Ключови фрази
Иск за плащане на цена * Обезсилване на решение * определяне на цена по търговска продажба * индивидуализиране на спорното право


4

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр. София, 16.07.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1478 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която е отменено решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на [фирма], против [фирма], [населено място], за заплащане на сумата 72 843 лева, с ДДС, представляваща дължима цена по договори за продажба и транспорт на бетон за периода от 28.02.2009г. до 07.05.2009г., ведно с мораторната лихва за забава в размер на 10 785,32 лева, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 7000 лева адвокатско възнаграждение, като вместо това [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], сумата 72 843 лева с ДДС, представляваща дължима цена по договори за продажба и транспорт на бетон за периода от 28.02.2009г. до 07.05.2009г., ведно с мораторната лихва за забава на посочената главница за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., в размер на 10 785,32 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и 22 110 лева, деловодни разноски пред двете инстанции.
К. жалбоподател поддържа,че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа,че при връщането на делото от ВКС на РБ за повторно разглеждане, Пловдивският апелативен съд е следвало да остави исковата молба без движение, тъй като от нея не става ясно за какво количество и вид бетон с конкретна дата на доставка ищецът претендира заплащане. Жалбоподателят твърди,че ищецът не е индивидуализирал точно всяка една доставка по вид, количество бетон и дата, а е препратил към издадените от него фактури и експедиционни бележки към тях, като въззивният съд недопустимо е заместил дължимото процесуално поведение на ищеца и сам е индивидуализирал всяка една доставка. Поддържа и че е налице произнасяне плюс петитум, тъй като общият обем на претендирания бетон е 622,5 куб. м., а съдът се е произнесъл, че се дължи заплащане на общо 685 куб. м. бетон. Счита,че изложените факти могат да се тълкуват и в смисъл,че е допусната явна фактическа грешка относно размера на дължимата цена, поради което е поискал съдът да допусне поправка на тази грешка, но молбата му била оставена без уважение.
Ответникът [фирма] оспорва подадената касационна жалба.Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по редовна искова молба, като претенцията на кредитора е индивидуализирана в достатъчна степен с посочване на фактурите, в които са описани доставените стоки и услуги. Поддържа, че дори и да е била налице нередовност на исковата молба, при повторното разглеждане на делото съставът на Пловдивски апелативен съд не може да се позове на нередовност на исковата молба, която не е била констатирана от касационната инстанция. Поддържа,че евентуално несъответствие на приетото от въззивния съд количество доставен от ищеца бетон, с посоченото в експертното заключение количество, не може да бъде основание за недопустимост на обжалваното решение.
С определение №9/07.01.2015г. на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Пловдивски апелативен съд е допуснато до касационен контрол в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба е частично основателна.
Неоснователни са доводите на касатора, че постановеното от Пловдивски апелативен съд решение се явява процесуално недопустимо и в противоречие с т.4 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, като постановено по нередовна искова молба. Както първостепенният съд, така и въззивният, са разгледали и са се произнесли по редовна искова молба и това е предпоставяло произнасянето по основателността на иска. Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, в общ размер на 86 104,33 лева, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Действително в исковата молба претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, в които са описани доставените стоки и услуги и тяхното количество и вид, така и с размера на вземането по всяка една от тях.
Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че въззивният съд се е произнесъл плюс петитум, като е присъдил цена за по – голямо количество доставени стоки от тези, претендирани от ищеца. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. В случая при предявени искове с правно основание чл.327 от ТЗ за цената на родовоопределени вещи, с уговорени единични цени, правопораждащият факт е доставката на определени по вид и количество вещи, поради което спорното право се индивидуализира не само с размера на претендираната от ищеца сума, но и с посоченото в исковата молба количество на доставените вещи. Поради това при постановяване на решението по иска съдът е ограничен както от посочения от ищеца размер на претендираната цена, така и от посоченото в исковата молба количество на доставените родовоопределени вещи, като дори и да установи, че ищецът е доставил по –голямо количество от посоченото от него, съдът не може да присъди цена за разликата над посоченото в исковата молба количество. Аналогична е хипотезата и при иск за заплащане цената на извършени от изпълнителя множество услуги, еднакви по вид и с уговорена единична цена. В този случай съдът е ограничен от индивидуализацията на спорното право както чрез общия размер на исковата претенция, така и от заявения от ищеца брой на извършените услуги.
В настоящата хипотеза [фирма], е предявил иск за плащане на цената на доставка, превоз и полагане на бетон, в общ размер на 86 104,33 лева, като в исковата молба претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но изрично се препраща към фактурите, които са приложени към исковата молба. За да постанови обжалваното решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г., Пловдивският апелативен съд е приел за установено наличието на сключен договор за търговска покупко – продажба на бетон между страните по делото, с дати и количества на доставките, посочени в представените по делото експедиционни бележки, подписани от служители на ответното дружество – купувач. Приложил е разпоредбата на чл.326 ал.2 от ТЗ, съгласно която е приел,че при липсата на конкретна уговорена цена на стоката, страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при договор за същия вид стока при същите обстоятелства. Посочил е, че видно от представените експедиционни бележки са доставени 585 куб. м. бетон В20 и 100 куб. м. бетон В., чиято средна цена към момента на доставките съгласно заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза възлиза на 100,80 лева на куб.м., с ДДС, за бетон В20 и на 96 лева на куб.м., с ДДС, за бетон В.. Въз основа на това е достигнал до извода, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца цената на доставения бетон В20 в размер на 58 968 лева, с ДДС, цената на доставения бетон В. в размер на 9600 лева, с ДДС, както и цена на транспорт и услуги с бетон – помпа в размер на 4 275 лева, с ДДС или общо 72 843 лева, с ДДС. Присъдил е и мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода от датата на всяка доставка до датата на исковата молба в размер на 10 785,32 лева, за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г.
Настоящият състав на ВКС намира за правилни изводите на въззивния съд относно това,че представените по делото експедиционни бележки, подписани от служители на ответното дружество – купувач, установяват постигнато между страните съгласие за сключване но договор покупко – продажба на бетон, от вида и в количествата, посочени в експедиционните бележки, а наред с това установяват и предаването на стоката на купувача, както и извършването на услугите Правилно и в съответствие със задължителните указания на ВКС на РБ, дадени с решение №121 от 17.06.2013г. по т.д.№649/2012г., въззивният съд е приел, че съгласно чл.326 ал.2 от ТЗ при липсата на конкретна уговорена цена на стоката, следва да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при договор за същия вид стока при същите обстоятелства, като е назначил съдебно – икономическа експертиза, която да определи цената, която обикновено се е плащала за същия вид стока при същите обстоятелства, по времето на извършване на доставките. При проверката на представените по делото фактури се установява,че са фактурирани 540,5 куб. м. бетон В20 и 80 куб. м. бетон В.. Следователно отразеното във фактурите количество е по - малко от количеството, което въззивният съд е приел за доставено въз основа на експедиционните бележки - 585 куб. м. бетон В20 и 100 куб. м. бетон В.. Предявената искова претенция е индивидуализирана с препращане към цитираните в исковата молба фактури, поради което съдът е ограничен от посочените в тях количества, които следва да се считат за съществен признак на спорното право и очертават предмета на търсената от ищеца защита. Поради това присъждайки цена на 585 куб. м. бетон В20 и 100 куб. м. бетон В.., вместо претендираните от ищеца 540,5 куб. м. бетон В20 и 80 куб. м. бетон В., въззивният съд е произнесъл извън предмета на спора. Поради това постановеното решение следва да бъде обезсилено,в частта, с която е присъдена цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и 20 куб.м. бетон В., съставляващи разликата над заявеното от ищеца в исковата молба и приетото от съда за реално доставено количество бетон. Видно от заключението на съдебно – икономическата експертиза средната цена на бетона към момента на доставките възлиза на 100,80 лева на куб.м., с ДДС, за бетон В20 и на 96 лева на куб.м., с ДДС, за бетон В.. Съответно съдът е присъдил в повече сумата от 4485,60 лева, цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и сумата от 1920 лева, цена на 20 куб.м. бетон В.. Предвид изложеното въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], сумата 6405,60 лева, / разликата между сумата 66 437,80 лева до присъдения размер от 72 843 лева с ДДС/, цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и 20 куб. м. бетон В., съставляващи разликата над посоченото от ищеца и реално доставеното количество бетон.
От представените по делото фактури се установява,че от ответника по касация са фактурирани 95 курса, включващи транспорт на бетон и услуги с бетон помпа. Поради това присъждайки цената на 95 курса, въззивният съд се произнесъл в рамките на очертания с исковата молба предмет на предявения иск и не е налице недопустимост на постановеното решение. Доколкото в касационната жалба липсват оплаквания за неправилност на решението в частта, с която е присъдено възнаграждение за транспорт и услуги с бетон помпа, то в тази част същото следва да бъде потвърдено.
Предвид извода за различен размер на дължимата цена на доставените стоки, следва да бъде преизчислен и размерът на дължимата законна лихва за забава, върху дължимата цена на доставения бетон. Правилно въззивният съд е приел, че съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ касаторът - купувач, е изпаднал в забава от датата на всяка от доставките, обективирана в съответната експедиционна бележка, но тъй като ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на законната лихва от по - късен момент / 30 дни след датата на издаване на всяка от представените фактури/ до датата на завеждане на исковата молба - 28.06.2010г., то обезщетението за забава следва да бъде определено за всеки от посочените периоди. За периода от 30.03.2009 г./ тридесет дни след датата на издаване на фактура №3082/28.02.2009г./ до 28.06.2010 г. касаторът дължи обезщетение за забава на цената на доставените 203,5 куб.м. бетон В20, в размер на 20512,80 лева и обезщетение за забава на цената на доставените 19 куб.м. бетон В., в размер на 1824 лева, или общо обезщетение за забава на главница от 22 336,80 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата от 22 336,80 лева, за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г. определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 3167,23 лева. За периода от 30.04.2009г./ тридесет дни след датата на издаване на фактура №3281/31.03.2009г./ до 28.06.2010г. касаторът дължи обезщетение за забава на цената на доставените 141 куб.м. бетон В20, в размер на 14 212,80 лева и обезщетение за забава на цената на доставените 21 куб.м. бетон В., в размер на 2 016 лева, или общо обезщетение за забава на главница от 16 228,80 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата 16 228,80 лева, за периода от 30.04.2009г. до 28.06.2010г. определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 2112,08 лева. За периода от 30.05.2009г./ тридесет дни след датата на издаване на фактура №3578/30.04.2009г./ до 28.06.2010г. касаторът дължи обезщетение за забава на цената на доставените 196 куб.м. бетон В20, в размер на 19 756,80 лева и обезщетение за забава на цената на доставените 40 куб.м. бетон В., в размер на 3 840 лева, или общо обезщетение за забава на главница от 23 596,80 лева. Размерът на обезщетението за забава на сумата 23596,80 лева, за периода от 30.05.2009г. до 28.06.2010г., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 2 828,91 лева. По отношение на претендираното възнаграждение за извършените услуги с бетон помпа, не е приложимо правилото на чл.327 ал.1 от ТЗ и доколкото липсват доказателства, че страните са постигнали съгласие за датата, на която възнаграждението за изпълнената работа следва да бъде изплатено, следва да се приеме,че съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД възложителят изпада в забава след покана. В случая задължението на възложителя за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с приемането на извършената работа, за която са съставени експедиционни бележки, но нито издадените фактури, нито приложената по делото нотариална покана са му били връчени. Поради това следва да се приеме, че до датата на исковата молба същият не е изпаднал в забава по отношение на възнаграждението за извършените от [фирма], услуги и претенцията за мораторни лихва по отношение на сумата от 4 275 лева, с ДДС, се явява неоснователна.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], сумата 6405,60 лева, / разликата между сумата 66 437,80 лева до присъдения размер от 72 843 лева с ДДС/, цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и 20 куб. м. бетон В., съставляващи разликата над посоченото от ищеца и приетото от съда за реално доставено количество бетон. В частта по иска по чл.86 от ЗЗД въззивното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Поради това на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК същото следва да бъде отменено в частта, с която след частичната отмяна на първоинстанционното решение, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], сумата 2 677,32 лева - разликата между дължимата законна лихва за забава от 8108 лева до присъдения размер от 10 785,32 лева, а също и в частта, с която на [фирма], [населено място], са присъдени разноски за разликата над 17 286,05 лева, като вместо това следва да бъде отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 2 677,32 лева - разликата между сумата 8108 лева, дължимата законна лихва за забава на главницата за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., до присъдения с въззивното решение размер от 10 785,32 лева, като неоснователен. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по касация трябва да бъде осъден да заплати на касатора сумата 1448,79 лв. - разноски за трите инстанции съразмерно на отхвърления в касационното производство размер на предявените искове. На основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 2904,16 лв. - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съответно на уважената част от исковете.
По жалбата на [фирма] срещу решение №2411 от 05.12.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение и допълнение на решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. в частта за присъдените разноски.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, тъй като в частта по искането на чл.248 от ГПК, решение №2411 от 05.12.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд има характер на определение. Жалбата подлежи на самостоятелно разглеждане наред с касационната жалба, доколкото касае правилността на извършеното във въззивното производство разпределение на отговорността за разноски, което не е обусловено изцяло от изхода на касационното производство. В частта за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.327 ал.1 от ТЗ за разликата над сумата 72 843 лева до пълния предявен размер от 86 104,33 лева и иск по чл.86 ал.1 от ТЗ за разликата над сумата 10 785,32 лева до пълния предявен размер от 11 164,69 лева, въззивното решение не е обжалвано, поради което правилността на извършеното разпределение на разноските за тази част от исковете може да бъде проверена само в производството по чл.248 ал.3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да откаже да измени решението №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. в частта за разноските, Пловдивски апелативен съд е посочил, че е присъдил разноските съразмерно - на база представените по делото доказателства и съобразно уважената, съответно отхвърлената част от жалбата.
По делото са налице доказателства, че ищецът [фирма] е извършил разноски при първоначалното разглеждане на делото и за новото разглеждане от въззивния съд в общ размер на 22 255,22 лева. Съответно на уважената от въззивния съд част от исковете му се дължат 19 134,22 лева, а не присъдения от съда размер от 22 110 лева. С оглед изхода на касационното производство размерът на присъдените на ищеца разноски е намален до 17 286,05 лева, така че в тази част определението по чл.248 от ГПК не следва да бъде изменяно.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени разноски съответно на отхвърлената част от исковете, а въззивният съд не е присъдил такива на [фирма]. Заплатените от ответника [фирма] разноски при първоначалното разглеждане на делото и за новото разглеждане от въззивния съд са в размер 13 500 лева. Съответно на отхвърлената от въззивния съд част от исковете му се дължат 1893,20 лева.
С оглед изложеното решение №2411 от 05.12.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение и допълнение на решението в частта за присъдените разноски, следва да бъде отменено като неправилно, като вместо това бъде постановено друго, с което [фирма] бъде осъден да заплати на [фирма] разноски в размер на 1 893,20 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], разликата над сумата 66 437,80 лева, с ДДС, / шестдесет и шест хиляди четиристотин тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ до присъдения размер от 72 843 лева с ДДС /седемдесет и две хиляди осемстотин четиридесет и три лева/, възлизаща на 6405,60 лева / шест хиляди четиристотин и пет лева и шестдесет стотинки/ - цена на 44,5 куб. м. бетон В20 и 20 куб. м. бетон В., съставляващи разликата над посоченото от ищеца в исковата молба доставено количество бетон, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение №66 от 28.05.2011г. по т.д.№84/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разликата над 8108 лева / осем хиляди сто и осем лева/, дължима законна лихва за забава на цената на доставен бетон за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., до присъдения размер от 10 785,32 лева /десет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, възлизаща на 2 677,32 лева / две хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/, както и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], разноски за разликата над 17 286,05 лева /седемнадесет хиляди двеста осемдесет и шест лева и пет стотинки/ до присъдения размер от 22 110 лева / двадесет и две хиляди сто и десет лева/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава на цената на доставен бетон за периода от 30.03.2009г. до 28.06.2010г., за разликата над сумата 8108 лева / осем хиляди сто и осем лева/, до присъдения размер от 10 785,32 лева /десет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №536 от 05.11.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, поправено с решение №470 от 11.03.2014г. по същото дело, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], на основание чл. 78 ал.1 от ГПК разноски за трите инстанции в размер на 1448,79 лв. / хиляда четиристотин четиридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/, съразмерно на отхвърлената в касационното производство част на предявените искове.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, сума в размер на 2904,16 лв. /две хиляди деветстотин и четири лева и шестнадесет стотинки/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОТМЕНЯ решение №2411 от 05.12.2013г. по в.т.д. №731/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение и допълнение на решение от 05.11.2013г. по същото дело в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за въззивното производство в размер на 1893,20 лв. / хиляда осемстотин деветдесет и три лева и двадесет стотинки/, съразмерно на отхвърлената във въззивното производство част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.