Р Е Ш Е Н И Е № 36 град София, 07 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Ж. НАЧЕВА наказателно дело № 662 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Т. М. и жалба на Х. Н. К. като частен обвинител и граждански ищец против присъда № 145 от 27.10.2010 г. на Габровския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 145/2010 г. В жалбата на подсъдимия се изтъква касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК. Счита, че съдът неправилно е отменил първоинстанционната присъда, с която законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 4 НК. Иска изменяване на въззивната присъда в този смисъл и намаляване на обезщетението за неимуществените вреди. Жалбоподателят Х. Н. К. привежда доводи за явна несправедливост на наложеното наказание и за занижен размер на присъденото обезщетение. Направил е искане да се увеличи наказанието лишаване от свобода и изпитателния срок, както и да се присъди в пълния предявен размер обезщетение за неимуществените вреди от престъплението. Претендира да му се присъдят и направени разноски в производството пред Върховния касационен съд. В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец по делото поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 145 от 27.10.2010 г. по в. н. о. х. д. № 145/2010 г. Габровският окръжен съд е отменил присъда № 470 от 5.07.2010 г. по н. о. х. д. № 686/09 г. на Габровския районен съд, с която подсъдимият М. Т. М. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, а е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 132, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК и на основание чл. 12, ал. 4 НК не е наказан, както и гражданският иск на Х. Н. К. за неимуществени вреди е уважен до сумата от 1500 лева. С цитираната въззивна присъда подсъдимият М. Т. М. е признат за виновен в това, на 10.04.2007 г. в[населено място] да е причинил средна телесна повреда на Х. Н. К., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание от десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на Х. Н. К. сумата от шест хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици, като гражданската претенция е отхвърлена до пълния предявен размер от двадесет и пет хиляди лева. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационните жалби срещу наказателната част на присъдата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При възприетите за установени по делото факти материалният закон е приложен правилно. За да квалифицира деянието по чл. 129, ал. 1 НК въззивният съд е счел за фактически доказано, че подсъдимият е инициирал конфликта, нанасяйки пръв удар на пострадалия с юмрук в лицето. При това положение той няма законното право да претендира неизбежна отбрана, респективно превишаване на нейните предели. Освен това съдът не е установил подсъдимият М. да е действал в състояние на уплаха или смущение, което също изключва въпроса за приложението на чл. 12, ал. 4 НК. Правната квалификация по чл. 129, ал. 1 НК отговаря на приетите за установени по делото факти и е законосъобразна. Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отчитайки комплексно цялото своеобразие от обстоятелства, въззивният съд е избрал адекватен за конкретния случай размер на лишаването от свобода и подходяща продължителност на изпитателния срок, поради което справедливостта не диктува увеличаване на наложеното наказание. То съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 от НК. Касационната жалба на гражданския ищец с оплакване за занижен размер на присъденото обезщетение е ОСНОВАТЕЛНА. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществените вреди не отговаря на общоприетия критерий за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен продължителния срок, в който пострадалият е търпял болки и ограничения, а това налага да се увеличи размерът на присъденото обезщетение на сумата от десет хиляди лева, което справедливо да обезщети вредите от неимуществен характер, причинени пряко и непосредствено от престъпното деяние на подсъдимия. Посоченото увеличение води и до увеличаване на размера на държавната такса на 400 лева. От изложеното произтича, че диаметрално противоположното искане на подсъдимия за намаляване на обезщетението е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По делото липсват данни за разноски пред Върховния касационен съд, направени от гражданския ищец и съответно дължими му от подсъдимия. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 145 от 27.10.2010 г. на Габровския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 145/2010 г., като увеличава присъденото обезщетение за неимуществени вреди на 10 000 (десет хиляди лева) и държавната такса на 400 (четиристотин) лева. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: