ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 376 гр. София, 09.08.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 1602 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Олстас Лион Интернешънъл Инк.“, Република Маршалови острови, срещу определение на Бургаски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното определение за прекратяване на производството поради недопустимост на иска, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ответникът „Добринище ски“ ЕАД и третото лице – помагач на негова страна „Инерт Билд“ ЕООД оспорват жалбата с възражения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и по същество. Третото лице – помагач „Бора 2002“ ЕООД не изразява становище. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. Първоинстанционното производство е образувано по искове на частния жалбоподател по чл. 694 ТЗ за установяване на предявени, но неприети в производството по несъстоятелност на ответника вземания. При първоначална проверка на редовността на исковата молба първоинстанционният съд е указал на ищеца да представи доказателства за правосубектността си и за надлежно учредяване на представителна власт за адвоката, подал исковата молба в качеството на пълномощник. След представянето на такива и по повод повдигнати от насрещните страни възражения с определението по чл. 374 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца да представи в открито заседание оригиналите на документите, удостоверяващи правосубектността му и представителната власт на пълномощника. В първото съдебно заседание съдът, след извършена проверка на представени от пълномощника оригинални документи, изрично е приел, че адвокатът-пълномощник е валидно упълномощен да представлява дружеството-ищец в настоящото исково производство. По повод подновени от насрещните страни възражения в съдебното заседание на 23.06.2016 г. първоинстанционният съд е отхвърлил същите с изричния мотив, че по този въпрос подробно се е произнесъл в първото съдебно заседание и липсват основания за преразглеждането му. След събиране на допуснатите доказателства, вкл. заключение на съдебно-графологична експертиза, прието в последното заседание на 12.07.2018 г. съдът е дал ход по съществото на спора и е обявил, че ще се произнесе с решение. На 18.07.2018 г. съдът е постановил определението за прекратяване на производството, което е мотивирал със съображенията, че от представените по делото пълномощни, вкл. с оглед извършената на база заключението на графологичната експертиза проверка на авторството им, не се установява представителната власт на подалия исковата молба пълномощник. Очевидно приемайки за неизвършено (поради липсата на представителна власт) процесуалното действие „предявяване на иска“ и съобразявайки изтичането на срока по чл. 694, ал. 1 ТЗ (ред. преди изменението ДВ, бр. 105/16) първоинстанционният съд е приел, че исковете са просрочени, следователно недопустими. При разглеждането на частната жалба на ищеца въззивният съд, за да постанови обжалваното в настоящото частно производство определение, след подробен анализ на релевантните писмени доказателства и заключението на графологичната експертиза е приел за доказана правосубектността на ищеца, но за недоказана представителната власт на пълномощника. Въз основа на това е споделил извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е упражнил правото си на иск в рамките на законоустановения преклузивен срок. Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по въпросите относно необходимостта от нотариална заверка на подписа на упълномощителя в пълномощно за упълномощаване на адвокат за представителство пред съд (поддържа се противоречие с ТР № 5/2014 на ВКС-ОСГТК) и относно необходимостта от представяне в исковото производство на превод на нотариална заверка на подписа върху пълномощно (поддържа се противоречие с ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК и решение № 871/31.06.1996 на ВКС, ІV г. о.). Поддържа се също и противоречие на произнасянето на въззивния съд по въпроса относно необходимостта от даване на указания за отстраняване на нередовности на процесуални действия, произтичащи от липсата на представителна власт с практиката на ВКС (ч. гр. д. № 161/2009 г. на ВКС, ІV г. о.). При преценката на поставените от жалбоподателя правни въпроси, съпоставени с решаващите правни изводи на въззивния съд, касационната инстанция намери, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване във връзка с първите два въпроса. Въззивният съд не е обсъждал правния въпрос дали пълномощното за процесуално представителство следва да бъде нотариално заверено, нито е отрекъл валидност на представено по делото пълномощно по причина липсата на такава заверка – нотариалната заверка в конкретния случай е обсъждана единствено от фактическа страна, от гледна точка на доказателственото значение относно авторството на съответния документ. Във връзка със същия въпрос не се обосновава и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е извън кръга на въпросите, разрешени с посоченото от жалбоподателя ТР № 5/2014. Не е налице основание за допускане и във връзка с втория от поставените въпроси относно необходимостта от превод на самата нотариална заверка – посоченото за обосноваване на специалната предпоставка за допускане решение № 871/96 разглежда неотносимите към настоящото производство въпроси за легализация на документ и заверка на превод, а не самия превод; цитираните мотиви към т. 1 от ТР № 1/13 разглеждат задълженията на въззивния съд за служебно попълване на делото с факти и доказателства в хипотезата, когато това е необходимо за изпълнението на възложени му от закона специални задължения за засилена служебна защита на интереса на някоя от страните в процеса. Последният от поставените въпроси за необходимостта от даване на указания за отстраняване на нередовности на процесуални действия, извършени при липса на представителна власт е значим за спора, тъй като липсата на представителна власт е поставена в основата на решаващия краен извод на въззивния съд за недопустимост на производството. Същият е решен и в противоречие с изразената в опр. № 250/21.05.2009 г. по ч. гр. д. № 161/2009 г. на ВКС, ІV г. о., опр. № 438/25.05.2016 г. по т. д. № 1950/2015 г. на ВКС, І т. о., опр. № 269/04.05.2017 г. по гр. д. № 4067/2016 г. на ВКС, І г. о. и др. практика, че при нередовност на процесуално действие, изразяваща се в липсата на представителна власт, съдът следва да извести страната за това и да й даде възможност лично или чрез надлежно упълномощен представител да потвърди извършеното действие, която въззивният съд не е съобразил в отклонение от задължението си за служебна проверка в цялост на законосъобразността на обжалваното определение (ТР № 6/2017, ВКС-ОСГТК). Неоснователно е заявеното от ответника възражение за неотносимост на посочената от ищеца практика като третираща въпроса за кръга на лицата по чл. 32 ГПК, доколкото тази практика се отнася за всички случаи на липса на представителна власт, без значение причината за това. Поради това касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество частната жалба е основателна. Когато предявяването на иска като процесуално действие е опорочено от липсата на представителна власт на подалия исковата молба пълномощник, първоинстанционният съд дължи на основание както общите разпоредби по чл. 101 ГПК, така и чл. 129, ал. 2 ГПК, да укаже на страната да отстрани нередовността, като потвърди в определен срок, лично или чрез надлежно овластен представител, извършеното процесуално действие. В разглеждания случай първоинстанционният съд, след като е приел за несъществуваща представителната власт на подалия исковата молба пълномощник, е следвало да даде съответните указания за отстраняване на нередовността и едва при евентуалното им неизпълнение да върне исковата молба. При това положение не може да бъде мотивиран и извод за недопустимост на производството поради пропускане на срока по чл. 694 ТЗ, тъй като такъв извод предполага липса на предявяване на иск, а такава липса може да бъде обоснована едва при евентуално неотстраняване на нередовността на исковата молба (доколкото при отстраняването й исковата молба би се считала за редовна от момента на постъпването в съда, който в конкретния случай предхожда края на срока по чл. 694 ТЗ). Неоснователно е възражението, че съответни указания са били дадени на ответника в хода на производството. Действително такива указания са били дадени, но след предприетите от пълномощника действия съдът е обявил, че приема нередовността за отстранена. Поради това, след като е ревизирал становището си по този въпрос, съдът е следвало да уведоми ищеца за това, вместо да приеме подаването на исковата молба за неизвършено. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване на определение № 388/19.12.2018 г. по ч. т. д. № 290/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Отменя определение № 388/19.12.2018 г. по ч. т. д. № 290/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд и потвърденото с него определение № 288/18.07.2018 г. по т. д. № 308/2015 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: