Р Е Ш Е Н И Е № 391 гр. София, 26.10.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 522 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Й. Н. К.. С присъда № 37 от 04.08.2022г. по НОХД № 1018/2021г. състав на Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия Й. Н. К. за виновен в това, че на 25.06.2020г. в апартамент в град Бургас, жк „М. р.“ бл. **, вх.6, ет.1 без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 20.156 гр. коноп на обща стойност 120.93 лв. като на основание чл. 354а, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години и три месеца, търпимо при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000 лева, оправдавайки го да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество коноп с нето тегло 0.056 грама на стойност 0.34 лева.   На основание чл. 68, ал.1 НК е привел в изпълнение наложеното му по НОХД № 240/2020г. на Окръжен съд – Бургас наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. Това наказание е постановено да бъде изтърпяно също при първоначален строг режим. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитника на подсъдимия Бургаски апелативен съд с решение № 23 от 09.03.2023г. по ВНОХД № 5/2023г. е потвърдил присъдата на Окръжния съд.          В сезиращата настоящата инстанция жалба се излагат аргументи за игнориране от страна на решаващия съд на обстоятелството, че подсъдимият обитава жилището, в което са намерени процесните вещества, заедно със св. Н. Н. и трите им деца, както и че не е доказано предоставянето на св. П. Я. на марихуана именно от тези установени вещества. Апелативен съд е упрекнат в невъзприемане на собствена подробна фактология по спора и в неоснователно дискредитиране показанията на Н. Н. поради свидетелстването й едва в хода на съдебното следствие. Заявява, че държаното от Николова наркотично вещество е за собствена употреба, поради което и адекватната правна квалификация би била тази по чл. 354а, ал.3 НК. В жалбата се претендира и за явна несправедливост на наложеното му наказание, изтъквайки наличието на многобройни смекчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 НК.             В съдебно заседание пред настоящия състав назначеният служебен защитник на подсъдимия поддържа изцяло жалбата с изложените в нея аргументи, възпроизвеждайки част от тях. Моли К. да бъде оправдан или извършеното от него да бъде преквалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.3 НК, а наложеното му наказание да бъде намалено с приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Прокурорът преценява жалбата на защитата като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на тезата си, че намерените в жилището, обитавано от подсъдимия и неговото семейство високорискови наркотични вещества са държани именно от Й. К. и то не за негова лична употреба, а с цел разпространение. Счита наложеното му наказание за справедливо и моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Наведените в касационната жалба възражения са били поставени на вниманието и на въззивния съд и са получили своя адекватен отговор. Съдът не може да бъде упрекнат в неподплатяване на своята позиция с доказателствен анализ независимо от тъждествено възприета с първия съд фактическа обстановка. Идентично установена фактология от първостепенния и въззивния съд не води априори до недостатък в правоприлагащата дейност на втората инстанция и респективно липса на нейни мотиви. Такъв би бил наличен, ако контролиращият съд не е извършил самостоятелна оценка на доказателствените източници и не е отговорил коректно на възраженията на страните, изложени в сезиращите го документи. По настоящото дело Апелативен съд е достигнал до идентична с Окръжен съд фактология след цялостна преценка на наличната доказателствена маса, коректно съпоставяйки отделните носители на доказателствена информация, за да афишира своята позиция по тяхната достоверност и значението им към възприемане именно на тази фактология. Нито един въпрос, поставен от защитата във въззивната жалба, не е останал без своя отговор. Съдът е отчел изолираността и вътрешната противоречивост в показанията на св. Н. Н., в които прозира обяснимото й желание да съдейства за благоприятен изход от процеса за подсъдимия, с когото тя съжителства и който е баща на трите й малолетни деца. Неконкретизираността относно времето, в което тя твърди, че е придобила наркотичите вещества за задоволяване на свои нужди, лицето, от което ги е придобила, вида на опаковането им, както и количеството, необходимо й, за да изработи една цигара - количество, напълно противоречащо на заключението на експерта по изслушаната и приета физико-химична експертиза, правилно са възприети от съда като определящи показанията й като недостоверен източник на релевантна за делото информация. Не могат да бъдат споделени, обаче, аргументите на Апелативен съд, че те допълнително се дискредитират от тяхното закъсняло депозиране - едва в хода на съдебно следствие пред първия съд. Изводи в негативна за достоверността на свидетелства посока не могат да бъдат изведени единствено от времето или органа, когато и пред когото те са депозирани, тъй като достоверността на едни показания се преценява при съпоставимостта им с всички останали източници на доказателствена информация, както и при тяхната вътрешна непротиворечивост, а не са обвързани от това дали са депозирани едва в съдебната фаза на процеса, причините за което биха могли да бъдат от характер, различен от този, даден им от предходните съдебни състави. Некоректни са декларираните в касационната жалба обвинения към въззивния съд за недостатъчно анализиране показанията на свидетелите Я. и Н., довели съответно и до неправилни фактически изводи. В атакуваното решение Апелативен съд ясно е отговорил защо кредитира показанията на св. П. Я. и настоящият състав напълно се солидаризира с тези аргументи. Последователно афишираните от свидетеля обстоятелства относно познанството му с подсъдимия, предоставянето от страна на последния на високорискови наркотични вещества в период, близък до процесния, вместо заплащане на гориво или връщане на даден заем, правилно са възприети от съда като достоверни и неопровергани от други доказателствени източници. Именно поради това и контролираният съд им е дал вяра. Не е останала встрани от вниманието на съда и доказателствената обезпеченост на изискуемата от закона специфична цел за държане на високорисковите наркотични вещества. Количеството, намерено в дома, обитаван от подсъдимия, от което биха могли да се изработят немалко на брой цигари за еднократна употреба, намерените следи по установена също в жилището електронна везна от същото по вид високорисково наркотично вещество и показанията на св. Я. за получаване от страна на подсъдимия на марихуана, както и липсата на данни за системна употреба на наркотични вещества от подсъдимия, определят като верен извода на въззивния съд, че държаните от Й. К. високорискови наркотични вещества са с цел тяхното разпространение, а не за негова собствена употреба.   В касационната жалба се излагат аргументи в подкрепа на тезата, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо заради приложението на чл. 54 НК, а не на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 НК. Тези аргументи са свързани с твърдяната млада възраст на К., критичното му отношение и изказано съжаление за случилото си, както и полагане на грижи за семейство с три малолетни деца. Не съответстват на обективните данни по делото изявленията на Й. К., че той е афиширал критично отношение към извършеното и е изразил съжаление за случилото се. Напротив, цялостното му поведение в досъдебната фаза на процеса, включително и доводите, изложени във въззивната и касационната жалба, не сочат на каквото и да било негово критично отношение към извършеното или разкаяние, а изразяват позицията му, че намерените в жилището му наркотични вещества са държани от св. Н. Н., а не от него. Бургаският апелативен съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на К. обстоятелства, включително и семейния му статус и е приел, че те определят наказания около предвидения в санкционната част на приложимата правна норма минимум, който не се явява несъразмерно тежък за извършеното от К.. На фона на относително младата възраст на К. към датата на осъществяване на деянието - 35 години и полаганите от него грижи за семейство, неголямото общо количество на държано високорисково наркотично вещество от един вид, съдът същевременно е отчел извършване на деянието няколко месеца след като К. е сключил споразумение с прокуратурата, одобрено от съда, с което се е признал за виновен в извършване на идентично по вид престъпление, както и осъществяване на настоящото деяние в изпитателен срок именно на това предходно осъждане. На това осъждане не може да бъде придадено значението, искано от подсъдимия и неговия защитник и то да бъде третирано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като очевидно, с оглед актуално разследваното деяние, то не е изолирано в битието на К., а сочи на престъпен маниер на поведение. Нещо повече, наложеното на Й. К. условно наказание лишаване от свобода явно не е изиграло своята превъзпитателна роля и не е възпряла подсъдимия от извършване на тъждествени по своя вид престъпления. Това определя и като напълно съобразени с личната обществена опасност на К. и обществената опасност на деянието отмерените от контролирания съд наказания лишаване от свобода и глоба в размери около и минималния такива като тяхно редуциране би било проява на необоснована снизходителност.   Съобразявайки правомощията, дадените му от чл. 124 от Конституцията на Република България, да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, Върховният касационен съд в настоящия му състав следва да отстрани недостатък в атакувания акт, свързан с вида на определения първоначален режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода спрямо К. и тази намеса е в благоприятна за касатора насока. Контролираният съд е декларирал, че Окръжен съд - Бургас правилно е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия по НОХД № 240/2020г. наказание лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим без да изложи каквито и да било аргументи за позицията си относно начина на изтърпяване на това наказание. Действащият приложим закон - ЗИНЗС, в своя чл. 57, ал.1, т.2 лимитативно определя случаите, в които първоначалният режим за изтърпяване на едно наказание лишаване от свобода следва да е строг. В хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС такъв режим се определя при осъждане на едно лице за умишлено извършено престъпление, което е осъществено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. Тази норма правилно е приложена към наложеното по настоящото дело наказание лишаване от свобода, което е за срок от две години и три месеца и на основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложено с предходна присъда наказание лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. Очевидно общият сбор от двете наказания лишаване от свобода надвишава две години и законосъобразно е определено наказанието от две години и три месеца да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Не такава е ситуацията спрямо режима на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, тъй като чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС касае само наложеното по съответното производство наказание, но не и привежданото в изпълнение. В конкретния случай то е наказание лишаване от свобода в размер на една година и девет месеца и не попада и в останалите изчерпателно изброени случаи в чл. 57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, поради което и първоначално определения режим за неговото изтърпяване следва да е общ съобразно нормата на чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, а не строг. В този смисъл е необходимо да бъде коригиран и атакуваният акт. РЕШИ:         ИЗМЕНЯ решение № 23 от 09.03.2023г. по ВНОХД № 5/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас като определя приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода, наложеното на подсъдимия Й. Н. К. по НОХД № 240/2020г. на Бургаски окръжен съд на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.          Потвърждава решението в останалата му част.         Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.