Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 гр. София, 08.06.2022г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
при секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 2338 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ш. Ш., срещу решение № 11951 от 31.08.2020 г. по в.гр.д. № 4119/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, в частта, с която е потвърдено решение №3430 от 13.05.2019г. по гр.д. №1004/2018г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, четвърти състав, за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 КЗ, за разликата над 15 000 лева до 80 000 лева.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Твърди, че решаващият състав не е анализирал в достатъчна степен събраните доказателства, установяващи характера и интензитета на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Прави оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал част от показанията на свидетелката Шанай Д. – негова сестра, която е била пряк свидетел на всички понесени от него страдания и негативното им отражение в емоционален план. В жалбата се акцентира на несъответствието на определеното обезщетение с принципа за справедливост, в резултат на неотчитане на редица установени по делото обстоятелства, от значение за размера на обезщетението. Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът „Дженерали застраховане” АД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
С определение №60538 от 04.11.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение №11951 от 31.08.2020г. по в.гр.д. №4119/2019г. на Софийски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Софийски апелативен съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че при настъпилото ПТП на 15.09.2017 г. в [населено място], ищецът, в качеството му на пешеходец, е получил следните травматични увреждания: тежко навяхване на лява колянна става с предна нестабилност на същата и скъсване на медиалния менискус, наложили оперативно лечение – пластика на предна кръстна връзка с трансплантант на пателарното сухожилие и частична менисцектомия на медиалния мениск. Съобразно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, ищецът е понесъл интензивни болки и страдания през първите 15-20 дни, като му е била поставена ортеза за 45 дни. При извършения преглед на ищеца вещото лице не е установило увреда на връзков апарат на лява колянна става, нито ограничен обем на движенията в ставата, или последващи патологични промени. Отчетена е възможността при промяна на времето или при физическо натоварване да се проявят болеви симптоми, налагащи прием на противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Въз основа на показанията на свидетелката Шанай Д. – сестра на ищеца, въззивният съд е приел за установени търпените от него силни болки при болничното лечение, невъзможността да се обслужва сам след изписването му от болницата, необходимостта от чужда помощ, и невъзможността ищецът да реализира пътуване за Германия, на следващия ден след произшествието, където е трябвало да започне работа в строителството. Показанията свидетелката не са кредитирани в частта им, относно състоянието на ищеца към момента на разпита й, както и за продължителността на възстановителния период на пострадалия, като вътрешно противоречиви, а и несъответстващи на СМЕ и на медицинската документация.
При тези фактически констатации въззивният съд е формирал извод, че с оглед на характера, тежестта и вида на травмата, интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителен период, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на обществено-икономическото развитие на страната, вкл. и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, справедливото обезщетение възлиза на 15 000 лв., присъждайки още 5 000 лв. над определеното от СГС обезщетение. Въззивният съд е отчел и начина, по който е получена увредата – при пресичане на пешеходна пътека, което е причинило стрес на ищеца. За разликата над 15 000 лв. до 80 000 лв. Исковата претенция е счетена за неоснователна поради неголямата продължителност на възстановителния период, липсата на усложнения по време на лечебния период, липсата на остатъчна патология както по отношение на физическото здраве, така и по отношение на психо-емоционалното състояние на ищеца. Апелативният съд е констатирал липса на заявени с исковата молба твърдения за: причинени на ищеца трайни трудности при извършване на ежедневни опорно-двигателни движения, за изпитван от него страх и несигурност да упражнява строителна професия и чувство на непълноценност и мотивация. Въведените с въззивната жалба твърдения в тази насока са счетени за преклудирани.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на полученото в резултат на произшествието травматично увреждане на коляното, не е взета предвид като увреждане фрактурата на тибията на същия крак, не са съобразени в достатъчна степен и продължителният период, през който той е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния и социалния живот на пострадалия, възрастта му към момента на увреждането.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Уврежданията на пострадалия се установяват от представените по делото писмени доказателства /резултат от проведена магнитно – резонансна томография/, както и от заключението на съдебно – медицинската експертиза – руптури на двата меникса и медиалната пателарна разтеглица, дисторзия на част от медиалната колателарна глезенна връзка, депресионна остеохондрална фрактура на тибията, постравматичен остеит на фибулата, реактивни синовит и бурсит. Тези увреждания са причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 15.09.2017г., по вина на водача С. И. К., към който момент пострадалият е бил на 37 години. В заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, е обсъждано подробно само травматичното увреждане на коляното на пострадалия Г. Ш. Ш., проведеното лечение и степента на възстановяване. С оглед съдържанието на експертизата въззивният съд също е обсъждал само травматичното увреждане на коляното на пострадалия и проведеното лечение, без да вземе предвид данните по делото за наличието и на други увреждания на същия крак. Видно от заключението лечението е било оперативно, като е извършена пластика на предна кръстна връзка с трансплантант на пателарно сухожилие, като понастоящем оздравителният процес е завършен напълно, без да има остатъчна патология. Вещото лице посочва, че в началото на процеса на заздравяване на кръстната връзка ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет, които след това постепенно са намалявали. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ш. Д., сестра на пострадалия, се установява, че поради преживените от него здравословни проблеми той пропуснал възможността да замине на работа в Германия. Свидетелката посочва, че след произшествието нейният брат се възстановявал няколко месеца, бил зависим от помощта на близките си, тъй като не можел да става и да се движи сам. Предвид младата възраст на пострадалия тази принудителна изолация, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Решаващият въззивен съд не е отчел в пълна степен, както характера на полученото травматично увреждане и продължителността на възстановителния период, така и причинените от увреждането негативни психични изживявания. Съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, а именно продължителността на претърпените от касатора болки и страдания, множеството увреждания на крака /едновременно разкъсване на двата мениска, фрактура на тибията и навяхване на част от глезенната връзка/, които безспорно са довели до по – голям по степен дискомфорт, негативният ефект на това увреждане върху цялостния му начин на живот, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е 35 000 лева.
Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът „Дженерали застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати на Г. Ш. Ш. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, която следва да бъде присъдена от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 от КЗ, а именно считано от 27.12.2017г. до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила.
На касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство, доколкото не са представени доказателства за извършването на такива. Не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски за въззивното производство, тъй като няма доказателства за уговарянето и заплащането на посочения в списъка на разноските адвокатски хонорар на адв. Д. в размер на 2630 лева, нито има доказателства за уговарянето на безплатно представителство съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата. Не следва да бъдат присъждани и допълнителни разноски за първоинстанционното производство, доколкото при направени разноски за вещи лица в размер на 400 лева, първоинстанционният съд е присъдил 328,75 лева.
На ответника не следва да бъдат присъждани разноски за касационната инстанция, тъй като не е направено такова искане.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 1600 лева за трите инстанции.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 11951 от 31.08.2020 г. по в.гр.д. № 4119/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, в частта му, с която е потвърдено решение №3430 от 13.05.2019г. по гр.д. №1004/2018г. на Софийски градски съд, I ГО, четвърти състав, за отхвърляне на предявения от Г. Ш. Ш. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, за разликата над присъдения размер от 15 000 лева до размера от 35 000 лева, както и в частта, с която Г. Ш. Ш. е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД разноски за въззивното производство за разликата над 289,29 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ на Г. Ш. Ш. с [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, офис 1, адв. В. Д., допълнително сумата 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 15.09.2017г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1600 лева /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №11951 от 31.08.2020г. по в.гр.д. №4119/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, осми състав, в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |