4 Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр. София, 13.11.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова Александър Цонев при секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Цонев гр.д.№ 1340/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу решение № 199/ 16.11.2016г., постановено по в.гр.д. 451/2016г. на Пловдивски апелативен съд. Срещу жалбата е подаден отговор от Центъра за спешна медицинска помощ /Ц./ [населено място], в който се изразява становище, че въззивното решение е правилно, а жалбата неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. С определение № 622/ 13.07.2017г. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание вероятна недопустимост на въззивното решение, поради липса на процесуална легитимация и правен интерес. Исковата молба е била първоначално предявена от Ц. [населено място] срещу Г. И. Ч.. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение по чл. 200 КТ заради претърпяна трудова злополука е бил осъден да плати на В. Н. имуществени и неимуществени вреди, като общата сума на платеното обезщетение заедно с разноските по воденото дело била 68626,07лв.. Тъй като трудовата злополука била причинена от ответника Г. Ч., то Ц. е предявил настоящата искова молба на основание чл. 54 ЗЗД за плащане на обезщетение в размер на общата сума от 68626,07лв. за неоснователно обогатяване. В хода на делото ответникът е починал и на негово място последователно са били конституирани всички наследници, включително от VІ съребрена линия. Поради отказ от наследството на всички конституирани наследници като ответник са били конституирани [община] и Държавата, представлявана от министъра на финансите. Окръжният съд е уважил иска срещу Държавата, а по подадена въззивна жалба от министъра на финансите, Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло първонистанционното решение. Въззивният съд е приел, че държавата е надлежен правоприемник на починалия, поради направен отказ от наследството на призованите наследници, но не е дал указания на ищеца да ангажира доказателства за имущественото състояние на първоначалния ответник. Според въззивния съд, тъй като обезщетението по чл. 200 КТ е платено с бюджетни средства от Ц. и не е необходимо Държавата да приема наследството по опис, за да бъде ангажирана отговорността и за неоснователно обогатяване, то искът е изцяло основателен. При тези данни относно предмета и страните на делото, ВКС намира, че въззивното решение е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като Държавата не е процесуално легитимиран ответник по иска. Процесуалната легитимация на ответника е абсолютна предпоставка на правото на иск и за нея съдът следи служебно. При смърт на ответник по дело, процесуално легитимирани да бъдат конституирани като ответници на мястото на починалия са наследниците, които са приели наследството. Приемането на наследството може да бъде извършено и с конклудентни действия, а направеният отказ от наследство е недействителен, когато наследството вече е било прието. За процесуалната легитимация съдът следи служебно, поради което в случая съдът следи служебно и за приемането на наследството. При отказ от наследство, съдът следва да даде указания на ищеца да ангажира доказателства за имущественото състояние на починалия ответник чрез извлечение от имотния регистър, удостоверение от КАТ за регистрирани ППС, банкови сметки, удостоверение от НОИ и НАП и др., за да се прецени дали наследодателят е оставил имущество след смъртта си и дали с това имущество се е разпоредил някой от наследниците му, тъй като в последния случай това представлява недвусмислено приемане на наследството с конклудентни действия и установява процесуалната легитимация на ответника, въпреки направения отказ от наследство. В случая въззивният съд не е извършил служебните си задълженията, за да установи кой е процесуално легитимираният ответник, поради което решението на въззивния съд следва да се обезсили като недопустимо. Тъй като въпросът касае процесуалната легитимация на ответника по иска, то на обезсилване подлежи и решението на първонистанционния съд като делото следва да се върне на първоинстанционния Пазарджишки окръжен съд за конституирането на процесуално легитимиран ответник. Държавните юридически лица, които са създадени изцяло на бюджетна издръжка упражняват правата от свое име, но за сметка на Държавата. Когато те упражняват правото на иск в полза и за сметка на Държавата се поражда качеството им на процесуален субституент /заместник/, а когато по този иск е конституирана Държавата като ответник ще е налице своеобразно сливане на качествата на ищец и ответник, защото искът се упражнява едновременно в полза и срещу Държавата. Съгласно чл.2 от ПУДЦСМП, Ц. е юридическо лице изцяло на бюджетна издръжка. Обезщетението по чл. 200 КТ е платено от името на Ц., но за сметка на Държавата /от бюджетна сметка с бюджетно платежно нареждане/. Предявеният иск по чл. 54 ЗЗД е от името на Ц., но за сметка на Държавата /държавната такса и разноските по делото са платени с бюджетно платежно нареждане/. Евентуално платеното по този иск би отишло в полза на бюджета на Държавата. Получава се абсурден резултат при конституирането на Държавата като ответник, а именно Държавата да осъди себе си за нещо, което е платила, за да го плати отново на себе си. Налице е своеобразно сливане на качествата между ищец и ответник, поради което делото подлежи на прекратяване. В случай, че липсва наследник, който да е приел наследството или липсва наследствена маса, обуславяща конституирането на Общината като ответник и тъй като Държавата не може да бъде конституирана като ответник по делото съгласно чл. 11 ЗН, то делото ще подлежи на прекратяване. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 199/ 16.11.2016г., постановено по в.гр.д. 451/2016г. на Пловдивски апелативен съд и решение № 180/05.05.2016г., постановено по гр.д. 555/2014г. на Пазарджишки окръжен съд и връща делото на друг състав на Пазарджишки окръжен съд за изпълнение на указанията. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: