Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 33

гр. София, 28.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2112 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. Б. и Р. И. И. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. С. Т., против решение № 137 от 13 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2882 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което е отменено решение № 317 от 27 октомври 2016 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г., и вместо него е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 209 ЗЗД, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.12.2013 г., с който Х. Ю. М. е продал на Б. по време на брака му с И. недвижим имот в [населено място], и в тежест на касаторите са определени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 1091 от 21 ноември 2017 г., поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса уговорката за обратно изкупуване по смисъла на чл. 209 ЗЗД може ли да бъде направена след сключване на договора за продажба или трябва да го предхожда, или уговорката за обратно изкупуване следва да е съществувала при сключването на договора за покупко-продажба.
Съдебната практика неизменно приема, че сделка, сключена при условията на чл. 152 ЗЗД – уговорено е предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, или е уговорено предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е нищожна поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и не поражда целените с нея правни последици. Подобно съглашение цели да се удовлетвори вземане, възникнало от друго правоотношение между страните, но по начин, различен от установения в закона.
Забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане (сравни решение № 92 по гр.д. № 761/2011 г., ІІІ г.о., ВКС). Не съществува съмнение и че правилото на чл. 209 ЗЗД, прогласяващо недействителността на продажбата с уговорка за изкупуване, е частен случай на забраната по чл. 152 ЗЗД. Основанието за въвеждане на забраната да се уговаря придобиването на собствеността от обезпечения по този начин кредитор, е необходимостта длъжникът да бъде защитен, тъй като към момента на учредяване на дълга длъжникът е принуден да приеме условията на кредитора. В случаите, когато съглашението за продажба се постигне след главното вземане, прехвърлителната сделка не е в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от предвидените в закона начини, защото длъжникът е освободен от принудата да се съгласи с волята на кредитора. Подобно съглашение представлява уговорка за даване вместо изпълнение.
По делото не е спорно, че дружество, еднолична собственост на касатора Б., и дружество, в което съпругата на ищеца М. е била съдружник и управител, през 2013 г. са били в търговски взаимоотношения. С нотариален акт от 03.12.2013 г. ищецът М. е продал на касатора Б. апартамент в [населено място] с продажна цена от 7000 лева, при справедлива пазарна стойност на имота от 54200 лева, установена с експертно заключение. Не е спорно, че владението на апартамента не е предавано на купувача. На 19.05.2015 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот от Б. на М.. В договора се сочи, че той се сключва предвид качеството на М. на поръчител по два записа на заповед, двата издадени на 23.02.2014 г. от съпругата му в качеството й на управител на търговско дружество, в полза на Б. като физическо лице, и че М. са поръчители по спогодба от датата на предварителния договор, а цената на имота е определена така: 7000 лева в брой и заплащане на сумите по записите на заповед по схема. Условие за сключване на окончателния договор е заплащане на цената и задълженията по записите на заповед, както и изпълнение на задълженията по спогодба от 19.05.2015 г. Със сочената спогодба се уреждат взаимоотношенията между търговското дружество, еднолична собственост на касатора, като кредитор и от друга страна търговското дружество, чийто управител и съдружник е съпругата на ищеца като длъжник, и, като поръчители за изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора, търговско дружество, еднолична собственост на ищеца, съпругата на ищеца и самия ищец заедно и поотделно. С три записа на заповед от януари, февруари и март 2015 г. търговско дружество се задължава да заплати на Б. общо сумата от 104898 лева; записите на заповед са подписани от М. като поръчител.
Предвид дадения отговор на правния въпрос, в нарушение на материалния закон въззивният съд приема, че сключеният договор за покупко-продажба от 2013 г. има за цел обезпечаване на задължение, възникнало преди процесната сделка.
Процесната покупко-продажба е изповядана след възникване на задължение, и то след като паричното задължение е било изискуемо. Ето защо сделката следва да се определи като даване вместо изпълнение, и е валидна. Този извод е от значение за настоящия спор само в случай обаче, че се установи и друга част на съглашението, по силата на която трето за търговските взаимоотношения лице се е съгласило да изпълни вместо длъжника, което е допустимо, и кредиторът, търговско дружество, се е съгласил да приеме нещо друго вместо дължимото. Както за кредитора, така и за длъжника, даването вместо изпълнение има значение на разпореждане с право, тъй като основанието на този договор е погасяване на старото задължение.
Ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното главно правоотношение и обезпечаването му с прехвърления имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените по делото доказателства. В процесния случай искът е предявен от продавача – физическо лице, срещу купувача – също физическо лице. Независимо от факта, че купувачът е едноличен собственик на дружеството-кредитор, а продавачът е съпруг на съдружник и управител на дружеството-длъжник, искът не е предявен от длъжника по облигационното задължение (няма пречка за предявяване на иск по чл. 152 ЗЗД при търговски сделки – сравни решение № 145 по т.д. № 2587/2016 г., І т.о., ВКС), и не е насочен към кредитора, за който се твърди да е поставил условието за обезпечаване на задължението в нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД. При тези обстоятелства, единствено твърдението на ищеца в исковата молба и показанията на съпругата му, която към относимия момент е била управител и съдружник на дружеството-длъжник, преценени при условията на чл. 172 ГПК, не могат да доведат до заключението, че процесната сделка има характер на обезпечение на задължение по търговски сделки, дори и уговорката да е била постигната преди или едновременно с възникване на задължението.
Второто твърдение на ищеца – че процесната сделка представлява продажба с уговорка за изкупуване, предвид характера на основното задължение, което се твърди да е обезпечено със сделката, и освен че не е доказано съгласието на страните по основното правоотношение обезпечаването да стане с имот на трето за правоотношението лице, не може да се възприеме, тъй като по силата на чл. 333 от Търговския закон продажбата с уговорка за изкупуване е допустима в търговското право, при посочените в текста условия. Дори и в случай, че основното правоотношение е с гражданскоправен характер, уговорката е постигната след като длъжникът е бил в неизпълнение на задължението за плащане по основното задължение, което изначално опровергава нейния обезпечителен характер.
Цената на продадения имот, която е няколкократно по-ниска от пазарната, осъществяваното от продавача владение върху имота и понастоящем, постигнатото след сделката споразумение между кредитора и дружество (в качеството му на солидарно задължено лице), представлявано и управлявано от ищеца, за извършване на плащания, подписаните от длъжника три броя записи на заповед в полза на ответника като физическо лице, които ищецът като физическо лице е подписал като поръчител, сключеният между страните по делото като физически лица предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот при условие, че се заплатят изрично посочени суми по записи на заповед, свидетелстват за комплексни отношения между страните по спора и между тях и съответните търговци, но не могат еднозначно да обосноват извод за обезпечителен характер на процесната сделка. Подбудите на страните по делото за сключване на предварителния договор могат да произтичат от различни обстоятелства, но не могат в конкретния случай да бъдат свързани и да разкрият обезпечителна уговорка в процесната сделка.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и искът по чл. 152 ЗЗД – отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 137 от 13 февруари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2882 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. Ю. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], против С. Р. Б., ЕГН [ЕГН], и Р. И. И.-Б., ЕГН[ЕИК], двамата с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № ..., т. ІІ, рег. № .., н.д. ../20... г. на нотариус Е. Л., рег.№ ... на Нотариалната камара, с който Х. Ю. М. продава на С. Р. Б. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, който обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот № ...., с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива 1, с площ от 76,10 кв.м, ведно с изба 1 с площ от 18,77 кв.м и 33,208% идеални части от общите части на сградата, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, и вр. чл. 209 ЗЗД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: