над 26 293,34 лева до 41 230,73 лева - т.е. за 14 937,39 лева, и по Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура № 6248/15.10.2018г., за разликата над 42 941,06 лева до 131 697,12 лева - т.е. за 88 756,06 лева.. Посочено е, че доводите на общината се свеждат до това, че се касае за изпълнена работа по т. нар. „продължение“ на определени улици, които излизат от чертите на съответното населено място и не попадат в обхвата на договора. Съдът е счел, че Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи, за който е издадена фактура № 6227/15.10.2018г. на стойност 41 230,73 лева, е за възложени и подлежащи на заплащане работи за подобект „ремонт на улици…“, като са изброени 15 улици в [населено място], между които и [улица]. Тези дейсности са изпълнени по възлагателно писмо С-5128/01.10.2015г. Вещото лице е дало заключение, че при направеното контролно замерване на място е установено, че на [улица]има надвишение на количеството СМР, като е направен ремонт на продължението на улицата, което е извън регулационния план на [населено място]. По тази причина вещото лице „не признава“ извършените СМР извън регулацията и е дало заключение, че подлежи на заплащане стойността на извършените СМР, без тези - по продължението на улицата, която стойност е 26 293,34 лева, с ДДС /а не стойността по фактурата и констативния протокол 41 230,73 лева/. Констативен протокол обр.19 за отчет на изпълнените видове работи /л.56/, за който е издадена фактура №6248/15.10.2018г. на стойност 131 697,12 лева, е за дейности също по възлагателно писмо. Вещото лице е дало заключение, че ремонтът на [улица]е извън регулация и следва да се разплати по друг бюджет. По тази причина вещото лице дава констатация, че подлежащи на заплащане са извършените СМР, без тези - по продължението на улицата, които са на стойност 42 941,06 лева, с ДДС /а не стойността по фактурата и констативния протокол 131 697,12 лева/. При така дадените констатации, съдържащи и правни изводи, въззивният съд, на основание чл.202 ГПК, е приел, че заключението на вещото лице в тази му част е извън предмета на поставената му задача, като не става и ясно какво има предвид вещото лице под „продължение“ на улица, на каква база е извършена констатацията, че ремонт на улица от градската пътна мрежа е извън регулация, доколкото улиците и булевардите са част от градската пътна мрежа. Освен това е счетено, че дори да се касае за територия, която е извън регулационните черти на [населено място], то с оглед предметния обхват на договора – ремонт на улици и пътища на територията на община Стрелча, извършените и приети с двата констативни протокола дейности са в изпълнение на договора и доколкото е констатирано изпълнение на възложената работа, то същата подлежи на заплащане. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и да вземе отношение по всички доводи и възражения на страните?; 2/ Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза, установяваща действителното извършване на СМР? По тези въпроси се твърди противоречие с: Решение № 231/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. Г.К IV г.о. на ВКС, Решение № 9тез2/22.02.2011 г. по гр.д. №1863/2010 г., Г.К., IV г.о на ВКС, Решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение от № 75/20.06.2016 г. по т.д. 1608/15 г. на ВКС и Решение № 65/30.07.2014г. по т.д. 1656/13 г. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не покриват сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като в пълно съответствие с практиката на ВКС, въззивната инстанция е извела своите фактически и правни изводи въз основа на доказателствата по делото /писмени и гласни/, взети предвид поотделно и в тяхната съвкупност, като е съобразила доводите и възраженията на страните. Решаващият състав на апелативния съд изключително подробно е обсъдил заключението на техническата експертиза, като обстоятелствено е аргументирал кои констатации на вещото лице възприема, съответно не възприема и защо. Нещо повече, кредитирането на съответните части от заключението е извършено на базата на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Фактът, че съдът, при надлежно упражняване на правомощията си, е достигнал до изводите, различни от тези на касатора, не е основание за допускане на касационното обжалване. С оглед изложеното, поставените въпроси не могат да обусловят допускане до касация на решението в обжалваната му част. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изхода на спора, в полза на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева . Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260113/20.04.2021 г. по в.т.д. № 56/2021г. на Апелативен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Община Стрелча, [населено място], пл. „Д.“ № 2, ЕИК[ЕИК], да заплати на „ЕКО-ХИДРО-90” ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 100 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.