Р Е Ш Е Н И Е № 189 София, 29.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 662 по описа за 2016 г. Производството е по реда на чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 7 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Образувано е по жалба на адвокат М. А. М. от Софийска адвокатска колегия против решение от 15.04.2016 г., по дисциплинарно дело № 16/ 2016 г. на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет, с което е наложено дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата. Жалбоподателят М. твърди, че не е допуснал нарушение на чл. 132, т. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката и настоява за отмяна на атакуваното решение на дисциплинарния съд. Наведените доводи и твърдения разкриват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането си по изложените в жалбата съображения. Представителят на Висшия адвокатски съвет адвокат Е. Х. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура предлага да бъде оставено в сила атакуваното решение на Висшия дисциплинарен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение от 15.04.2016 г. по дисциплинарно дело № 16/ 2016 г. Висшият дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет наложил на жалбоподателя М. А. М., адвокат от Софийска адвокатска колегия, с личен № [ЕГН], дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата – лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест месеца, за допуснати нарушения, изразяващи се във виновно неизпълнение на задълженията по чл. 9 от Етичния кодекс на адвоката и в пропуски, причинили накърняване на правата и законните интереси на клиента (по чл. 132, т. 2 от ЗА). Жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните изисквания на глава тринадесета „Дисциплинарна отговорност” от Закона за адвокатурата. Твърдението на жалбоподателя, че не е участвал лично в дисциплинарното производство, не представлява процесуално нарушение, което да е накърнило в съществена степен неговите права и законни интереси. Призовката за насроченото на 15.04.2015 г. производство пред Висшия дисциплинарен съд е получено от жалбоподателя М. на 17.03.2015 г., а съгласно чл. 139, изр. второ от Закона за адвокатурата неявяването на дисциплинарно обвинения адвокат не е пречка за разглеждане на делото. Оплакването му, че не е призован надлежно за заседанието, е несъстоятелно и се опровергава от приложените по делото доказателства. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон. Висшият дисциплинарен съд е извел правилния извод, че адвокат М. не се ръководил от интересите на своя клиент С. У. и в действията си е допуснал пропуски, накърнили нейните права и законни интереси. Не е отстранил в законовия срок недостатъците на подадената от него искова молба, което наложило прекратяване на производството по гр. д. № 485/ 2015 г., по описа на Елинпелинския районен съд. В хода на дисциплинарното производство, а и в касационната жалба, адвокатът сочи за виновно поведението на своя клиент, защото не го снабдил с нужните документи. Липсата на удостоверение за наследници е една от многото констатирани нередовности на исковата молба, сред които още: да представи документ за собственост, да посочи степента на родство, да определи цената на иска, да внесе държавната такса, да представи преписи от исковата молба за Агенцията по вписванията и за ответника, да посочи наследниците по закон с наследодателя, както и родствената връзка на ответника с него, да посочи размера на запазената част от процесния имот, да заяви ясен петитум на иска по закона за наследството и по иска за делба, кой е процесният имот и идеалните части от него. Така с бездействието си жалбоподателят е увредил правата и интересите на клиента си С. У., като част от нередовностите се дължат на личните качества на повереника и неговите професионални умения при изготвяне на исковата молба. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.04.2016 г., по дисциплинарно дело № 16/ 2016 г. на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.