Р Е Ш Е Н И Е                                           № 552 София, 22 декември 2009 година      В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                          при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антон Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 602 по описа за 2009 година.   С решение № 146 от 19.08.2009 г. по внохд № 185/09 г. Апелативният съд-гр. Велико Търново потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. Велико Търново, постановена по нохд № 276/09 г. Подсъдимият Н. Л. К. е осъден на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр.с чл.198, ал.1, чл.26, ал.1, чл.29 и чл.54 НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл.70, ал.7 НК е постановено подсъдимият да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 2 години 5 месеца и 29 дни, за което е освободен условно предсрочно с определение от 30.06.2008 г. по чнд № 180/08 г. на ОС-гр. Ловеч. Постъпила е касационна жалба срещу въззивното решение, с която се възразява наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за изменение или отмяна на обжалваното решение. К. съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, ВКС І-во наказателно отделение установи:   Жалбата е неоснователна. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. К. е установил, че самопризнанието на подс. К. се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства първоинстанционният съд е постановил определението по реда на чл.372, ал.4 НПК, а в изпълнение на изискванията на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. В рамките на последните се съдържат и фактически положения относно авторството на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, които съдът не е имал възможност, още по-малко основание да не приеме за установени по несъмнен и категоричен начин. Сега поддържаното от подсъдимия оплакване за неправилност на изводите на съда относно авторството на деянието в негово лице, не държи сметка на посоченото дотук и е неоснователно. Законът правилно е приложен. Налице са признаците от обективна и субективна с. на инкриминирания престъпен състав. Наложеното на жалбоподателя наказание по вид и размер не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК. Същото е определено при условията на чл.373, ал.2 НПК, а именно по реда на смекчената наказателна отговорност, без да са налице предпоставките за това. Данните от предходните осъждания на жалбоподателя, вън от тези свързани с правната квалификация, очертават посегателствата срещу собствеността, в това число и такива по чл.199 НК, като основен приоритет в противоправното поведение на подсъдимия, който въпреки предприетите спрямо него репресивни мерки не е внесъл коректив в поведението си. Деянията, включени в продължваното престъпление по чл.199 НК са извършени в един сравнително кратък период от време, по начин, очертаващ отработен модел на посегателство срещу лица от женски пол. Правилно е и приложението на чл.70, ал.7 НПК. С определение, влязло на 08.07.2008 г. в сила, постановено по чнд № 180/08 г. ОС-Ловеч условно предсрочно освободил подс. К. от изтърпяване с остатък от 2 години, 5 месеца и 29 дни. Деянията, предмет на настоящото дело са извършени в периода от 29.10.2008 г. до 18.11.2008 г., или в рамките на очертания срок, и защото извършеното престъпление е умишлено, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, подсъдимият следва да изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС І-во наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 146 от 19.08.2009 г., постановено по внохд № 185/09 г. на Апелативния съд-гр. Велико Търново.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: