Ключови фрази
Ревандикационен иск * Делба * право на изкупуване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

гр. София, 23.11.2018 год.



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4163 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. М. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Пл. А. от САК, против въззивното решение от 2.05.2017 год. по гр. д. № 6195/2016 год. на Софийския апелативен съд. С него след отмяна на първоинстанционното решение от 12.08.2016 год. по гр. д. № 15498/2012 год. на Софийски градски съд в частите, с които са отхвърлени исковете на Н. С. С. против касаторката с правно основание чл. 108 ЗС, по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 10 595.50 лв. и по чл. 59 ЗЗД – за сумата 1 925 лв. и в частта за разноските в тежест на Н. С. над 688 лв. и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че Н. С. С. е собственик, по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 2142/1995 год., с което е уважен иск по чл. 33 ЗС, на недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, с площ от 50 кв. м., при посочените съседи, заедно с избено помещение № 4 и таванско помещение № 3, при посочените съседи, заедно с 7.21/100 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 298 кв. м., съставляващо парцел ІІ-11, кв. 344, м. „Б.”, по плана на [населено място]; осъдена е на основание чл. 108 ЗС Б. М. С. да предаде владението на горния имот на Н. С. С. при условие, че последната й заплати сумата 11 982 лв., представляващи стойността на необходими и полезни разноски, направени за имота от Б. С., за която сума й е признато право на задържане на имота по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС; осъдена е Б. С. да заплати на Н. С. сумата 10 595.50 лв. – обезщетение за периода 25.04.2008 год. до м. 10.2012 год. за ползване на 1/2 ид. ч. от горния имот, както и сумата 1 925 лв., на основание чл. 59 ЗЗД за периода от м. 10.2012 год. до 23.04.2013 год. –обезщетение за лишаване от право на ползване върху целия гореописан имот, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.04.2013 год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 8 100.95 лв. С въззивното решение е отхвърлено възражението на касаторката за направени необходими и полезни разноски за имота за сумата над 11 982 лв. до предявената 35 892.76 лв.
Касаторката поддържа становище за недопустимост на въззивното решение поради липса на право на иск у ищцата да предяви иска за собственост, с позоваване на влязлото в сила решение по делбеното производство, възлагащо в дял на другата съделителка, праводателка на касаторката, спорния имот. Евентуално поддържа становище за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска обезсилване на въззивното решение с прекратяване на производството по делото или връщане за ново разглеждане, евентуално същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго решение, с което исковете срещу нея бъдат отхвърлени. Касаторката претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата в касационното производство – Н. С. С., чрез пълномощника й адв. В. В., оспорва жалбата като неоснователна.
С определение № 244 от 9.05.2018 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнените и конкретизирани от касационната инстанция въпроси за значението на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на влязло в сила решение по допускане на делбата, както и такова по извършването й, по отношение на разпоредения в хода на делбеното производство имот, при което съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си, а така също и по въпроса за придобивната давност относно чуждата идеална част в хода на делбеното производство между съсобствениците.
По поставените правни въпроси настоящият състав намира следното:
Спецификата на спора за собствеността на описания имот е обусловена от наличието на приключило делбено производство и решение по чл. 33, ал. 2 ЗС, като разпореждането с целия имот е в хода на делбеното производство от един от съсобствениците, което предпоставя първоначалното обсъждане на тези правни въпроси, при което настоящият състав съобрази следното:
По правило никой не може да прехвърли права, каквито не притежава, респ. да прехвърли повече права отколкото притежава. Макар и разпореждането с чуждата идеална част да е действително, то е непротивопоставимо на действителния собственик, който може да установи правата си както в производство по иск за собственост, така и в делбено производство. В последното с решението по допускане на съдебната делба със сила на пресъдено нещо се решават въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник - чл. 344, ал. 1 ГПК, респ. чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./. Същото има установително действие относно действителните права на страните в делбата.
Така, с влязлото в сила на 1.12.2000 год. решение по делбеното производство по гр. д. № 738/1989 год. на Софийски районен съд е допусната делба на посочените в решението два имота /един от тях процесният апартамент/ между А. Д. и Н. С. при равни права, решението има установително действие между двете съделителки по отношение имотите и дяловете им.
С оглед недопустимостта в делбеното производство да се предявяват конститутивни искове с предмет преобразуващи субективни материални права, с оглед предмета на настоящия спор за собственост релевантен е въпросът за значението на влязлото в сила решение по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Тъй като преобразуващото решение за изкупуването на продадената идеална част от имота е юридически факт, възникнал след приключване на устните състезания в делбеното производство /във фазата по извършване на делбата/, то позоваването на него не е преклудирано и съдът дължи произнасяне относно правните му последици-преобразуващото му действие по отношение на правата на съделителката, прехвърлител на притежаваната от нея ид. ч. от имота, както и по отношение на третото лице, купувач. Горното обуславя и извод за допустимост на настоящето производство по предявения иск по чл. 108 ЗС, основан на придобивен способ, настъпил след момента, към който се преценява установителното и преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата. Както е разяснено в правната теория, а и е прието в съдебната практика, целта и предмета на делбата е прекратяването на една съществуваща съсобственост като превърне притежаваните от съсобствениците идеални части в нея в реални такива. Следва да се посочи, че дяловете на съсобствениците в тази съсобственост се определят от придобивното основание, а постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите, така и спрямо приобретателя на разпореденото в хода на делбеното производство спорно право по въпросите дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са правата им, като признатите такива на прехвърлителя ще се считат за права на приобретателя. В този смисъл са разясненията по т. 4 на ТР № 3/2013 год. ОСГК на ВКС. В същия тълкувателен акт е посочено още и, че вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. С влизане в сила на решението по извършване на делбата съсобствеността ще се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът.
В настоящия случай решението по извършване на делбата на имотите, в т. ч. процесният апартамент, между А. Д. и Н. С. е влязло в сила на 15.11.2013 год. с постановяване на определение № 393 по гр. д. № 4530/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. и няма основание да се отрече конститутивния му ефект.
При тези съображения относно зачитане на правните последици на влезлите в сила решения по чл. 33, ал. 2 ЗС и по извършване на делбата на спорния имот, тяхното съпоставяне при предявения иск за собствеността на същия имот от един от съделителите, настоящият състав при произнасяне по касационната жалба приема следното:
В обжалваното решение въззивният съд приел, че ищцата Н. С. е доказала заявеното в исковата молба придобивно основание – зачел е конститутивното действие на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване продадената от съсобственика й А. Д. на Б. С. 1/2 ид. ч. от имота, встъпвайки в разпоредителната сделка между тях и замествайки купувача, придобивайки неговите права, при осъщественото плащане на определената цена. На основание осъществения състав на изкупуването на продадената в хода на висящото делбено производство между А. Д. и Н. С. 1/2 ид. ч., който факт не е преклудиран поради осъществяването му с влизане в сила на решението на 22.10.2012 год. /по гр. д. 2142/1995 год. СРС/, след приключване на устните състезания по делбеното производство между тях на 17.10.2012 год. /производството по гр. д. № 1211/2010 год. СГС/, правилно въззивният съд приел, че Н. С. се легитимира като собственик на тази 1/2 ид. ч. от имота.
Неправилен обаче е изводът му, че същата се легитимира като собственик на целия имот, тъй като притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота, придобита на основание завещанието в нейна полза от майката на А. Д., е предмет на делбеното производство, приключило с влязло в сила на 15.11.2013 год. съдебно решение по извършване на делбата. Както се посочи, няма основание да се отрече конститутивния ефект на делбата, настъпил в хода на настоящето производство. Съображенията на въззивния съд за разрешаване на възникналата конкуренция на права, основани на две противоречиви, влезли в сила решения, в полза на Н. С., като придобиването на прехвърлената идеална част поради постановеното изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС е противопоставимо на приобретателя, независимо, че възлагането на делбения имот е в дял на неговия праводател, означава незачитане на правните последици на делбата. С постановеното решение по допускане на съдебната делба, влязло в сила на 1.12.2000 год. са признати равните права на двете съделителки, т. е. частта на Н. С. при извършването на делбата е трансфомирана от идеална такава в съсобствеността от имоти в образуването на реалните дялове, разпределени между съделителите с влязлото в сила решение по извършване на делбата. Т. е. за тази нейна идеална част към настоящия момент Н. С. не се легитимира като собственик, същата е преобразувана във възложения й реален дял, поради което и искът й е основателен само до размер на изкупената 1/2 ид. ч., на основание решението по чл. 33, ал. 2 ЗС като факт, непреклудиран от делбата. Всички останали такива, вкл. притежаваната от ищцата идеална част, основанието й за притежанието, в т. ч. и основание за погасяването й поради придобиване по давност от друг, са преклудирани с влизане в сила на решението по извършването на делбата. С него съсобствеността е прекратена с извършването на делбата на основание избрания способ на разпределение на делбените имоти, като тези последици имат действие и спрямо приобретателката Б. С., придобила един от имотите в хода на делбата, без значение, че частта, до която разпореждането е произвело транслативно действие е предмет на последващото изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС. Именно поради последното тя не може да се легитимира като изключителен собственик на имота, поставен в дял на нейната праводателка, а само на половината от него /отношенията по този повод не са предмет на настоящия спор/.
С оглед на тези съображения се налага извод за основателност на иска за собственост само до размер на 1/2 ид. ч. от процесния имот, а за разликата над него същият е неоснователен.
При това положение се явява неотносим към изхода на спора въпросът за придобивната давност по отношение на чуждата идеална част от имота, с оглед съображенията за легитимацията на Б. С. като собственик на тази 1/2 ид. ч. на основание зачитане действието на делбата между нейната праводателка и Н. С.. Затова и по това евентуално заявено основание съдът не следва да се произнася.
Като е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС изцяло, въззивният съд е постанови неправилно решение, което следва да се отмени до размер на 1/2 ид. ч. от спорния имот и вместо това в тази част искът се отхвърли като неоснователен.
По обусловените от изхода на спора по иска за собственост обективно съединените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 59 ЗЗД, настоящият състав приема следното: Първият от тях е за заплащане на обезщетение за ползване на спорния апартамент от ответницата Б. С. изцяло вместо в размер на придобитата по покупко-продажбата от А. Д. 1/2 ид. ч. и е за периода от 25.04.2008 год. до м. октомври 2012 год./влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС/. Вторият иск е квалифициран по чл. 59 ЗЗД и е за следващия период от м. октомври 2012 год. до предявяването на настоящия иск за собственост и за заплащане на обезщетение за ползването на целия апартамент, който според ищцата е бил изключителна нейна собственост поради изкупуването на половината идеална част и по завещание на другата половина. Размерите на обезщетенията са установени въз основа на приети заключения на експертиза въз основа на размера на дължимия наем, поради което при липса на конкретни оплаквания изводите на въззивния съд за основателността на претенциите поради наличие на предпоставките за това следва да се споделят и от настоящата инстанция. В тези части въззивното решение следва да се остави в сила.
В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се потвърди.
С оглед този изход по касационната жалба въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските за разликата над половината от присъдените такива.
По разноските в настоящето производство: С оглед частичната отмяна на въззивното решение по иска за собственост и потвърждаването му в останалата му част на касаторката следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на 1 020 лв. от претендираната обща сума на направените такива в размер на 4 080 лв.
С оглед изхода на делото на ответницата също се дължат разноски. Независимо от представения списък на направените от нея такива в настоящето производство с посочен общ размер 6 500 лв., съдът счита, че липсват доказателства за плащане извън платеното в брой възнаграждение от 3 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 718328 от 3.11.2017 год. Представеният договор от 11.09.2018 год. с № 718377 не съдържа данни за плащане на посочената сума, нито са представени други доказателства относно този факт, поради което и не удостоверява извършване на разноски за платено възнаграждение на адвокат, с оглед разясненията по т. 1 на ТР № 6 по т. д. № № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на делото по отделните искове на страната на ответницата в това производство следва да се присъдят съразмерно разноски в размер на сумата 2 625 лв. или след извършена компенсация на дължимите от страните разноски касаторката следва да заплати на ответницата сума в размер на 1 605 лв.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав



Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ въззивното решение № 1006 от 2.05.2017 год. по гр. д. № 6195/2016 год. на Софийския апелативен съд, І състав, в частта му, с която е признато за установено по отношение на Б. М. С., че Н. С. С. е собственик, по силата на влязло в сила решение по гр. д. № 2142/1995 год., с което е уважен иск по чл. 33 ЗС, на целия недвижим имот, вместо на 1/2 ид. ч. от същия, представляващ апартамент № 6, находящ се в [населено място], [улица], на втория етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет и антре, с площ от 50 кв. м., при посочените съседи, заедно с избено помещение № 4 и таванско помещение № 3, при посочените съседи, заедно с 7.21/100 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, цялото с площ 298 кв. м., съставляващо парцел ІІ-11, кв. 344, м. „Б.”, по плана на [населено място]; в частта му, с която същата е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на целия посочен по-горе имот, вместо на 1/2 ид. ч. от него, на Н. С. С. при условие, че последната й заплати сумата 11 982 лв., представляващи стойността на необходими и полезни разноски, направени за имота от Б. С., за която сума й е признато право на задържане на имота по реда на чл. 72, ал. 3 ЗС; до размер на 1/2 идеална част, както и в частта за присъдени разноски на Н. С. С. над сумата 4 050.48 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] срещу Б. М. С. от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 иск по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от горния имот, като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА горното въззивно решение в останалата му обжалвана част, с която е уважен предявения от Н. С. С. срещу Б. М. С. иск по чл. 108 ЗС за собствеността и предаване на владението върху 1/2 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот, и е осъдена Б. С. да заплати на Н. С. сумата 10 595.50 лв. - обезщетение за периода от 25.04.2008 год. до м. 10.2012 год. и сумата 1 925 лв. - обезщетение за периода от м. 10.2012 год. до 23.04.2013 год. за ползване на горния имот, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.04.2013 год. до окончателното плащане и в частта относно присъдените разноски в размер на 4 050.48 лв.
В необжалваната част въззивното решение е влязло в сила.
Осъжда Б. М. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. С. С. разноски по компенсация за настоящето производство в размер на сумата 1 605 лв. /хиляда шестотин и пет лева/.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: