4 Р Е Ш Е Н И Е № 112 Гр.София, 15.07.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Вероника Николова при секретаря..................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 21 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 4/08.08.2014г. по т.д.№ 1748/13г., постановено от ВКС, ТК, І отделение. С това решение частично е отменено решение № 103/27.11.12г. по т.д.№ 289/12г. на Бургаския апелативен съд и са отхвърлени предявените от молителя против [община] искове с правно основание чл.88, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 2121791 лв., обезщетение за вреди от развалянето на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съизмеримо с лихвата, начислена върху платените суми по договора по лихвен процент за срочен депозит на [фирма] за периода от 01.01.07г. до 07.04.11г. и в размер на 3726.80 лв. за периода от 07.04.11г. до 22.06.11г. Въззивното решение е оставено в сила в частта за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платените суми по предварителния договор, считано от датата на разваляне на договора до възстановяването на всяка от сумите. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие на решението по т.д.№ 1748/13г. на ВКС, І т.о. с решение № 64/03.06.11г. по т.д.№ 476/10г. на ВКС, ІІ т.о. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е въведено с твърдения, че ВКС при допускане на касационното обжалване е формулирал друг въпрос, различен от поставения в касационната жалба, като по този начин е създал препятствие страната да упражни правото си на защита. Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е основана на обсъждане на обстоятелства, които не са били спорни между страните и не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, като по този начин молителят е бил лишен от възможност да ангажира доказателства. Ответникът [община] оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 38/03.12.15г. ВКС допусна до разглеждане по същество молбата за отмяна. Пред ОСГТК на ВКС е висящо тълк.д.№ 7/14г., по което е в т.10 е поставен въпросът: „Какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 и чл.304 ГПК?”. В случая с определението по чл.307, ал.1 ГПК съставът на ВКС допусна разглеждането на молбата за отмяна по същество и проведе публично заседание по делото, поради което следва да се произнесе с решение, след обсъждане на въведените от молителя основания за отмяна, независимо от разрешението, което ще се приеме по тълкувателното дело. Следва да се има предвид и че поставеният по тълкувателното дело въпрос е от значение за въведените основания по чл.303, ал.1, т.4 и т.5, но не и досежно основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК би било налице при противоречие между две влезли в сила съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая молителят твърди противоречие между две влезли в сила решения, но само и единствено с оглед на приетите според него разрешения по конкретен правен въпрос. Решението, чиято отмяна се иска, и решение № 64/03.06.11г. по т.д.№ 476/10г. на ВКС, ІІ т.о. са постановени по отношение на различни страни, поради което молбата за отмяна е неоснователна с оглед на въведените от молителя твърдения и същата следва да се остави без уважение. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК изисква нарушаване на процесуалните правила, което да е довело до лишаване на страната от възможност да участва по делото, да не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник. Въведените от молителя твърдения не попадат в някое от изброените хипотези за отмяна на решението. Отмяната на посоченото основание е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения само при такива нарушения на процесуалните правила, които водят да накърняване на правото на участие на страната в процеса относно уведомяването на страната за провеждане на съдебните заседания, личното или чрез повереник явяване в откритите съдебни заседания и относно надлежното представителство. Отмяната не може да се ползва като средство за проверка на правилността на влезлите в сила решения, включително и при твърдени нарушения на процесуалните правила, които представляват основания за инстанционен контрол. В този смисъл молбата за отмяна е неоснователна предвид на въведените от молителя твърдения за наличието на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да съдържа твърдения за откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая молителят твърди, че от представените с молбата писмени доказателства се установява, че [община], като собственик на процесния парцел, не е представила необходимите документи пред НИПК, за да може последният да вземе обосновано решение, касаещо статута на имота и възможностите за застрояване в него, както и че молителят е направил за своя сметка разходи за археологически проучвания, консервация на обектите и за изработването на ЧПУР – ЧПРЗ на процесния имот. Въпросите за действията на ответника и на трето лице – НИПК биха имали значение за изправността, съответно неизправността на страните по предварителния договор, но предявените искове са за заплащане на обезщетение за вреди, вследствие на разваляне на предварителния договор, които са отхвърлени поради недопустимост на кумулирането на обезщетение по чл.82 ЗЗД с обезщетение по чл.86 ЗЗД, както и поради недоказаност на предвидимостта на вредите, претендирани като възнаградителни лихви, ако платените по разваления договор суми биха били вложени на двугодишен срочен депозит в банка. Евентуалните разходи на молителя за проучвания, консервация и други изпълнение на договора не са включени в предмета на претенциите. По тези съображения, дори от писмените доказателства към молбата за отмяна да се установяват нови обстоятелства, то същите дори и само с оглед на твърденията на молителя не са от значение за делото. С оглед на изложеното молбата за отмяна е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение. На основание чл.81 ГПК молителят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 4/08.08.2014г. по т.д.№ 1748/13г., постановено от ВКС, ТК, І отделение на основание чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [община], [населено място], [улица] сумата от 300 лв. /Триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.