Р Е Ш Е Н И Е
№ 233
София, 17.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2799 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. наричана по-долу К., чрез процесуалния представител Р. против въззивно решение № 30 от 4.02.2014г. по в.гр.д. № 346/13г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 496 от 27.06.13г. по гр.д.№ 624/11г. на Окръжен съд Русе, като е отхвърлено направеното искане по реда на чл.28 от ЗОПДИППД от Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Ю. С. А., Н. Л. А., Д. Ю. А. на обща стойност 394 770лв. Искането е за отмяна на така постановения акт и решаване на въпроса по същество с уважаването му.
С определение № 755 от 9.06.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса : дали преценката за възможността да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност касае всеки отделен актив или установеното на значителна стойност имущество като цяло. По същия, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ са три: 1.Да е образувано наказателно производство против ответника за деяние, посочено в чл.3 ал.1 от Закона, 2. Да е установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР /над 60 000лв./ и 3.За това имущество да може да се направи основателно предположение, че е придобито в резултат на престъпна дейност.Съдържанието на последната предпоставка е изяснено в т.1 от ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д. № 7/13г.на ОСГК, съгласно която е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ и придобитото имущество. Във всички случаи тази връзка трябва или да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината /т.е. конкретно осъществената престъпна дейност/ и следствието /съответното подлежащо на отнемане имущество/. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка на вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. В закона няма разпоредба, уреждаща презумпция, приравняваща липсата на законен източник с наличието на обосновано предложение. Наличието на обосновано предложение се извежда въз основава на всички обстоятелства по делото, като най-голямо значение има вида и характера на престъпната дейност и възможността чрез нея да бъде генериран доход. Преценката се прави за всеки отделен актив от подлежащото на отнемане имущество. Наличието на законен източник е обстоятелство, което изключва обоснованото предположение /решение по чл.290 от ГПК № 270 от 11.09.2012г.по гр.д.№ 797/11г.на ІV г.о./ Законът визира имуществото като цяло само когато се прави преценка дали то е значителна стойност по смисъла на закона. Съгласно постановени по чл.290 от ГПК решения № 89/10 г. по гр.д. №717/09 г., № 66 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 863/10г. и № 471 от 6.07.2010г. по гр.д.№ 641/09.г.на ІІІ г.о., които настоящият състав споделя, стойността на имуществото за проверявания период е обективна сумарна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приходите на лицето. Критерият по чл.3 ал.1 от закона се отнася до придобитото през процесния период като цяло; стойността е сборна, но е реалната пазарна към момента на придобиване на процесния актив и се установява с помощта на експертни заключения. Стойността на имуществото, като сбор от реалните пазарни стойности на съставките му се съпоставя с друга обективна величина - тази на доходите на лицето от законен източник към момента на придобиване, изразена в минимални работни заплати за страната – аргумент от чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. Единственото изключение от това правило са възмездните сделки, сключени от лицето по чл.3 от закона с държавата, тъй като посочената там цена й е противопоставима. За сключените от него възмездни сделки с други субекти, обаче, държавата е трето лице и удостовераната в нотариалните актове цена не установява с обвързваща за нея сила стойността на имуществото.
Подлежи на обследване цялото имущество /независимо кога е придобито/ на лицата, осъдени с влязла в сила присъда, срещу които е предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД/отм./,. Този положителен отговор е даден с ТР № 7 от 30.06.2014г. по т.д.№ 7/13 на ОСГТК на ВКС, съгласно което във всяка конкретна хипотеза – в зависимост от вида на конкретното престъпление и установената или предполагаем връзка с придобиване на имуществото, както и от начина на придобиване /сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и др./ се преценя релевантния период, но той трябва да е в рамките, посочени от чл.11 от ЗОПДИППД/отм./
В конкретния случай, за да постанови решението си, след като е възприел с подробно мотивирани корекции, Вариант 2 от приетото по делото заключение на икономическата експертиза /с вх.№ 10942 от 10.10.12г./, въззивният съд е приел, че разходите на проверяваните лице надвишават приходите с 777 минимални работни заплати /М./. Независимо от този извод, е отхвърлил предявения иск за отнемане в полза на държавата, считайки че не е налице третата от горепосочените предпоставки – наличие на основателно предположение за връзка на установеното имущество на значителна стойност с конкретно осъществената престъпна дейност. Този извод съдът е мотивирал - за дяловете в капитала на собствените на осъденото лице търговски дружества и за част от посочените от К. недвижими имоти /апартамент № 20, придобит през 1990г., апартамент „А”, придобит през 1992г., търговски обект № 25, придобит през 1996г./- с времевата отдалеченост на моментите, когато Ю. А. е станал титуляр на правото на собственост върху тях, а за фурната, придобита през 2006г., кафе-аперитив № 2, придобит през 2007г., както и за апартамент № 10, придобит през 2007г., с обстоятелството, че придобивните сделки предхождат по време реализираната /за периода 14.09.07г.-7.07.09г./ престъпна дейност. За фурната - като причина е посочил и факта, че тя реално не съществува /разрушена е/. Същият аргумент е изложен и по отношение на движимите вещи – леките автомобили „ВАЗ 2101” и „Форд Ескорт”, които са бракувани през 2006г. Посочил е, че относно имуществото, придобито по време на брака на Ю. А. и Н. А., представляващо съпружеска имуществена общност, приносът на съпругата се предполага. Когато не е оборена презумцията по чл.21 ал.3 от СК/ отм./ не може да се направи извод за основателно предположение за закупуване на имуществото със средства от осъществена престъпна дейност. На това основание е преценил като неоснователно направеното искане за отнемане на дарения от съпругата на осъденото лице на сина имот.
Имайки пред вид така дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд досежно липсата на основателно предположение за връзка с установената престъпна дейност и имуществото, за което е налице отрицателна разлика между приходи и разходи, както и досежно съдържанието на понятието „принос” по смисъла на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./, поради което счита, че постановения въззивен акт следва частично да бъде отменен като неправилен. Съображенията :
С влязла в сила присъда № 47 от 4.10.2010г. по н.о.х.д.№ 555/10г. на Окръжен съд Русе Ю. С. А. /роден през 1953г./ е признат за виновен в това, че през периода 14.09.2007г. - 7.07.2009г. в [населено място], подпомогнат от З.Д.Б.-главен инспектор по приходите и Н.В.М.- инспектор по приходите, при условията на продължавано престъпление – десет пъти, като съизвършител, чрез използване на документ с невярно съдържание, получил от държавния бюджет чрез Териториална дирекция Р. на Националната агенция по приходите неследваща се парична сума в особено големи размери – 970 937.99лв.- възстановен данък върху добавена стойност, поради което и на основание чл.256 ал.2 изр.1 и 4, във вр.с ал.1,вр.с чл.26 ал.1,вр.с чл.20 ал.2 от НК и чл.58а,ред.ДВ бр.27/09г., във вр.с чл.55 ал.1 от НК,вр.с чл.2 ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца, постановена е конфискация на ¼ ид.ч.от фурна в кв.Д. 2 [улица], едноетажна масивна сграда с площ от 224.40кв.м., заедно с дворно място, представляващо УПИ ІІІ-за търговия в кв.620 по плана на [населено място].
Проверяваният период е от 7.06.1986г.-7.06.2011г. Искането е за отнемане поради констатирана отрицателна разлика от 9 031 М. /между приходи 5 998 М. и разходи 10 019 М./ на следното имущество :
- от Ю. А. и Н. А. – ¾ ид.ч.от фурна в [населено място],л.а.”Рено 19”,л.а. „ВАЗ 2101” и л.а „Форд Ескорт”, а в случай че последните три са продадени – получените суми по пазарни цени от 1 900лв., 180лв.и 1 800лв.,
- от Ю. А. – сумите от 5 000лв.-парична равностойност на дружествените дялове от капитала на [фирма] ф.д.1127/2003г., 1 200лв.- левова равностойност на 24% от капитала на „Солид-22” ф.д.№ 1033/1998г., 5 000лв./23 М./, получени през 2008г. от продажбата на дружество [фирма], 5 000лв./49 М./, получени през 2004г. от продажбата на дружество [фирма], 5 000лв./33 М./, получени от продажбата през 2005г. на дружество [фирма],
- от Д. А. – апартамент № 10 в [населено място], придобит по дарение през 2008г., кафе-аперитив-самостоятелен обект, придобит по дарение през 2008г.,магазин за хранителни стоки -самостоятелен обект, придобит по дарение през 2008г.,л.а. „Мазда ЦХ 7”, л.а. „Мерцедес Ц 230”, а в случай че са продадени – получените суми по пазарни цени.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на въззивния съд, че следва да се възприеме вариант две от прието по делото икономическо заключение с вх.№ 10942 от 10.10.12г./използвало данните от приети по делото заключения на автотехнически и строително-оценъчни експертизи/, доколкото същото съобразява и възраженията на противната страна, а не е само по твърдения на Комисията, какъвто е вариант първи. Настоящият съдебен състав частично споделя и препраща към мотивите на въззивния съд досежно направените корекции на стойностите на приходите и разходите в този вариант две, които счита, че следва да бъдат променени по следния начин :
Приходите на Ю. А. да се намалят с 2 208 М., твърдени като изплатени печалби от [фирма] и „М. к.”, тъй като не е установено по безспорен начин каква част и на кого точно реално е заплатена и главно поради това, че са налице данни само относно сумите, които лицето е спечелило, но въобще не е изяснен въпроса за размера на направените от него разходи за проверявания период. По делото с гласни доказателства е установено, че проверяваното лице редовно и за дълъг период от време, при това многократно е участвал със залагания в тези игри. При тези данни – няма как да бъдат отчетени само евентуалните приходи, без да се съобразят направените разходи, които е възможно многократно да надвишават приходите.
Посочените във вариант две от заключението на икономическата експертиза приходи следва да се намалят и с 40 М. / 8 800лв./, продажната стойност на „Мерцедес с 230” и „Мазда СХ 7”, тъй като тези леки автомобили са дарени на сина на А. и прихода е получен от него, с 18 М. /10 000лв./ – недоказан като реално получен заем от Стопанска банка /пред вид липсата на писмени доказателства и недопустимост на свидетелските показания/, както и с 9 М. /1603лв./, непогасена част от кредита отпуснат от „Р.”/България/ на [фирма], който последното дружество реално е предоставило на А., които като физически лица са погасявали вноските.При тези корекции установените приходи възлизат на 9 248 М..
Разходите следва да се завишат със стойността на 139 М. /равняващи се на 25 000лв./, представляващи цената на извършени довършителни работи в апартамент № 10, находящ се на @@20@ [населено място], и с 224 М., представляващи направени от Ю. и Н. А. вноски за погасяване на предоставен от Д. Н. Н. заем за времето от месец ноември 2000г. до юни 2001г./защото заема е задължение, което подлежи на връщане, а не средство за увеличаване на имуществото/, както и с 92.75МРЗ, разлика между приетата от вещото лице стойност на „Мерцедес с 230” и „Мазда СХ 7” 108 М. /23 814лв./, вместо установената с автотехническа експертиза на вещото лице М. стойност от 200.75 М. /44 165.90лв./.Общият размер на разходите след тези корекции става 10 789 М..
Разходите следва да се намалят с 187 М. /разлика между 292 М., които съответстват според заключението на стойността на придобитите от Ю. А. дялове от капитала на търговски дружества и установения от съда като реално направен разход от 105 М./, с 96 М. /съответстващи на сумите 10 528лв. и 8 450лв., твърдени като предоставен заем от сина Д. А. на неговите родители, тъй като по делото не е установено реалното предаване на тези суми. След направените изчисления, окончателният размер на разходите е 10 506 М..
Разходите не следва да се намалят с 55.29 М., равняващи се на 34 279лв.,представляващи доплатената сума към стойността на апартамент № 20, находящ се в [населено място] ж.к.. ІІІ” бл.. вх., с които е извършена замяна през 1992г. с апартамент „А” на [улица]жилищен блок „П. А.” вх.. ет../както е приел въззивния съд/, защото както беше посочено по-горе при отговора на въпросите, във връзка с които е допусната косационно обжалване – при направено оспорване релевантни са реалните пазарни стойности към момента на придобиване на процесния актив, установени с помощта на експертиза, а в случая именно пазарната стойност е използваната от вещото лице при изготвяне на вариант две от заключението. Според настоящият състав разходите не следва да се намалят и с 466 М., тъй като стойността на придобия търговски обект № 25, находящ се на [улица] 1 414 М. коректно е посочена в заключението. Мотивите на въззивния съд, с които е обосновал извършеното намаление не се възприемат от настоящия състав, защото дали цялата сума е заплатена в брой, или една част, а друга с държавни дългосрочни облигации и в двата случая – заплащането се явява разход за страната.
След тези корекции за проверявания период размерът на приходите е 9 248 М., а на разходите 10 506 М. или е налице отрицателна разлика, за която не е установен законен източник в размер на 1 258 М..
От гореизложеното следва извод, че в конкретния случай от изискуемите се предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ са налице първите две – с влязла в сила присъда Ю. А. е осъден за деяние, посочено в чл.3 ал.1 от Закона и е налице установено придобито имущество на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР /над 60 000лв./. Следва да се извърши преценка дали за цялото имущество да може да се направи основателно предположение, че е придобито в резултат на престъпна дейност. При положителен отговор на отнемане подлежи цялото незаконно придобито имущество, а не само разликата, между цялата сума и тази, която е определена на значителна стойност.
Според настоящият съдебен състав от имуществото, за което не е установен законен източник - не се установява връзка с престъпната дейност за 239 М. / 38 250лв./, съответстващи на стойността на ¼ ид.ч.от фурна, находяща се в кв.Д. 2 [населено място], тъй като тя е конфискувана с постановената присъда, за л.а. „ВАЗ 2101”с дата на регистрация 5.06.1981г. и л.а „Форд Ескорт” с дата на регистрация 28.05.1993г., тъй като съгласно приложените към икономическата експертиза справки /стр.165 и 167 от т.ІV/, те поради бракуване са с прекратена регистрация и за 82 М., получени от продажбата на дружествата [фирма] и [фирма], които са продадени през 2004г. и 2005г. и след продажбата им, за проверяваното лице не е било възможно да ги използва при осъществяване през 2007г.- 2009г. на пристъпната си дейност. За останалото имущество на стойност 937 М., може да се направи предположение за съществуване на косвена връзка между придобиването му и установената престъпна дейност на лицето и за него искът се явява основателен. Съображенията :
Видно от заключението на възприетата от съда икономическа експертиза през по-голямата част от проверявания период- получените от А. приходи не са бил достатъчни да покрият разходите. От 1986г. до 1989г. няма данни да са придобили имущество, но трудовите им доходи не са били достатъчни за покриване на паричния им разход за издръжка. През 1990г.те не са разполагали със средства за закупуване на апартамент № 20. През 1992г. са извършили замяна, като приходите от нея, /дори и да се приеме, че са получили от Стопанска банка заем/ и от трудовите им доходи не са били достатъчни за доплащане на апартамент А и за преустройство на обект 25. От 1993г. до 1995г. не са придобили имущество. През 1996г.приходите от продадения апартамент № 20 и трудовите им доходи не са били достатъчни за закупуване на обект 25. През 1997г.не са разполагали със средства със законен източник за регистриране на дялов капитал на [фирма]. През 02.1998г.са получили заем от „Х.” за 30 милиона, с който са имали възможност да регистрират дялов капитал на [фирма]. През 10.1998г.са получил заем от Д. Р. от 50 мил. и в края на годината балансът им е положителен с 835 М.. През 1999г. получените от трудови възнаграждение доходи не са били достатъчни дори за издръжката на семейството и съответно не са имали средства да направят преустройство на обект 25 в четири магазина. От 2000г.до 2003г. не са придобили имущество. През 2000г.доходът /от получените заеми и трудови правоотношения/ е бил достатъчен за погасяване на заемите и за издръжка. През 2001г.и 2002г. приходите са надвишавали разходите и А. е имал средства да пътува до Румъния на 17.08.2001г. През 2003г. са придобили три имота. Към 14.04.2003г. не са имали средства да закупят „Рено 19”. На 31.07.2003г. са имали парични средства да регистрират дялов капитал на „Н.- Д”. На 17.110.2003г. не са имали средства за регистриране на дялов капитал на [фирма]. През 2004г.полученият заем от Ц. и трудови доходи са покривали разходите. През 2005г. трудовият доход не е бил достатъчен за погасяване на заемите и за издръжка. През 2006г. полученият от А. банк заем им е дал възможност да закупят фурна, но с трудов доход от 2002лв. не са могли да погасяват вноските по заема в размер на 5 823лв., да регистрират дялов капитал на [фирма] /31 М./ и да се издържат. През 2007г.трудовият им доход е 10 М. /1881лв./ и не е достатъчен за закупуване на кафе-аператив с площ 117.09кв.м. /636 М./, както и за преустройството му в два имота /на стойност 6 М./ и за закупуване на апартамент № 10 /422 М./. През 2008г. не са разполагали със средства за закупуване на л.а. „Мазда СХ-7” /71 М./ и „Мерцедес -230” /37 М./, както и за командировка до Румъния. През 2009г. полученият трудов доход е бил недостатъчен за издръжка Не са имали средства за придобиване на ВАЗ 2101 /1 М./ и Форд Е. /13 М./. През 2010г. и 2011г.трудовият им доход не покрива разходите.
Ю. А. е признат за виновен за тежко, умишлено деяние, извършено при условията на продължавано престъпление /т.е. установено е, че състава на престъпната дейност е осъществен десет пъти/. Лицето е съизвършител - действал е заедно с длъжностни лица /бил е подпомогнат от инспектори по приходите/. Деянието е квалифицирано - извършено е чрез използване на документ с невярно съдържание и се изразява в получаване от държавния бюджет /чрез Териториална дирекция Р. на Националната агенция по приходите/ на неследваща се парична сума в особено големи размери /970 937.99лв./.Касае се за възстановен данък върху добавена стойност, за който по делото няма данни да е върнат на държавата. Своя извод, че е възможно да се направи обосновано предположение за наличие на косвена връзка между придобитото имущество и така установената престъпна дейност, настоящият състав прави имайки пред вид главно вида и характера на осъществената престъпна дейност, нейният мащаб и размер /близо милион лева/, възможността чрез нея да бъде генериран доход, способа за придобиване на имуществото /главно чрез сделки и заеми, част от които са връщани в периода на осъществяване на престъпната дейност/, както и обстоятелството, което може да бъде изведено от гореизложената хронология на придобиване на имуществото на лицето, че значителната част от него е придобита именно през периода на престъпната дейност 2007-2009г.,когато е закупено кафе-аператив и е преустроено в два имота, закупен е апартамент № 10 и л.а. „Мазда СХ-7” и „Мерцедес -230”.
С постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС /например № 156 от 29.05.2013г. по гр.д.№ 890/12г.на ІV г.о., № 66 от 26.07.2011г. по гр.д.№ 863/10г./ многократно е приемано, че понятието „принос” по чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ е различно от смисловото съдържание на същото понятие по чл.21 ал.2 от СК/отм./ Разпоредбата на чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ има пред вид хипотеза на придобиване на имущество при режим на СИО, но със средства придобити от единия съпруг чрез престъпна дейност. За оборване на законовата презумция по чл.9 от ЗОПДИППД/отм./ проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник. В хипотеза на чл.10 от ЗОПДИППД/отм./ приносът на другия съпруг в придобиване на имуществото не може да изрази чрез личен труд, грижи за деца или работа в домакинството. В случая ответниците не установиха по делото Н. А. да има собствен принос в придобиването на посоченото имущество, представляващо СИО /напротив установи се, че през преобладаващата част от проверявания период получаваните трудови доходи не са били достатъчни дори за покриване на паричния разход за издръжка/.
Независимо от изложеното,с оглед конкретните факти, искът на Комисията за отнемане в полза на държавата на имуществото, представляващо съвместна имуществена общност на Ю. А. и Н. А. е основателен само досежно „Рено 19”, защото само то - според икономическата експертиза /вж. стр.17 от заключението и стр.102 от материалите на том V/- е налично. За останалите леки автомобили, представляващи СИО - „ВАЗ 2101” и „Форд Ескорт” е установено,че са бракувани и понастоящем не съществуват /т.е.твърдението на К., че са продадени не е доказано/. Не е налична и фурната в [населено място], за която е установено, че е разрушена и реално не е възможно отнемането на ¾ ид.ч.от нея, в какъвто смисъл е направеното от Комисията искане, а доколкото не е налице изменение – настоящият състав не може да се произнася извън заявения предмет.
От Ю. А. следва да се отнемат сумите от 5 000лв.-парична равностойност на дружествените дялове от капитала на [фирма], 1 200лв.- левова равностойност на 24% от капитала на „С.-22” и 5 000лв, получени през 2008г. от продажбата на дружество [фирма]. /За първите две дружества няма данни да са отчуждени, а за последното – периода на продажбата съвпада с този на установената престъпна дейност/.
На основание чл.8 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, поради липса на ангажирани доказателства от ответната страна /върху която е доказателствената тежест съгласно чл.8 ал.2 и приетото в ТР по т.д.№ 7/14г./, че Д. А. /син на осъденото лице/ към датата на придобиване на имотите не е знаел /или не би могъл да знае/за извършеното престъпление и за фактите, обуславящи връзката с придобитото имущество, следва да се отнемат : апартамент № 10 в [населено място], кафе-аперитив-самостоятелен обект, магазин за хранителни стоки -самостоятелен обект, всички придобити по дарение през 2008г., както и сумите от 29 351лв. и 14 815лв., представляващи получените пазарни цени при продажбата на л.а. „Мазда ЦХ 7” и л.а. „Мерцедес Ц 230”.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 30 от 4.02.2014г. по в.гр.д. № 346/13г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 496 от 27.06.13г. по гр.д.№ 624/11г. на Окръжен съд Русе и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОТНЕМА в полза на държавата от Ю. С. А. и Н. Л. А. л.а.”Рено 19” с рег. [рег.номер на МПС] ,
ОТНЕМА в полза на държавата от Ю. С. А. : сумата от 5 000лв.,левова равностойност на притежаваните от него 100 дружествени дяла по 50лв. от капитала на [фирма] [населено място], сумата от 1 200лв.- левова равностойност на 24% от капитала на „Солид-22” [населено място] и сумата от 5 000лв., получена през 2008г. от продажбата на дружество [фирма] [населено място],
ОТНЕМА в полза на държавата от Д. Ю. А. :
Апартамент № 10 с адрес: [населено място] [улица].бл.”. ” вх. ет., с идентификатор..................... по кадастралната карта на [населено място], Кафе-аперитив-самостоятелен обект, с идентификатор 63427.2.3362.2.98 по кадастралната карта на [населено място], находящ се на първи партерен етаж на ж.бл.”Ж. к.”,с адрес: [населено място] [улица] Магазин за хранителни стоки -самостоятелен обект с идентификатор................... по кадастралната карта на [населено място], находящ се на първи партерен етаж на ж.бл.”Ж. к.”,с адрес: [населено място] [улица], както и сумите от по 29 351лв. и 14 815лв., получени пазарни цени при продажбата на л.а. „Мазда ЦХ 7” и л.а. „Мерцедес Ц 230”.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ в останалата му част като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.