Р Е Ш Е Н И Е № 50152 гр. София, 29.12. 2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1426/2022 г., към което е присъединено т. д. № 2149/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „ЕСТ“ АД със седалище в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 5382 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1878 от 17.07.2018 г. по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София /недопуснато до касационно обжалване с определение № 225 от 07.05.2019 г. по т. д. № 2618/2018 г. на ВКС, І т. о./, с което е отхвърлен предявеният от В. С. С., при условията на чл.164, ал.2 ЗЗД, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Лев корпорация“ АД да заплати в полза на „ЕСТ“ АД сумите 22 296 лв. и 10 326.78 лв., претендирани като обезщетение за ползване в периода м. януари 2015 г. - м. юни 2015 г. на офис № 6 и офис № 7, находящи се на втори офисен етаж в сграда Бизнес център „Евротур“ на [улица] [населено място]. В молбата се поддържа, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на друго по-късно постановено и влязло в сила решение - решение № 60156 от 25.03.2022 г. по т. д. № 633/2020 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., с което след отмяна на решение по в. т. д. № 2313/2019 г. на Софийски апелативен съд е осъдено „Лев корпорация“ АД, по предявени искове от В. С. С. в качеството му на заложен кредитор на „ЕСТ“ АД по договор за залог на вземания от 28.01.2015 г., да заплати на основание чл.59 вр. чл.164, ал.2 ЗЗД на „ЕСТ“ АД сумата 57 849.87 лв. - обезщетение за ползване на офиси № 6 и № 7 в сградата на [улица] [населено място] за периода 01.01.2016 г. - 22.11.2016 г., ведно със законната лихва от 05.09.2017 г. до окончателното плащане. Молителят твърди, че е налице идентичност между страните и предмета на делата, по които са постановени двете решения, и че поради противоречивото произнасяне в диспозитивите на решенията относно съществуването на правото му на обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, предявено за съдебна защита от процесуалния му субституент и заложен кредитор В. С., е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на по - ранното решение № 5382/19.07.2017 г. по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд, което той счита за неправилно. В проведеното на 26.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на молителя - адв. Н., е пояснил, че неправилността на решението произтича от противоречието с по - късно постановеното по идентичен спор решение по т. д. № 633/2020 г. на ВКС по въпроса кога е налице прекратяване на договор за заем за послужване и счита ли се, че има такова прекратяване, когато собственикът на имота изрично се е противопоставил на безвъзмездното ползване. Ответникът „Лев корпорация“ АД със седалище в [населено място] оспорва молбата като недопустима по съображения, че с нея се иска отмяна на по - късно постановеното решение в отклонение от изричната разпоредба на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, която предвижда възможност за отмяна на влязло в сила решение, ако то противоречи на постановено преди него друго влязло в сила решение. В условията на евентуалност ответникът оспорва молбата като неоснователна с възражение, че няма пълно тъждество на фактите по двете дела, въз основа на които са формирани решаващите правни изводи на съда за неоснователност, съответно за основателност, на исковите претенции по чл.59, ал.1 ЗЗД. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е подаден отговор и от В. С. С. от [населено място], участвал като процесуален субституент на „ЕСТ“ АД в производствата за разглеждане на исковете с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, който изразява становище, че молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. С определение № 50250 от 10.10.2022 г. настоящият състав на ВКС е присъединил за съвместно разглеждане с т. д. № 1426/2022 г. висящото пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, по-късно заведено т. д. № 2149/2022 г., образувано по молба на „Лев корпорация“ АД за отмяна на влязлото в сила решение № 60156 от 25.03.2022 г. по т. д. № 633/2020 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. Подадената от „Лев корпорация“ АД молба съдържа искане за отмяна на посоченото решение на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК поради неговото противоречие с постановеното по-рано и влязло в сила решение № 5382 /погрешно посочено в петитума на молбата като решение № 5387/ от 19.07.2017 г. по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1878 от 17.07.2018 г. по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София /недопуснато до касационно обжалване с определение № 225 от 07.05.2019 г. по т. д. № 2618/2018 г. на ВКС, І т. о./. В молбата се твърди, че двете решения разрешават по противоречив начин идентичен правен спор между страните за дължимост на претендирано на основание чл.59, ал.1 ЗЗД от „ЕСТ“ АД обезщетение за ползване на офиси № 6 и № 7 през последователни периоди от време, с единствената разлика, че в производството по т. д. № 633/2020 г. на ВКС е разгледана и акцесорна претенция за лихва върху обезщетението. В депозирани отговори по чл.306, ал.3 ГПК „ЕСТ“ АД и неговият процесуален субституент в исковия процес В. С. С. оспорват подадената от „Лев корпорация“ АД молба за отмяна и молят същата за бъде оставена без уважение като неоснователна. С отговора на „ЕСТ“ АД е направено искане за присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбите за отмяна : Молбите са допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и с тях се иска отмяна на влезли в сила съдебни решения, които могат да бъдат предмет на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл.303 и сл. ГПК. В съответствие с указанията в т.2 от Постановление № 2/1977 г. на Пленума на ВС искането на „ЕСТ“ АД за отмяна следва да се счита насочено към влязлото в сила въззивно решение по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решението по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд. Неоснователно е възражението на „Лев корпорация“ АД за недопустимост на молбата за отмяна на „ЕСТ“ АД. