Р Е Ш Е Н И Е № 68 Гр.София, 22 март 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ВИДЕНОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 186/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК. С присъда №143/16.06.15 г.,постановена от РС- Пазарджик по Н.Ч.Х.Д. 943/15 г., В. Д. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.148,ал.1,т.1 и 3 вр.чл.146,ал.1 НК. Осъден е освен това да плати на конституирания граждански ищец А. К. З. сумата от 2 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 5 000 лв. Тъй като присъдата не е атакувана, е влязла в сила в съответния, предвиден в закона ред. Постъпило е искане /озаглавено молба/ от осъдения В. Д. Б., в което се иска възобновяване на наказателното производство предвид липсата на уведомяване на лицето и осуетяване на личното му участие в процеса. Постъпила е молба от повереника на частния тъжител А. З., която по съществото си е възражение срещу искането за възобновяване. На първо място се атакува допустимостта на искането, на второ-неговата основателност. Иска се и присъждане на съдебни разноски в полза на З.. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и упълномощеният от него защитник поддържат сезиращия настоящата инстанция документ с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира претенцията за възобновяване за основателна. Твърди, че не е ясно дали уведоменото за съдебно заседание пред първоинстанционния съд лице-дъщеря на осъдения, е била в състояние да му съобщи уведоми за воденото срещу му Н.Ч.Х.Д. поради краткия срок от получаване на призовката до отпътуване на Б. за чужбина. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането за възобновяване и изразените в него доводи, като прецени депозираното срещу него възражение и становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Най-напред следва да бъдат обсъдени два въпроса, поставени във възражението на повереника на частния тъжител, срещу допустимостта на процесното искане за възобновяване. Това искане и второ поред, като по първото такова, подадено на 26.11.15 г., е образувано К.Н.Д.1662/15 г.по описа на 1 н.о.на ВКС. С протоколно определение, постановено на 25.01.16 г., производството по възобновяване е прекратено на основание чл.423,ал.3 НПК. Липсва произнасяне по съществото на претенциите, отразени в искането. Настоящото искане е депозирано в предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок и следва да бъде разгледано по същество не само понеже предишният съдебен състав на ВКС не е взел отношение в тази насока /както правилно се изтъква от защитата на осъдения/. Присъдата е постановена на 16.07.15 г. и е влязла в сила след изтичане на петнадесет дни от постановяването й-на 30.07.15 г., а не в седмодневен срок-на 24.07.15 г., както се твърди във възражението на частния тъжител. Искането е постъпило с дата 29.01.16 г. Следователно при всички случаи е в шестмесечния срок от узнаване от страна на осъдения за влязлата в сила присъда. На второ място, макар и присъствието на подсъдимия по частен характер дела да не е задължително /по аргумент от чл.269,ал.1 НПК/, неговото редовно призоваване е задължително. И това е така,защото той не може да бъде лишен от правото на лично участие по воденото срещу му наказателно производство. В конкретния случай искателят се оплаква именно от процедурата по призоваване, която според него не е прецизна- той не е имал познание за воденото срещу него дело и вследствие на това е осуетено правото му на лично участие. Ето защо искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК е допустимо и с оглед тези предпоставки. На трето място, на л.12 от Н.Ч.Х.Д.943/15 г., в изпълнение на разпореждането на съдията-докладчик, е приложена изготвената на 02.06.15 г. призовка до В. Б. /осъдения/, получена от неговата дъщеря на 12.06.15 г. /тук трябва да се уточни, че същата не е връчена на 17.06.15 г., както твърди представителят на прокуратурата в съдебно заседание; тогава призовката е върната в съда/. Осъденият е призован от адрес [населено място], [улица] и Н. Б. /дъщерята/ не е направила възражение, че баща й не живее на този адрес. На л.36 от делото е приложено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Б., от което е видно,че Н. Б. е [дата на раждане] и следователно към 12.06.15 г.е била навършила осемнадесетгодишна възраст. Според съдържанието на обсъдената призовка, към същата е бил приложен препис от тъжбата, подсъдимият е уведомен за правата си да изложи възражение,да ангажира защитник. На основание чл.254,ал.4 НПК е отправено и предупреждение, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. В съдебно заседание на 25.06.15 г. районният съд в Пазарджик е дал ход на делото, предвид редовна процедура по призоваване на подсъдимия, негово неявяване, което не е задължително и макар и подразбиращо се, изразена преценка, че не е необходимо да се разпореди явяването на лицето с оглед изясняване на обективната истина /чл.269, ал.2 НПК/. На л.41 от първостепенното дело е приложена върната в цялост призовка до Б., отново от посочения по-горе адрес, с която той е трябвало да бъде уведомен за съдебното заседание на 02.07.15 г. В нея е отразено, че лицето не е намерено на посочения от него адрес и никой не изразява желание да получи призовката. Поради тази причина съдебното заседание на 02.07.15 г.е отложено-нередовна процедура по призоваване на дееца. На л.42 от Н.Ч.Х.Д.-то е приложена призовка за Б., приета на 09.07.15 г. от неговия зет /с изписани имена/ и получена на адрес-гр.С., [улица]. На л.43 от делото е приложена и призовка, получена на 10.07.15 г. все на този адрес от сина на Б.- К. /видно от споменатото вече удостоверение на л.36 той също е пълнолетен-роден е през 1993 г./, който сам за себе си е отразил, че живее в това населено място, на [улица]. Втората призовка е връчена от инспектор при МВР, областна дирекция на МВР-гр.Пазарджик, РУ-гр.Септември. В докладна записка,приложена на л.45 от делото, е уточнено, че Б. не е намерен на адреса, че на 20.06.15 г.е заминал за гр.К., Г., не е получена информация кога ще се върне, нито пък негов адрес или телефон за свръзка. По същество е възпроизведено съдържанието на приложеното на л.47 от делото обяснение, изготвено от К. Б.. Поради коментираното и доколкото двама човека са приели призовка за връчване до осъдения за съдебно заседание на 16.07.15 г., съдебното следствие е продължило в посочения ден, приключено е, даден е ход на съдебни прения и е постановена осъдителната за искателя присъда. Във връзка с отправените в искането за възобновяване доводи трябва да се посочи и приложеното по настоящото производство пред ВКС удостоверение за постоянен адрес, издадено от общината в [населено място], П. област, съгласно което постоянният адрес на В. Б. е в [населено място], [улица]. На четвърто място, съгласно разпоредбата на чл.180, ал.1 НПК призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето,за което са предназначени. Според ал.2 по посочения законов текст,когато то отсъства, се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма такъв-на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. Според ал.4 на чл.180 НПК, ако получателят или лицето по ал.2 /ал.3 тук е безпредметно да се сочи/ не може или откаже да подпише, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което подписва. На пето място, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Точно поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяването на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Това възобновяване обаче не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид и процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл следва да се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело. В контекста на всичко изложено, изводът,който може да се направи, е, че искането за възобновяване на процесното Н.Ч.Х.Д. е несъстоятелно. За всяко от проведените съдебни заседания, в които са се събирали доказателствени материали, Б. е бил редовно призован чрез своите пълнолетни деца. Вярно е,че това е станало от адрес, който очевидно не е постоянният такъв на лицето. Но също така е вярно, че наказателно-процесуалният закон не изисква призоваване на лицето от постоянния му адрес. Логиката на закона е,че то трябва да бъде намерено на адрес, който обикновено обитава- било в личен, било в служебен план. А е ясно, че собствените деца, както и зетят на осъдения, никога не са направили възражение, че той в действителност живее на друг адрес. При това самият му син К. е отразил за себе си в призовката пребиваване на друг адрес, за който искателят твърди,че е негов. Такова отбелязване обаче не е направил за баща си. Следователно може да се приеме,че осъденият е живял именно на адреса, от който е призоваван. В този смисъл е основателен доводът,изложен във възражението на частния тъжител, предоставено чрез неговия повереник, че е без значение на кой адрес е регистриран подсъдимият и на кой реално живее и не може да се възприеме тезата на осъдения в обратната насока. По-нататък, категорично е несподелима позицията на представителя на ВКП, че поради тридневния период от връчване на призовката на дъщерята Н. и заминаване на Б., не било ясно дали тя е успяла да го уведоми и следователно е нарушено правото му на лично участие в процеса. Като оставим настрана очевидното объркване за времето между получаване на призовката и заминаване на искателя, което не е три, а осем дни, след като дъщерята не се е възползвала от възможността по ал.4 на чл.180 НПК, да откаже да получи призовката с надлежните за това последици, нито пък е реагирала по някакъв начин,че осъденият не живее на адреса на връчване, то следва да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за редовна процедура по призоваването на Б. в качеството му на подсъдим. В третираната вече призовка има отразена възможност за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и реално е станало. Но последното е така, не защото съдът не е положил дължими усилия за призоваване на подсъдимия, а защото за първото съдебно заседание несъмнено правилно е преценил, че лицето е редовно призовано и не депозира уважителни причини за неявяването си. Налице са били предпоставките на чл. 269,ал.3,т.3 НПК и нежеланието да се вземе лично участие в процеса не може да бъде вменено като порок на решаващия орган-съда по повод призоваването, каквато претенция се лансира в искането за възобновяване. Само твърдението за липса на познание, наред с представен различен постоянен адрес, не са достатъчни, при наличния по делото доказателствен материал, за да се изключи демонстрираната незаинтересованост от страна на Б.. За последното съдебно заседание пък, когато е постановена присъдата, по силата на правилата на чл.180 НПК искателят отново се явява редовно призован, защото, както вече бе съобщено, и синът му, и зет му са приели призовки и не са се възползвали от възможността по ал.4 на сочения текст, нито пък са заявили,че осъденият не живее на този адрес. Отделно от това връчването на сина К. е станало чрез съответното РПУ на МВР и на представител на същото той е отговорил,че не знае адреса на баща си след заминаването му за Кьолн на 20.06.15 г., нито пък има някакъв телефон за свръзка. Няма как при това положение да бъде упрекнат съдът,че не било направено „щателно издирване” за Б., както се настоява в искането за възобновяване, по какъвто начин му била нарушено правото на лично участие в процеса. Предвид изложените обстоятелства искането по чл.423 НПК не следва да бъде уважено,тъй като са налице условията на ал.1,изр.2 от този законов текст-изпълнена е процедурата по чл.254,ал.4 НПК и деецът не се е явил в съдебно заседание, без да сочи уважителни причина за това. Тъй като предпоставките за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство касае точно нарушаване на правото му за лично участие, само в сферата на отговор на всички изложени доводи по искането този съд ще вземе отношение и по оплакването, че Б. е лишен от участие на служебен защитник. Такъв аргумент поначало би могъл да бъде обсъждан, но не и в рамките на процесната процедура и предвид липсата на основания за уважаване на искането в нея. Затова само с оглед пълнота на процесуалното изследване върховната съдебна инстанция по наказателни дела ще посочи решение №136/12.06.1993 г.,постановено по К.Н.Д. 127/93 г.по описа на 3 н.о. на ВКС, съгласно което „по делата за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително независимо от предвиденото за престъплението наказание и съдът няма задължението да му назначава служебен защитник.” Вярно е, че това решение е постановено при действието на чл.70, ал.1, т.6 НПК /отм./, но формулировката по този текст е същата като на чл.94, ал.1,т.8 от актуалния НПК. Предвид казаното и отправеното с възражението на частния тъжител искане за присъждане на разноските, които в съответствие с представения договор за правна защита и съдействие по настоящото производство са 1 000 лв., Б. следва да бъде осъден да ги заплати. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.Ч.Х.Д.943/15 г. по описа на РС-Пазарджик. ОСЪЖДА В. Д. Б. да заплати на А. К. З. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 000 /хиляда/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/