Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 27 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретар Надя Цекова и с участието на прокурор РУСКО КАРАГОГОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 22/2014 г. по описа на ВКС, ІІ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на адв. В., защитник на осъдените Б. Н. Х. и Д. Н. Х., за възобновяване на НОХД № 511/2012 г. по описа на РС – Севлиево, отмяна на постановената по него присъда, както и на потвърждаващото я решение по ВНОХД № 94/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на защитника на осъдените лица са залегнали подробно мотивирани твърдения за наличие на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Осъдените Б. Х. и Д. Х. не се явяват в съдебно заседание. Защитникът им поддържа искането за възобновяване по изложените в него и в допълнението към него съображения. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 31 от 27.03.2013 г. по НОХД № 511/2012 г. Севлиевският районен съд е признал подсъдимия Б. Н. Х. за виновен в това, че на 22.04.2012 г. в гр.С. причинил на Г. О. Г. лека телесна повреда с разстройство на здравето, изразяваща се в травматична контузия на лицето в областта на носа с травматично кървене от носа, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът е признал подсъдимия Б. Н. Х. за виновен и в това, че на 22.04.2012 г. в гр.С. в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д. Н. Х. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на пробация и на обществено порицание. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Б. Х. едно общо най-тежко наказание от определените за двете престъпления, а именно пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, , ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил към наложеното общо наказание наказанието обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата по общинско радио – Севлиево. Със същата присъда Севлиевският районен съд е признал подсъдимия Д. Н. Х. за виновен в това, че на 22.04.2012 г. в гр.С в съучастие като съизвършител с подсъдимия Б. Н. Х. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева, а по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – го е оправдал на основание чл. 304 от НПК. Съдът е осъдил подсъдимия Б. Н. Х. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД на Г. О. Г. сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2012 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения от гражданския ищец Г. О. Г. граждански иск до пълния му размер от 5 000 лева като неоснователен и недоказан. Предявеният от гражданския ищец Г. против подсъдимия Д. Н. Х. граждански иск за сумата от 5 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, е бил отхвърлен изцяло. Подсъдимите Б. Н. Х. и Д. Н. Х. са били осъдени солидарно да заплатят на основание чл. 45 от ЗЗД на Г. О. Г. сумите в размер на 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди от престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а на О. Г. Г. – сумата в размер на 201 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2012 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявения граждански иск за неимуществени вреди до пълния му размер от 5 000 лева като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски, разноските на частния обвинител и граждански ищец Г. О. Г., както и държавна такса в размер на 110 лева, а подсъдимият Б. Н. Х. е бил осъден да заплати и държавна такса в размер на 80 лева. По жалби на частния обвинител и граждански ищец Г. Г. и на защитника на подсъдимите Б. и Д. Х. срещу първоинстанционната присъда е било образувано въззивно съдебно производство по ВНОХД № 94/2013 г. по описа на ОС – гр. Габрово, като с решение № 80 от 12.07.2013 г. съдебният акт на районния съд е бил потвърден на основание чл. 338 от НПК. Направеното от адв. В. искане за иницииране на производство за възобновяване по реда на глава тридесет и трета от НПК на наказателното дело в частите за осъждането на Д. Н. Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за осъждането на Б. Н. Х. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а образуваното пред настоящата инстанция производство в тези му части следва да бъде прекратено. Правото да се атакува посочения в чл. 419, ал. 1 от НПК съдебен акт е необходима предпоставка за образуване на производството по възобновяване. Видно от съдържанието на първоинстанционната присъда и въззивното решение, с което тя е била потвърдена, молителят Д. Х. е бил оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а по обвинението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е бил признат за виновен, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и е бил санкциониран с административно наказание. Молителят Б. Х. също е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като е бил осъден за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и ал. 2 от НПК лицата с процесуална легитимация да инициират провеждане на извънредното производство по реда на глава тридесет и трета от НПК в зависимост от съответното основание за възобновяване са лимитативно изброени. Съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК може да бъде отправено само от осъден за престъпление от общ характер, по отношение на когото не е била приложена разпоредбата на чл. 78а от НК, респ. от изрично упълномощен от лицето защитник. Искането за възобновяване по отношение на Д. Х. е процесуално недопустимо, тъй като обстоятелството, че е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК го изключва от кръга на лицата, посочени в чл. 420, ал. 2 от НПК. Извън персоналния обхват на цитираната разпоредба е и молителят Б. Х. по отношение на осъждането му по чл. 130, ал. 1 от НК, защото съгласно чл. 161 от НК делата за тази категория по-маловажни престъпления срещу личността са от частен характер. Като лице, което не отговаря на условието да е осъдено за престъпление от общ характер, той също не е оправомощен да отправя искане пред ВКС за възобновяване на наказателното дело по отношение на осъждането му за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. С оглед отсъствието на право да инициират производство по възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, исканията на осъдения на административно наказание Д. Х. и на осъдения за престъпление от частен характер молител Б. Х. не са годни процесуални средства да предизвикат проверка на атакувания съдебен акт по реда на възобновяването в посочените части. Това положение обуславя и извод за процесуална недопустимост на искането на защитника им, доколкото той отстоява представлявани права и законни интереси и може да инициира производство по реда на глава тридесет и трета от НПК, само доколкото такова право съществува за неговите доверители. Искането на осъдения Б. Х. чрез защитника му адв. В. за проверка на НОХД № 511/2012 г. по описа на Севлиевския районен съд и ВНОХД № 94/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд по реда на възобновяването в частта им по отношение на осъждането на Б. Н. Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок (решението на Габровския окръжен съд е влязло в сила на 12.07.2013 г., като не е подлежало на касационно обжалване, а искането за проверката му е било внесено на 21.12.2013 г.). Разгледано по същество, искането на осъдения Б. Х. е неоснователно. В него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, предвидени в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и като основания за възобновяване. Оплакванията на защитника са формулирани като съществени нарушения на процесуалните правила при установяването на правнорелевантните факти, в резултат на които са произтекли нарушение на закона при осъждането на Б. Х. за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и налагане по отношение на него на явно несправедливо наказание. В искането са подробно мотивирани съображения за неотстратим пропуск на разследващите органи да извършат оглед на местопроизшествието, поради което автентичната обстановка на месторазположението на автомобила на пострадалия св. Г. и уврежданията по него не са могли да бъдат безпристрастно доказани; неправилна оценка на показанията на частния обвинител и граждански ищец Г. и на неговата приятелка св. Е. и, съответно, на обясненията на подсъдимите Д. и Б. Х., които доказателствени средства не били подложени на внимателен анализ и щателна съпоставка с останалите доказателства; игнориране на предхождащите същинския инцидент обстоятелства – неправомерното поведение на пострадалия Г., което станало причина подсъдимите да последват със своя автомобил колата му, за да потърсят от него обяснение за поведението му на пътя; неотчитане на обстоятелството, че св. Г. слязъл от колата си по своя инициатива, за да встъпи във физическа разправа с осъдените. По съдържанието си тези аргументи на процесуалния представител на практика са насочени срещу правилността на фактическите констатации на съдебните инстанции, въз основа на които са формирани изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, за което Б. Х. е бил признат за виновен и осъден. Тъй като и в производството по възобновяване фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно основание за проверка на атакуваните съдебни актове, настоящият състав на ВКС има възможност да провери само спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите относно достоверността на доказателствените материали може да бъде поставено под съмнение, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Следва да се уточни, че в настоящото изложение касационната инстанция ще коментира преимуществено процесуалната дейност на въззивната инстанция и качествата на въззивното решение с оглед принципното положение, че когато се иска възобновяване на наказателно производство, по което са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Настоящият състав на ВКС не констатира процесуална незаконосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, поради което вътрешното убеждение на решаващите съдебни органи не може да бъде оспорено. Не са налице пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, обобщени в искането като повторение на допуснатите от районния съд процесуални нарушения с оглед изразеното от въззивния съдебен състав съгласие с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Въззивната инстанция действително се е солидаризирала и изцяло е възприела установената от Севлиевския районен съд правнозначима фактология, но едва след като самостоятелно е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК (стр. 6 – стр. 9 от решението по ВНОХД № 94/2013 г.). В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, Габровският окръжен съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда на Севлиевския районен съд, като се е съгласил с очертаната в мотивите на първоинстанционната присъда картина на деянието, а именно че: На 22.04.2012 г. в [населено място] около 20:30 ч. св. Г. Г. управлявал лек автомобил „Т. П.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на баща му св. О. Г., по [улица]. Заедно с него на предната пътническа седалка пътувала приятелката му св. Е. Е.. Пред него се движел управляваният от осъдения Д. Х. лек автомобил „Т. Р. 4” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на брат му, осъдения Б. Х., който се возел на предната дясна седалка. По повод предприето от св. Г. изпреварване на автомобила с осъдените лица между водачите се създало напрежение. Автомобилът на осъдените последвал колата на свидетеля, изпреварил го и му препречил пътя, като го принудил да спре на автобусна спирка край завод „Идеал Стандарт – Видима”. Осъдените слезли от колата си, отправили се към автомобила на св. Г. и започнали да викат и да блъскат с ръце и ритници превозното средство, като счупили стъклото на прозореца от страната на водача. През счупения прозорец осъденият Б. Х. ударил силно свидетеля в областта на носа, като му причинил травматична контузия на лицето в областта на носа с травматично кървене, което увреждане осъществявало медико-биологичните признаци на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Свидетелят слязъл от колата, при което тримата се сбили. Св. Е. също излязла от колата и започнала да вика на осъдените да оставят приятеля й. Осъдените Х. прекратили побоя и отпътували с автомобила си, а св. Г. се обадил за помощ на баща си св. О. Г.. При приемането на тази фактическа обстановка обясненията на осъдения Б. Х. и на неговия съучастник Д. Х. не са били отхвърлени голословно, а след надлежен анализ и пълноценна проверка, като въззивният съд е изложил достатъчно ясни аргументи защо е приел лансираната от тях версия за защитна теза. В първоинстанционния съдебен акт обясненията на подсъдимите са били пространно обсъдени (стр. 10 – стр. 13 от мотивите) съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като детайлно и пунктуално са били изследвани не само в цялост, а и във всички техни отделни части, които обективно са разкрили противоречия със заявените от св. Г. и св. Е. Е. факти и обстоятелства. Кредитирайки показанията на тези свидетели очевидци, съдебните инстанции правилно са извели заключение за тяхната достоверност, обосновано от констатираните характеристики на съдържанието им – пълнота, информативност, последователност, както и от обективната им кореспонденция с останалите събрани по делото доказателствени материали. Както в хода на инстанционното развитие на процеса, така и в настоящото извънредно производство усилията на защитата обяснимо са насочени към компрометиране на показанията на свидетелите Г. и Е., тъй като те са основен източник на обвинителни доказателства срещу осъдения Б. Х. по въпросите за авторството и за цялостния развой на инкриминирания инцидент. При оценката на тези доказателствени средства настоящият съдебен състав в пълна степен споделя извода на инстанциите по фактите, че по съдържанието си те са годни да обосноват осъдителните изводи на атакуваните съдебни актове. При задълбочения прочит на показанията на св. Г. и св. Е. се установява, че не страдат от претендираните с искането за възобновяване недостатъци. Изтъкнатото от защитника на осъдения възражение за „явната заинтересованост” на свидетелите не може да бъде формално прието единствено въз основа на процесуалните качества на св. Г., установен като частен обвинител и граждански ищец, както и с оглед съществуващите между него и св. Е. емоционални отношения. Тези обстоятелства не са основание за автоматично отхвърляне на обсъжданите доказателствени средства, а поставят пред съда завишени изисквания при анализа и проверката им с цел установяването на истинността, респ. неверността, на изяснените чрез тях факти. Именно по този законосъобразен начин са процедирали съдебните инстанции в разглеждания случай, като са основали преценката си за достоверността на показанията на св. Г. и св. Е. върху наличното помежду им съзвучие, както и с оглед констатацията, че не са изолирани, а стабилно се подкрепят от показанията на свидетелите О. Г., И. И., И. Ц., В. П., Р. Г., заключението на повторната комплексна съдебномедицинска експертиза, залегналите констатации в протокола за оглед на управлявания от св. Г. лек автомобил и фотоалбума към него, заключението на съдебно-оценъчната експертиза на щетите по лекия автомобил, управляван от св. Г., както и от приложените по делото медицински документи. В съвкупността си изброените доказателствени материали установяват общата картина на деянието, неговото авторство, причинените на св. Г. наранявания и повредите на управлявания от него автомобил, както и начина и механизма на получаването им. Върху убедителността на фактическите констатации на съдебните инстанции не се отразяват посоченото в искането за възобновяване обстоятелство, че огледът на лекия автомобил не е бил извършен на самото местопроизшествие, а пред полицейското управление, както и изтъкнатият в допълнението към искането детайл, че в протокола за оглед не било отразено наличието на кръв в купето на автомобила. Както сам е отразил защитникът в молбата си за възобновяване, допуснатите на досъдебното производство непълноти са неотстраними. Те обаче не се отразяват фатално върху изясняването на решаващите за правилното решаване на делото фактически положения. Обстоятелствата на деянието се изясняват с всички допустими доказателствени средства, включително и с гласни такива, които не могат да бъдат обявявани отнапред за непълноценни. Касационната инстанция не отчита за основателни и възраженията на защитника за неизясненост на предшестващото инцидента поведение на пострадалия Г.. В настоящия казус тези факти не се отразяват върху крайния изход на делото. Дори и осъществената от свидетеля маневра изпреварване да не е била правомерна, това обстоятелство няма характер на провокация, а последващите действия на двамата осъдени могат да бъдат окачествени само като неоправдана и недопустима в обществото саморазправа. Затова ВКС прие, че възприетите от ОС – гр. Габрово основни фактически положения, очертаващи съставомерността на извършеното от осъдения Б. Х. деяние по чл. 325, ал. 1 от НК, са изведени в резултат на правилна логическа дейност. Задълженията и на двете съдебни инстанции по установяване на обективната истина са изпълнени отговорно, като картината на деянията е разкрита в обем, необходим и достатъчен за правилното решаване на делото. При изготвянето на атакуваните съдебни актове не са допуснати съществени непълноти. Съдържанието на въззивното решение не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието му оплаквания срещу присъдата на Севлиевския районен съд са били пренебрегнати и не са получили отговор. От залегналите в мотивите съображения е видно, че отделните възражения са обсъдени внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като са посочени основанията, въз основа на които всяко от тях е преценено като неоснователно. С оглед на това касационната инстанция счита, че изложената от окръжния съд аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК и не лишава осъдения от възможността да разбере недвусмислено изразената воля на въззивния състав. При тези констатации относно процесуалната дейност и на двете съдебни инстанции „по фактите”, релевираните в искането за възобновяване претенции за допуснати процесуални нарушения при разкриването на обективната истина обективират единствено субективното несъгласие на осъдения Б. Х. с отхвърлянето на лансираната от него версия, както и с осъждането му, което не е законово основание за ревизия на проверявания въззивен съдебен акт. При проверката на атакуваното въззивно решение ВКС не установи наличието на релевираното от осъдения Х. основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. В пределите на установените и доказани фактически положения, залегнали в мотивната част на въззивното решение, съставът на Габровския ОС е приложил правилно материалния закон. Приетите факти относно нанесения на св. Г. побой и причиняването на повреди на управлявания от него автомобил обуславят законосъобразен и в съгласие със съдебната практика (ППВС № 2/74 г., Р № 485/87 г., ВС, І н.о. и др.) извод за осъществено от осъдения в съучастие с неговия брат престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд на стр. 11 от мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Известната лаконичност на изложението в тази му част не съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като въззивният съд изцяло е възприел изразеното в мотивите на първоинстанционната присъда подробно аргументирано становище, като не е счел за необходимо да го възпроизвежда повторно. Конкретиката на инкриминираната проява недвусмислено я характеризира като непристойна: посегателството върху физическата неприкосновеност на св. Г. и повреждането на автомобила му са били брутално осъществени пред очите на св. Е. на публично по естеството си място – градска улица, в не много късен вечерен час (около 20:30 ч.), без всякакви задръжки от страна на извършителя, че могат да станат достояние на неограничен кръг странични наблюдатели. Такова поведение несъмнено представлява грубо незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към личността и нейните охранявани права, с което се осъществява обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Доказано е и действителното представното съдържание на дееца, обективирано чрез действията му – пряк умисъл за извършване на застрашаващото реда и общественото спокойствие престъпно посегателство. Възможно е съответните общественоопасни последици да бъдат не само крайна цел на извършителя на противоправния акт, но и негов неизбежен междинен или допълнителен резултат, който деецът съзнава, че неминуемо ще настъпи. Изпитаното от осъдения раздразнение от осъщественото от страна на св. Г. изпреварване, не изключват хулиганския мотив на последващите му действия, щом намерението на осъдения Х. да „накаже” свидетеля е било осъществено посредством действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Настоящият състав на ВКС не констатира явна несправедливост на наложеното на осъдения Х. за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК наказание, както и на определеното по отношение на него при условията на чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание пробация, към което е било присъединено наказанието обществено порицание. Наказателната отговорност на осъдения е била индивидуализирана по по-леката алтернатива, предвидена в санкционната част на разпоредбата на чл. 325, ал. 1 от НК, като са били определени само задължителните пробационни мерки съгласно чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК. В тази насока в искането за възобновяване не са отправени изрични възражения, които ВКС да обсъди. В искането, с което е сезиран ВКС, не са посочени и доводи по отношение на гражданскоосъдителните части на първоинстанционната присъда и на решението, с което е потвърдена. По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на ВНОХД № 94/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд в частите относно осъждането на Д. Н. Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за осъждането на Б. Н. Х. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като ПРЕКРАТЯВА образуваното пред настоящата инстанция производство в тези му части. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на ВНОХД № 94/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд в частта относно осъждането на Б. Н. Х. за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.