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение при наличие на постановено преди него между същите страни, за същото искане и на същото основание друго влязло в сила решение, което му противоречи. Когато констатира, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, Върховният касационен съд процедира съобразно разпоредбата на чл.307, ал.4 ГПК - отменя неправилното решение, без значение дали то е по-рано или по-късно постановено във времето. Предвид правомощията на Върховния касационен съд по чл.307, ал.4 ГПК, обстоятелството, че молителят „ЕСТ“ АД е поискал отмяна на по-късното, а не на по-ранното решение по спора за дължимост на претендираните с исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД обезщетения, не се отразява на допустимостта на молбата за отмяна и не води до нейната недопустимост. По основателността на молбите за отмяна : С решение № 5382 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. С. С., действащ като процесуален субституент на „ЕСТ“ АД в качеството на заложен кредитор на дружеството по договор за залог на вземания от 28.01.2015 г. /чл.164, ал.2 ЗЗД/, иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Лев корпорация“ АД да заплати на „ЕСТ“ АД обезщетение за ползване без основание в периода м. януари 2015 г. - м. юни 2015г. на офиси № 6 и № 7 в Бизнес сграда „Евротур“ на [улица] [населено място], собственост на „ЕСТ“ АД. Решението за отхвърляне на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е обжалвано със съвместна въззивна жалба от В. С. и от „ЕСТ“ АД и е потвърдено с решение № 1878 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че липсва вземане за неоснователно обогатяване през исковия период в полза на „ЕСТ“ АД, тъй като дружеството е предоставило офисите за ползване от ответника с протокол от 05.10.2009 г. и поради липса на определена или определяема цена за ползването следва да се счита, че ответникът ползва офисите на основание договор за заем за послужване. Въззивният съд е обсъдил представените по делото покани и уведомления до „Лев корпорация“ АД, изпратени през м. февруари 2015 г., с които заложният кредитор В. С., по силата на изрично упълномощаване от собственика „ЕСТ“ АД, е изявил желание да получава цена за ползването на офисите след 01.01.2015 г. След преценка на съдържанието на уведомленията съдът е направил извод, че желанието за получаване на цена не е достатъчно за възникване на основание за възмездно ползване на офисите, а съответно и за отпадане на основанието за безвъзмездно ползване, тъй като цената може да се определи само по съгласие на двете страни в правоотношението; При невъзможност да се постигне съгласие за плащане на цена и за нейния размер заемодателят би могъл да иска прекратяване на договора за заем и връщане на предоставените в заем за послужване офиси, съгласно чл.249 ЗЗД. Съдът е установил, че между заемателя и заемодателя не е уговорен срок за ползване на двата офиса и че не се твърди наличие на някоя от хипотезите на чл.249 ЗЗД за едностранно прекратяване на договора за заем, поради което се е произнесъл, че не е отпаднало основанието за ползване на офисите от ответника. В условията на евентуалност съдът е посочил, че дори отправените до ответника уведомления за заплащане на цена за ползването на офисите да се тълкува като индиция за наличие на някоя от хипотезите на едностранно прекратяване на договора, няма изрично и ясно заявено искане от собственика за връщане на офисите, поради което договорът не би могъл да се счете за прекратен. С определение № 225 от 07.05.2019 г. по т. д. № 2618/2018 г. на ВКС, І т. о., решението по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила съгласно чл.296, т.3 ГПК. В съобразителната част на определението е прието, че въпросът, с който касаторите „ЕСТ“ АД и В. С. са обосновали приложното поле на касационното обжалване, а именно „Може ли направено чрез пълномощник /в случая заложен кредитор по договор за залог на вземания/ писмено волеизявление от собственика на недвижим имот /в случая залогодател по договор за залог на вземания/ до негов ползвател за прекратяване на безвъзмездното ползване на имота, съдържащо покана за плащане на конкретна цена за ползването, да се счита за изразена по конклудентен начин покана за освобождаване на имота от ползвателя, ако последният не е съгласен да заплаща посочената му за ползването цена, и може ли такава покана за прекрати действието на предходно сключен в устна форма между собственика и ползвателя безсрочен договор за заем за послужване“, не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изводите на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД са основани на приетото за установено от фактическа страна, че изявление за прекратяване на договора не е отправено, респ. не е обективирана воля за прекратяване, нито е поискано връщане на имотите. Пред Софийски градски съд е образувано и друго дело - гр. д. № 11359/2017 г., по което е постановено решение № 1082 от 09.02.2019 г., с което са отхвърлени предявени от В. С. С., в качеството му на заложен кредитор по сключения на 28.01.2015 г. с „ЕСТ“ АД договор за залог на вземания, искове за осъждане на „Лев корпорация“ АД да заплати на основание чл.59, ал.1 ЗЗД на „ЕСТ“ АД обезщетение за ползване на офиси № 6 и № 7 в Бизнес сграда „Евротур“ на [улица] [населено място] за периода 01.01.2016 г. - 22.11.2016 г. и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Решението е потвърдено с решение № 2573 от 22.11.2019 г. по в. т. д. № 2313/2019 г. на Апелативен съд - София, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 151 от 24.03.2021 г. по т. д. № 633/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. С постановено по същото дело решение № 60156 от 25.03.2022 г. въззивното решение е отменено в частта относно иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и спорът е разрешен по същество като е осъдено „Лев корпорация“ АД да заплати на „ЕСТ“ АД претендираното обезщетение за ползване без основание в периода 01.01.2016 г. - 22.11.2016 г. на двата офиса в размер общо на 57 849.87 лв. В частта за отхвърляне на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД решението на въззивния съд е оставено в сила. Касационното обжалване на решението по в. т. д. № 2313/2019 г. на Апелативен съд - София е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради констатирано противоречие с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по материалноправния въпрос „Прекратява ли се действието на договора за заем за послужване по чл.243 ЗЗД с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем вещ, без да се съдържа изрична покана за заемателя за връщане на вещта“. След като в съответствие с практиката на ВКС е отговорил положително на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос, съставът на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че с достигане на 09.02.2015 г. до заемателя „Лев корпорация“ АД на отправените от заложния кредитор В. С., по силата на изрично овластяване с договора за залог, уведомления от 03.02.2015 г., в които се съдържа покана за плащане на наем от 1 900 лв. без ДДС месечно, считано от 01.01.2015 г., и е изразено противопоставяне от името на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадените в заем за послужване вещи, договорът за заем за послужване е прекратен, считано от 10.02.2015 г. Съдът е изложил и съображения, че като отправено от заложния кредитор, в рамките на овластяването с договора за залог, изявление за прекратяване на договора за заем за послужване следва да се цени и исковата молба по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд, с която е претендирано обезщетение за ползване на имотите за период, предхождащ процесния. В съответствие с извода за извършено преди началото на исковия период едностранно прекратяване на договора за заем за послужване съставът на ВКС е приел, че доколкото между страните не е постигнато съгласие за сключване на договор за наем, ответникът дължи на „ЕСТ“ АД в качеството му на собственик на двата офиса обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за ползването на офисите без основание през исковия период. Съгласно чл.303, ал.1, т.4 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В трайната практика на ВКС по приложение на института на отмяната последователно е възприемано разрешението, че отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и на страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл един и същ материалноправен спор. Според относимите към чл.303, ал.1, т.4 ГПК разяснения в т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, противоречие между две влезли в сила решения има тогава, когато решенията се отнасят до един и същ спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право; Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В разглеждания случай е изпълнено изискването на чл.303, ал.1, т.4 ГПК за субективен идентитет между делата, приключили с влезлите в сила решения, чиято отмяна е поискана с молбите на „ЕСТ“ АД и на „Лев корпорация“ АД. Производствата по двете дела са образувани по искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, предявени от В. С. С. в качеството му на процесуален субституент на ищеца „ЕСТ“ АД, действащ по силата на овластяване с договор за залог на вземания от 28.01.2015 г. /чл.164, ал.2 ЗЗД/, а ответник и по двете дела е „Лев корпорация“ АД. Второто изискване, чието кумулативно наличие е предпоставка за приложението на чл.303, ал.1, т.4 ГПК - обективен идентитет на делата в смисъла, изяснен с т.5 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според преценката на настоящия състав на ВКС не е изпълнено по следните съображения : Предмет на двете дела, приключили с противопоставените от двамата молители влезли в сила решения, са вземания на „ЕСТ“ АД към „Лев корпорация“ АД за неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, произтичащи - според твърденията в исковите молби, от осъществено без основание от страна на „Лев корпорация“ АД ползване на едни и същи недвижими имоти, собственост на „ЕСТ“ АД, през последователни периоди от време, съответно от м. януари 2015 г. до м. юни 2015 г. и от 01.01.2016 г. до 22.11.2016 г. Поради различните периоди от време, за които се отнасят исковите претенции по двете дела, няма идентичност в темпоралните предели на силата на пресъдено нещо, формирана с всяко от влезлите в сила решения. Различни са и фактите, които съдебните състави, постановили решенията по двете дела, са приели за установени след преценка на събраните по съответното дело доказателства и въз основа на които са формирали решаващите си изводи за основателност/неоснователност на исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД. В мотивите към влязлото в сила решение по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решението по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, е прието, че по делото не е доказано договорът за заем за послужване да е прекратен едностранно от заемодателя „ЕСТ“ АД и че изпратените от заложния кредитор уведомления до ответника от м. февруари 2015 г. не съдържат волеизявление с прекратителен ефект по отношение на възникналото като безвъзмездно заемно правоотношение. В съответствие с така направените фактически и доказателствени изводи съдът, постановил решението за отхвърляне на иска, е приел от правна страна, че породеното от договора за заем за послужване основание за ползване на офисите не е отпаднало след м. февруари 2015 г. и заемателят не дължи обезщетение по силата на чл.59, ал.1 ЗЗД за времето от м. януари до м. юни 2015 г., респ. за заемодателя не е възникнало вземане по чл.59, ал.1 ЗЗД за посочения период. Поради приетото за установено от фактическа страна, че изявление за прекратяване на договора не е отправено от страна на заемодателя, нито е обективирана воля за прекратяване, съдът не се е произнасял по правния въпрос може ли писменото волеизявление на заемодателя, направено чрез заложния кредитор, до ползвателя за прекратяване на безвъзмездното ползване на имота и за плащане на конкретна цена да се счита за изразена по конклудентен начин покана за освобождаване на имота в случай на несъгласие за плащане на предложената цена, а съответно и като волеизявление за прекратяване на безвъзмездния договор за заем за послужване. Липсата на произнасяне по посочения правен въпрос е констатирана и в мотивите към определение № 225 от 07.05.2019 г. по т. д. № 2618/2018 г. на ВКС, І т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София. За разлика от влязлото в сила решение по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София, решението по т. д. № 633/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е уважен искът по чл.59, ал.1 ЗЗД за последващ период от време, е основан на формирания след преценка на доказателствата по конкретното дело фактически извод, че заемодателят, чрез заложния кредитор, е отправил до заемателя изявление, съдържащо изразена от името на заемодателя воля за прекратяване на договора за заем за послужване, и че като последица от това изрично волеизявление договорът е прекратен към 09.02.2015 г., евентуално - към датата на достигане до заемодателя на исковата молба по гр. д. № 12236/2015 г. В зависимост от извода, че по делото е доказано наличието на волеизявление на заемодателя /направено чрез заложния кредитор/ за прекратяване на договора, при осъществяване на правомощията си по чл.290 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по правния въпрос дали действието на договора за заем за послужване се прекратява с изявление, съдържащо противопоставяне на заемодателя да продължи безвъзмездното ползване на дадената в заем вещ, без да се съдържа изрична покана до заемателя за връщане на вещта. Предвид различната оценка на доказателствата и възприетата различна фактическа обстановка от значение за спора по чл.59, ал.1 ЗЗД, посоченият правен въпрос е останал извън обхвата на произнасяне в по-рано постановеното и влязло в сила решение по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София. По изложените съображения съставът на ВКС намира, че няма обективен идентитет между делата, по които са постановени двете влезли в сила решения за отхвърляне, съответно за уважаване, на предявените от „ЕСТ“ АД против „Лев корпорация“ АД осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Поради това нито едно от решенията не подлежи на отмяна на основание и по реда на чл.303, ал.1, т.4 вр. чл.307, ал.4 ГПК и подадените от „ЕСТ“ АД и от „Лев корпорация“ АД молби за отмяна следва да бъдат оставени без уважение. В зависимост от изхода на производството за отмяна молителят по присъединеното т. д. № 2149/2022 г. „Лев корпорация“ АД следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по делото „ЕСТ“ АД разноски в размер на 2 400 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, заплатено по банков път с преводно нареждане от 12.08.2022 г. Разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството по т. д. № 1426/2022 г. не следва да се присъждат на ответника по делото „Лев корпорация“ АД, тъй като дружеството не е представило доказателства за реално извършени разноски във връзка със защитата срещу молбата за отмяна на „ЕСТ“ АД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЕСТ“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], БЦ „Евротур“, офис № 2, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1878 от 17.07.2018 г., постановено по в. гр. д. № 6234/2017 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 5382 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 12236/2015 г. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Лев корпорация“ АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], БЦ „Евротур“, офис № 6, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 60156 от 25.03.2022 г., постановено по т. д. № 633/2020 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о. ОСЪЖДА „Лев корпорация“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „ЕСТ“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 2 400 лв. - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :