Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
София, 05.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4935 по описа за 2015 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 144 от 10.02.2016 година е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от адв.Р. С. – процесуален представител на Ю. М. А. , против въззивно решение № 138/25.06.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/11.02.2015 г. по гр.д.№ 2445/2014 г. по описа на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Ю. М. А. против СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и исковете са отхвърлени.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси : 1.Може ли веднъж възстановен на работа от работодателя работник или служител на основание чл.344, ал.2 КТ, явил се на работа и заел отново длъжността, от която е бил уволнен, да бъде отново уволнен на предишни посочени обстоятелства от първото уволнение, като възстановяването на работа от работодателя на основание чл.344, ал.2 КТ, бъде отменено също от работодателя; 2. Ако при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя работодателят издаде две отделни заповеди: едната за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и друга за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, може ли всяка една от тях да има различни правни последици и всяка една от тях ли подлежи на самостоятелно обжалване, или са достатъчни исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ . Трябва ли да бъдат атакувани по исков ред самостоятелно и двете постановени заповеди, т.е. необходимо ли е да бъдат предявени отделни искове – само искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа и отделен иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ – иск по чл.358, ал.2 КТ ; 3. Ако работодателят отмени само заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и възстанови работника или служителя на работа, може ли да се счита, че неотменената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ запазва своето действие ; 4. Възстановеното трудово правоотношение от работодателя на основание чл.344, ал.2 КТ, след неправомерно уволнение има ли обратно действие или има действие занапред от момента на неговото узнаване от работника или служителя и явяването на предишната заемана длъжност .
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно „Може ли веднъж възстановен на работа от работодателя работник или служител на основание чл.344, ал.2 КТ, явил се на работа и заел отново длъжността, от която е бил уволнен, да бъде отново уволнен на предишни посочени обстоятелства от първото уволнение, като възстановяването на работа от работодателя на основание чл.344, ал.2 КТ, бъде отменено също от работодателя”, настоящият състав намира, че представените от касационната жалбоподателка решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, са неотносими, тъй като визират само и изключително прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и то при наличие на прекратено трудово правоотношение и издаване на следващ акт на работодателя за прекратяването му. Поради това отговор на въпроса следва да бъде даден на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Прилагането на правната норма на чл.344, ал.2 КТ от страна на работодателя може да се извърши в случаи, че той установи необходимост от това. Практиката установява такива случаи следствие на опущения от негова страна, поради които при евентуален съдебен спор работодателят би бил санкциониран именно за това опущение при извършването на уволнението. Прилагането на разпоредбата на чл.344, ал.2 КТ обаче не означава, че работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение на същото основание, на което е било извършено предходното прекратяване, за което е приложена посочената норма, тъй като липсва законова санкция за това. Повторното прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание и с оглед същите обстоятелства следва да се извърши при спазване на изискванията на закона.
По втория от поставените въпроси, а именно „Ако при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя работодателят издаде две отделни заповеди: едната за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и друга за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, може ли всяка една от тях да има различни правни последици и всяка една от тях ли подлежи на самостоятелно обжалване, или са достатъчни исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ . Трябва ли да бъдат атакувани по исков ред самостоятелно и двете постановени заповеди, т.е. необходимо ли е да бъдат предявени отделни искове – само искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа и отделен иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ – иск по чл.358, ал.2 КТ “.Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена и в цитираното от касационната жалбоподателка решение № 440/14.12.2011 г. по гр.д.№ 960/2010 г. на ВКС, III г.о., съгласно което искът е за отмяна на прекратяване на трудовото правоотношение. Този извод е в съответствие с нормата на чл.344, ал.1, т.1 КТ, която визира иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради това е достатъчно да е ясно от исковата молба, че е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Отговорът на поставения трети въпрос : „Ако работодателят отмени само заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и възстанови работника или служителя на работа може ли да се счита, че неотменената заповед за дисциплинарно наказание „уволнение“ запазва своето действие “, се съдържа в отговора на втория от поставените въпроси, поради което отговорът на въпроса е положителен.
Отговорът на поставения четвърти въпрос: „Възстановеното трудово правоотношение от работодателя на основание чл.344, ал.2 КТ, след неправомерно уволнение има ли обратно действие или има действие занапред от момента на неговото узнаване от работника или служителя и явяването на предишната заемана длъжност” следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решение по чл.290 ГПК - решение №74/12.03.2014 г. по гр.д.№ 998/2012 г. на ВКС, IV г.о., съгласно която решението на съда, с което се уважава иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на незаконно уволненият работник или служител, няма обратно действие. С него се възстановява същото по вид трудово правоотношение, съществувало между страните – за същата работа, при същите условия на заеманата преди това длъжност, но не се заличават осъществилите се междувременно факти и обстоятелства, имащи отношение към съществувалото, съответно, възстановено трудово правоотношение.
По касационните основания
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение с оглед поставените в изложението въпроси и по които е допуснато касационното обжалване.Навеждат се и оплаквания за процесуални нарушения.Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касационната жалба СОУ „Н.Й.В.“ [населено място], област Ш., посредством процесуалните си представители адв.Св.Б. и адв.Л.В. , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Въззивната инстанция е приела, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „помощник директор по учебната част” в СОУ “Н.Й.В.” – с . В., област Ш., е законосъобразно, тъй като с оглед предходна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по дисциплинарен ред е отменена само заповед № 476/24.06.2014 г. за прекратяване на сключения трудов договор с ищцата и същата е възстановена на работа.Предхождащата я заповед № 475/24.06.2014 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.109, ал.1, т.2 КТ не е отменена и тя съществува във фактическия и правен мир,поради което и доколкото не е отменена поражда съответните си последици.
По съществото на касационната жалба.
Решението е неправилно.
Имайки предвид отговора на втория въпрос неправилно въззивната инстанция е стигнала до извод, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, тъй като не е атакувана и няма произнасяне по заповед № 475/24.06.2014 г. Неправилен е и решаващият извод относно недействителността на актовете на назначения на 17.07.2014 г. за директор М. М.. Съобразно посочената по четвъртия въпрос практика на ВКС, не се заличават осъществилите се факти и обстоятелства, имащи отношение към съществувалото, съответно възстановено трудово правоотношение. Поради това следва да бъдат зачетени действията на лицето М. М. относно отмяната на уволнението на касационната жалбоподателка.
Неправилни са и изводите на законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение № 501/22.08.2014 г. Анализът на същата показва, че основанието за нейното издаване е чл.330, ал.2, т.6 КТ, като в мотивите работодателят сочи заповеди, които са отменени от самия него. С оглед отговора на първия от поставените въпроси при повторно прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, на което е било отменено предходно работодателят трябва да спази изискванията на закона. В случая се касае за дисциплинарно уволнение, което може да бъде упражнено от работодателя само при спазване на определени от закона изисквания, установени в императивните разпоредби на чл.194 и чл.195 КТ. Не се установява мотивиране на процесната заповед от нейното съдържание. Посочването на предходни актове на работодателя, които са отменени от самия него, като мотиви на заповед за последващо дисциплинарно уволнение, не може да се приеме като спазване разпоредбата на чл.195 КТ, тъй като тези актове за загубили значение.
Допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което решението следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и по арг. от чл. 293, ал.3 ГПК да бъде постановено ново решение по съществото на спора,с което предявените искове – уважени.
По искането за разноски направени от касационния жалбоподател : С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационната жалбоподателка деловодни разноски в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева, а по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 160/сто и шестдесет/ лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 138/25.06.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ю. М. А., ЕГН [ЕГН],извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и ОТМЕНЯ заповед № 510/22.08.2014 г. на СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Шумен, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ю. М. А. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-директор по учебната част“ в СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., [улица], да заплати на Ю. М. А., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [улица], [жилищен адрес] деловодни разноски в размер на 1600/хиляда и шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., [улица], да заплати по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 160/сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: |