1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №471 гр. София, 06.08. 2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1294 по описа за 2018г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищeца „Сибанк” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. И. К. срещу определение № 3836 от 22.11.2017г. по ч. гр. дело № 5147/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Сибанк” ЕАД срещу определение от 30.06.2017г. по гр. дело № 14986/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав. С посоченото определение на СГС е върната на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 0123316/04.11.2013г. на „Сибанк” ЕАД и е прекратено производството в частта, с която срещу „Бизнеспарк Маноле” ООД и „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис” АД са предявени следните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 3 и 4, ал. 2, пр. 4 и 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти по реда на ЗОЗ, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти по реда на ЗОЗ № 124, том II, рег. № 2330, дело № 308/15.10.2013г. на нотариус С. Х. с рег. № 615 на НК на РБ, сключен между ответниците /„Бизнеспарк Маноле“ ООД - заложен кредитор и „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД - залогодател/: 1/ чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради противоречието му със закона – нарушение на чл.11 ЗОЗ, чл. 26, ал. З, т. 4 ЗОЗ, чл. 32, ал. З ЗОЗ, чл. 37, ал. 1- З ЗОЗ, чл. 46, ал. 2 ЗОЗ; 2/ чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави; 3/ чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради нарушаване на правилата на чл. 34 ЗОЗ и чл. 37, ал. 1 - З ЗОЗ; 4/ чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради противоречие на сделката с правилата на чл. 264 - 265 ДОПК; 5/ чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради абсолютната му привидност; 6/ чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е изследвал и не е обсъдил всички изложени доводи и приложени по делото доказателства, обосноваващи правния интерес на ищеца за предявяване на установителните искове, а именно не са взети предвид наличието на предхождаща процесната сделка възбрана върху процесните имоти, обявяването на ищеца от ЧСИ за купувач по изпълнителното дело, по което е наложена възбраната , наличието на последващо постановление за възлагане - влязло в сила и вписано в Служба по вписванията - [населено място]. Излага съображения, че правният му интерес е обусловен от обстоятелството, че титулът за собственост на ответника, установен с процесния нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти по ЗОЗ № 124, том II, рег. № 2330, дело № 308 от 15,10.2013 г. на нотариус С. Х., рег. № 615 на НК, се явява конкурентен на титула за собственост на „Сибанк“ ЕАД, установен с Постановление за възлагане на недвижими имоти по чл. 496 ГПК, изх. № 49058/21.07.2016 г. по изп. дело № 20158240404087 по описа на ЧСИ К. П., влязло в законна сила на 04.08.2016 г., вписано в Служба по вписванията - [населено място], което не е взето предвид от въззивната инстанция. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че липсва правен интерес за Банката, предвид факта, че не е страна по атакуваната сделка, като поддържа, че непрогласяването на недействителността на сделката със сигурност рефлектира върху правната сфера на ищеца, а възприемането на подобна теза от съда би създало опасност за гражданския оборот, предвид наличието на потенциална възможност за извършване на измама с недвижими имоти. Частният жалбоподател не споделя констатацията на въззивния съд, че настоящият случай е различен от хипотезата на Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, нито разбирането на въззивната инстанция, че валидна или невалидна атакуваната сделка е непротивопоставима за Банката. Излага съображения, че има интерес от обявяване на сделката за нищожна, т.е. несъществуваща спрямо всички. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/? Съдът трябва ли да изхожда само от съдържащите се в тях сведения, каквито са, без да им приписва съдържание, каквото те нямат? 2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания и доводи за наличието ни на правен интерес, както и да изложи мотиви, когато отхвърля довод, нямащ значение за делото?“ 3. „Налице ли е правен интерес за кредитор от иск за установяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот, извършена на основание Закона за особените залози, при наличието на конкурентни заложни/ипотечни права на ищеца?“ 4. „По какъв ред може да търси съдебна защита взискател, кредитор на залогодателя срещу учредения в полза на друг кредитор залог и извършени от същия кредитор действия по реда на ЗОЗ за продажба на заложено имущество - с иск за прогласяване нищожността на извършените действия и сделки или по друг законов ред?“ По отношение на въпросите по т. 1 и 2 частният жалбоподател поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 91/17.11.1971г. по гр. д. № 73/1971г. на ВС, ОСГК, Определение № 443/29.06.2011г. по т. д. № 1087/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 391/15.06.2011г. по т. д. № 1040/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 190/15.04.2010г. по т. д. № 1110/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 172/28.10.2010г. по т. д. № 1110/2010г. на ВКС, Решение № 34/22.02.2012г. по гр. д. № 652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 24/28.01.2010г. по гр. д.№ 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 101/07.03.2012г. по гр. д. № 70/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 57/02.03.2011г. по гр. д. № 1416/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 361/26.05.2010г. по гр. д. № 1471/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 52/11.03.2016г. по гр. д. № 3292/2015г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 1202/15.10.2008г. по гр. д. № 5017/2007г. на ВКС, ГК, V г. о., Решение № 26/08.02.2008г. по т. д. № 445/2007г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на въпросите по т. 3 и 4 частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът „Бизнеспарк Маноле” ООД не изразява становище по касационната жалба. Ответникът „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис” АД чрез процесуален представител адв. Т. З. оспорва частната касационна жалба и прави възражения за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа становище, че въззивният съд е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, спазвайки постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/27.12.1965г. и ППВС № 1/10.11.1985г. Относно последния въпрос излага съображения, че не представлява конкретен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Поддържа, че частният жалбоподател не е обосновал наличие на специфичното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да направи извод за правилност на определението на СГС, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК исковата молба на „Сибанк” ЕАД и е прекратено производството в частта, с която срещу „Бизнеспарк Маноле” ООД и „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис” АД са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1, 3 и 4, ал. 2, пр. 4 и 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижими имоти по реда на ЗОЗ, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижими имоти по реда на ЗОЗ № 124, том II, рег. № 2330, дело № 308/15.10.2013г. на нотариус С. Х. с рег. № 615 на НК на РБ, сключен между ответниците „Бизнеспарк Маноле“ ООД - заложен кредитор и „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД – залогодател, въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес за водене на предявените искове по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като, валидна или невалидна, атакуваната сделка спрямо него е непротивопоставима. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ, съгласно която учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, и разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща учредяване на ипотеката чрез вписването й, съдебният състав на САС е заключил, че ищецът като кредитор с първи по ред вписани ипотека и особен залог продължава да бъде такъв и да се ползва от привилегиите при принудително удовлетворяване на обезпечените вземания, независимо от извършените по-късно разпоредителни сделки с ипотекираното и възбранено, респ. заложено по реда на закона за особените залози имущество. Изложил е съображения, че дори последващият вписването договор да е нищожен, ищецът може винаги да се позове на нищожността, без да е необходимо да води отделен процес. Въззивният съд се е позовал на непротивопоставимостта на сделката на ипотекарния кредитор, като е посочил, че евентуалното позитивно решение не би направило сделката повече или в различна степен непротивопоставима. Аргументирал се е с обстоятелството, че конкуренцията между правата на ипотекарния кредитор и кредитора с особен залог, както и конкуренцията между няколко кредитори с учредени особени залози се разрешава от поредността на вписването, като е изложил съображения, че ако особеният залог е учреден след ипотеката, тя продължава да тежи върху имота до погасяване на задължението, за чието обезпечаване е била учредена, независимо от последващите прехвърляния. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите два процесуалноправни въпроса са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. В първоинстанционното и въззивното производства, вкл. в частната жалба срещу определението на СГС, ищецът – частен жалбоподател е обосновал правния си интерес от предявяване на установителните искове за нищожност на процесната сделка със следните обстоятелства: 1/ притежава противопоставими и предхождащи права по отношение на ответниците и продадените имоти, като заложен и ипотекарен кредитор и взискател, наложил възбрани, предхождащи извършената сделка; 2/ с факта, че оспорваната сделка не представлява класическа покупко-продажба по общия ред на ЗЗД, предвид сложния й фактически състав и причинно-следствена връзка /наличие на вземане, неговата изискуемост, валидно обезпечение – залог на търговско предприятие/, както и в тази връзка с установяване на несъществуване на вземане на „Бизнеспарк Маноле” ООД от залогодателя „Рея 96” ООД, което да бъде удовлетворено с втория по ред особен залог; 3/ с факта, че ищецът „Сибанк” ЕАД е обявен за купувач на процесните недвижими имоти по публичната продан по изп. дело № 20098190400743 по описа на ЧСИ Л. М., а само един ден преди приключване на публичната продан е сключена процесната сделка /на 15.10.2013г./; 4/ предвид обстоятелството, че в хода на исковото производство, на 18.11.2013г. е извършено прехвърляне на собствеността на процесните имоти на трети лица, насочено към увреждане на кредитора „Сибанк” ЕАД от страна на мнимия кредитор и ответник „Бизнеспарк Маноле” ООД и от последващите, свързани с него купувачи. При извършване на преценка за наличието на правен интерес от предяване на исковете за нищожност на процесната сделка, въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК не е обсъдил всички доводи на ищеца и представени от него доказателства за обосноваване на правния му интерес, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулираният от частния жалбоподател трети въпрос е по съществото на правния спор относно допустимостта на предявените искове. Четвъртият въпрос е много общ, поради което същият не отговаря на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на въззивната инстанция за липса на правен интерес от предявяване на установителните искове за нищожност на процесната сделка поради нейната непротивопоставимост на ищеца, предвид обстоятелството, че последният е кредитор с първа по ред вписана ипотека и особен залог, е неправилен. Съдебният състав не е обсъдил и не се е съобразил с факта, че правният интерес е обоснован и с твърдяния от ищеца титул на собственост, установен с Постановление за възлагане на недвижими имоти по чл. 496 ГПК, изх. № 49058/21.07.2016 г. по изп. дело № 20158240404087 по описа на ЧСИ К. П., влязло в законна сила на 04.08.2016 г., вписано в Служба по вписванията - [населено място]. Наличието на правен интерес от предявяването на иск за установяване на нищожност на определен договор на някое от основанията по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковото производство. Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца и се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Ищецът може да твърди, че правният спор засяга негови съществуващи права - може да твърди, че е носител на спорното право; може и да не участва в спорното материално правоотношение, но неговото право да се засяга от правото, претендирано от друго лице. Искът за установяване нищожност на определен договор може да бъде предявен и от лице, което не е страна по конкретната сделка, при наличие на правен интерес. Твърдението за наличие на притежавано от ищеца право на собственост върху определен недвижим имот може да обоснове правен интерес от предявяване на иск за нищожност на договор за продажба на същия имот, сключен между други лица – ответниците по иска, предвид факта, че ответникът – приобретател се легитимира като собственик на същия недвижим имот, тъй като упражняването на правото на собственост на ищеца би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Независимо от обстоятелството дали сделката – предмет на исковете по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД би била противопоставима на ищеца /като кредитор с първа по ред вписана ипотека и особен залог/ или не, претендираното от ответната страна право на собственост би затруднило значително и за определен период от време би осуетило упражняването на правото на собственост на ищеца в пълния му обем, включително правото му на ползване. Наличието на сключен между ответниците договор за продажба в изискуемата форма на нотариален акт създава несигурност за правото на собственост на действителния собственик, включително когато е кредитор с първа по ред вписана ипотека и особен залог, и се нарушава правото му пълноценно да упражнява правомощията си на собственик, предвид възможността ответникът, легитимиращ се с нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имот, да се разпореди с имота, какъвто е настоящият случай /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№ 18, том ІІ, рег. 8334, дело № 202/2013г. на Р. Ц. – помощник-нотариус по заместване на нотариус И. И./. Аргумент за допустимост на установителния иск за нищожност на договора за продажба от ищеца, който се позовава на друг титул за собственост, е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установена нищожност на сключената между ответниците сделка, защитната функция на процеса е по отношение на правото на собственост на ищеца, чиято реализация е била засегната от отреченото със съдебното решение право на насрещната страна. Когато ответникът оспорва правото на ищеца или когато също се легитимира като собственик на недвижимия имот, несигурността в правното положение на ищеца е налице. Ищецът, независимо, че не е страна по договора за продажба на процесния недвижим имот, има правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, тъй като със сила на пресъдено нещо тази несигурност в правото ще бъде отстранена. Този ефект не може да бъде постигнат само с наличието на конкурентни заложни и ипотечни права на ищеца. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 3836 от 22.11.2017г. по ч. гр. дело № 5147/2017г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав и определение от 30.06.2017г. по гр. дело № 14986/2013г. на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.