Ключови фрази
Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * недопустим съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№. 4

гр. София, 07.02.2020 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№232 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс” АД срещу решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Б. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар - сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса - сума в размер на 930 лв. и за експертиза - сума в размер на 210 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо поради нарушаване на правилата за родова подсъдност, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответниците по касация не заявяват становище.
Третото лице помагач – „Евроинс” АД заявява становище за неправилност на решението в обжалваната част.
С определение №565 от 11.10.2019 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ предявен от В. С. Б. срещу ЗД „Лев инс” АД, съединен евентуално с искове по чл.45 от ЗЗД срещу Р. Б. Ш. и С. Ю. М.. Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 25.02.2016 г., както следва: сума в размер на 15 000 лв., обезщетение за контузия на главата, сумата от 10 000 лв., обезщетение за контузия на гръдния кош, сумата от 10 000 лв., обезщетение за счупване на костите на носа и сумата от 2 000 лв., обезщетение за силен психически стрес.
За да потвърди частично първоинстанционното решение, с което искът срещу предпочитания ответник е бил уважен за сума в общ размер от 23 250 лв. /в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 37 000 лв., решенията на първата и въззивната инстанции са влезли в сила/ и с което не са разгледани евентуално съединените искове по чл.45 от ЗЗД, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният РС Асеновград е сезиран с няколко обективно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ, предявени срещу застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от различни болки и страдания, произтичащи от факта на едно и също вредоносно събитие, респективно, че всяка от отделните болки и страдания, произтичащи от факта на настъпилото ПТП, представлява, самостоятелно основание на всеки един от множеството преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ.
Настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
Преките искове срещу застраховател, визиран в разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ са за обезщетение на имуществени и за обезщетение за неимуществени вреди, като към последните се причислява всичко, свързано с лишаване на увредения от пълноценното човешкото съществуване и активности. Отделните болки, страдания, неудобства и т.н. не представляват самостоятелни основания за водене на множество преки искове срещу съответния застраховател, когато произтичат от факта на едно и също вредоносно събитие - в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо основание, различаващо се единствено от това за претендиране на обезщетение за другите - имуществените, вреди от един и същ гражданскоправен деликт /в този смисъл споделяното от настоящия състав решение №214 от 08.03.2018 г. по т. д. № 1069/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/. Т.е. в случая е бил предявен един иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 37 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП, обективно евентуално съединен със субективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД срещу физическите лица - делинквенти, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на същата сума. Като не е отчел това и частично е потвърдил недопустимото първоинстанционно решение, с което са приети за разглеждане искове /и е разгледан по същество иск/, родово подсъдни на окръжен съд, въззивният съд също е постановил недопустимо решение.
С оглед изложеното въззивното и първоинстанционното решения в обжалваната част следва да бъдат обезсилени на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.2 от ГПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Пловдив като първа инстанция.
По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе ОС Пловдив с при разглеждане на делото.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №1260 от 22.10.2018 г. по в.гр.д.№1727/2018 г. на ОС Пловдив в частта, с която е потвърдено решение №172 от 30.04.2018 г. по гр.д.№484/2017 г. на РС Асеновград в частта, с която ЗК „Лев инс” АД е осъдено да заплати на В. С. Б. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на главата, придружена с мозъчно сътресение в размер на 9 750 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на гръдния кош и корема в размер на 6 000 лв.; обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от контузия на костите на носа в размер на 6 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен психически стрес в размер на 1 500 лв., причинени от Р. Б. Ш. на 25.02.2016 г. при пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Ауди 80“, дължими по силата на договор за застраховка гражданска отговорност, обективиран в полица №BG/22/115002461779, както и в частта за разноските, с която ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати: за адвокатски хонорар - сума в размер на 1005.40 лв.; за държавна такса - сума в размер на 930 лв. и за експертиза - сума в размер на 210 лв., както и първонистанционното решение в посочената част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС Пловдив като първа инстанция.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.