РЕШЕНИЕ №214 гр. София, 29 май 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева при становището на прокурора Антони Лаков , изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 634 по описа за 2015г. Производството е по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Направено е искане за възобновяване от осъденото лице А. Н. Н. на ВНОХД № 102/2014г., по описа на Монтански окръжен съд, по което с решение от 18.03.2015г. е потвърдена осъдителна присъда от 16.09.2014г. на Районен съд – гр. Берковица по НОХД № 214/2014г. С първоинстанционната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в това, че през нощта на 08.09. срещу 09.09. през 2014г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор с Д. К. К., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 7075.24 лева от владението на управителите на фирма [фирма] от София, на фирма [фирма] от [населено място] и на фирма [фирма] от [населено място], без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят бил немаловажен, поради което и за извършено престъпление по 195 ал.1 т.3 и 5 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Определено е на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК общо наказание измежду наложените наказания по НОХД № 1043/2009г. по описа на Софийски районен съд, присъда в сила от 14.02.2011г. и по НОХД № 2882/2011г. по описа на Софийски градски съд, присъда влязла в сила на 04.01.2012г.,а именно най-тежкото от тях в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 3000лв., като е постановено така определено общо наказание да се изтърпява при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е предварителното задържане на Н. по НОХД № 2882г./2011г. по описа на СГС, считано от 14.10.2009г. до 09.03.2010г. за мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и от 09.03.2010г., до 22.04.2010г. за мярката за неотклонение „Домашен арест“. В искането, подадено чрез защитник, се претендира незаконосъобразност на въззивното решение, било допуснато нарушение на материалния закон, като неправилно били приложени разпоредбите на чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК, а при постановяването на това решение били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на осъденото лице и липса на мотиви в решението на въззивната инстанция. Твърди се, че осъденото лице не било редовни уведомено за деня на разглеждане на въззивното производство, жалбата била изготвена лично от дееца, който не бил упълномощавал служебния защитник по делото да го представлява при въззивната проверка на първоинстанционната присъда. В атакуваното решение на Монтански окръжен съд не се посочвали основанията, въз основа на които този съд не приемал доводите , изложени във въззивната жалба. Изложението на неоснователност на жалбата било бланково, което не изпълнявало задължението на съда по чл.339 ал.2 от НПК. Не било взето под внимание това, че свидетелските показания били неясни, противоречиви и били информация от лица, които не били преки очевидци на деянието. Само един от седемте свидетели бил видял един от подсъдимите да излиза с два плика от магазин на фирма [фирма] и това не бил подс.Н.. По този начин без преки свидетелски показания, без открити в дееца средства за извършване на престъплението, оставени дактилоскопни следи, без намерени вещи, освен намерени в багажа монети, за които не било доказано да са отнети от който и да било от трите магазина. С искането се настоява по същество да се възобнови производство и да се отмени въззивното решение, както и първоинстанционната присъда и осъденото лице да бъде оправдано. Алтернативно ес иска връщана на делото за ново разглеждане от съда. В съдебното заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането по изложените в него съображения, като се спира на процедурата по призоваване и се ангажира с твърдение, че осъденото лице не бил упълномощил служебния си защитник за представителство пред въззивната инстанция. Акцентира на обстоятелството, че нямало пряк очевидец на инкриминираното деяние. Осъденото лице моли да бъде уважено искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно,тъй като не били налице законовите основания за възобновяване на производството. При последната си дума осъденото лице иска постановяване на решение по съвест. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: За да се пристъпи към проверка за правилното приложение на закона, следва на първо място да се извърши преценка по направените възражения за наличието на основания по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Атакуваната процедура пред съда от въззивната инстанция се е провела в съответствие с изискванията на чл.329 ал.2 от НПК. По време на наказателното производство на осъденото лице е била определена мярка за неотклонение гаранция в пари. По делото друг адрес деецът не е посочвал и при всяка промяна е бил иманентно задължен, изводимо от разпоредбата на чл.60 от НПК , да уведомява органите на досъдебното производство и на съда за всяка промяна. Различен адрес е посочен едва във производството по възобновяване. Постоянният адрес на лицето е адресът му за кореспонденция с държавните институции и причината за неявяването му не може да се възприеме за уважителна. При обсъждане на доказателствата по делото инстанциите по същество не са нарушили правилата на формалната логика, макар и в известна степен упрекът на защитата за лаконичност и бланкетност да има определено основание. Подсъдимите по наказателното производство са установени на мястото на извършване на престъплението, като подс.К. е видян да напуска мястото на престъплението по очевидно последното деяние с вещи в два еднотипни плика от престъплението. Подс.Н. е забелязан от св.В. с плик от същия вид, съдържащи идентични вещи, който е прибрал от скрито място, зад т.н. магазин на „Г.“., с положителност отнети преди подс.К. да го напусне. Останалите два магазина са в непосредствена близост, под и зад първия, което в съчетание с намерените монети в багажа на подс.Н. са довели съдилищата до единствено възможния извод за синхронизирани предварително действия по разрушаването на прегради, здраво направени за защита на имот и лично участие на подс.Н. в извършване на изпълнителното деяние от продължаваното престъпление. При така установените факти съдилищата са подходили съобразно правилата на формалната и правната логика, и изводите им са съобразени с обективно установеното. При наличието на цитираните свидетелства е било безпредметно извършването на оспорваното разпознаване по делото, поради което възраженията в тази връзка за допуснати съществени процесуални нарушения не следва да се обсъждат, тоест фактите по делото са установени с достатъчно надлежни и надеждни доказателства, и доказателствени способи, като доказателствените средства в тази връзка са изготвени в съответствие с процесуалните изисквания. Изводите на съдилищата в този смисъл не са произволни и възраженията в тази насока следва да се отхвърлят изцяло. При тези изводи и липсата на съществен порок в доказателствената дейност на инстанциите по същество следва да се отговори, че при разглеждане на делото не е допуснато нарушение на материалния закон. Деянието на осъдения Н. е квалифицирано съобразно известните по делото факти. Налице са три отделни деяния, при които има разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот.Те осъществяват един и същи състав на престъпление, извършени са през непродължителен период от време, практически при една и съща обстановка, несъмнено при еднородност на вината и последващите, независимо от поредността в случая (последната обаче е от т.н. магазин на „Г.“) се явяват от обективна и субективна страна – предварителен сговор между двамата подсъдими, продължение на предшестващите. Съдът от първата инстанция е бил задължен от естеството на предходните осъждания – две условни такива в съотношение на съвкупност по смисъла на чл.25 от НК, да се произнесе, в светлината на ТР № 3/16.01.2009г. по т.д. № 3/2009г. на ОСНК, ВКС, т.3. Невъзможно е привеждането в изпълнение на две отделни условни осъждания, които се намират в съотношение на съвкупност, тъй като недопустимо би се влошило наказателноправното положение на дееца. Затова съдът от първата инстанция законосъобразно е приложила съвкупността по смисъла на ч.25 от НК и в поредността на правоприлагането и законовите правомощия в този аспект е постановил ефективното изтърпяване на определеното общо наказание. Въззивната инстанция се е съобразила с това правно разрешение и в резултат е потвърдила един законосъобразен акт, при който и първоначалния режим е определен съобразно закона. Касационната инстанция служебно констатира, че наложеното наказание е справедливо определено, като с оглед съдимостта на молителя, то е в определена степен и снизходително. Основание за по- нататъшно за смекчаване на неговата отговорност и за намаляване на така определеното наказание не намери, тоест и основания за възобновяване. Водим от горното и по аргумент от чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на защитата на осъденото лице А. Н. Н. за възобновяване на ВНОХД № 102/2014г., по описа на Монтански окръжен съд, по което с решение от 18.03.2015г. е потвърдена осъдителна присъда от 16.09.2014г. на Районен съд – гр. Берковица по НОХД № 214/2014г. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: