Р Е Ш Е Н И Е № 377 гр. София, 21 декември 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Красимира Медарова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 1092 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. З. К., чрез защитника, против решение № 9 от 16.06.2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 222/2014 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК; неоснователно е кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други; неправилно е приложил закона в сега действащата редакция на чл. 321, ал. 3 НК; наложил е явно несправедливо наказание за всяко престъпление. Направени са искания за оправдаване на подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 НК или преквалификация на деянието по чл. 321, ал. 6 НК и намаляване на наказанието. Иска се още оправдаване на подсъдимия за част от инкриминираните материали и предмети по обвинението за извършено престъпление по чл. 308, ал. 7 НК, както и намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, което да се замени с наказание пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. В съдебно заседание защитникът (адв. Т.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 2.07.2014 г. по н. о. х. д. № 1010/2013 г. Специализираният наказателен съд е признал подсъдимия М. З. К. за виновен в това, през периода от м.03.2009 г. до 24.06.2009 г. в [населено място] и [населено място] да е участвал в организирана престъпна група, ръководена от С. Т. Г. и П. С. А., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 308, ал. 7 вр. ал. 2 вр. ал. 3 вр. ал. 1 НК и по чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК с участници С. Д. К., Н. Ю. Х., А. П. Г. и неустановени по делото лица, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Подсъдимият М. З. К. е признат за виновен и в това, на 24.06.2009 г. в [населено място] да е държал предмети и материали, за които знаел, че са предназначени и са послужили за съставяне и преправяне на български и чуждестранни документи за самоличност, свидетелства за управление на моторни превозни средства и визови стикери, като деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 308, ал. 7 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия М. З. К. общо наказание по съвкупност в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение условното наказание по н. о. х. д. № 27/2006 г. от две години лишаване от свобода. Определил е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, приложил е разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Подсъдимият К. е бил оправдан частично за участие в организирана престъпна група с подсъдимия И. С. Ц., за конкретен период от време и за укриване на предмета на престъпление по чл. 308, ал. 7 НК, както изцяло по обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимият И. С. Ц. е оправдан по повдигнатите му обвинения. С решение № 9 от 16.06.2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 222/2014 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. І. На първо място подсъдимият оспорва чрез своя защитник участието си в организирана престъпна група, противопоставяйки основния си довод за нарушение на разпоредбата на чл. 177 НПК, която въвежда забрана обвинението и присъдата да се основават само на данните от специалните разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с тайна самоличност. Според него, въззивният съд неправилно е отхвърлил аргументите на защитата, че проверените разговори не се подкрепят от гласни доказателствени средства. На второ място релевира оплакване за неправилна квалификация по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 НК и го поддържа с аргумента, че деянието е започнало преди влизане в сила на ЗИДНК (ДВ, бр. 27 от 2009 г.), с който е въведен квалифициращият признак. В същностната си част тези въпроси са били повдигнати и пред Апелативния специализиран наказателен съд, който е изпълнил процесуалните си задължения да обсъди възраженията, наведени от защитника. От мотивите на решението ясно може да се проследи, че при изграждане на вътрешното си убеждение относно релевантните факти въззивният съд не се е основал единствено на получените резултати от използваните специални разузнавателни средства и не е нарушил забраната по чл. 177 НПК. Извършил е собствен анализ и преценка на всички доказателствени източници, в т. ч. на гласните доказателствени средства. Данните с доказателствено значение, съдържащи се в приложените по делото протоколи, които обективират словесното съдържание на проведени разговори, законосъобразно е обсъдил поотделно и в логическа обвързаност с останалите достоверни писмени, гласни и веществени доказателства по делото. Доводът за нарушение на закона в решението има отговор. Отново преповторен в касационната жалба той следва да бъде отхвърлен като неоснователен със същите съображения, с които го е направил и въззивният съд. След като е констатирал изпълнителното деяние - подсъдимият К. да е участвал в организирана престъпна група, както и обстоятелството, обхванато от умисъла на дееца – групата да е била създадена с користна цел (макар и формулиран по друг начин, квалифициращият признак по чл. 321, ал. 3 пр. 2 НК е белег на организираната престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК до влизане в сила на ЗИДНК, ДВ., бр. 27/2009 г.), Апелативният специализиран наказателен съд правилно е съобразил, че престъплението е продължено и представлява едно цяло, затова и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 НК в случая е приложима редакцията на закона по време на извършването му. Поначало, продълженото престъпление се характеризира с непрекъснато осъществяване на престъпното деяние от дееца и когато деянието продължава след влизането в сила на нов наказателен закон, продълженото престъпление се счита за извършено при действието на новия закон. По същата линия искането за преквалификация на деянието по чл. 321, ал. 6 НК също не може да бъде уважено. В този аспект следва да бъдат споделени пространните и убедителни съображения, които се съдържат във въззивното решение. ІІ. Подсъдимият К. твърди, че по делото не е установено да е държал част от инкриминираните предмети и материали, за които е бил осъден по чл. 308, ал. 7 НК. Съдът се позовавал на показанията на св. Р., но те били опровергани от показанията на св. П. и св. К., които не възприели подсъдимият да е носел нещо друго в ръцете си, освен телефон и очила, и да е изхвърлил на паркинга пред магазина някакви вещи. Доводите не могат да бъдат възприети. Те са насочени да опровергаят оценката за достоверност на показанията на св. Р. и приетото за фактически установено от съда по същество, че след задържането подсъдимият К. се е възползвал от ситуацията и успял да изхвърли около случайно паркирания наблизо автомобил 4 бр. лични карти, 2 бр. свидетелства за правоуправление на превозни средства и задграничен паспорт. Тези фактически положения съдът е приел за установени въз основа на показанията на св. Р., разглеждайки ги в съвкупност с данните от протокола за оглед на местопроизшествието и останалите надлежно приобщени веществени доказателства – заготовки за лични карти, гръцко свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, 2 бр. гръцки шофьорски книжки, 3 бр. заготовки за визи, паспортни снимки и листа с изписани върху тях лични данни, които при претърсването са били открити в чантата на подсъдимия и съответно, с надлежно съставения протокол са били иззети. При оценката на свидетелските показания като достоверен източник на доказателствена информация въззивният съд е изложил и съображенията, че отсъствието на лични възприятия от други свидетели не е от естество да опровергае показанията на св. Р., който последователно и вътрешно непротиворечиво е възпроизвеждал собствените си наблюдения за тази част от фактологията на събитието. Мотивирайки се по този начин съдът надлежно е изпълнил процесуалното си задължение да изложи достатъчно пълни, точни и ясни съображения, които позволяват на Върховния касационен съд да се увери в законосъобразността при формиране на вътрешното убеждение. Жалбоподателят релевира и довод за явна несправедливост на наказанието предвид наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Наказанието на подсъдимия К. от една година и шест месеца лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл. 321 НК е било определено по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства – тежкото социално положение и възрастта на подсъдимия, както и продължителността на процеса. Въззивният съд е констатирал обаче и предходната съдимост като отегчаващо отговорността обстоятелство, относимо към личността на дееца, което не е било съобразено от първоинстанционния съд. Обсъждайки всички значими обстоятелства е достигнал до правилното заключение, че относителна тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства е била в достатъчна степен взета предвид с индивидуализираното наказание в сериозно намален размер под санкционния предел, предвиден в чл. 321, ал. 3, т. 2 НК, а неговото допълнително намаляване би било напълно несъвместимо с целите по чл. 36 НК. Върховният касационен съд споделя тези аргументи и счита, че липсва явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Не се оправдава и оплакването за очевидно несъответствие между наложеното наказание от една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 308, ал. 7 НК и обществената опасност на деянието и дееца, което да налага по необходимост намаляването му по вид или по размер. Наказанието адекватно държи сметка и за смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят. Те нито са многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, а разгледани в съчетание с останалите обстоятелства не позволяват извод, че и най-лекото предвидено наказание в случая се явява несъразмерно тежко. Предвид отсъствието на касационно основание решението на въззивния съд трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 16.06.2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 222/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: