5 Р Е Ш Е Н И Е № 325 София, 22.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 954 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1223 от 26.11.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение № 98 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 39/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. А. З. от [населено място] против [община], област Х. за отмяна на заповед за уволнение № 13 от 14.07.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1500 лева Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за точното приложение на §1, т.1 ДР КТ и в частност кой е надлежният ответник по трудов спор между община и работник в нейно организационно обособено звено, както и по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 269 ГПК - ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение По приложението на § 1, т.1 ДР КТ: Съгласно § 1, т.1 ДР КТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно обособено образование притежава специална правосубектност да участвува като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е включено. Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено “работодател” по смисъла на § 1, т.1 ДРКТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Когато трудовия договор на работника е сключен със структурно и икономически обособено звено на общината, то съгласно чл. 357 КТ вр. с § 1 от ДР на КТ, това образование разполага със специална правосубектност по трудови спорове. Постановеното спрямо него решение обаче обвързва общината, поради което участието и като страна в процеса не е в нарушение на закона - правните последици на решението настъпват в правната и сфера, а кметът на общината разполага с правомощието да извърши и сам действието, за което е упълномощил ръководителя на съответното звено. По приложението на чл. 269 ГПК: Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК. С обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд е прието, че ищцата М. А. З. е работела по трудово правоотношение с Управление “Образование и култура” при [община]. Прието е, че съгласно § 1, т.1 ДР КТ, работодател е Управление “Образование и култура”, поради което между ищцата и [община] не е възникнала трудовоправна връзка - общината не е надлежен ответник по материалното правоотношение и не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, които са отхвърлени като неоснователни. В касационна жалба против решението на Благоевградски окръжен съд, постъпила от М. А. З. се поддържа, че съдът е приложил неправилно § 1, т.1 ДР КТ и в нарушение на чл. 269 ГПК се е произнесъл по пасивната материалноправна легитимация на ответника, без въведен във въззивната жалба довод от работодателя. Ответникът по касационната жалба [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателно касационното оплакване за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК. Във въззивната жалба против първоинстанционното решение, подадена от [община] не е въведен довод относно надлежните страни по трудовото правоотношение, съответно – относно надлежните страни по трудовия спор. Както в хода на първоинстанционното производство по делото, така и във въззивната жалба, ответникът работодател не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение е възникнало и съществувало между общината и уволнената служителка, предвид което произнасянето на въззивния съд без да има въведено във въззивната жалба оплакване се явява в нарушение на съдопроизводствените правила. Основателно е и касационното оплакване за неправилно приложение на § 1, т.1 ДР КТ. Изводът на въззивния съд, че Управление “Образование и култура” при [община] е структурно и икономически обособено образование по смисъла на §1, т.1 ДР КТ е формиран с оглед данните, че при сключване на трудовия договор със служителката, работодателят се е представлявал от ръководителя на управлението. Извън обстоятелството, че този факт не е достатъчно основание да се приеме, че управлението е икономически обособено звено, то дори и при наличие на предпоставките на § 1, т.1 ДР КТ по отношение на управлението, [община] е надлежен ответник по трудовия спор - правните последици на решението настъпват в правната и сфера, а кметът на общината разполага с правомощието да извърши сам всяко действие, за което е упълномощил началника на Управление “Образование и култура”. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон обаче не налагат отмяна на решението предвид формираните крайни изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. От доказателствата по делото е установено, че трудовото правоотношение между [община] и М. А. З., изпълняваща длъжността „пазач-невъоръжена охрана” в почивна база „Предел” към Управление “Образование и култура”, е било прекратено от работодателя със заповед № 13 от 14.07.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ поради промяна в изискванията за изпълнение на длъжността. Установено е, че от 01.01.2009 г. работодателят е включил и нови допълнителни функции за изпълняваната от М. З. длъжност, която е била пренаименована в „работник поддръжка”, а задълженията по поддръжка на базата са изисквали умения в извършването на дърводелски, водопроводни и ел. услуги – изисквания, на които уволнената служителка не е отговаряла. Така установените факти обуславят извод за законност на извършеното уволнение, поради което предявения иск за отмяната му е неоснователен. Предвид обусловения им характер, неоснователни са и обективно съединените искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, който краен извод е формиран и в обжалваното въззивно решение на Благоевградски окръжен съд. Въведените от ищцата по делото доводи за незаконност на уволнението са неоснователни. Заповед за уволнение № 13 от 14.07.2009 г., с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение със служителката М. З. на основание чл. 328, ал.1, т.11 КТ отговаря на законоустановените изисквания – съставена е в писмен вид, а съдържанието и включва причините за прекратяване на трудовия договор: промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които изисквания работникът не отговаря. Заповедта е издадена от компетентния за това орган – главен експерт „Образование и култура”, комуто кметът на общината е делегирал права да сключва и прекратява трудовите договори с работниците в управлението. Неоснователен е и доводът, че работодателят не е имал право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като служителката е била възстановена на заеманата длъжност със съдебно решение по гр.д. № 105/2007 г. на Харманлийски районен съд. Когато в периода след незаконното уволнение и преди отмяната му, длъжността, на която работника е възстановен е съкратена или са променени са изискванията за заемането и, работодателят разполага с правото да прекрати повторно трудовото правоотношение при явяване на работника на съответното новонастъпило основание. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 98 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 39/2010 г. на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: