Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е



№ 492


София 14.11.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ



при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1293/2011 г.


Производството е по чл. 303, ал. 1, т.4 и т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на С. о., подадена от пълномощника и адвокат В. К., за отмяна на влязло в сила решение №2818 от 09.05.2011 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 5358/2011 г., с което е отменен отказът на частния съдебен изпълнител И. Ч., рег. №783 в К. на частните съдебни изпълнители по изп. дело №20117830400073, обективиран в постановление от 14.03.2011 г., да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълг чрез налагане на запори върху извънбюджетните средства, находящи се в банковите сметки на длъжника С. о. и е задължен частният съдебен изпълнител по изпълнителното дело да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълг чрез налагане на запори върху извънбюджетните средства, находящи се в банковите сметки на длъжника С. о., във всички действащи на територията на РБ търговски банки, както и на извънбюджетните средства в БНБ до размера на сумите по изпълнителното дело, като С. о. е осъдена да заплати на [фирма] 150 000 лв. деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата.
Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 и е процесуално допустима.
Твърденията в молбата за отмяна са за това, че с решение №2818 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 5358/2011 г. Софийският градски съд се е произнесъл по спор между същите страни, за същото искане и на същото основание, по който спор вече е било постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, а именно решение от 04.04.2011 г. по ч.гр. дело №3683/2011 г. на Софийския градски съд. Освен това при разглеждане на спора по ч.гр.д. № 5358/2011 г. С. о. не е била надлежно уведомена по реда на чл.436, ал.2 ГПК за жалбата на взискателя и по този начин е била лишена от възможност да участва в делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата, намира същата за основателна поради следните съображения:
Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно.
С решението, чиято отмяна се иска, е прието, че трябва да се отмени отказът на частния съдебен изпълнител, обективиран в постановление от 14.03.2011 г., да извърши исканото изпълнително действие и той да бъде задължен да го извърши, защото има приключила отчуждителна процедура, по която в полза на взискателя [фирма] е присъдена парична сума. Никъде в ЗOбС не се изключва приложението на ГПК в частта за принудително събиране на вземания.
С решение от 04.04.2011 г. по ч. гр. дело №3683/2011 г. на Софийския градски съд е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу същия отказ на частния съдебен изпълнител, обективиран в постановление от 14.03.2011 г., да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълг чрез налагане на запори върху извънбюджетните средства, находящи се в банковите сметки на длъжника С.о.. Прието, че се касае за отчуждаване на недвижим имот – частна собственост за общински нужди. На собственика [фирма] се дължи равностойно парично обезщетение, съответстващо на пазарната цена. С решение по адм. дело №3585/2009 г. на Административен съд – София - град по жалба срещу заповедта за отчуждаване по отношение размера на обезщетението, той е определен на стойност 8 588 572 лв. Съобразно разпоредбите на чл.29 ЗOбС, действащи към датата на заповедта за отчуждаване /12.05.2009 г./ ако в 6-месечен срок от влизане в сила на заповедта дължимото парично обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика на имота, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването по искане на собственика. Ето защо решението по адм. дело №3585/2009 г. на Административен съд – София - град не е осъдително и неправилно е образувано изпълнителното дело при ЧСИ И. Ч..
Тези две влезли в сила решения си противоречат. Правилно е решение от 04.04.2011 г. по ч. гр. дело №3683/2011 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу отказа на частния съдебен изпълнител, обективиран в постановление от 14.03.2011 г., да извърши исканото изпълнително действие. Това е така, защото процедурата по обезщетяване при отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди изключва принудителното изпълнение за събиране на определеното обезщетение. Съобразно посочената по-горе разпоредба от Закона за общинската собственост собственикът на имота няма право за принудително изпълнение, а имотът не е отчужден до момента, в който не е изплатено определеното обезщетение. Ето защо само по себе си определянето на паричното обезщетение с влязъл в сила административен акт, независимо от това дали той е бил обжалван пред съд, не е изпълнително основание. С този акт не се удостоверява изпълняемо право и въз основа на него не може да започне принудително изпълнение. Това налага отмяната на влязлото в сила решение №2818 от 09.05.2011 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 5358/2011 г.
След като молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК трябва да бъде уважена съобразно изложеното по-горе, то е безпредметно разглеждането и на второто посочено основание за отмяна на същото решение.
Съобразно изхода на спора на С. о. трябва да се присъдят 12.50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 4 ГПК по молбата на С. о. решение №2818 от 09.05.2011 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 5358/2011 г., с което е отменен отказът на частния съдебен изпълнител И. Ч., рег. №*** в К. на частните съдебни изпълнители по изп. дело №20117830400073, обективиран в постановление от 14.03.2011 г., да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълг чрез налагане на запори върху извънбюджетните средства, находящи се в банковите сметки на длъжника С.о. и е задължен частният съдебен изпълнител по изпълнителното дело да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълг чрез налагане на запори върху извънбюджетните средства, находящи се в банковите сметки на длъжника С. о., във всички действащи на територията на РБ търговски банки, както и на извънбюджетните средства в БНБ до размера на сумите по изпълнителното дело и С. о. е осъдена да заплати на [фирма] 150 000 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на С.о. 12.50 лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.