Р Е Ш Е Н И Е № 160 [населено място], 07.11.2017г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2217/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №95 от 20.07.2016г. по в.т.д.№171/16г. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение №8 от 13.04.16г. по гр.д.№87/15г. на Окръжен съд Сливен,с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 25 012 лв.,представляваща заплатена на отпаднало основание цена на 48 100 бр. тухли при развален поради неизпълнение договор за доставка по фактура №000000042/30.08.10г. ,ведно със законната лихва и деловодни разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение,поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се,че апелативният съд е игнорирал факта,че страните по правоотношението са търговци,поради което и не е съобразил и приложил нормата на чл.327 ТЗ,предвиждаща едновременна размяна на насрещните престации при търговската продажба при липса на друга уговорка.Същевременно, в противоречие с нормата на чл.334 изр.3 ТЗ, при липса на писмена уговорка,че цената е платена авансово, съдът е приел,че същата се дължи обратно поради неизпълнение на задължението за предаване на стоката.Въпреки,че в мотивите на решението си въззивният съд е коментирал факта на отразяване на фактурата в дневника за покупките и ползвания по нея данъчен кредит от страна на ищеца,в противоречие с практиката на ВКС не е направил извод за доказаност на получаването на стоката,чиято цена е платена. Твърди се,че БАС е игнорирал възраженията на касатора за неправилно последващо извършено преосчетоводяване на фактурата по сметка 402 – „Вземания от доставчици по аванси“ при липса на съответен първичен счетоводен документ,обуславящ счетоводната операция. Направено е оплакване за едностранно и избирателно обсъждане на свидетелските показания,за несъобразяване на изводите със заключенията на счетоводната експертиза. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения срещу дружеството иск. Ответникът по касация [фирма] е оспорил основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия,състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма],в която ищецът е твърдял наличие на сключен с ответника по фактура №42/30.08.2010г. договор за търговска продажба, при платена изцяло цена на стоката – 48 100 бр. тухли и непредаването й от страна на ответника.На основание направено от ищеца с покана от 01.08.2015г. изявление за разваляне се претендира връщане на платената цена за стоката в размер на 25 012 лв. ОС Сливен е уважил изцяло иска,като е осъдил [фирма] да плати сумата със законната лихва и направените в производството разноски. Мотивирал се е с липсата на ангажирани по делото доказателства за предаването на закупените стоки /складова разписка за изписване на тухлите/,като е прието,че това неизпълнение на договорно задължение е обосновало и основателно упражненото право на изправната страна /платилия цената/ да развали договорната връзка и да иска обратно платеното от нея. За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е констатирал,че окръжният съд не е допуснал процесуални нарушения,правилно е определил правната квалификация на иска по чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.334 ТЗ в доклада си,по който страните не са възразили.Съгласявайки се с изложените от първата инстанция мотиви,въззивният съд е препратил към тях,с оглед дадената му с чл.272 ГПК процесуална възможност. По част от наведените във въззивната жалба доводи БАС е изложил свои съображения по спорния предмет на делото,касаещ въпроса налице ли е изпълнение на дължимата от ответника престация да предаде на ищеца заплатената стока и обусловеното от това неизпълнение разваляне на договора от страна на последния,с което е обоснована и претенцията му за връщане на платената от него цена. Въззивният съд е приел за безспорно установено,че ищецът е заплатил пълната цена на стоката на каса,срещу което му били издадени фактура и касов бон; че в счетоводствата и на двете дружества стопанската операция е била осчетоводена,а сумата – включена в дневниците за покупки и продажби,както и , че е бил ползван от ищеца данъчен кредит; че след извършена в края на 2010г. инвентаризация ищцовото дружество констатирало,че стоките по фактурата не са били заприходени като доставени,поради което е извършена корекция,като същите от сметка „Материали“ са отнесени в сметка „Аванси“. Като е отчел липсата на писмена уговорка за предварително плащане на цената,съдът е приел,че разпоредбата на чл.334 ТЗ е неприложима,а извършените счетоводни записвания не доказват реалното предаване на стоката,представляващо изпълнение на поетото договорно задължение от страна на ответника. Констатирал е липсата на писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи и експедиционни бележки,установяващи факта на изпълнението на договорното задължение на ответника. Не е намерил доказването на предаването да е осъществено с ангажираните от двете страни свидетелски показания, нито дори с косвени доказателства,от което е заключил,че с предприетите от ищеца като купувач действия по разваляне на договора, той е осъществил свое законно право като изправна страна по неформалния договор за покупко-продажба.С това е обосновал и крайния си извод за основателност на предявения иск за връщане на даденото по разваления договор. С определение №252/02.05.17г. е допуснато касационно обжалване на решението на БАС в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалния въпрос - Задължен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани във връзка с тях доказателства,както и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора? По този въпрос е формирана задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана както в посочените от касатора ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС,решение №164/28.05.12г. по гр.д.№66/12г. на второ г.о. и решение №187/07.07.16г. по гр.д.№1332/15г. на четвърто г.о.,така и в ТР №1/2013г. и в други постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения - №212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, второ т.о.; № 202/21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г. на ВКС, първо т.о; № 76 от 12.06. 2012 г. по т.д. № 377/2011 г. на ВКС, второ т.о.; № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС трето г.о. и др. С тях е прието, че въззивният съд е задължен да се произнесе по спорния предмет на делото,като изложи свои мотиви относно релевантните за спора факти, след като прецени всички относими доказателства и отговори на всички наведени от страните доводи и възражения, което е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Тази практика се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС. В противоречие с нея и с така дадения отговор на обуславящия изхода на спора въпрос, БАС не е изложил свои мотиви във връзка с конкретните доводи и възраженията на настоящия касатор, обективирани като оплаквания и във въззивната му жалба, свързани с приложението на общата материално-правна разпоредба на чл.327 ТЗ , относима в отношенията между търговци, следващо от липсата на основания за прилагане на особеното правило на чл.334 ТЗ; доводите,свързани с доказателствената сила на съставените от ищеца след първоначалното осчетоводяване на фактурата вторични счетоводни документи – инвентаризационен опис и оборотни ведомости, за неправилно водено от ищеца счетоводство – факт,който е останал несъобразен от първоинстанционния съд ; за едностранно кредитиране на свидетелските показания.Тези възражения са останали без обсъждане и разрешаване от въззивния съд при произнасянето му с постановения от него краен за спора резултат. Разгледана по същество,касационната жалба е основателна,а въззивното решение - неправилно. Според възприеманото в съдебната практика със задължителен характер - решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г., І т. о.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. реш. №103/11.07.2014г. по т.д.№2334/13г. на ІІ т. о. , решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. , І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на І т. о. и др. първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата не е подписана или е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото съществуване. Решения №198/13.05.16г. по т.д.№2741/14г. и №121/21.07.16г. по т.д.№3210/15г. на І т. о. са постановени по реда на чл.290 ГПК във връзка с разрешен правен въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача,включванто й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките,предмет на договора за покупко-продажба. По аргумент от разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДДС,според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, съставите на ВКС са приели, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признание за получаването на стоката,тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода /респ. предаването им/. Въззивното решение на БАС е постановено в несъответствие с така възприетата съдебна практика,която настоящият състав напълно споделя. Въззивният съд е мотивирал решението си,като неправилно е интерпретирал установените от събраните по делото доказателства и е приложил неправилно материалния закон. При безспорност на факта,че между страните е възникнало правоотношение по сключена търговска продажба,не е съобразен въведеният с диспозитивната норма на чл.327 ТЗ принцип на едновременност в размяната на престациите по търговската продажба,приложим при липса на друга уговорка между страните. Не е разгледано по същество възражението на ответника срещу тезата на ищеца за извършено предварително плащане на цената,свързано с позоваване на разпоредбата на чл.334 ТЗ,която предвижда,че подобна уговорка,представляваща изключение от посочения в чл.327 ТЗ принцип,за да се приеме за съществуваща, следва да бъде направена в писмена форма,което възражение ответникът е свързал с твърдение за липса на такава уговорка. Доколкото във фактурата не е отразено , че извършеното плащане в брой на цената на закупената стока /обстоятелство,по което не се спори/ е авансово и не е доказано, че изобщо е постигнато съгласие за друг /по-късен/ падеж на задължението за предаване,съдът е следвало да направи извод за липса на „друга уговорка“ и да приложи принципа,залегнал в чл.327 ал.1 ТЗ. Такъв извод не се разколебава от показанията на св.И.,според който тухлите е следвало да бъдат докарани на обекта до месец,тъй като това доказателство,освен,че е с косвен характер /свидетелства по сведения от управителя на фирмата-ищец/,е и недопустимо ,според разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.334 ТЗ. В допълнение въззивният съд е следвало да съобрази извършеното първоначално осчетоводяване на фактурата от ищеца, чрез включването й в дневника за покупките за м.август 2010г. по сметка 302 „Материали“ и ползването на данъчен кредит с подадената справка-декларация за следващия финансов месец /септември 2010г./,с което на практика е признал,че е получил стоката. Липсата на други писмени доказателства за предаването на тухлите към момента на съставянето на фактурата и извършването на плащането /напр. експедиционни бележки или складови разписки/ съдът не е следвало да тълкува в тежест на ответната страна, доколкото дружеството няма задължение да съхранява такива счетоводни документи след изтичането на 3 години от издаването им,съгласно чл.42 ал.1 т.5 ЗСч, а ищецът е бездействал повече от четири години след съставянето на фактурата и извършеното от него плащане,като не е поискал изпълнение на насрещното задължение за предаване. При липсата на запазени писмени доказателства от такъв характер /предвид изтичането на срока/ съдът е следвало да обсъди и анализира събраните по делото гласни такива. Показанията на разпитаните по делото свидетели са отразени в решението схематично и откъслечно,без да бъдат направени релевантни за изхода на делото изводи относно установените с тях факти. Свидетелите Б.,която по времето на сделката е работила в ответното дружество на длъжност „Маркетинг и продажби“ и С. – счетоводител в дружеството, макар, предвид отдалечения период от време от 5 години, да нямат непосредствени спомени относно самата сделка,установяват принципни положения от търговската практика на дружеството при продажбата на строителни материали,а именно - че обичайно договорите за покупко-продажба на стоки се оформят с издаването на фактура и касов бон за плащане,когато сделката е еднократна и извозването на стоката се извършва едновременно с плащането /както е оформена и процесната фактура/ ; че, когато се налага извозване на части в продължителен период от време, във фактурата се отразява периода,за който това следва да стане това, на гърба й се вписват количествата от извозваните на части стоки,а плащането се отбелязва като извършено авансово,издават се експедиционни бележки към фактурата,които се сверяват накрая с другата страна по сделката /каквито отбелязвания по фактурата липсват/.Същите свидетели установяват търговската практика на фирмата, плащането на стоката да е франко завода с включена в цената услуга по натоварване на камиони; че начинът,по който е оформена процесната фактура /без включена транспортна услуга и без отразено авансово плащане/ означава,че продадените тухли са извозени с транспорт на купувача едновременно с плащането,което не е невъзможно да бъде извършено и в рамките на един работен ден. Тези показания следва да бъдат кредитирани като установяващи по косвен път едновременното изпълнение на задълженията по сделката и от двете страни,доколкото са в съответствие с начина,по който са определени елементите й със съставената фактура. Доказателствената им сила не се разколебава от показанията на другите двама свидетели – И. – технически организатор в [фирма] и К. – съдружник и управител на същото дружество. Първият,който е присъствал заедно с управителя на ищцовото дружество при закупуването на стоката на място в завода на ответника, установява /противно на тезата на ищеца,че било необходимо месец време за произвеждането на тухлите/,че цялото необходимо за сделката количество е било налице – на много палети под навеси на плаца и след извършен оглед и одобрение от страна на свидетеля относно качеството на стоката,управителят влязъл в помещение,където да извърши плащането. Твърдението на тези свидетели,че тухлите не са били доставени на строителния обект,за който са били предназначени, не може да бъде отчетено като установяващо неизпълнение на задължение на ответника за предаване,доколкото по делото няма данни последният да се е задължил да превози стоката до обекта на ищеца,нито негови служители да са създали пречки на купувача сам или с наета от него транспортна фирма да стори това. Следва да бъде отчетен като неподкрепящ тезата на ищеца и фактът,че липсват предприети от него действия по отправяне на покана за изпълнение непосредствено след изтичането на твърдяния от него месечен срок за доставка,въпреки установената от неговите свидетели перманентна необходимост от този строителен материал,с оглед основния му предмет на дейност – строителство.От друга страна показанията на св.К.,че нуждата от такова голямо количество тухли за строителния обект е била задоволена чрез поръчки от други доставчици,при заплатена конкретно на този цена,без да бъде поискано от него да изпълни и без да са налице данни той да се е противопоставил,освен че не се подкрепят от никакви други доказателства,са и житейски нелогични и противоречащи на принципа за полагане от търговеца на дължима грижа в търговските му дела. Наред с и независимо от горното,от осчетоводяването на сделката,извършено в същия месец от самия ищец по сметка,в която се отразяват получените материали и ползването на данъчен кредит са все доказателства,въз основа на които, въпреки непредставянето на преки писмени такива за предаване на стоката,поради изтичането на срока им за съхранение,може да бъде направен краен извод за липса на неизпълнение от страна на продавача – ответник,каквото ищецът твърди в обосноваване на твърдението си за основателно развален договор. Констатираната от вещото лице извършена от ищеца корекция на счетоводните записвания с последващото отнасяне в края на 2010г. на фактурата по друга сметка – 402 „Вземания от доставчици по аванси“,на базата на съставен протокол за наличност от 31.12.10г.,в който не фигурират тухлите като стоки на склад,без да е налице първичен счетоводен документ, обосноваващ тази корекция, не е факт,който би могъл да промени този извод,доколкото тази корекция противоречи на принципа за документална обоснованост на счетоводните записвания с първични счетоводни документи и навежда на извод за нередовност на извършването й. Липсата на доказано неизпълнение на договорното задължение от страна на ответното дружество обуславя невъзможност за другата страна по сделката да упражни валидно потестативното си право да развали договорната връзка,като иска обратно даденото по нея. Като не е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, не е възприел установените с тях факти и не е приложил относимите материални норми, регламентиращи правилата на търговската продажба, съобразно техния смисъл, въззивният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна.Искът,като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски за всички инстанции в общ размер 7322,48 лв.,от които 2590,48 лв. за първата инстанция, 2001 лв. за въззивното производство и 2731 лв. за производството пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №95 от 20.07.2016г. по в.т.д.№171/16г. на Бургаски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] кв.Индустриален [улица]иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД вр. чл.88 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ – за връщане на сумата 25 012 лв. - платена стойност на стоки по фактура №000000042/ 30.08.2010г., ведно със законната лихва. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] кв.Индустриален [улица]сумата 7322,48 лв. разноски за производството пред всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.