Р Е Ш Е Н И Е № 285 С о ф и я , 25 януари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 н о е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1034/2017 година. Касационното производство е образувано по касационен протест на Окръжна прокуратура-Пазарджик и по касационна жалба на защитника на подсъдимата Ц. А. Ч. от П. адв.Кр.К. от АК-П. против нова присъда № 42 от 10.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 453/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик с наведени в тях доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искане от страна на прокурора за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, а според защитника за изменянето й досежно основанието за оправдаване на подсъдимата по предявеното й обвинение поради несъставомерност на инкриминираното й поведение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения, като оспорва основателността на касационната жалба на защитника, която предлага да бъде оставена без уважение. Подсъдимата Ч., редовно уведомена, не участва лично в касационното производство, като защитникът й адв.К. оспорва касационния протест и доразвива съображенията си, изложени в касационната му жалба и отправеното в нея искане. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 82 от 27.04.2017 г. по НОХД № 110/2017 г. на Районен съд-Пазарджик подсъдимата Ц. А. Ч. от П. е призната за виновна в това в периода от 17.04.2014 г. до 29.01.2015 г. в П., при условията на продължавано престъпление, е упражнявала професията адвокат, без да има съответната правоспособност – престъпление по чл.324, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1 500 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.К. с оплаквания за нейната необоснованост, постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за пълното оневиняване на подзащитната му. С поставената на касационна проверка нова въззивна присъда Окръжният съд в Пазарджик е отменил първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимата Ч. за невинна в инкриминирания период да е упражнявала адвокатска професия, без да има съответна правоспособност, на основание чл.9, ал.2 от НК я е оправдал по предявеното й обвинение. В касационния протест и в допълнението му са наведени доводи за необоснованост на новата присъда на окръжния съд, за постановяването й при порочен доказателствен анализ и заради неправилното приложение на закона, довело до оправдаването на подсъдимата на основание чл.9, ал.2 от НК в разрез с установените по делото обстоятелства относно обществената опасност на инкриминираното противоправно нейно поведение с искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подс.Ч. оспорва основанието за оправдаване на подзащитната му с доводи за несъставомерност на поведението й като престъпление по чл.324, ал.1 от НК, заради което настоява за изменяне на присъдата на окръжния съд и пълното й оневиняване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационните протест и жалба за подадени в законоустановения срок, от страни в процеса с право на протест/жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което са допустими. Разгледани по същество, ВКС приема следното : По основанието по чл.346, ал.1, т.2 от НПК. И двете жалещи се страни коментират съзрани от тях съществени процесуални нарушения, но с най-общи съображения за „необоснованост” на извода за невиновност на подсъдимата (което не е касационно основание), който пък не съответствал на възприетата и от окръжния съд за достоверна фактическа обстановка, довело до неправилни правни изводи относно наличието или не на обективните и субективни признаци на престъплението по чл.324, ал.1 от НК, обуславящи осъждането на подсъдимата или оправдаването й поради липса на престъпно деяние. Или, така развити, в тях липсват конкретни доводи за неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по извеждане на фактите от предмета на доказване по делото. Това е обяснимо и с постановеното с разпореждането от 30.01.2017 г. на съдията-докладчик на основание чл.248, ал.2, т.4 от НПК (в редакцията до изменението му със ЗИДНПК, ДВ бр.63/2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) съдебното производство да протече по реда на Глава 28 от НПК, при което са били инкорпорирани събраните на досъдебното производство основно писмени доказателства, допълнени в хода на производството пред районния съд, както и ангажираните от прокурора свидетелски показания, с който обем на доказателствените източници страните са били удовлетворени и съобразно които не оспорват и понастоящем възприетата от инстанционните съдилища фактическа обстановка. Няма игнорирани или невярно оценени доказателства, отговорено е на всички доводи на страните съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК и не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваната присъда. По основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Налице е основание за прилагане на правомощието на касационната инстанция по чл.354, ал.3, т.3 от НПК поради неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакуваната оправдателна присъда на окръжния съд. Основният спор по делото е дали поведението на подс.Ч. в инкриминирания период е съставомерно като престъпление по чл.324, ал.1 от НК, изискващо и извод дали обективира такава обществена опасност, изключваща приложението на чл.9, ал.2 от НК. В това отношение защитникът на подсъдимата се позовава на разпоредби на Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), на Закона за висшето образование (ЗВО), на съдебна практика на ВСР, конкретно разясненията в ТР № 31/69 г. на ОСНК, поднесени на вниманието и на въззивната инстанция и отхвърлени законосъобразно. Безспорно е, че за упражняването на адвокатска професия е необходимо завършено висше образование с положен изпит за придобиване на специалността „право”, че за практикуването на тази специалност е необходимо да бъдат защитени и практическите умения с взет изпит за „юридическа правоспособност”, но това не е достатъчно за практикуването на професии, за които се изисква такава правоспособност. Приложното поле на юридическите познания е твърде широко в социалния живот, като имат пряко отношение към функционирането на държавата като цяло, в частност на отношенията между отделните граждани и икономическите субекти. Поради това и законодателят е поставил допълнителни условия за упражняването на някои професии от лица с юридическа правоспособност, например, за нотариусите и частните съдебни изпълнители, без да е необходимо да се коментират тези по Закона за съдебната власт. Сред урегулираните на законово ниво е и професията на адвоката като свободно упражнявана юридическа професия в помощ на правоприлагането и поддържането на установения в страната правов ред (чл.10 от НК), но при определени положителни предпоставки, посочени в чл.4 от Закона за адвокатурата (ЗА). Затова позоваването само на посочените от защитата нормативни актове не ги очертава в нужната пълнота. Отделно от това, обществената значимост при упражняването на такива професии от лица със съответната юридическа правоспособност убедително насочва ангажиране на наказателната отговорност на неглижиралите законовите изисквания дейци към състава на чл.324, ал.1 от НК, създаден да защити обществените отношения във връзка с опазване на реда и общественото спокойствие в Глава десета от Особената част на НК. Защото упражняването на адвокатската професия е част от правната сигурност, необходим елемент за функционирането на правовата държава. Българската държава е предоставила контрола за спазването на тези законови изисквания при упражняването на тази професия на свободно избираеми от адвокатите органи (САК и ВАС), възлагайки им съответни правомощия да допуснат, съответно да лишат от възможността да я упражняват тези, които отговарят или не на заложените в ЗА изисквания или са ги нарушили. Това не следва да се разбира като получено административно „разрешение” за упражняване на адвокатска професия, както се тълкува от защитника в светлината на цитираното ТР № 31/69 г. на ОСНК на ВСР, тъй като неоснователният отказ на САК да впише като адвокат лице с юридическа правоспособност и изпълнил законовите изисквания на ЗА подлежи освен на „вътрешен”, и на съдебен контрол. Това е допълнителен аргумент за необходимата защита на посочените обществени отношения при неоторизирано упражняване на тази професия поради липса на юридическа правоспособност въобще, поради наличие на забрана по чл.5 от ЗА или в случаи на временното й ограничаване (лишаване от право да бъде упражнявана). Тази защита е разширена и с оглед членството на България в Европейския съюз, свързано с правото на неговите граждани на свободно придвижване и на свободно движение на стоки и услуги, съответно и на упражняване на адвокатска професия в друга държава-членка на ЕС при спазване на изискванията на европейското право, вложени в националното ни законодателство. ВКС в настоящия си състав счита, че законосъобразно въззивният съд е утвърдил виждането на първостепенния съд за наличие в поведението на подс.Ч. на обективните и субективни елементи на престъпния състав на чл.324, ал.1 от НК, като неправилно обаче е приел тяхното проявление да е само „формално” поради липсата на дължимата се обществена опасност, фокусирайки се върху данните за личността й. Обществената опасност е основно, определящо, обективно, неформално, неюридическо, обществено-исторически обусловено качество на престъплението и особените качества на субекта на деянието са само един от елементите при определяне на степента на неговата обществена опасност, относими повече към вината и неговата наказуемост. Окръжният съд декларативно е заявил, че за извеждането на обществената опасност, съобразно и правната теория, се съди преди всичко от обекта на посегателство, характера и степента на увреждане или застрашаване на съответните обществени отношения, начина и способа на оказаното въздействие, но и субективни обстоятелства извън вината, като подбудите, преследваните с деянието цели и други. Пестеливото му изследване на относимите към обществената опасност на деянията на подс.Ч. обстоятелства обаче се е ограничило само до последните, които са и надценени. Вярно е, че по делото няма установени забрани по чл.5 от ЗА подсъдимата да се впише като адвокат към АК-Пазарджик, което е и сторила, но след един твърде продължителен период на неправомерно упражняване на тази професия и по повод на подадено срещу нея оплакване. Не е оборен нито един от случаите на осъществено от нея процесуално представителство, включително и по договори за правна помощ с [община]. Това пък злепоставя правната сигурност на осъществените от нея действия с правно значение, като законът не се интересува дали от упражняването на професията има положителен резултат или са причинени някакви вреди другиму (арг. и от ал.2 на чл.324 НК със значително по-висока санкция). Съдът не е изследвал причините и мотивите на подсъдимата при осъществяване на деянията, като същата се е възползвала от правото си да не дава обяснения за умишленото си бездействие да спази изискванията на ЗА, но след като дълги години преди това е била вписана и е практикувала като адвокат към АК-София. Всички тези обстоятелства дават основание на настоящия касационен състав да приеме изводът на окръжния съд за явната незначителност на обществената опасност на инкриминираното поведение на подсъдимата за правно незащитено, поради което неправилно е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2, алт.2-ра от НК. Това е основание за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд за отстраняване неправилното приложение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Още по-малко има основание за утвърждаване на въззивната присъда, но на претендираното от защитника основание. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.3 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 42 от 10.07.2017 г., постановена по ВНОХД № 453/2017 г. от Окръжен съд-Пазарджик и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за новото му разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :