Р            Е           Ш            Е           Н           И           Е                                                                   №  370                                               ГР. София,   02.06.2010 г.                                      В      ИМЕТО     НА     НАРОДА                                                   Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 27 април през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                    ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №5041/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационните жалби на С. П. , С. П. и К. П. и на П. П. и С. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №610/07 г.., на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос налице ли са реституционните предпоставки по чл.1 от ЗВСОНИ за процесния имот и процесуалният – за установяването им по правилото на чл.188 от ГПК, отм., са разрешени в противоречие със задължителна – ТР №1/95 г. и трайноустановена практика на ВКС по приложението на закона. В жалбите се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба „Главболгарстрой” А. , София, ги оспорва като неоснователни. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното по заявените с тях основания за неправилност на въззивното решение: С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касаторите – като наследници на П. П. , срещу ответника с пр. осн. чл.108 ЗС – за признаване собствеността, въз основа на наследство и реституция по ЗВСОНИ, и предаване владението на недв. имот- първи етаж от триетажна сграда в гр. П., ведно с 1/3 ид.ч. от мазето й и дв. място, върху което е построена- описан по делото и в решението. Прието е, че сградата е новопостроена на мястото на съществуващата в имота, придобита от наследодателя на ищците през 1941 г. и отнета му по ЗОЕПНС едноетажна жилищна сграда, застроена на 194 кв.м. Отнетият имот не съществува до размерите, в които е отчужден и затова не е възстановен на ищците на осн. чл.1 от ЗВСОНИ. С ТР №1/95 г. , т.1 и ТР №6/06 г., т.1 е посочено: Ако промяната във вида или предназначението на имота е поради извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само върху частта, която е съществувала към момента на одържавяване. За останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респ. на лицата по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената по чл.97 от ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и значителни да са по обем, не водят до създаване на нов обект на собственост и не са пречка за възстановяването. При преустройства на сгради чрез пристрояване или надстрояване, макар новото строителство да увеличава обема на завареното, ако не може да се обособи в самостоятелен обект, то представлява приращение към старата сграда и ще бъде реституирано заедно с нея. Обстоятелствата по делото са следните: с нот. акт №65/41 г. наследодателят на ищците П е придобил след публична продан едноетажна масивна постройка, построена върху 194,50 кв.м., от камък, тухли и две железобетонни плочи - покривни, с партер висок 3,05 м., на ул.”Св. Горазд”, в гр. П., подразделена на два магазина, склад, две стаи и сервизи.. Имотът е отчужден по ЗОЕПНС, видно от приложената отчуждителна преписка. За новопостроената в имота триетажна сграда – І-ви ет. строителна лаборатория и останалите два – поликлиника, е съставен АДС №2610/89 г. Ответникът е представил издадения му нот. акт №69/99 г. за собственост на сградата по приватизационна сделка. От заключението на техн. експертиза на л.59 от делото на ОС се установява, че след одържавяването сградата е видоизменена поетапно: със строително разрешение от 1955 г. на НИС - Пловдив е разрешен ремонт в имота, при който е извършено пристрояване. С ново разрешение от 1956 г. е разрешено надстрояване на едноетажната сграда, с площ след пристрояването от 270 кв.м. Надстрояването с два етажа е било извършено към 1966 г., съгл. отразеното в цитирания АДС. Според в.л. Жеков в избата са запазени каменни зидове от старата сграда; новото предназначение на етажа – за строителна лаборатория, налагало там да се разположат тежки машини и довело до промяна на плочата между етажа и избата, с новоизлята и оразмерена за новия вид натоварване. Същото в.л. на л.130 е посочило, че плочата за част от етажа ляга върху каменните и тухлени зидове, без характерните за съвременното строителство греди и пояси / в.л. Панайотов, на л.184/. В избените помещения откъм улицата има прозорци и английски дворове отпреди отчуждаването на сградата. В югозападната част са изпълнени нови стоманобетонни елементи. В.л. Ранделова сочи, че пристройка към съществуващата сграда няма в конструктивния смисъл. По старите правила е изграден избеният етаж, първият е конструктивно по –нов. Конструкцията на триетажната сграда е една и не могат да бъдат отделени стара от нова сграда. Старата обаче може да се идентифицира- очертава се и се вижда кое е ново и кое старо строителство. В.л. Кумчева и К. са установили как старата сграда се вписва в контура на новата, по приложени скици, с пристрояване откъм северната страна. Южната е запазена изцяло – л.237. В заключението си на л.214 и в съд. з. вещото лице Г. е посочила, че плочата между първи и втори етаж е нова, а тази между първия ет. и мазето – доливана стара / на тази възможност сочи и в.л. Панайотов, л.184/. Използвани са тухлените колони и зидове по източната и южна фасада. Сградата е с изпълнена нова конструкция при запазени стари елементи, като новите и стари елементи са неотделими в конструктивно отношение. Преустройството се поема както от новата, така и от старата част на сградата – в.л. Жеков, на л.131. Цялата сграда има единна конструкция. В закл. на л.182 експертите П. и П. сочат, че основите на сградата са от каменна зидария, а армировъчната стомана навсякъде е гладка. Такава се използва през 19 век, у нас след 1934 г. Според заключението на в.л. Добрева възрастта на бетона в сградата е от 50 до 55 г. , като най-стар е бетонът в мазето и на първия етаж – от 50 до 80 г. Свидетелите К. и С. , които познават старата сграда сочат, че тя не е събаряна; и сега се различава корнизът й. При всички тези данни според ВКС се установява, че отнетата от наследодателя едноетажна сграда е претърпяла значителни преустройства /била е неотделимо пристроена/ и съществена промяна в предназначението; инкорпорирана е конструктивно в сегашната триетажна сграда. Макар и съществено преустроена обаче, тя съществува и се разпознава на място, като не се установява да е била изцяло разрушена и заменена с нова, както твърди ответникът и е приел АС. Затова правото на собственост върху нея – в увеличения с неотделимо пристроената част обем – чл.97 от ЗС, е възстановено на наследниците на собственика, от когото е отнета, по силата на ЗВСОНИ – чл.1 и 3. Това следва да се признае по ревандикационния иск, и ответникът да бъде осъден да предаде на ищците владението на възстановения им етаж ведно с принадлежащата към етажа ид. част от общата за сградата изба. Няма данни дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо имот пл. №1151, в кв.22 по плана на Пловдив, втора градска част да се владее от ответника, извън ползването по чл.66 от ЗС, поради което за мястото искът е неоснователен. Въззивното решение е неправилно и следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за първия етаж от сградата и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. В частта, с която искът е отхвърлен за дв. място, в което е построена сградата, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд Пловдив по гр.д. №610/07 г. от 3.12.07 г. в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за процесния първи етаж от сградата, ведно с принадлежащата му част от мазето й и вместо него постановява: ПРИЗНАВА на осн. чл.108 от ЗС ищците С. Н. П., С. П. П., К. П. П., П. П. П. и С. С. П. за собственици по наследство и рестутиция - чл.1 и 3 от ЗВСОНИ, на следния недвижим имот: първи етаж с площ от 270 кв.м. от триетажна сграда, ведно с 1/3 ид.ч. от мазето й, на ул. „Св. Горазд” №6, в гр. П., построена в имот пл. №1151, в кв.22 по плана на града, втора гр. ч. и ОСЪЖДА ответника „Главболгарстрой”А. – София да им предаде владението на имота и да им заплати разноски от 1 500 лв.. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение, с което искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за дворното място. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: