Р Е Ш Е Н И Е № 313 гр. София, 19.02.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНОХД № 1114/17г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от защитника на подсъдимия И. Х. С. и от повереника на частните обвинители Н. Р. и Н. М. срещу решение № 164 от 17.07.2017г., постановено по ВНОХД № 165/2017 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив. С атакуваното решение е потвърдена присъда № 11 от 21.02.2017г. на Окръжен съд–гр. Стара Загора, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.10.2015г. на път ПП-1-6, в землището на [населено място], при управление на МПС колесен трактор с прикачена сеялка, нарушил правилата за движение – чл.34, ал.2, чл.72, чл.101, ал.1, вр.ал.3, т.8, чл.139, ал.1, т.1 и 2, чл.131 и чл.140, ал.6 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Р. О., като деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим и на лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението да е причинил смъртта на пострадалия като управлявал в нарушение на чл.150, вр. чл.150а, ал.1, вр. ал.2, т.16 от ЗДвП. На основание чл.68, ал.2 от НК С. е освободен от изтърпяване на отложеното наказание, наложено му по НОХД № 291/14г. на Карловския районен съд. В касационната жалба от защитника се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание и се прави искане за намаляването му до минималния възможен предел, с доводи, че не са отчетени в достатъчна степен вината на пострадалия за произшествието, добрите характеристични данни и данните за семейното и здравословно положение на подсъдимия. Жалбата от името на майката и детето на починалия, конституирани като частни обвинители, е с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за увеличаване на наказанието. Изразено е становище, че то не е съответно на констатираната от съдебните инстанции висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, че неправилно е отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Възразява се и срещу отказа на съда да приведе в изпълнение наложеното през 2014г. наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа доводите в жалбата, като твърди, че деянието и деецът не са с висока степен на обществена опасност. Акцентира върху обстоятелството, че С. е с добри характеристични данни и се грижи за двете си деца. Счита, че по отношение на него наказателното производство вече е изиграло превъзпитателна роля. Повереникът моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като от своя страна поддържа искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване срока на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление. Описва подсъдимия като хулиган на пътя, който в продължение на десет години управлява превозни средства без съответна правоспособност. Прокурорът се присъединява към искането на частните обвинители с аргумента, че С. е осъждан и многократно наказван по административен ред. Самият подсъдим заявява, че не е желаел подобно развитие на събитията и се надява на минимално наказание. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата е неоснователна. Размерът на лишаването от свобода е определен след приложение на редукцията по чл.58а ал.1 от НК с оглед проведеното производство по гл.ХХVІІ от НПК. Осъществявайки дейността по индивидуализация на наказанието, съдът е преценил като справедливо лишаването от свобода за срок от четири години и половина. Като смекчаващи обстоятелства правилно са отчетени трудовата ангажираност на С., добрите характеристични данни, грижите, които полага за двете си деца, влошеното здравословно състояние в резултат на прекаран остър миокарден инфаркт и язва на дванадесетопръстника, както и поведението на пострадалия. На тях са противопоставени миналото осъждане на подсъдимия, многобройните предишни административни наказания по ЗДвП, както и фактът, че в конкретния случай нарушенията на правилата за движение са многобройни. Инстанциите по същество са приели съществен превес на смекчаващите обстоятелства. От мотивите на присъдата и решението е видно, че след като са установили принос и на двамата участници в произшествието в причиняване на вредоносния резултат, са разсъждавали доколко сериозни са нарушенията, допуснати от всеки един от тях, и изводите в тази връзка са аргументирали решението за определяне на наказание в размер значително под средния, предвиден в санкционната част на нормата на чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 от НК, както и отказа да се приведе в изпълнение условната присъда. Съществените въпроси, поставени с жалбите, са дали допуснатите от страна на пострадалия О. нарушения следва да се ценят като смекчаващо вината обстоятелство, както и какво е значението за индивидуализацията на наказанието на извършените от С. нарушения на ЗДвП. В принципен план тезата на повереника, че не всяко нарушение, допуснато от пострадалия, следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия, е вярна. От значение са само тези нарушения, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, и в следствие, на които значително се усложнява пътната обстановка, което изправя останалите участници в движението пред необходимостта да проявят умения, надвишаващи обичайните при управлението на МПС по-висока степен на концентрация на вниманието. В конкретния казус причинно-следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилата смърт е налице, независимо дали се е движил на дълги или къси светлини. Съприкосновението между двете превозни средства е настъпило при скорост от около 30км/ч. за трактора и от около 90км/ч. за мотоциклета. Разрешената максимална скорост в пътния участък е 80км/ч. За да е възможно спиране в осветената от късите светлини зона, мотоциклетистът е следвало да се движи със скорост не по-висока от 73км/ч. При включени дълги светлини, спирането би било възможно при скорост от 109км/ч. Макар и без задни светлини, тракторът е станал видим за мотоциклетиста, когато е бил осветен от собствения му преден фар. В този момент, според това, на какви светлини се е движел О., възможните версии са само две: Или ударът е бил предотвратим за него, но той не е реагирал адекватно, заради алкохолното повлияване при концентрация от 2,49 промила и заради недостатъчните си умения като неправоспособен водач, или ударът е бил непредотвратим, поради избора на скорост, която не му позволявала да спре своевременно в осветената зона. Изводът е, че при всички случаи съществува връзка между нарушенията, допуснати от О. и резултата, поради което напълно обосновано е съдилищата по същество са приели съпричиняване и правилно са го отчели като смекчаващо вината обстоятелство. От друга страна, анализът на допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия, не води до претендирания от частните обвинители еднозначен извод за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Предходните инстанции недвусмислено са заявили, че установяването на повече от едно нарушение се отчита като отегчаващо обстоятелство, и този подход е напълно правилен. При определяне на наказанието следва да се съобразят и тези нарушения, които са ирелевантни за съставомерността на деянието, тъй като не са в причинна връзка с резултата – управлението на нерегистрирано превозно средство и селскостопанска техника и липсата на правоспособност за съответната категория. Наред с това, не са били достатъчно прецизни при определяне броя на действително нарушените от С. правила за движение, които са в причинна връзка с произшествието. Разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗДвП е обща по отношение на инкриминираните като нарушени текстове на Наредба № 11/2001г. и Наредба № 15/2008г., към които препращат чл.139 и чл.140 от ЗДвП, съдържащи идентичното изискване за сигнализиране с жълта мигаща или проблясваща светлина. Нарушен е принципът lex specialis derogat legi generali. Отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана само за нарушение на специалния закон. Погрешна е преценката за допуснато нарушение на чл.101, ал.1 от ЗДвП. Нормата се отнася до хипотеза на повреда или неизправност, възникнала по време на движение, докато в конкретния случай тракторът и сеялката били без задни светлини още преди потеглянето. Така допуснатото нарушение се субсумира в чл.72 от ЗДвП. Неправилно е прието и едновременно нарушение на чл.131 от ЗДвП и чл.13, т.3 от Наредба № 11/2001г. Единствената причина, поради която движението е определено като такова при намалена видимост, е часът от денонощието, в който е настъпило ПТП. Според §6, т.55 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, видимостта е намалена при здрач. Като е определил момента на деянието едновременно и като здрачаване и като тъмната част от денонощието, съдът е допуснал вътрешно логическо противоречие във фактическите си констатации, което от своя страна е довело до отчитане на едно и също нарушение двукратно. Въпреки така очертаните неточности при попълване на бланкетната норма, изводът, че подсъдимият е извършил многобройни нарушения на правилата за движение – съставомерни и несъставомерни, по време и преди инкриминирания случай, остава непроменен, поради което липсва основание за намаляване на наложеното му наказание. Същевременно, санкцията не следва да бъде и завишена с оглед наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, най-същественото от които е значителният принос на пострадалия. Такива са също тежкото здравословно, семейно и материално положение на С., постоянната му трудова ангажираност. Напълно аргументирано съдилищата са съобразили като смекчаващо вината обстоятелство специфичния начин, по който подсъдимият е осъществил всяко едно от нарушенията, съблюдавайки известни мерки за предотвратяване на евентуално ПТП, определен общо в мотивите към присъдата с термина „обстановка“. Съзнавайки че не следва да се движи по пътищата за обществено ползване, С. е навлязъл в подбалканския път с намерението да измине само краткото разстояние от около 250м. Движил се е плътно в дясно, което е позволявало преминаването на други превозни средства в лентата за насрещно движение, независимо, че левият край на редосеялката е навлизал в нея с 60см. Включил е наличните изправни фарове, за да не бъде напълно невидим в настъпващата тъмнина. Коректното процесуално поведение на подсъдимия, изразеното съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че до момента по отношение на подсъдимия не е прилагана най-тежката форма на държавна репресия, дават основание на настоящата инстанция да се солидаризира със становището на апелативния съд, че за постигане на целите по чл.36 от НК не е необходимо да бъде приведено в изпълнение наложеното предходно наказание. С оглед изложеното, ВКС, ІІ н.о. намери, че релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не е допуснато и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 164 от 17.07.2017г., постановено по ВНОХД № 165/2017 г. по описа на Апелативен съд–гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.