Р Е Ш Е Н И Е № 73 гр.София , 18 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Мария Михайлова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 63/2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от защитника на подсъдимия И. Й. Г. – адв.А. срещу решение на АС-Бургас, постановено по внохд № 206/2013 г., в частта, в която е потвърдена присъда №38 от 08.10.2013 г.по нохд № 445/13 г. на ОС-Сливен. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК-явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди,че същото е необосновано завишено и несъобразено с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства-направеното самопризнание от подсъдимия, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, и ниската стойност на отнетото имущество.Моли се решението на въззивния съд да бъде изменено и на подсъдимия да бъде наложено по-леко наказание. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният адвокат на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Посочва, че наложеното на Г. наказание е явно несправедливо,тъй като и двете решаващи инстанции не са отчели в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства. Представителят на ВКП моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита,че наложеното наказание на подсъдимия Г. е справедливо, че не е налице основание за приложението на чл.55 от НК, както и ,че правилно са били отчетени от съдилищата всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В последната си дума подсъдимият И. Г. изказва съжаление за извършеното и моли да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираното в касационната жалба оплакване, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №38 от 08.10.2013 г.,постановена по нохд 445/2013 г., Сливенски окръжен съд е признал подсъдимия И. Й. Г. за виновен в това ,че на 27.04.2013 г., около 22.30 часа, в [населено място], при условията на опасен рецидив,отнел чужди движими вещи на обща стойност 56,62 лв. от владението на Й. В. Н. с намерение противозаконно да ги присвои ,като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” от НК във вр.с чл.58а ал.1 от НК му е наложил наказание шест години лишаване от свобода ,което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и е постановено веществените доказателства да се унищожат след влизане на присъдата в сила. По въззивна жалба на подсъдимия Г., пред АС-Бургас е било образувано внохд №206/2013 г., което е приключило с решение №171 от 11.12.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление при условията на опасен рецидив по б. „б” на чл.29 ал.1 от НК; на основание чл.59 ал.1 от НК е било приспаднато времето ,през което той е бил задържан под стража , и присъдата е била потвърдена в останалата й част. Касационната жалба на подсъдимия И. Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съдебен състав в съответствие с правомощията си е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, констатирал е, че производството пред първоинстанционния съд е съобразено с процесуалния закон при избрания от подсъдимия ред за решаване на делото-чл.371 т.2 от НПК; че за признатите от него факти са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства, от които са изведени точни фактически изводи, а по отношение на правните изводи е извършил частична корекция, като е оправдал подсъдимия по чл.29 ал.1 б. „б” от НК. Касационният съд намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание. Доколкото производството пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава ХХVІІ ,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е бил длъжен, постановявайки осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Предвид обстоятелството, че не са констатирани основания за приложението на чл.55 от НК, понеже не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко, напълно законосъобразно наказанието е било определено на основание чл.58а ал.1 от НК. Отмереното от първата инстанция наказание лишаване от свобода от девет години, редуцирано с 1/3 на шест години ,потвърдено с въззивното решение, разкрива пълно съобразяване на съдилищата с действителната тежест на извършеното и личността на дееца, поради което не се явява явно несправедливо и не подлежи на корекция. При определяне на размера на наказанието решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието-завишена ,с оглед динамиката и разпространеността на този вид престъпления, особено в селските райони и по отношение на възрастни, самотни хора, така и конкретната степен на обществена опасност на деянието-също висока,обусловена от конкретните характеристики по изпълнение на престъпната деятелност-грабежът е извършен нощно време по отношение на живеещ сам възрастен човек- пострадалият е бил на 84 години към този момент, поради което неговите възможности за противодействие са били силно ограничени и затруднени,а също така и степента на обществена опасност на самия деец-висока, предвид обремененото му съдебно минало. В пълнота са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства-съжалението и разкаянието, демонстрирано от подсъдимия , ниската стойност на отнетото имущество и оказаното съдействие от страна на И. Г. на органите на досъдебното производство, поради което отправения от жалбоподателя упрек спрямо въззивния съд в тази насока, не може да бъде възприет. Касационният съд не споделя виждането на решаващите съдилища ,че „младата възраст” на подсъдимия е смекчаващо отговорността обстоятелство и това е така , тъй като към момента на извършване на деянието Г. е бил почти на 33 години. За да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, „младата възраст” на извършителя следва да бъде близка до непълнолетието, тъй като именно това е възрастта, в която моралните императиви не са достатъчно устойчиви. В кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства правилно са били включени миналите осъждания на подсъдимия,стоящи вън от правната квалификация „опасен рецидив”.В тази насока следва да се отбележи,че налаганите и изтърпявани дотук наказания лишаване от свобода очевидно не са изиграли необходимия положителен ефект и не са въздействали на подсъдимия да преосмисли поведението си и го приведе към спазване на закона и добрите нрави. Интензитета на упражнената сила, сериозно надхвърляща обичайната такава,използвана при престъплението грабеж, употребата на хладно оръжие -нож , множеството наранявания, които сами по себе си поотделно и съвкупно са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, осъществената принуда под формата на заплаха /за която са налице факти в обвинителния акт, самопризнати от подсъдими и предвид това ,че не е инкриминирана, следва да бъде отчетена като отегчаващо отговорността обстоятелство/ и недобрата характеристика, издадена от кмета на [населено място], също обосновано са преценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. ВКС единствено не се съгласява с причисляването към отегчаващите отговорността обстоятелства на неприключилите наказателни производства , водени спрямо подсъдимия / предвид съществуването на презумпцията за невиновност/ и липсата на трудова ангажираност, доколкото правото на труд е конституционно закрепено право, а не задължение и неупражняването му не може да се отчита във вреда на неупражняващият го. Въпреки направените частични корекции от страна на касационната инстанция по отношение на някои от смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, те не се отразяват на приетия от съдилищата размер на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе. И това е така, тъй като определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,а е следствие на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната тежест на извършеното престъпление и налагането на онова наказание,което с оглед на тази тежест и личността на дееца, отговаря в най-пълна степен на целите по чл.36 от НК. Ето защо, касационният съд не намира основания за корекция на определения от решаващите съдилища размер на наложеното на подсъдимия Г. наказание лишаване от свобода и в този смисъл касационната жалба не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №171 от 11.12.2013 г.,постановено по внохд 206/2013 г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/