Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

СОФИЯ, 17.10.2012 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1101/2011 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба от [фирма], представлявано от Е. О. М. чрез адв. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 13.05.2009 г. по гр.д. № 717/06 г. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, т.4 ГПК, като поддържа, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на първоинстанционното решение на Софийски районен съд, постановено на 26.05.2005 г. по гр.д. № 156/07 г., което според него е влязло в сила в частта, с която предявеният против Н. П. П., С. Н. К., В. Р. М. и Л. Р. М. иск за собственост е уважен.
Ответниците по молбата за отмяна А. П. П., Н. П. П., С. П. М., Х. И. М., И. Х. М. и Б. Х. М./ последните трима като процесуални правоприемници на починалата страна З. Б. М./ изразяват становище, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решението на Софийски градски съд, предмет на молбата за отмяна, е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 26.05.2005 г. по гр.д. № 156/2004 г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени установителните искове за собственост на недвижим имот, представляващ УПИ ХVІІІ- 65,566, СО от кв. 229 по плана на [населено място], м.”Л.- І част” от 2001 г., предявени от [фирма] против С. П. М., Б. К. К., К. К. К., В. К. К., А. С. П., Г. Д. П., А. П. П., В. Р. М., Л. Р. М., З. Б. М., Н. П. П. и С. Н. К.. При съпоставка на диспозитивите на двете решения - въззивното и първоинстанционното, се установява, че първоинстанционното решение, с което е било признато за установено по отношение на П. С. М., А. С. П., В. Р. М., Л. Р. М., А. Б. К., З. Б. М., С. Н. К., Г. Д. П., Н. П. П. и А. П. П., че [фирма] е собственик на описания по- горе недвижим имот, заедно с всички подобрения в него, е било отменено изцяло по отношение на всички ответници и няма част, която да е влязла в сила по отношение на някои от тях, както поддържа молителят.
Тезата му, че макар имената на В. и Л. М. да са били вписани формално във въззивната жалба, същата не е била подписана от тях, поради което те не са имали качеството на жалбоподатели във въззивното производство, както и че подадената от Н. П. и С. К. въззивна жалба против решението на Софийския районен съд е била върната като просрочена с влязло в сила определение, поради което те също не са имали качеството на жалбоподатели във въззивното производство, не може да обоснове извод, че по отношение на тези лица първоинстанционното решение е влязло в сила. По съществото си това са доводи, относими към валидността и допустимостта на въззивното решение, които биха могли да се релевират при касационното му обжалване, но не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е извънинстанционно.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори и искът за собственост на същия имот да бе уважен с влязло в сила решение по отношение на някои от ответниците, а по отношение на други- отхвърлен, това не би обусловило наличие на основание за отмяна по чл. 303, т.4 ГПК, тъй като адресатите на силата на пресъдено нещо на двете решения биха били различни лица.
По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед този изход на делото молителят [фирма] следва да бъде осъден да заплати на С. П. М. сумата 500 лв. и на И. Х. М. сумата 500 лв., представляващи направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в производството по отмяна, за които своевременно е направено искане за присъждане.
Водим от гореизложеното съдът



Р Е Ш И :



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], представлявано от Е. О. М. чрез адв. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд, постановено на 13.05.2009 г. по гр.д. № 717/06 г.
ОСЪЖДА [фирма], представлявано от Е. О. М. да заплати на С. П. М. сумата 500/ петстотин/ лв. и на И. Х. М. сумата 500/ петстотин/ лв., представляваща направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: