Р Е Ш Е Н И Е   № 277   София, 03 юли 2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България,  трето наказателно отделение, в съдебно заседание девети юни  две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря   Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Антоний ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията)  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 268/2009  година   Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Ц. Н. срещу въззивно решение № 517 от 30.01.2009г. по внохд № 922/2008г. по описа на Софийския апелативен съд,н.о.2-ри състав,с което е потвърдена присъда № 32 от 27.11.2007г. на СГС,н.о. 21 състав в санкционната му част. В жалбата,която се поддържа в съдебно заседание се излагат съображения за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за прилагане разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Гражданския ищец и частен обвинител И. А. М. не се яви в съдебно заседание. Становище по жалбата не е представил. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда жалбоподателят-подсъдим е признат за ВИНОВЕН в това,че на 18.09.2005г.,за периода от около 00.00часа до около 05.00 часа в гр. С.,кв.”Банишора”,ул.”Пере Тошев„ № 6,като непълнолетен,но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си,в съучастие като извършител с Т. М. Т. ,Емил Ж. Б. ,М. Петров Р. ,Асен П. П. и М. Г. Т. умишлено умъртвили А. Т. М. с користна цел-насилствен отнемане от владението му на нотариалния акт за жилището му,находящо се в гр. С.,ж.к.”Люлин” бл.539,ет.12,ап.68,като му нанесли удари с юмруци,ритници,дървен крак на стол и душене с ръце,като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин,поради което и на основание чл.116,ал.1 т.6 пр.2 и пр.3 и т.7 вр.с чл.115 вр.с чл.20,ал.2 вр.с чл.63,ал.2 т.1 НК и чл.373,ал.2 НПК вр.с чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване. На основание чл.59,ал.1 НК съдът е ЗАЧЕЛ времето от 09.10.2005г. до 09.10.2006г.,през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е ОПРАВДАЛ жалбоподателя-подсъдим и съучастниците му Т. М. Т. ,Емил Ж. Б. ,М. П. Р. ,Асен П. П. и М. Г. Т. по обвинението по чл.116,т.7 НК-за това да са извършили деянието се „користна цел”. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Производството по делото е разгледано по реда на глава 27 НПК. Подсъдимият лично е заявил,че желае да се възползва от правото на съкратено съдебно производство. На л.309 от първ.дело е признал фактите описани в обвинителния акт. Заявил е,че не желае да се събират други доказателства за тези факти,както и че не желае да дава други обяснения пред съда. При изложените обстоятелства,важими и за останалите подсъдими по делото първоинстанционният съд е приел,че направените самопризнания се подкрепят от всички факти събрани на досъдебното производство доказателства в необходима и достатъчна степен за разкриване на обективната истина. На това основание и при условието на чл.372,ал.4 НПК съдът е обявил,че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимите, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт. Законова последица от процедурата по чл.370 и сл. НПК е и приложението на разпоредбата на чл.373,ал.2 вр.с чл.372,ал.4 НПК,съгласно която,ако съдът постанови осъдителна присъда,определя наказанието при условията на чл.55 Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това означава,че съдът е задължен да определи наказание под законовия минимум на правната норма, а когато подсъдимите са непълнолетни-да определи наказанието по глава шеста на Наказателния кодекс-особени правила за непълнолетните. В случая съобразявайки посочената разпоредба и привеждайки я в съответствие с разпоредбата на чл.63,ал.2 т.1 НК,съдът е определил на жалбоподателя-подсъдим наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода. Съгласно посочената разпоредба за непълнолетните,предвидените в особената част на наказателния кодекс наказания се заменят,в зависимост от вида наказание,неговият размер и възрастта на непълнолетния извършител. В хипотезата на посочената разпоредба,отнасяща се до настоящия случай-лишаването от свобода за повече от десет години- се заменя с лишаване от свобода до пет години. В този смисъл за деянието по чл.116,ал.1 т.6 пр.1 и пр.2 вр.с чл.20,ал.2 НК извършено в съучастие от непълнолетния Н. , наказанието се явява определено в средния размер предвиден в чл.63,ал.2 т.1 НК. Това наказание не е явно несправедливо,тъй като е отмерено в пределите на правната норма,съобразено е с тежестта на деянието и обществената опасност на подсъдимия,както и с всички останали обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране. На л.133 от делото,въззивният съд е изложил съображения в подкрепа на преценката си,че наказанието правилно е определено в посочения размер. Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен съставчастието на подсъдимия в извършеното тежко престъпление,конкретните характеристики на деянието,начина на неговото извършване, наличието на две квалифициращи обстоятелства,употребата на алкохол,участието му в последващите действия за заличаване на следите от престъпното деяние не дават основание за извод,че наказанието е явно несправедливо. Съгласно чл.348,ал.5 т.1 НПК наказанието е явно несправедливо,когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца,на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,както и на целите по чл.36 от Наказателния кодекс,а по т.2 и когато неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Наказанието на подсъдимия е съобразено и със степента му на участие в деянието. Въззивният съд е приел въз основа на проверените и анализирани доказателства,че всеки от шестимата подсъдими /вкл. и жалбоподателят Н. /, в различна последователност и с почивки започнали да нанасят удари с юмруци и ритници по тялото на пострадалия А. М. , с цел да го заставят да им даде нотариалния акт за апартамента сидари на пострадалия са били нанасяни и с дървен крак от стол,със скачане върху гърдите му. Всички подсъдими след подсъдимата М. Т. , започнали да душат пострадалия,докато той загубил съзнание и починалстановено е,че след това подс. Н. заедно с подс. Райчев закупили 1.7 литра бензин, който подс. Тодоров излял в откраднатия автомобил „ВАЗ 2107” с ДК № С* собственост на св. Н. Б. В автомобила бил поставен трупа на пострадалия. След запалването на автомобила подсъдимите Т. ,Райчев и Н. се прибрали с влака в гр. С.. Изложените фактически положения сочат на активно участие в деянието,което обстоятелство изключва възможността за намаляване на наказанието,както и за приложение на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Вярно е,че подсъдимият е неосъждан и формално са налице предпоставките на посочената разпоредба. В случая обаче отказа да се приложи института на условното осъждане е обоснован и законосъобразен. Необходимо условие за отлагане изтърпяването на наказанието е изводът на съда,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да се изтърпи наказанието. Следователно,при постановяване на условно осъждане се обсъжда не само личната,но и генералната превенция,застъпени от законодателя в чл.36 НК. Приложението е възможно само когато са налице и двете изискуеми предпоставки. В случая предходните съдилища след преценка на всички обстоятелства по делото-фактически и правни са достигнали до правилния извод,че целите на наказанието по отношение на подсъдимия и по отношение на останалите членове на обществото,не биха се постигнали чрез отлагане изтърпяването на наказаниеточастието на подсъдимия в съизвършителство с други лица в престъпна дейност,насочена към лишаване от живот на лице с цел да му бъде отнет нотариалния акт за жилището е с подчертано висока степен на обществена опасност,с тежки последици и за обществото ,която дейност характеризира подсъдимия като лице склонно и подвластно да пристъпва законите на страната. В този смисъл преценката,че поправянето на подсъдимия Н целите на наказанието по чл.36 НК изискват ефективно изтърпяване на наказанието е правилна. Лишаването от живот на пострадалия по жесток и мъчителен начин с участието на подсъдимия Н налага извода,че ефективното изтърпяване на наказанието е наложително и обществено оправдано. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата срещу подсъдимия М. Н. в санкционната част-размер на наказанието и начин на изтърпяване,въззивният Софийски апелативен съд не е допуснал явна несправедливост по чл.348,ал.5 вр.с ал.1 т.3 НПК,поради което решението следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 517 от 30.01.2009г. по внохд № 922/2008г. по описа на Софийския апелативен състав,нак.отделение,2-ри състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: