ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 370
София,11.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 398/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 818 от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4359/2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III Г състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същото търговско дружество срещу постановеното от Софийски районен съд, 76 състав разпореждане от 30.09.2008 г. по гр. д. № 29 452/2008 г. С първоинстанционния акт е отхвърлено заявление вх. № 49 733 от 30.09.2008 г. на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма], гр. Е. Т. въз основа на запис на заповед от 22.03.2007 г.
Поддържа се, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не са представени доказателства за представителната власт на подалото заявлението по чл. 417 ГПК дружество, без да съобрази обстоятелството, че същото е преминало процедура по пререгистрация съгласно изискванията на Закона за търговския регистър и поради това данните относно актуалното му състояние, включително и за представителната власт, са публикувани в Търговския регистър и са общодостъпни.
Ответникът по частната касационна жалба - [фирма], [населено място] - не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима -депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ТПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед изложеното в частната касационна жалба и представеното допълнително изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че като съществен жалбоподателят е поставил процесуалноправния /неправилно определен от него като материалноправен/ въпрос за задължението на съда да извърши служебна справка относно търговската регистрация, в т. ч. и относно представителството на търговеца, инициирал производство по чл. 417 ГПК.
Доколкото обуславя изхода на правния спор, този въпрос се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. изпълнено е главното условие за допускане на касационното обжалване.
Настоящият състав намира, че са осъществени и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване, специфични за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед обстоятелството, че от 2008 г. вписването в Търговския регистър е предмет на нова специална регламентация /Закон за търговския регистър/ и предвид липсата на съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 11 ЗТР, поставеният от частния жалбоподател съществен процесуалноправен въпрос следва да бъде преценен като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Що се отнася до поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото не е налице, тъй като то е обосновано единствено с противоречивото произнасяне на първоинстанционния и въззивния съд, което обаче не представлява противоречива съдебна практика по смисъла на посочената разпоредба.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е преценил като законосъобразен извода на първата инстанция, че не е доказана актуалната представителна власт на заявителя в заповедното производство чрез представяне на удостоверение за актуално състояние, респ. че липсват доказателства и за валидността на процесуалната власт на пълномощника на дружеството, чрез когото е подадено заявлението по чл. 417 ГПК.
Определението е частично неправилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че въззивният съд се е занимал с въпрос, който нито е бил предмет на обсъждане в обжалвания пред него акт, нито е релевиран в частната въззивна жалба. Единственото съображение на Софийски районен съд, за да отхвърли заявлението за издаване па заповед за незабавно изпълнение, е липсата на доказателства относно представителството на длъжника-юридическо лице към момента на издаване на процесния запис на заповед, което, според решаващия състав, прави невъзможна преценката дали посоченото като издател юридическо лице е валидно задължено, а не дали е надлежно представлявано в заповедното производство, както е счел въззивният съд.
Освен, че е направил неправилна констатацията относно мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, неправилно е и застъпеното от въззивния състав становище по въпроса за това, следва ли заявителят в заповедното производство, чийто правен статут е на търговец-юридическо лице, да ангажира доказателства за представителната власт на лицата, подали заявлението.
Изводът на решаващия състав за необходимостта да бъде представено удостоверение за актуално състояние на заявителя-търговец с цел доказване на законното му представителство, противоречи на закона - чл. 11 от Закона за търговския регистър. С оглед установената в тази норма публичност на търговския регистър и осигуреното право на всеки на свободен и безплатен достъп до документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци, следва да се приеме, че за пререгистрирания търговец не съществува задължение да представя доказателства за своя статут, в т. ч. и за начина, по който се осъществява представителството му. Тези обстоятелства подлежат на служебна проверка от органа, пред който е необходимо тяхното удостоверяване, включително и от съда. Единственото задължение на пререгистрирания търговец е да посочи своя единен идентификационен код /ЕИК/, получаван автоматично при първоначална регистрация, респ. при пререгистрацията по реда на § 4 от ПЗР на ЗТР, чрез който именно се извършат и справките в търговския регистър.
В настоящия случай, в заявлението си по чл. 417 ГПК заявителят [фирма], [населено място] е изпълнил задължението за посочване на ЕИК. Поради това, съдът е могъл да извърши необходимата служебна справка в търговския регистър и да установи дали посочените в заявлението лица са лицата, вписани в търговския регистър като негови законни представители. Това обстоятелство понастоящем е безспорно установено от представеното с частната касационна жалба удостоверение № 20090105125144/05.01.2009 г., издадено от Агенция по вписванията. Ето защо, следва да се приеме, че заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение на процесното вземане е подадено от лице, надлежно упълномощено от лицата, осъществяващи законната представителна власт на дружеството-заявител.
С оглед изложеното, постановеното от Софийски градски съд определение е неправилно и следва да бъде отменено, в резултат на което и предвид изричната разпоредба на чл. 278, ал. 2 ГПК заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде разгледано по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички визирани в закона предпоставки за уважаване на подаденото от частния жалбоподател заявление срещу длъжника [фирма]. На първо място, актът, въз основа на който е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение, а именно запис на заповед - е сред изрично посочените в чл. 417 ГПК актове. Освен това, изпълнено е императивното изискване на чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК - актът да е редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Редовността на процесния запис на заповед произтича от наличието на всички задължителни реквизити на записа на заповед като ценна книга, посочени в чл. 535 ТЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на доказателства дали лицето С. Д. С. е представител на дружеството-издател [фирма], е въпрос, който не е свързан с редовността на записа на заповед от външна страна и поради това не се обхваща от проверката по чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК, която съдът извършва при разглеждане на заявлението. С оглед уговорения в записа на заповед падеж - 01.04.2007г. и отбелязването, че на същата дата е извършено и предявяването му, за доказана следва да се приеме и изискуемостта на вземането за сумата по акта. Ето защо, основаното на този акт искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника [фирма] - издател по записа на заповед е основателно и следва да бъде уважено.
Що се отнася до посочения в заявлението втори длъжник -С. Д. С., по отношение на същия заявлението е нередовно и подлежи на отхвърляне без да бъде разглеждано по същество, тъй като не съдържа посочване на адреса, който е един от задължителните реквизити съгласно образец - Приложение № 4 към чл. 5 от Наредба № 6 от 20 февруари 2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от Министъра на правосъдието.
При посочения изход на спора, на основание чл. 78 ГПК, на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в общ размер на сумата 551.60 лв.
В полза на частния жалбоподател следва да се присъди и законна лихва за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението - 30.09.2008г. - до окончателното изплащане на дължимата сума.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 9 и чл. 418, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 818 от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4359/2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, IIIГ състав.
ОТМЕНЯ определение № 818 от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4359/2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III Г състав в частта, с която е потвърдено разпореждане от 30.09.2008 г. по гр. д. № 29452/2008 г. на Софийски районен съд, 76 състав за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу [фирма], [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вход Б, ЕИК[ЕИК], сумата 8 974.92 евро /осем хиляди деветстотин и седемдесет и четири евро и деветдесет и два евроцента/ по запис на заповед от 22.03.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 30.09.2008 г. - до окончателното й изплащане, като ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за това вземане.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вход Б, ЕИК[ЕИК], направените по делото разноски в размер на 551.60 лв. /петстотин петдесет и един лева и шестдесет стотинки/.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 818 от 17.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4359/2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, III Г състав в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.