5 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София 17 февруари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 653/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНОХД № 16/ 10г., по описа на Окръжен съд гр.Смолян], и НОХД № 93/ 2007г., по описа на Районен съд-,гр.Мадан отменяване на постановените по посочените дела съдебни актове: въззивно решение от 10. 05. 2010г., и изменената с него присъда от 11. 12. 2009г., само в частите им, с които е определен типът на затворническо общежитие и първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, и връщане на делото за ново разглеждане, за законосъобразно определяне на типа на затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по отношение на осъдения П. И. П., на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият П. И. П. поддържа, че искането на Главния прокурор е неоснователно и не следва да се уважава, тъй като работи и му остава за изтърпяване незначителен остатък от срока на определеното му с присъдата наказание. Назначеният му в настоящото производство служебен защитник взема становище, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което счита, че същото следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С присъда № 139 от 11. 12. 2009г., постановена по НОХД № 93/ 2007г., Районният съд-[населено място], е признал подсъдимия П. И. П., от[населено място], за виновен в извършено престъпление, с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което, и на основание чл. 55 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил отделното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за срок от шест месеца, наложено му по НОХД № 8/ 2005г., на РС-[населено място]. Определил е общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 53 НК е отнел в полза на държавата вещи, принадлежащи на подсъдимия и предназначени за извършване на престъплението. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата е постановена, след като с решение № 434 от 31. 10. 2008г., ВКС на РБ, ІІІ н.о., по н.д. № 435/ 2008г., е възобновил НОХД № 93/ 2007г., на РС-[гр.Мадан], и е отменил постановеното по същото дело определение № 30 от 4. 04. 2008г., с което е одобрено споразумение между представител на РП-[гр.Мадан и защитниците на подсъдимите П. И. П. и С. С. Х., и е върнал делото за ново разглеждане, от стадия на съдебното заседание. С цитираното въззивно решение Окръжният съд-[гр.Смолян], е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода- на шест месеца, и е постановил същото да се изтърпи при общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, както и приведеното в изпълнение- по НОХД № 8/ 2005г., на РС-грп.Асеновград], на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Като неподлежащо на обжалване и протест, решението е влязло в сила, и не е било проверено по касационен ред. С решение № 108 от 2. 08. 2010г., постановено по същото дело, в производство по чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК, инициирано по искане на Окръжна прокуратура грСмолян за тълкуване на определения режим на изтърпяване на наказанието, е оставил същото без уважение. Настоящата инстанция намира за основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че проверяваната присъда, както и въззивното решение, в частите им, с които е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното с нея наказание лишаване от свобода, и на това, чието изпълнение е приведено, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, са постановени при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо частичната им отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че деянието, предмет на НОХД № 93/ 2007г., е извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8/ 2005г., на РС- гр.Асеновград], чието изпълнение е било отложено условно, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Ето защо, с присъдата си правилно, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието шест месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8/ 2005г. Основателни са възраженията, подробно аргументирани в искането, касаещи режима на изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода. В случая те следва да бъдат изтърпени при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, а не при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както неправилно са приели инстанционните съдилища с проверяваните актове. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Относно наказанието си по НОХД № 93/ 2007г. осъденият П. няма качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, за да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнението му, което да води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Същото е положението и с наказанието от шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 8/ 2005г., приведено в изпълнение по силата на чл. 68, ал. 1 НК. Това е така, защото предпоставка за активирането на условното наказание, е извършването на друго умишлено престъпление от общ характер, за което е било наложено наказание лишаване от свобода. При това положение, типът на затворническото общежитие и първоначалният режим се регламентират от нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. В този смисъл, в обсъждания аспект, настоящият съдебен състав споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима и типа на затворническото заведение. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентните съдилища нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НОХД № 93/ 2007г., по описа на РС гр.Мадан], и по ВНОХД № 16/ 2010г., на ОС-[Смолян], да се отменят влязлата в сила присъда № 139 от 11. 12. 2009г., и изменящото я въззивно решение № 38 от 10. 05. 2010г., постановени по посочените дела, в частите им, с които е определен типът на затворническото общежитие и първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, и на това, по НОХД № 8/ 2005г., на РС-[гр.Асеновград], приведено в изпълнение, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание, в отменената част на присъдата- за законосъобразното определяне на режима и типа на затворническото общежитие, по отношение на осъдения П. И. П.. Съображенията на осъдения П., че предвид оставящия му за изтърпяване незначителен остатък от размера на определените му наказания лишаване от свобода, промяната на режима е безпредметна, са ирелевантни. След като е сезиран с искането на Главния прокурор, при констатацията си за допуснати съществени нарушения на закона, ВКС е длъжен да упражни вменените му от закона правомощия, като отмени проверяваните съдебни актове, в атакуваните им части. За какъв период от време практически ще се изтърпява наказанието, при законосъобразно определен режим, е въпрос, който не може да бъде третиран по целесъобразност в настоящото производство. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 93/ 2007г., по описа на Районен съд-[гр.Мадан и ВНОХД № 16/ 2010г., на Окръжен съд гр.Смолян], ОТМЕНЯВА влязлата в сила ПРИСЪДА № 139 от 11. 12. 2009г., постановена по същото дело, както и изменящото я въззивно решение № 38 от 10. 05. 2010г., В ЧАСТИТЕ им, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, и типа на затворническото общежитие, по отношение на осъдения П. И. П., от[населено място], както и на това, наложено му по НОХД № 8/ 2005г., на РС-[гр.Асеновград], приведено в изпълнение с присъдата, по реда на чл. 68, ал. 1 НК, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, в отменената част на присъдата, на Районен съд-[гр.Мадан], от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: