Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. София, 06.03.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4048 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
[фирма], чрез адв. Б. Г., обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 14.03.2014 год. по гр. д. № 31/2014 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е прието за установено, че [фирма] е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], с площ от 214 кв. м., а по скица 245 кв. м., представляващо поземлен имот № 1583 в кв. 47 по плана на 8-ми подрайон на града, а по действащата кадастрална карта имот с идентификатор 10135.1507.623, с площ от 242 кв. м., на основание изтекла придобивна давност в резултат на добросъвестно владение от 4.05.2001 год. до предявяване на иска на 9.10.2012 год.
Касаторът поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи на въззивния съд – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска решението в обжалваната му част да бъде отменено, като се постанови друго, с което искът за собственост на предявеното евентуално придобивно основание се отхвърли. Претендира и заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът по касация и ищец в производството – [фирма], чрез пълномощниците му адвокатите П. С. и Г. А., оспорва касационната жалба и иска въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените от него в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определението от 10.10.2014 год. на ВКС. В него е прието наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани със значението на извършените от него фактически действия в имота при обосноваване на извода на съда за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на ищеца, обусловил уважаването на предявения от последния иск за собственост на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Прието е горните въпроси да са решени в противоречие с представеното решение № 5 от 25.01.2010 год. по гр. д. № 2728/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС, в което са изложени съображения, че фактическото въздействие върху имота, свързано и с отстраняване на владелеца, могат да доведат до обезпокояване, смущаване на установено владение, респ. да го прекъснат, а оттук и да е неуспешно позоваването на последния на придобивната давност.
Твърденията на ищеца [фирма] по предявения евентуален иск за собственост на спорния имот са, че от въвеждането й във владение от синдика с протокола от 4.05.2001 год. е осъществявала непрекъснато, явно и несъмнително владение на спорния имот спрямо всички, продължаващо и към момента на предявяване на иска против дружеството, касатор. В исковата молба се позовава на евентуалното придобивно основание давностно владение по чл. 79, ал. 2, респ. ал. 1 ЗС, по което основание въззивният съд се е произнесъл с оглед прекратяването на производството по иска за собственост, основан на придобиване на имота на основание възлагателното постановление от 18.04.2001 год. по гр. д. № 790/1996 год. на Варненския окръжен съд, издадено в производство по несъстоятелността на [фирма], след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част. Въззивното решение в прекратителната му част е влязло в сила.
За да уважи предявения иск за собственост на евентуално предявеното основание придобивна давност, въззивният съд приел, че към момента на въвода в имота на основание постановлението за възлагане е налице добросъвестност у ищцата, с оглед предпоставките по чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗС, и доколкото нейното владение след това не е смущавано чрез предявяване на претенции за връщане на имота, то не е променило характера си. Точно обратното – ищцата е инициирала действия по защита на правото си на собственост чрез водените през годините съдебни спорове. Съдът счел за приложима и презумпцията по чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, което приел за установено с оглед направената преценка на писмените и гласни доказателства за установено владение върху дворното място от момента на въвода в него с установените фактически действия по предприемане мерки за ограничаване достъпа до имота и декларирането му, както и плащане на данъците за него. Обстоятелството за наличните спорове, за които ищцата е водила и съдебни дела, подавала е жалби до полицията и прокуратурата, не се отразява на добросъвестността на владението, тъй като липсват данни за действия за прекъсване или отнемане на владението от други лица. Всички съдебни производства са завеждани от нея в защита на нейните права, поради което и съдът приел, че от въвода в имота до предявяването на настоящия иск против дружеството ответник, едноличният търговец е упражнявал постоянно, явно, спокойно и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерение за своене, поради което приел да е налице евентуалното придобивно основание - давностно владение.
Въззивният съд намерил за неоснователни възраженията на ответното дружество за осъществявана от него фактическа власт върху имота, като приел поставянето на табела с надпис наименованието му за недостатъчно да установи осъществяване на владение върху имота, както и предприемане на действия по изработване на проект за ПУП, вписване в кадастралната карта и регистър. Не е кредитирал и позоваването на дружеството на решението по гр. д. № 1889/2005 год. в прекратителната му част относно твърдението му за установяване на фактическа власт върху имота, тъй като то не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на фактите, подлежащи на установяване в настоящето производство. Не са налице доказателства за установяване на владение от страна и на неговите праводатели, поради което и доводът за присъединяване на владението им съдът намерил също за неоснователно.
Решаващото съображение на въззивния съд за основателността на предявения иск е наличието на упражнявано постоянно, явно, спокойно и непрекъснато владение от момента на осъществения на основание възлагателното постановление въвод в имота на едноличния търговец, като споровете във връзка със собствеността не са се отразили при осъществяването на придобивния способ по чл. 79, ал. 2 ЗС, нито установените фактически действия от ответника по поставянето на табела и катинар на имота. Този извод противоречи на принципното становище, изразено в представеното решение № 5 от 25.01.2010 год. по гр. д. № 2728/2008 год. на ІІ г. о. на ВКС, постановено на основание чл. 290 и сл. ГПК, поради което и представляващо задължителна съдебна практика. Както се посочи, в него е прието, че фактическото въздействие върху имота, свързано и с отстраняване на владелеца, може да доведе до обезпокояване, смущаване на установено владение, респ. да го прекъсне, а оттук и да е неуспешно позоваването на последния на придобивната давност като основание за придобиване на вещни права. В правната теория и утвърдената съдебна практика се приема, че за да е налице придобивното основание давност, осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и спокойно, като последният признак означава липса на насилие както при установяване на владението, така и при поддържането му. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя, както е прието в решение № 376 от 12.03.2013 год. по гр. д. № 260/2012 год. І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото е прието още, че въпрос на фактическа преценка е дали владението е смутено чрез извършване на определени действия, сочещи на противопоставяне за продължителен период от време на поведението на владелеца по отношение на владения имот. Именно тази хипотеза е налице според настоящият съдебен състав, поради следните съображения:
Без съмнение е установено в случая установяване на владението на едноличния търговец в имота с протокола от 4.05.2001 год., както и неговия характер като добросъвестно владение с оглед възлагателното постановление на съда по несъстоятелността, като годно правно основание за прехвърляне правото на собственост. Осъществяването на владението върху този имот с оглед спецификата му на незастроен такъв, с изключение запазената фасада към улицата на съборената сграда, не предполага някакви конкретни фактически действия върху него, с изключение тези по обезопасяването му и препятстване на достъпа до него от към улицата с поставяне на преграда и катинар. Поради това и установените такива по делото подмяна на поставения катинар от страна на ответното дружество представляват фактически действия по смущаване, обезпокояване на установеното от ищеца владение, като същите са и съответни на предприетите от него действия. Установен е и факта на поставяне на табела на имота с изписване фирмата на касатора. В този смисъл са събраните свидетелски показания, вкл. и тези на ищеца – свидетелите Д. Д. и М. Д. установяват възпрепятстването на А. И. да влезе в имота още през 2004 год., когато са започнали споровете за собствеността му, обосновали и желанието на същата да го продаде, както и предприемане на защита по съдебен ред, вкл. и предявяване на иск за собственост и срещу касатора. Не без значение е обстоятелството, че именно през 2004 год. касаторът е придобил имота с нот. акт № 68. В подкрепа на възражението на последния за липса на упражняване на фактическа власт от страна на ищеца в спорния имот, са и данните по приключилото гр. д. № 1889/2005 год. по факта на владение на имота от дружеството, обусловило извод за недопустимост на предявения от ЕТ против него установителен иск за собственост. В подкрепа на тезата на ответника са и данните за подаваните жалби в периода 2005 год. от управителя на дружеството, касатор, за смяната на катинара, както и по повод извършване на изкоп в съседния имот и изхвърляне на земната маса в процесния имот, по повод на което са предприети и съответни мерки от [община] /заповед от 14.10.2005 год./.
Данните по делото за фактически действия от страна на дружеството, касатор, в процесния имот, извършени преди да изтече предвидения в закона петгодишен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС, обосновават извода, че установеното от едноличния търговец владение върху същия от датата на въвода през 2001 год. е най-малкото обезпокоено, смутено, а и отнето с оглед поставянето на катинар на съществуващата фасада от сграда и табела с наименованието на дружеството ответник, с което достъпът на едноличният търговец до имота е осуетен. Фактическата власт на последния върху имота като елемент на владението не е налице, поради което и то е прекъснато, след което придобивна давност не може да тече изобщо, и то спрямо всички. Поради това и позоваването на ищеца на това евентуално придобивно основание се явява неоснователно. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл. 79, ал. 2, във вр. с чл. 68, ал. 1 ЗС, поради което и решението следва да се отмени в обжалваната му част и вместо това искът се отхвърли.
С оглед този изход на спора ответникът по касация следва да понесе направените от касатора разноски в производството в размер на 220.24 лв., представляващи заплатени държавни такси.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 389 от 14.03.2014 год. по гр. д. № 31/2014 год. на Варненския окръжен съд в частта му, с която е прието за установено, че [фирма] е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], с площ от 214 кв. м., а по скица 245 кв. м., представляващ поземлен имот № 1583 в кв. 47 по плана на 8-ми подрайон на града, а по действащата кадастрална карта имот с идентификатор 10135.1507.623, с площ от 242 кв. м., на основание изтекла придобивна давност в резултат на добросъвестно владение от 4.05.2001 год. до предявяване на иска на 9.10.2012 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], представляван от А. Д. И. от [населено място], против [фирма], [населено място] установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], [улица], с площ от 214 кв. м., а по скица 245 кв. м., представляващ поземлен имот № 1583 в кв. 47 по плана на 8-ми подрайон на града, а по действащата кадастрална карта имот с идентификатор 10135.1507.623, с площ от 242 кв. м., на основание изтекла придобивна давност в резултат на добросъвестно владение от 4.05.2001 год. до предявяване на иска на 9.10.2012 год.
Осъжда [фирма], [населено място], представлявана от А. Д. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх. „Б”, ап. 21 направените по делото разноски в размер на 220.24 лв. /двеста и двадесет лева и 24 ст./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |