5 Р Е Ш Е Н И Е №. 143 Гр. София, 19 юли 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 443/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на повереника на частния обвинител против присъда № 27/16. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1082/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. В касационната жалба са изложени доводи за наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Сочи се, че съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия и не ги е преценил в съвкупност с показанията на свидетелите П., П., Н. и А. и със заключенията на дактилоскопната и на съдебномедицинските експертизи, вследствие на което е приложен неправилно материалният закон. Поддържа се искане за отмяна на присъдата на САС и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подс. Г. Ф. не изразява лично становище по основателността на касационната жалба. Служебният защитник счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на САС следва да бъде оставена в сила. Сочи, че съдът е анализирал всички доказателства по делото и е достигнал до верния извод, че не са събрани безспорни и категорични доказателства, че подсъдимият е извършител на деянието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Излага доводи, че въззивната инстанция е спазила процесуалните правила, гарантиращи правилност на вътрешното убеждение и е направила законосъобразен извод, че не е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието. Изтъква, че обясненията на Ф. са противоречиви и непоследователни, поради което пораждат съмнения, а събраните косвени доказателства не водят до единствено възможен извод за авторството на деянието. Сочи, че е даден аргументиран отговор на всички възражения на частния обвинител. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 253/13. 10. 2015 год., постановена по н. о. х. д. № 637/99 год. Софийски градски съд, НО, 9 състав е признал подс. Г. Н. Ф. за виновен в това, че на 09/10. 05. 1990 год. в [населено място] на [улица] отнел от владението на З. Г. И. движими вещи, които не са обществена собственост, на обща стойност 170 лева без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е съпроводено с убийството на З. И., поради което и на основание чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, като е постановил първоначален строг режим на изтърпяването в затвор. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия от 07. 08. 1991 год. до 16. 03. 1994 год. и се е произнесъл по разноските и по веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на служебния защитник на подсъдимия, като с присъда № 27/16. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1082/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав е отменен, а подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 от НК. В рамките на служебната проверка за допустимост на касационната жалба Върховният касационен съд констатира, че същата е подадена от ненадлежна страна, доколкото жалбоподателят неправилно е бил конституиран като частен обвинител в наказателния процес. Видно от удостоверение за наследници № 441/КАО-3/29. 08. 1990 год. (л. 49 от прекратеното н. о. х. д. № 389/92 год. на СГС) сред наследниците на пострадалата З. Г. И. не фигурира името на касатора В. И. С.. Наследници на И. са И. С. И. – съпруг, С. П. П. и Г. П. Щ. – дъщери, както и С. П. П. – син. Посочените четири лица са били конституирани като частни обвинители в съдебно заседание на 01. 10. 1992 год. по н. о. х. д. № 389/92 год. В същото заседание решаващият състав е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за допълнително разследване. След извършване на допълнителни действия по разследването делото е внесено с обвинителен акт в СГС през 1999 год. Проведени са няколко съдебни заседания, като на 17. 04. 2000 год. н. о. х. д. № 637/99 год. производството по делото е било спряно поради това, че разглеждането му в отсъствие на подсъдимия ще попречи за разкриване на обективната истина. На 18. 04. 2005 год. И. И. е починал като е оставил за свой наследник жалбоподателя В. С. – негов син от брак или съжителство с друга жена, а не с пострадалата. След повторното внасяне на делото с обвинителен акт в съда единствено С. П. и С. П. са заявили желанието си да участват като страни в наказателното производство (л. 78, т. 1 от н. о. х. д. № 637/99 год.). До смъртта си съпругът на З. И. не е направил писмено или устно искане за конституиране в качеството на частен обвинител. Такова е депозирано от наследника му В. С. едва след възобновяване на наказателното производство през 2015 год. При така описаната фактология първостепенният съд не е имал основание да конституира В. С. като частен обвинител. Според СГС не е съществувала процесуална пречка за допускането му като страна, доколкото неговият наследодател е упражнил правата си по чл. 76 от НПК, респ. по чл. 52 от НПК (отм.). Първата инстанция не е съобразила обаче, че макар и наследимо, правото на едно лице да участва като страна в наказателния процес е лично и зависи изцяло от волята на носителя му. От съществено значение в настоящия казус е обстоятелството, че съдебното производство е било прекратено и делото е върнато на прокурора. За разлика от хипотезите, при които въззивната или касационната инстанция отменят присъдата и връщат делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при прекратяване на съдебното производство конституираните частни обвинители и граждански ищци не запазват процесуалното си качество, защото чл. 253 от НПК свързва качеството на страна единствено със съдебното производство. Аналогично е положението и по НПК от 1974 год. (отм.), като за разлика от възможността за конституиране като граждански ищец, в нито един момент пострадалият не е могъл да участва като частен обвинител в досъдебното производство. Ето защо при повторно внасяне на делото в съда се дължи наново произнасяне по всички искания за конституиране на страни, така както е сторил и СГС, като необходима процесуална предпоставка за встъпването на едно лице в това процесуално качество е ново изявление от негова страна, че желае да встъпи в процеса като частен обвинител и/или граждански ищец. Липсата на изрично заявена воля за участие на И. И. като частен обвинител след повторното образуване на съдебното производство според настоящия състав на ВКС съставлява абсолютна процесуална пречка за конституирането на неговия наследник на основание чл. 76, изр. 2 от НПК. Наред с това не бива да се забравя, че законодателната идея, вложена в разпоредбата на чл. 76 от НПК, е да предостави на пострадалия, респ. на най-близките му лица, възможност да вземат активно участие в наказателния процес като поддържат обвинението наред и независимо от прокурора и, съдействайки за осъждането на извършителя на престъплението, да получат морално възмездие за претърпените от тях вреди вследствие престъпното посегателство. Ето защо правото на едно лице да встъпи като страна в процеса винаги е функция от претърпените от него имуществени или неимуществени вреди от престъплението. В настоящия казус В. С., бидейки син на И. И. от друг брак, няма каквато и да било родствена или емоционална връзка с пострадалата З. И.. Липсата на такава обвързаност представлява още едно основание да се приеме, че конституирането на С. като частен обвинител е било недопустимо. ВКС няма основания да отстъпи от виждането, че в принципен план участието на ненадлежна страна в наказателния процес представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото рефлектира върху правото на защита на подсъдимото лице. В настоящия случай обаче то не е основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане предвид факта, че правото на защита на подс. Ф. е било гарантирано в максимална степен посредством оправдаването му по повдигнатото му обвинение (в този смисъл и Р. № 503/2012 год. по н. д. № 2313/2011 год. на ІІІ н. о.). В същото време, тъй като е подадена от лице, което поначало не би могло да придобие качеството на страна в наказателния процес, касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – да бъде прекратено. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. И. С. против присъда № 27/16. 12. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1082/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, шести състав. ПРЕКРАТЯВА производството по н. д. № 443/2016 год. по описа на Върховен касационен съд, трето наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.