Р Е Ш Е Н И Е № 17 София, 15 февруари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Кети Маркова Цветинка Пашкунова при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 3083/2011 г. Касационното производство е образувано по протест и жалба от подсъдимия Д. Б., срещу решение № 204/10.11.2011 година по в н о х д № 231/2011 по описа на Бургаски апелативен съд. В протеста са въведени две от касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК-нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. По първото основание, /въведено алтернативно на второто/ не са посочени конкретни възражения по неприлагането на материалния закон. По второто се твърди, че неправилно въззивният съд е потвърдил оправдаването на подсъдимите, срещу което е насочен протеста, тъй като в конкретния случай изводът му, че с оправдаването интересите на подсъдимите са защитени в максимална степен, би бил верен, ако същият съд е изпълнил задълженията си по прилагането на принципите в процеса по чл. 13 и 14 от НПК, за разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение. В протеста изрично е отбелязано, че не се атакува тази част от въззивното решение, с която е потвърдено оправдаването на подсъдимия Б. по обвинението му в престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, с предмет два броя решения на „Общинска служба земеделие”- гр.Сливен. В касационната жалба са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. По първото основание, за допуснато нарушение на закона се твърди, че неправилно е приложен чл. 282 ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като, първо - двете разпоредби включени в бланкетната норма – чл. 17 ал. 1 и 2 от ППЗВСГЗГФ и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ не са относими към случая и второ – според защитата не може да има превишаване на права като форма на изпълнително деяние по чл. 282 от НК, след като извършените действия влизат в правомощието на колективния орган – ОбСЗГ, чиито член и председател е бил подсъдимият – жалбоподател. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, се твърди, че всички недостатъци описани от прокурора в протеста са пренесени в атакувания съдебен акт, поради отказът на първостепенния съд да върне делото на прокурора, с указания за отстраняване на тези недостатъци. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП не поддържа протеста, като излага съображения, че е недопустимо да се иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, дори и по негово искане за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт. След като подсъдимите са получили пълна защита на правата си с тяхното признаване за невиновни по обвиненията описани в обвинителния акт, не е било налице процесуално основание за приложение от въззивния съд на чл. 335 ал. 1, т. 1 от НПК. Подсъдимия Д. Б. не се явява. Представлява го упълномощеният му защитник адвокат М., който поддържа касационната жалба и представя писмена защита в подкрепа на доводите в нея. Прави искане за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция и алтернативно на това за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Ж. С., редовно призован, не се явява. Представлява го адвокат К., която по съображенията на прокурора иска въззивната решение да се остави в сила. Подсъдимият Д. И., редовно призован, не се явява. Неговият защитник – адвокат С. също прави искане да не се уважава протеста и за оставяне на въззивното решение в сила. Подсъдимият Стефан Б., редовно призован, не се явява. Защитникът му – адвокат Д. пледира да не се уважава протеста и атакуваното решение да се остави в сила. Гражданският ищец – Община - гр.Сливен, редовно уведомен, не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия Б.. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Протестът и касационната жалба са неоснователни. С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъда № 18/7.07.2011 година постановена от Сливенския окръжен съд по н о х д № 333/2010 година. С тази присъда подсъдимият и жалбоподател Д. Ф. Б. е признат за виновен в това, че в периода от 1.12.2008 година до 3.12.2008 година в гр.Сливен, в качеството си на длъжностно лице – началник „Общинска служба земеделие”-Сливен, с цел да набави за Г. Р. имотна облага е нарушил служебните си задължения по т. 5.7 от длъжностната му характеристика и превишил правомощията си /чл. 17 ал. 1 и 2 от ППЗВСГЗГФ и указания за прилагане на § 8 от ЗВСГЗГФ на зам.министър на земеделието и от това са настъпили значителни вредни последици за държавно лесничейство – Сливен в размер на 11 587 лв. – прест. по чл. 282 ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Наложено му е наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок. Същият е признат за невиновен по обвинението да е извършил описаното престъпление в съучастие с подсъдимия Ж. С.. Признат е за невиновен и оправдан по обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, относно имот с индефикационен номер 67338.405.1 в местността „А. чешма” – землището на гр.Сливен и с цел да набави имотна облага на Ж. П. и от това да са настъпили значителни вредни последици за Община Сливен, на стойност 9 900 лева. Признат е за невиновен и по обвинението за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК и е оправдан за това, в качеството си на длъжностно лице да е съставил официален документ – решение № 26/31.05.2007 година на ОС „Земеделие”, в което да е удостоверил неверни обстоятелства-вида на територията на имот с идентификационен номер 67338.405.1 е земеделска, а начина на трайно ползване е лозе. Признат е за невинен и по обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК относно имот с идентификационен номер 67338.405.17 в местността „Андреева чешма” в землището на гр.Сливен и с цел да набави имотна облага за Х. М., от което са последвали значителни вредни последици за община Сливен, в размер на 29 370 лева. Същият подсъдим е признат за невиновен и по обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и относно имот с идентификационен номер 67338.422.195 в местността „К.” в землището на гр.Сливен, с цел да набави имотна облага за Ж. Ходжаманов, от което са последвали значителни вредни последици за Сливен в размер на 16 980 лева. Признат е за невиновен и по обвинението за престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК и е оправдан за това, в качеството си на длъжностно лице да е съставил официален документ – решение № 40/10.10.2007 година на ОС „Земеделие”, в което да е удостоверил неверни обстоятелства-вида на територията на имот с идентификационен номер 67338.422.348 е земеделска, а начина на трайно ползване е овощна градина. Вторият подсъдим, срещу чието оправдаване е насочен касационният протест – Ж. С. е признат за невиновен в това, в съучастие с първия подсъдим Д. Б. да е осъществил престъплението по чл. 282 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, описано по горе, за настъпили вредни последици за Държавно лесничейство – Сливан в размер на 11 587 лева. Признат е за невиновен и подсъдимият Д. И. по обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2 от НК, за това, че като длъжностно лице – началник служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен не е изпълнил служебните си задължения по чл. 59 ал. 1, т. 4 от наредбата за кадастралната карта и кадастралните регистри, като не е извършил необходимите контрол и проверка при установяване на очевидни несъответствия и вместо да откаже е разпоредил издаването на скица № 4468/12.06.2007 година, с цел да набави за Ж. П. имотна облага в размер на 9 900 лева и да причини вреда в същия размер на община Сливен. Същият подсъдим е оправдан и по обвинението за същото престъпление с предмет издаване на скица № 2281/20.03.2008 година и с цел да набави имотна облага на Х. М., от което са последвали значителни вреди за община Слиен в размер на 29 830 лева. Признати са за невиновни по обвинението по чл. 311 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 от НК подсъдимите Д. И. и Стефан Б., за това, че двамата в съучастие са съставили официални документи с невярно съдържание – скица 4468/12.06.2008 година и скица № 9152/30.10.2007 година. С първоинстанционната присъда са отхвърлени гражданските искове /за сумата 56 610 лева спрямо подсъдимия Д. Ф. Банков и за сумата 39 630 лева спрямо подсъдимия Д. И./ на община Сливен, относно претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди. І. По доводите в подкрепа на касационното основание въведено в протеста: Единственото възражение в протеста е формулирано като допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция, тъй като въззивният съд е обосновал изводите си за потвърждаване на присъдата на Сливенския окръжен съд на базата на неточно и неясно формулирани обвинения. При проверката по делото се установи, че по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, въззивният съд е проверил изцяло присъдата на Сливенския окръжен съд и е дал отговор освен на доводите изложени във въззивния протест и на тези направени от прокурора участвал във въззивното производство в неговата пледоария. Именно тези възражения са възпроизведени в касационния протест. Поради наличието на ограничението в чл. 249 ал. 1, във вр. с чл. 248 ал. 1, т. 3 от НПК, относно въпросите които обсъжда съдията докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и правомощието му да прекратява и връща делото на прокурора, само в хипотезата на допуснато отстранимо процесуално нарушение на доседебната фаза, с което са ограничени правата на обвиняемия и неговия защитник, на пострадалия или на неговите повереници, както първоинстанционния, така и въззивния съд са отказали прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Второинстанционният съд е изложил аргументи в отговор на тезата на прокурора развита в съдебното заседание, че с пороците на обвинителния акт са засегнати правата на подсъдимите, т. е. преодоляно е ограничението по чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 248 ал. 1, т. 3 от НПК-вж.л.91. Настоящата инстанция намира, че в случая правата на оправданите подсъдими са били в максимална степен защитени с признаването им за невиновни по обвиненията описани в обвинителния акт. Освен това, същественото в случая е, че съдилищата са постановили оправдателните диспозитиви, след като са изпълнили задълженията си по чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 от НПК, за разкриване на обективната истина и формиране на вътрешно убеждение на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Оправдателните присъди не почиват на предположения. При това, съдилищата са признали подсъдимите за невиновни не само поради допуснати неточности и неясноти в обвинителния акт. От защитната теза на подсъдимите и представените писмени доказателства и допълнителни въпроси към експертите от техните зашитници личи, че те не само са разбрали в какво точно са обвинени, но са организирали и адекватната си защита. По принцип следва да се има предвид, че основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото пред предишните инстанции. Пред тях са били удовлетворени всички доказателствени искания на страните, но видно от протоколите от съдебните заседания пред първостепенния съд, от това са се ползвали само защитниците на подсъдимите. Прокурорът е поискал допълнително включване на вещите лица в списъка за призоваване,тъй като е пропуснал да стори това с обвинителния акт. Преди приключване на съдебното следствие съдът е приел доказателствата представени от прокурора – устройствен правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и две заповеди на МРРБ. Обвинението не е посочило нови доказателства пред въззивния съд. Поддържаните от представителите на прокуратурата пред първата и втората инстанция обвинения на основата на тези допълнителни доказателства, са получили отговор както в първостепенната присъда, така и във въззивния съдебен акт. Новите доказателства са в подкрепа на обвинението срещу подс. Д. И., относно престъплението по чл. 282 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. По това обвинение с обвинителния акт е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 59 ал. 1, т. 4 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при издаването на скица № 4468/12.06.2007 година. Посочените нови доказателства според обвинението пораждат задължение за обвиненото лице да извършва контрол и при установени несъответствия между данните в документите изготвени от „Общинска служба земеделие”-Сливен и данните в службата по геодезия, картография и кадастър в същия град, да не издава исканата скица. Такова обвинение на подсъдимия И. не е повдигнато по реда за изменение на обвинението по чл. 287 ал. 1 от НПК. Представителят на обвинението ги е използвал само като доказателства срещу защитната теза на този подсъдим за липса на връзка между дейността на двете общински служби. Затова в мотивите си както първостепенния, така и въззивния съд са обсъждали и дословно цитирали нормативния акт визиран в диспозитива на обвинението по чл. 282 ал. 2 от НК, като бланкетна норма, а именно посочената наредба № 3/28.04.2005 г. При съпоставката между словесното обвинение за допуснати нарушения на нормативно определени задължения и цитирания чл. 59 ал. 1, т. 4 от наредбата става ясно, че последният текст е само един елемент от производство по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Подсъдимият като ръководител на службата по геодезия, картография и кадастър не е бил сезиран за изменение на кадастъра, а за издаване на скица по кадастралната карта такава, каквато е. Издаването на скица е вид писмена справка и по закон представлява извлечение от кадастралните регистри. В инкриминирания случай, пълномощниците на Ж. П. и Х. М. са поискали издаване на скица, а не започване на производство по изменение на кадастъра. Поради това инстанционните съдилища правилно са приели, че включеното в обвинението нарушение на чл. 59 ал. 1, т. 4 от наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри при издаването на скица № 4468/12.06.2007 година е неотносимо към процедурата за която е била сезирана службата. При проверката по делото не се установи и допуснато нарушение при изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд, относно задължението му да основава изводите си след обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложеното до тук налага извод, че липсата на пороци в проверяваната дейност на въззивния съд оправдава констатацията му, че правата на подсъдимите са били охранени максимално с оправдаването им и този съд не е имал правомощието по чл. 335 ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на присъдата на първата инстанция и връщане на делото на досъдебното производство, каквато теза поддържа прокурорът в касационния протест. Поради това протестът е неоснователен и няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Сливенския окръжен съд в оправдателната й част. ІІ. По основанията въведени в касационната жалба на подсъдимия Б.: По първото основание, за допуснато нарушение на закона се твърди, че неправилно е приложен чл. 282 ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като, първо - двете разпоредби включени в бланкетната норма – чл. 17 ал. 1 и 2 от ППЗВСГЗГФ и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ не са относими към случая и второ – според защитата не може да има превишаване на права като форма на изпълнително деяние по чл. 282 от НК, след като извършените действия влизат в правомощието на колективния орган – ОбСЗГ, чиито член и председател е бил подсъдимият – жалбоподател. Аналогични възражения са направени и пред въззивния съд и са получили изчерпателен отговор в проверяваното решение – вж л. 70-82 от съобразителната му част. Законосъобразно съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че във връзка с възстановяването на собствеността върху претендираните от наследниците на Г. Г., /представлявани от пълномощника им Г. Р./ места в местността „К.” подсъдимият Б. е нарушил служебните си задължения визирани в т. 5.7 от длъжностната му характеристика-да контролира процеса по възстановяване собствеността върху гори и земи от Горския фонд. Обвинението е конкретизирало в какво точно се състои неизпълнението или извършването на дейност, относно територии извън реда по чл. 17 ал. 1 и 2 от ППЗВСГЗГФ. От описаните факти в проверяваното решение личи изключителна упоритост и използване на твърде укорими похвати за въздействие върху длъжностните лица извън кръга на обвинените лица, от които е зависело противозаконното възстановяне на собствеността именно в местността „К.”. В решението, освен останалите писмени и гласни доказателства и ескпертни заключения, съдът е обсъдил свидетелските показания на служителката от Общинската служба оглавявана от подсъдимия Б. – св. М., дала отрицателно становище по инкриминираното възстановяване. С това е опровергана защитната теза на подсъдимия, че той само подписвал съответните документи изготвени от други лица. Безспорно е установено, че в разрез със задълженията си подсъдимият първо, като началник на службата е разпоредил изготвянето на документите за възстановяване на земите, а след това ги е подписал наред с другите членове на комисията. От приложената към делото съдебно-техническа експертиза и доказателствата към нея относно възстановените имоти в м. „К.” и от т. 2 от заключението, се установява по безспорен начин, че територията, в която е извършено възстановяването /отдел 641/ не е включена в определените съвместно от ОСЗГ и ДГС територии по чл. 17 ал. 1 от ППЗВСГГЗГФ. Това обстоятелство не е оспорено от подсъдимия, нещо повече именно той е предоставил протоколите изготвени по реда на цитирания чл. 17 от ППЗВСГГЗГФ. По делото е установено, че територията където е установено правото на собственост не е била определена съвместно от посочените ведомства, нито е била включена по списъка по реда на чл. 17 ал. 2 от цитирания правилник. За липсата на първоначално съгласие от държавното лесничейство и недопустимите начини на въздействие върху длъжностното лице – св. В. и изобщо начина за получаването на това съгласие, постфактум, след изготвяне на решението за възстановяване въззивният съд е изложил подробни мотиви, който не се оспорват от защитата. От изложеното се налагат два извода за касационната инстанция: - за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия Б. по основанието за допуснато нарушение на материалния закон; - и за липсата на пороци в проверяваната дейност на въззивния съд при изграждане на вътрешното му убеждение на основата на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелство, относно конкретното обвинение по единствения пункт от обвинителния акт, по който подсъдимия Б. е признат за виновен. Ето защо, настоящият състав на ВКС намира, че решението на предишните инстанции, с което е отхвърлена тезата на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 282 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение постановено от БАС, с което е потвърдена присъдата на Сливенския окръжен съд, относно признаването за виновен на подсъдимия Д. Б. по обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204/10.11.2011 година по в н о х д № 231/2011 по описа на Бургаски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: