5 Р Е Ш Е Н И Е № 98 София , 13 март 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Н. Цекова…........................................и в присъствието на прокурора К.Иванов .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 53 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Н. П. Г. против решение № 212 /24.10.2014 г. по описа на Апелативен съд - гр.Велико Търново. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е несправедливо и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Касаторът намира, че първоинстанционният съдебен състав е незаконен, но въззивната инстанция неправилно е отказала да се съгласи с това твърдение. Изтъква се също така, че апелативният съд на свой ред е допуснал и други процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил възраженията на защитата за пороци при формиране на формулиране на обвинението и присъдата. Жалбоподателят изразява несъгласие и с извършената от предходната инстанция проверка на доказателствата и доказателствените средства. In fine жалбата съдържа искане за оправдаване на подсъдимия или, алтернативно – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията на процесуалните правила, свързани с упражняване правото на защита. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Ловеч с присъда № 19 от 30.07.2014 г. по нохд №100/2014 г. признал подсъдимия Н. П. Г. за виновен в това, че през периода месец декември 2012 г. до 04.02.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително разпространил високорисково наркотично вещество метамфетамин, като го предоставил безвъзмездно на лицата В. М. Г. и М. Н. М., и на 04.02.2013 г. без надлежно разрешително придобил чрез производство високорисково наркотично вещество – метамфетамин на стойност 3.25 лева и държал прекурсори и материали за производство на наркотични вещества общо на стойност 37,64 лева, поради което и на основание чл.354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т.4 , във вр. с ал.1, пр. 5 , във вр. с ал. 1, изр. 2, пр. 1 и пр. 3, ал.1 вр. с ал.3, т. 1, чл. 26 , ал.1 и чл. 29, ал.1 б.”а” и б.”б” от НК и чл. 55, ал. 1 ,т.1 от НК при изключителни смекчаващи обстоятелства го осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал. 1 от НК съдът приспаднал от срока на така определеното наказание периода, през който подсъдимият търпял ограниченията на мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Апелативният съд в гр.Велико Търново с решение № 212 от 24.10. 2014 г. по внохд № 219 /2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е частично основателна. Въззивният съд приел, че инкриминираната дейност на подсъдимия представлява продължавано престъпление, включващо три деяния. Според двете предходни инстанции първото от тях се изразява в разпространение на метамфетамин на свидетелите М. и Г. в периода от месец декември 2012 г. до 04.02.2013 г. и осъществява състава на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 5 от НК. Съдът незаконосъобразно е счел , че не е необходимо конкретно уточняване на наркотичното вещество по количество, стойност и концентрация на активно действащия компонент. Към несъществените подробности е отнесено и мястото на престъплението, макар в мотивите на първата инстанция да са преразказани свидетелски показания относно различни локации на разпространението. Въззивният съд безкритично се солидаризирал с първата инстанция относно формулирането и доказаността на тази престъпна дейност и по този начин възприел разсъждения, които надхвърлят рамките на обвинението. В обвинителния акт, на стр. 2, на това деяние е посветено едно изречение. „От наркотика, който приготвял / подсъдимия б.м/ не е продавал на никого, а го ползвал за лична употреба, но няколко пъти е давал безплатно на свои приятели- свидетелите В. Г. и М. М..” В още един абзац, на стр.3 се отбелязва , че експертна оценка на показанията на свидетелите М. и Г. установява „характерни признаци от въздействието на наркотично вещество”. Така изложените данни са твърде далече от стандарта на чл. 246, ал.2 от НПК относно съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като не са посочени мястото, начина на извършване и времето на престъплението по начин , който да позволи установяване на конкретни обективни факти Вж. ТРНК № 2 от 07.10.2002 г.,т.4.2. Тежкият обстоятелствен дефицит на обвинението не би могъл да се санира в хода на съдебното производство с извличане от доказателствената съвкупност на непосочени от прокурора данни, както са постъпили предходните инстанции. Изключително декларативния изказ на тази част от обвинителния акт на практика не очертава съставомерно деяние, поради което за него е бил неприложим и реда на чл.249, ал.2 от НПК, чрез който се отстраняват съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Цитираната в тази връзка от първостепенния съд практика на ВКС е неотносима към казуса. Достатъчно е да се отбележи, че в посоченото Решение № 223 от 06.06.2014 г. по н.д. № 573/2014 г. на трето н.о. предметът на престъплението е бил конкретизиран детайлно по вид , количество и стойност . Ето защо настоящия съдебен състав намира , че са налице предпоставките на чл. 24, ал.1 , т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимия по обвинението за разпространение на високорисково наркотично вещество. Отпадането на едно от деянията с оглед спецификата на казуса оказва влияние върху степента на обществена опасност на продължаваната престъпна дейност на подсъдимия в посока на занижаване, тъй като за останалите две деяния са относими констатациите за изключително ниска стойност на произведеното наркотично вещество и държаните прекурсори, обуславящи изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства. Проектирани върху обема на адекватната наказателна принуда те налагат смекчаването на определената санкция чрез намаляване срока на наказанието лишаване от свобода от четири на три години . Останалите доводи на жалбоподателя, с които се претендира отмяна на въззивното решение , са неоснователни. Напълно несъстоятелно е твърдението, че въззивният съд не е посочил основанията , поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Точно обратното личи от мотивите на въззивния съд. Всяко от възраженията на защитата за съществени процесуални нарушения е получило пространен отговор. Тези отговори обаче са останали извън вниманието на касатора, който се е задоволил да възстанови пред касационния съд голяма част от съдържанието на въззивната жалба вместо да коментира позицията на втората инстанция в светлината на допустимите касационни основания. Ето защо за пълнота на изложението се налага да се посочи, че в проверявания акт могат да се прочетат убедителни съображения срещу твърдението на защитата срещу повтореното оплакване, че подсъдимият е осъден по непредявено обвинение по чл. 26 от НК за продължавана престъпна дейност. Към изложеното от въззивния съд може само да се добави, че не съществуват правни аргументи в подкрепа на разбирането на защитата, че престъпление с изпълнително деяние държане не може да бъде елемент от продължавано престъпление. Несподелими са и отново поддържаните твърдения за необоснованост на експертизите поради некомпетентност на вещите лице и непрецизност на ползваната апаратура. В хода на съдебното производство тези възражения са изследвани особено обстоятелствено и отклонени с мотиви , които не страдат от логически и процесуални дефекти. В касационната жалба също не са посочени конкретни процесуални нарушения, опорочаващи изводите на въззивния съд относно обективността и кредитибилността на експертните заключения . Въззивният съд е поправил грешката на първата инстанция като изключил от доказателствената съвкупност показанията на техническия помощник, присъствал при огледа на местопроизшествие. Независимо от това апелативният съдебен състав се е позовал на достатъчни по обем и убедителност доказателства, извлечени от други доказателствени източници – показания на свидетелите М. и Г., обяснения на подсъдимия, протокол за оглед , химическа експертиза, за да установи по несъмнен начин, че Н. Г. е произвел метамфетамин в установеното количество. Напълно съобразени с процесуалния закон са и основанията на въззивният съд, с които той е противопоставил на довода на защитата за недопустимост на изземването на веществени доказателства при оглед и за незаконност на съдебния състав от първата инстанция поради неприет отвод и участие в разпит на свидетел в досъдебната фаза. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 ,т. 1 и т.2 и ал.2, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение № 212 от 24.10.2014 г.по внохд № 219/2014 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, потвърждаваща присъда № 19 от 30.07.2014 г. по нохд № 100/2014 г. на Ловешкия окръжен съд, с която подсъдимият Н. П. Г. е признат за виновен в разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин в периода месец декември 2012 г. до 04.02.2013 г. като го предоставил безвъзмездно на лицата В. М. Г. и М. Н. М. и вместо него признава подсъдимия за невинен и го оправдава по същото обвинение., като намалява наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от четири години на три години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.