Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 23.02.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 5/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 10023 от 17.06.2021 г. на апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 187/2020 г. В протеста се сочи, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното му убеждение, довели до неправилно приложение на материалния закон. На това основание претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че въззивният съд е изпълнил указанията на предходния състав на Върховния касационен съд, занимал се с делото и счита, че въпреки положените от състава на съда усилия не се установява умисъла на подсъдимата за извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност. Затова пледира решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. Защитникът и подс. П. Д. не се явяват и не изразяват становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 136 от 31.05.2018 г. на Софийски градски съд, постановена по НОХД № 4579/2016 г., подсъдимата П. И. Д. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 НК и е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение. Отхвърлен е предявеният от Министерство на финансите граждански иск за имуществени вреди в размер на 139171,50 лв. Софийският апелативен съд с решение № 1 от 03.01.2019 г. по ВНОХД № 1288/2018 г. потвърдил атакуваната пред него по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура присъда. С решение № 180 от 11.02.2020 г. на Върховния касационен съд решението на апелативен съд – София било отменено. Производството било инициирано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и в резултат на осъществената касационна проверка делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С атакуваното по настоящем решение на апелативен съд – София била потвърдена присъда № 136/31.05.2018 г. по НОХД № 4579/2016 г. на Софийски градски съд. Касационният протест е неоснователен. В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, изготвилият протеста прокурор е развил съображения, че не са съпоставени обясненията на подсъдимата Д. с другите доказателства по делото, че подсъдимата лично е участвала в продажбата на шестте имота и е представила констативен нотариален акт за собственост на имоти в сградата, както и че не били обсъдени подписаните от Д. във връзка със сделките шест декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, от където според него се извеждал умисълът за извършено престъпление по чл. 255 НК. Върховният касационен съд не споделя виждането на прокурора, изготвил протеста срещу решението на второинстанционния съд, за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от Софийския апелативен съд. В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на Върховния касационен съд, контролираният съд е провел съдебно следствие, като е извършил допълнителен разпит на свид. Д. Д., на подс. П. Д., събрал е данни за това, че дружеството „А. б.“ ЕООД с предишно наименование „Д. – Д“ ЕООД, е било титуляр на банкова сметка към ЦКБ АД, клон София-град, която е била открита на 27.01.1999 г. и закрита на 27.01.2009 г. като спесимен от нея притежавал Д. С. Б., както и че от 01.01.2003 г. до закриването ѝ по сметката не е имало движение и не са били извършвани плащания. Въпреки положените неколкократни усилия от страна на апелативния съд, не могла да бъде намерена и допълнително разпитана по делото във връзка със сделките за имотите с продавач „А. б.“ ЕООД, Т. Г. К. – бивша приятелка на свид. Д. Д., която след изповядване на сделките и смъртта на Б. М., е станала едноличен собственик на капитала и управляваща дружествата – купувачи. Неоснователен е упрекът, че обясненията на подс. Д. са били кредитирани от съда безкритично. На задълбочен анализ са били подложени както обясненията на подс. Д., така и показанията на свид. Д.. Тези доказателствени източници категорично не са били игнорирани и подценени от второстепенния съд, а са обсъдени както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал. Установени са противоречия между тях, но въпреки това те не са спомогнали за изграждане на убеденост от проверявания съд за доказаност на обвинението срещу подсъдимата от субективна страна. Това е така доколкото не се установява по делото кой именно е представил пред нотариуса констативния нотариален акт за собственост на част от сградата за изповядване на сделките. Тъкмо при критичния прочит на показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимата, въззвиният съд е отчел, че това може да е както самата тя, така и свид. Д.. Доказателствен дефицит се констатира и при невъзможността да се разпита свид. Т. К. за обстоятелства от значение за обвинението, както и от факта, че движение по сметката на „А. б.“ ЕООД от 01.01.2003 г. до закриването ѝ на 27.01.2009 г. не е имало. Субективната увереност на изготвилия протеста прокурор, че е житейски нелогично подсъдимата да не се е интересувала от „историята“ и състоянието на дружеството си и че се е дезинтересирала от дейността му не може да доведе до търсения от него резултат по делото. Затова, в съответствие със забраната в чл. 303, ал. 1 НПК присъдата да почива на предположения, е отхвърлена тезата на прокурора, че щом подсъдимата се е явила на сделката и е подписала декларациите по чл. 264 ДОПК, тя е съзнавала, че е осъществила състава на вмененото ѝ престъпление. В тази връзка Върховният касационен съд намира, че изводът на съда за недоказаност на обвинението по категоричен начин не е произволен, а е формиран на база дължимата обективна, всестранна и пълна проверка на събраните по делото доказателства. След като не се установиха основания да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на апелативния съд, не може да бъде възприета тезата на обвинителя, изготвил касационния протест, за допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, защото след като не е доказана по безспорен начин субективната страна на деянието, въззивният съд законосъобразно е потвърдил присъдата, с която подсъдимата е оправдана по обвинение за извършено престъпление по чл. 255 НК. По изложените съображения този състав на съда намира, че материалният закон е бил приложен правилно и не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10023 от 17.06.2021 г. на апелативен съд – София, постановено по ВНОХД № 187/2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.