Р Е Ш Е Н И Е № 207 град София, 03.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и шести април двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 439/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Н. В. Д., подадена в срок чрез адв. К. Д., назначен за служебен защитник от първата инстанция, против въззивно решение № 393 от 14.11.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 709/2012 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348 от НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или да бъде изменено, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон, наказанието бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с неправилна квалификация на установените по делото факти като умишлено престъпление, вместо като непредпазливо престъпление по транспорта и с неоснователния отказ да бъде приложена разпоредбата на чл. 15 от НК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с нарушения при формиране вътрешното убеждение на съда, изразили се в тенденциозно събиране и обсъждане само на част от доказателсвата, довело до осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, в нарушение по чл. 303 ал.2 от НПК. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с отказа деянието да бъде квалифицирано като по-леко наказуемо престъпление и наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Частната обвинителка М. С. А. чрез повереника си изразява становище жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 135 от 30.05.2012 год. постановена по НОХ дело № 109/2010 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. Д. за виновен в това, че на 15.05.2008 год. в гр.П. умишлено умъртвил О. Д. А. чрез нанасяне на удар с метален предмет в областта на главата и прегазване с МПС, поради което и на основание чл. 115 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 393 от 14.11.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 709/2012 год. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. По довода за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1т.1 от НПК: Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с тенденциозно обсъждане само на част от събраните доказателства, довело до осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна и с неправилна квалификация на установените по делото факти. В този смисъл са изложените съображения, че съдът е нарушил задължението си за разкриване на обективната истина, като е игнорирал част от доказателствената съвкупност, без доказателства е приел за установени фактически обстоятелства, неправилно е изтълкувал и приложил редица материалноправни норми от общата част на НК и това е довело до осъждането му за деяние, което не е съставомерно като умишлено убийство нито от обективна, а още по-малко от субективна страна. Те са идентични с възраженията му при разглеждане на делото в първоинстанционния съд и с оплакванията му против правилността на присъдата, където по същество е поддържал, че поведението му било защитно, извършил маневрата с автомобила за да избяга, а не да увреди пострадалия, че липсвал умисъл за умъртвяване на пострадалия и формата на вината е непредпазливост. На тази база е искал постановяване на оправдателна присъда или приложение на по-леко наказуем материален закон. Първоинстанционният и въззивният съдебни състави са ги обсъдили и в мотивите на съдебните си актове са изложили основани на данните по делото и закона съображения, поради които са ги отхвърлили като неоснователни. Изводите им, че съставът на престъплението умишлено убийство е осъществен както от обективна, така и от субективна страна се основават на съвкупната преценка на всички обстоятелства, като е отчетено предшестващото поведение на пострадалия, състоянието, в което се е намирал в момента на причиняване на несъвместимото с живота телесно увреждане, начинът и средството за причиняването му. С касационната жалба се приповтарят същите оплаквания, като по същество са изразява несъгласие с отговорите на съдилищата. Нарушения при анализа на доказателтвата, довел до неправилно приложение на материалния закон, по делото не са допуснати. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, като е проверил изцяло правилността обжалваната от подсъдимия невлязла в сила първоинстанционна присъда. Уважил е възражението на жалбоподателя, направено в съдебно заседание, че по делото е останал неизяснен в пълнота механизмът на причиняване на уврежданията на пострадалия и е назначил нова тройна комплексна медикотехническа експертиза. В проведеното от него съдебно следствие е изслушал заключението на вещите лица, които подробно са отговорили на всички поставени им от защитата въпроси. Самостоятелно е обсъдил допълнително събраното доказателство и тези, събрани в първата инстанция. Констатирал е, че първоинстанционният съд не е пренебрегнал задълженията си по чл. 305 ал.3 изр.2 от НПК при оценката на гласните доказателствени средства, като не само е отчел противоречивата информация, съдържаща се в показанията на двете групи свидетели, но по вътрешно убеждение, което не е опорочено, е мотивирал кои от тях и в какви части кредитира. Приел е, че правилата за формиране на волята му са спазени, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достатъчността и достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия за несъставомерност на деянието и да го оправдае или да приложи друг материален закон. Възражението в писмените бележки на жалбоподателя пред настоящата инстанция, че на свидетелите са поставяни подвеждащи въпроси и са им предоставяни фотоснимки от амбумите към протоколите за оглед на местопроизшествието, като по този начин им е внушавано какви показания да дадът, не се подкрепя от данните по делото. Разпита на всички свидетели е извършен с участието на подсъдимия и защитата му, като за нито един от тях не е направено възражение, че съдът се е отклонил от изискването по чл. 280 от НПК. Всеки един от свидетелите е разпитан с необходимата задълбоченост и при използване процесуалните възможности по чл. 281 от НПК. Няма процесуална пречка, при снемане на техните показания да им бъдат предоставяни фотоалбумите, изготвени в досъдебното производство към огледа на местопроизшествието, с оглед пълното изясняване на интересуващите процеса факти. Предоставянето на част от свидетелите на снимки от фотоалбумите, не е опорочил разпитите им и навежда на извод, че те не възпроизвеждат личните си възприятия. По делото не се спори, че протоколите в досъдебното производство са съставени по реда на чл. 155 от НПК, а тези от съдебното заседание по реда на чл. 311 от НПК и са годно доказателствено средство за реда, по който са извършени процесуално следствените действия и за събраните доказателства. Точен е изводът на въззивната инстанция, че първоинстанционният съд не е допуснал логически грешки и превратно възприемане на съдържащата се в показанията на свидетелите информация, както е поддържа от жалбоподателя. Решението за отхвърляне на част от обясненията му, в които е твърдял, че бил твърде уплашен и действал с единствена цел да избяга от мястото на инцидента, при което не разбрал за прегазването на пострадалия, не е израз на предубеденост, а резултат от аналитичната дейност и съпоставявено им с останалите доказателствени източници. Като е констатирал, че правилата за формиране на волята на съда, който извършва оценката на противоречивите доказателства не са нарушени, не е имал основание да промени вътрешното му убеждение, което е негово суверенно право, неподлежащо на контрол. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност и установените от тях, подлежащи на доказване факти по чл. 102 от НПК, въззивният състав е достигнал по правилния правен извод, че обвинението срещу подсъдимия е доказано в първоинстанционния съд по несъмнен и категоричен начин и деянието точно е квалифицирано като умишлено убийство по чл. 115 от НК. С потвърждаването на присъдата не е постановил решението си при наличието на основание за отмяна или изменение. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва на базата на фактическите обстоятелства, приети за установени от въззивния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, а както беше посочено по-горе тези правила не са нарушени. При установените фактически обстоятелства че пострадалият, след първоначалното неправомерно поведение спрямо бащата на подсъдимия и неговото имущество, въоръжен с метална тръба, заедно със свой въоръжен със сабя брат, последвани от други техни близки, отишъл пред заведението стопанисвано от бащата на подсъдимия с цел да се саморазправя и предприел активни действия по осъществяване на намерението си, е направен законосъобразен извод, че по отношение на подсъдимия и неговите близки роднини- брат и баща е упражнено от страна на пострадалия и неговия брат едно пряко и непосредствено нападение. То е било със засилен интензитет доколкото нападанелите са били въоръжени, а отделно от това са следвани от множество други техни роднини. Изразило се е не само в отправяне на нецензурни изрази, но и са предприети действия по увреждането им. Срещу това нападение, както е указано в Пост. № 12/73 год. подсъдимият не е бил длъжен да се откаже от защита, да бяга, да се укрива и да търси помощ. Законът му дава право да се брани с активни действия, включително и като използва отнетото оръжие на нападателя и го увреди с него, в пределите необходими за отблъскването му. Затова и правилно въззивният състав е приел, че ударът на подсъдимия с металната тръба отзад в главата на пострадалия, причинил черепно мозъчната травма, довела до изпадането му в безсъзнателно състояние, е извършен в допустимите предели по отблъскване на нападението и деянието му е правомерно, но това не се отразява на крайния правен извод. Последващите действия на подсъдимия законосъобразно са квалифицирани като умишлено убийство извършено при форма на вината пряк умисъл. В представното му съдържание е бил формиран умисъл да лиши от живот пострадалия и той се установява от цялостното му поведение по време на извършване на деянието. При управлението на превозното средство не само е нарушил правилата за безопасност, но го е използвал като оръжие за да причини смъртта на пострадалия. Не е бил лишен от годност да съзнава, че микробусът е оръжие годно да причини смърт, защото при преминаване през човешкото тяло може да го увреди по начин, който да доведе до летален изход и е целял именно този резултат. Поведението му не указва наличието на непредпазливост и не убеждава, че не е искал настъпването на общественоопасните последици, които е могъл и е бил длъжен да предвиди и предотврати или, че е предвиждал настъпването им но е мислел да ги предотврати/ двете форми на непредпазливост по чл. 11 от НК/. Съдилищата са обсъдили доводите му, че деянието обективира признаците на престъпление по транспорта, извършено по непредпазливост и са изложили основани на закона съобразения, поради които са ги отхвърлили като неоснователни. Точно е разграничението между престъпленията по транспорта и умишлените убийства и е мотивиран извода, че при управлението на моторното превозно средство не само е пренебрегнал правилата за безопасност, регламентирани в ЗДвП и насочени към опазване живота и здравето на хората, но противно на съдържащите се в него забрани, умишлено го е използвал за причиняване на смърт. С падането на пострадалия на земята в безсъзнателно състояние нападението от негова страна е било прекратено и е бил елиминиран напълно като заплаха. Престанал е да представлява реална и непосредствена опасност за живота и здравето на подсъдимия и неговите близки. При прекратеното нападение нищо не е налагало извършването на последващите агресивни действия спрямо него. За тези действия, изразили се в преминаването с моторното превозно средство през тялото на неподвижно лежащия на земята с черепно мозъчна травма пострадал, подсъдимият не може да се позовава на неизбежна отбрана. Прегазването на лежащия пострадал, довело до тежка гръдно коремна травма, и изразила се в причиняване на несъвместими с живота увреждания на черния дроб, което е и непосредствена причина за смъртта, при липса на неправомерно поведение в този момент от неговата страна, не може да се квалифицира като правомерно, общественополезно и необходимо. Затова и законосъобразно е отхвърлено искането за оправдаване при условията на чл. 12 от НК. С оглед състоянието, в което се е намирал пострадалия би могло деянието да се квалифицира и като по-тежко наказуемо престъпление, каквото обвинение на подсъдимия не е предявено. Начинът на извършване на деянието не подкрепя наведения довод, че е несъставомерно като умишлено убийство, защото представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Идентичен довод е релевиран пред въззивната инстанция и мотивирано е отхвърлен като неоснонателен. При случайното деяние деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а такъв извод от приетите за установени по делото факти не може да се направи. Имал е възможност да възприеме зрително всички елементи от обстановката и да действа съобрано нея. Няма логика в това да възприеме нападението от “тълпа роми, някои въоръжени”, които са били по отдалечени а да не възприеме лежащия на земята в резултат от удара му пострадал. Не е бил лишен от годност да съзнава, че в резултат на неговото действие пострадалият лежи неподвижно на земята на разстояние не по-вече от десет метра от мястото, където се намирал автомобила му без за представлява заплаха за никого, както и че преминаването с тежкия автомобил през тялото му ще доведе но увреждания несъвместими с живота. Целял е именно този резултат и затова при съществуващата възможност да се оттегли успешно от мястото на конфликта, преминавайки през всяка друга точка на терена, се е насочил към него и го е прегазил. По довода за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата му се мотивира със съображения, на които беше отговорено във връзка с приложението на материалния закон. Извън тях други конкретни доводи, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат. Затова проверката на правилността на въззивното решение следва да се ограничи основна за наличието на процесуални нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, за които съдът следи служебно. По делото такива нарушения не са допуснати. Производството пред Софийският апелативен съд, образувано по жалба на подсъдимия, е проведено по реда на глава двадесет и първа от НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, доведи до ограничаване на правата му. Делото е разпределено във въззивната инстанция на определен на случаен принцип съдия докладчик. Съдебният състав му е осигурил справедлив процес, като в първото съдебно заседание е уважил доказателственото му искане и за събиране на новото доказателство не е дал ход на делото. Във второто съдебно заседание му е разяснил правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК и му е осигурил реална възможност да ги упражни. Не е възразил против участието на някои от членовете на съдебния състав и секретаря при разглеждането на делото, а те от своя страна не са констатирали служебно наличието на основания по чл. 29 ал.2 от НПК, при които са били длъжни да се отстранят. Съдът е изслушал пледоарията на защитника му, осигурил му е възможност лично да упражни правото си на защита, изслушал е последната му дума. Изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, отговорил е на наведените от жалбоподателя оплаквания и в мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК е изложил подробни съображения, поради които ги е отхвърлил като неоснователни. По довода за явна несправедливост на наказанието: Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с неправилната квалификация на деянието и неоснователен отказ да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Такива нарушения по делото не са допуснати. При установената фактическа обстановка и точно приложен материален закон, определеното му за изтърпяване наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, надвишаващо само с две години минимума предвиден в чл. 115 от НК, не е явно несправедливо завишено. Индивидуализирано е в рамките на закона, като не е превратно оценена относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК, които утежняват наказателното положение. Деянието, с оглед начина на извършването му не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, независимо от поведението на пострадалия, което е отчетето. Деецът, който се характеризира и посредством извършеното деяние, също не е личност с ниска степен на обществена опасност. Прегазил е с автомобила лице, което се е намирало в състояние, което го е лишавало от възможност да се защити, застрашил е живота и на други лица При тези данни правилно въззивната инстанция е констатирала, че дори е проявено снизхождение, като му е наложено явно несправедливо занижено наказание. От жалбоподателя не се излагат съображения кои смекчаващи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието съдът без основание е отказал да оцени като изключителни или многобройни по смисъла на чл. 55 ал.1 от НК и да приеме въз основа на тях, че и най-лекото предвидено за престъплението наказание от десет години лишаване от свобода се явява прекомерно тежко, а служебно наличието на такива не беше констатирано. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на Въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 393 от 14.11.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 709/2012 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 135 от 30.05.2012 год. по НОХ дело № 109/2010 год. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: