Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.София , 24 април 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Руско Карагогов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 263/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби,депозирани от адв.П.-защитник на подсъдимите А. И. К. и Я. А. К., от подсъдимия С. М. С., чрез защитника му адв.П. ,от адв.П. –повереник на гражданските ищци и частни обвинители Р. Л. Д. и Т. К. Г., лично от гражданския ищец и частен обвинител Т. Г. /озаглавена частична касационна жалба/ срещу нова въззивна присъда №247 от 18.07.2013 г., постановена по внохд №592/2013 г. по описа на Софийски градски съд, НО, Х състав. В жалбата на адв.П., защитник на подсъдимите А. К. и Я. К. се реливира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като се твърди, че осъщественото от подсъдимите К. поведение не съдържа признаците на каквото и да е било престъпление по НК. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и двамата подсъдими да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение. В жалбата на подсъдимия С. С. се сочи касационното основание –нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не бил взел под внимание всички доказателства, събрани по делото и не ги бил обсъдил задълбочено.Във връзка с това се претендира и нарушение на материалния закон .За да се аргументира обективна несъставомерност на деянието, се посочва, че по делото е установено, че пострадалите лица са разполагали с възможност да напускат дворното си място, за времето, за което се твърди от прокуратурата, че са били противозаконно лишени от свобода; че многократно Л. А. е напускал имота си ,използвайки стълба и че в крайна сметка той и съпругата му няколко дни по-късно са го напуснали окончателно. Заявява се и липсата на умисъл у подсъдимите-доколкото чрез изграждане на заграждението ,те са целели единствено преустановяване преминаването на сем. Д. през собствения им имот. Моли се да бъде отменена въззивната присъда. В допълнението към касационната си жалба, подсъдимият С. С. повторно отправя упрек към въззивния съд за това, че не е обсъдил всички гласни и писмени доказателства, че някои от тях неоснователно не е възприел, а други недооценил; че е налице едностранчивост и преднамерена тенденциозност при мотивиране на постановената присъда. Развити са и подробни съображения за необоснованост на въззивната присъда. Моли се тя да бъде отменена и да бъде оставен в сила първоинстанционния съдебен акт. В касационната жалба на адв.П., повереник на частните обвинители и граждански ищци Р. Д. и Л. А. са направени множество препратки и цитати от различни закони-НК, НПК, ЗЗД, ЗНА, ЗУТ, ГПК без особена връзка помежду им, а още по-малко с визираните в чл.348 ал.1 от НПК касационни основания, които единствено подлежат на преценка в настоящето производство. От цялостното съдържание на жалбата, макар и трудно може да се изведе заключение , че всъщност се оспорва извода на въззивния съд, че предявеният граждански иск е погасен по давност. Застъпва се обратната теза, а именно, че давността по гражданския иск не е изтекла, тъй като той е предявен по реда и в срока, определен в НПК- в началото на съдебното следствие. Развити са и съображения за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и да се уважат гражданските искове по справедливост. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци Т. Г. и Р. Д. /озаглавена частична касационна жалба/ се обжалва въззивната присъда в частта относно оправдаването на тримата подсъдими по обвинението по чл.142а ал.4 от НК-за това ,че лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия; в частта ,в която наложеното на подсъдимите за деянието, касаещо пострадалия Л. А. наказание е определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, като те са осъдени на глоба в размер на по 500 лв.; в частта относно определяне на наказанието на тримата подсъдими за деянието с пострадала Т.Г. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК; относно определеното общо наказание по чл.23 от НК и приложението на чл.66 от НК;както и по отношение отхвърлянето на гражданските искове.Релевират се касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 ,2 и 3 от НПК.Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение се аргументира с това ,че съдът не е проверил достоверността на показанията на свидетелите И. С. и П. С.,като неоснователно е отказал да допусне поисканата от повереника експертиза ,която да установил наличието или липсата на видимост от мястото ,от което св.С. и св.С. са заявили , че са наблюдавали действията на Л. А. по прескачане на оградата, както и направеният според тях от външната страна на оградата подстъп от камъни и тухли. Посочва се ,че с отказа на съда да извърши проверка на показанията на св.С. /които са от съществено значение за правилното решаване на делото/ чрез други доказателствени способи е довел до ограничаване правата на частните обвинители.Изложени са и подробни съображения ,мотивиращи оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в обжалваните части, като подсъдимите бъдат осъдени по обвинението им по чл.142а ал.4 от НК за деянието с пострадал Л. А.,наказанията им да бъдат наложени при условията на чл.54 от НК,като бъдат увеличени, да бъде увеличено и общото наказание по чл.23 от НК,да е налице произнасяне по приложимостта/неприложимостта на чл.66 от НК,да бъдат уважени гражданските искове и подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените от частните обвинители разноски. В постъпилото допълнение към касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци отново се оспорва направената от въззивния съд оценка на част от гласните доказателствени източници-показанията на свидетелите И.С.,П.С. и И.С. ,като се застъпва становището, че съдът неоснователно е пренебрегнал тяхната заинтересованост,а оттам и необективност. Отново се отправя упрек ,че съдебния състав не е предприел никакви действия за проверка достоверността на посочените показания, че не е обсъдил представената скица по приложение №2 към тройната СТЕ и по този начин не е взел всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. Преповторени са съображенията ,свързани с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимите и относно гражданската претенция. В хода по същество на делото пред ВКС ,защитникът на подсъдимите А. К. и Я. К.-адв.П. заявява,че въззивната инстанция е пренебрегнала част от установените по делото факти,а други съвсем произволно е възприела.Заявява ,че двамата пострадали сами са се поставили в невъзможност да напуснат парцела си,че изграждането на оградата е имало единствено за цел да охрани имота.Моли да бъде отменена присъдата на въззивния съд. В представените пред касационния съд писмени бележки, адв.П. излага фактическа обстановка ,такава каквато счита ,че е установена по делото,като извършва анализ и на част от доказателствените източници. В резултат на това изгражда заключение, че двамата пострадали сами са се поставили в невъзможност да напускат безпрепятствено парцела си-като не са разрушили част от оградата си и не са построили врата на определеното място, съобразно съществуващите към този момент норми и разпоредби; че са имали възможност да напуснат парцела си чрез преминаването в съседни парцели. На следващо място са изложени съображения и за субективна несъставомерност на деянието. Моли да бъде отменена осъдителната присъда на СГС и постановена оправдателна такава. Защитникът на подсъдимия С. С.-адв.Х. моли да бъде уважена касационната жалба по съображенията, изложени в нея, като подсъдимият С. бъде оправдан по повдигнатите му обвинения. В допълнителните писмени бележки, представени от адв.Х. се посочва, че събраните в хода на въззивното следствие гласни доказателствени средства- показанията на свидетелите И. В. и Е. С. с нищо не са променили възприетата от районния съд фактическа обстановка; че не са били събрани допълнителни доказателства за виновността на подсъдимия С., за да може да се направи извод, че същият е осъществил инкриминираните му престъпления; че въззивният съд е оценил едностранчиво, необективно и тенденциозно събраните по делото доказателства,поради което е направил и неправилни заключения по правото.Оспорва се както обективната страна на инкриминираната престъпна дейност,така и нейната субективна страна.Моли се да бъде отменена въззивната присъда и да бъде оправдан подсъдимия С. С. ,като бъде прието,че извършеното от него не съставлява престъпление. Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители-адв.П. поддържа подадените от тях касационни жалби.Моли жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение. Представените от повереника писмени бележки напрактика преповтарят аргументите, отразени в касационната му жалба. В писмените бележки,озаглавени „заключително писмено изявление”, изготвени от частните обвинители и граждански ищци Т. Г. и Р. Д. са подложени на критика мотивите на СГС в частта им,в която е прието ,че от северната страна на имота на пострадалите ,на границата с улицата, е било възможно напускането му през оградата, нещо повече, че именно оттам Л. А. е излизал, ползвайки дървена бояджийска стълба. Тези фактически положения са били сравнени с други факти ,възприети от решаващия съд, а именно ,че при по-ниска височина на оградата-откъм парцела на св.Б., не е било възможно безпрепятственото й преминаване . На базата на извършеното сравнение е достигнато до заключение за неправдоподобност на извода на съда, за това ,че оградата от северната страна е била преодолявана от Л. А. чрез прескачането й и по този начин той е напускал имота в инкриминирания по делото период . В заключение се подновяват направените до този момент искания, с изключение на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на ВКП намира подадените касационни жалби за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. В последната си дума подсъдимият А. К. моли да бъде отменено решението на СГС и потвърдена присъдата на районния съд; подсъдимият Я. К. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда; подсъдимият С. С. заявява ,че се счита за невинен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 13.07.2012 г., постановена по нохд №8172/2009 г., Софийски районен съд , НО, 106 състав е признал подсъдимите А. И. К., Я. А. К. и С. М. С. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал в извършването на две престъпления- по чл.142а ал.4 във вр.с ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и по чл.142а ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК. С присъдата са били отхвърлени предявените граждански искове за обезщетение за неимуществени вреди от Л. Д. А. и Т. К. Г. срещу подсъдимите А. К. , Я. К. и С. С.. По жалби на гражданските ищци и частни обвинители и техния повереник е било образувано пред Софийски градски съд внохд №592/2013 г., което е приключило с присъда №247 от 18.07.2013 г.,с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимите А. К. ,Я. К. и С. С. са признати за виновни в това, че на 11.12.2002 г., в 9,30 часа, в къща с дворно пространство, намиращо се в [населено място], вилна зона „име”-2 част”, кв., /улица, №/, в съучастие,като съизвършители,противозаконно лишили от свобода Л. А. ,поради което и на основание чл.142а ал.1във вр.с чл.20 ал.2 от НКвъв вр.с чл.2 ал.2 и чл.55 л.1 т.2 „б” от НК са осъдени на глоба в размер на по 500 лв.за всеки един от тях,като са оправдани по обвинението по чл.142а ал.4 от НК,че лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия. С въззивната присъда тримата подсъдими са признати за виновни и в това ,че за времето от 11.12.2002 г.,9,30 часа до 20.12.2002 г.,20 часа,в къща с дворно пространство, намиращо се в [населено място], вилна зона „име”-2 част”, кв., /улица, №/, в съучастие,като съизвършители, противозаконно лишили от свобода Т. Г.,поради което и на основание чл.142а ал.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.2 ал.2 и чл.55 ал.1 т.1 от НК са осъдени на по една година лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три години.На основание чл.23 ал.1 от НК е определено на всеки един от подсъдимите едно общо и най-тежко наказание в размер на по една година лишаване от свобода,като на основание чл.23 ал.3 от НК към него е присъединено и наказанието глоба в размер на по 500 лв..На основание чл.66 ал.1 от НК наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години. Гражданските искове са отхвърлени ,поради погасяването им по давност. На първо място следва да се отбележи, че претенцията за „необоснованост” на въззивната присъда не е сред основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, които подлежат на преценка от касационния съд ,поради което всички изложени доводи за това ,че приетата от СГС фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства по делото, не могат да бъдат разглеждани.Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти. Независимо,че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто е и настоящият случай.В тази връзка следва да се отбележи,че се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр.с ал.3 т.1 от НПК. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства, се набелязват нарушения, за които няма пречка да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото. Така, Софийски градски съд е надценил едни доказателства за сметка на други, а по отношение на някои доказателства е пропуснал да извърши проверка на достоверността им, която освен,че е била наложителна,предвид противоречивостта им с други доказателства, е била и напълно възможна. За правилното решаване на делото, от значение са били няколко обстоятелства, сред които на първо място - дали след поставяне на заграждението с метални платна с височина два метра,които са затворили почти цялата лицева част от оградата на имота на пострадалите, като по този начин са били затворени единствените два изхода от дворното място-входната и гаражната врата, е било възможно безпрепятственото излизане от имота от друго място / предвид височината на оградата от другите страни на имота/ и на второ място-дали за инкриминирания по делото период Л. А. е напускал имота си, чрез прескачане на оградата. Във връзка с първото обстоятелство градският съд е приел сред фактите, описани в мотивите му ,че имотът на Л. А. ,освен ,че граничел с новопридобития имот от Я. К. , С. С. и Г. С., е граничел и с още четири имота- „отляво с имот, собственост на лице с малко име В., в долната си част с имотите собственост на св.Ч. и Б., а от дясно –с имот собственост на подсъдимия А. К.”. В противовес с горното, в рамките на извършения от него анализ на доказателствата, първостепенният съд е приел, че имота на пострадалите е имал граница и с този на свидетелите С.. При това положение, за да се прецени възможността имота на пострадалите да бъде напуснат безпрепятствено от тях ,чрез преминаването им в съседните имоти, с оглед установяване височината и вида на оградата, е следвало да бъдат разпитани всички собственици на съседните парцели ,включително е следвало да бъде установено и разпитано посоченото от СГС лице с малко име В.. Действително на останалите собственици на съседни имоти е бил проведен разпит, но само св.Ч. категорично е уточнил височината на оградата между неговия имот и този на пострадалите . Св.Б., макар и да е описала вида на оградата и приблизителната й височина, е била в значителна степен неконкретна по отношение височината й откъм двора на пострадалите, като за нея тя е заявила само, че е била по-висока, в сравнение с тази ,откъм техния двор. Тук е мястото да се отбележи основателността на твърдението на жалбоподателите- частни обвинители за допуснато противоречие от страна на решаващия съд в изводите му ,касаещи преминаването на пострадалия Л. А. през оградата на лицевата част на имота, с височина около 180 см. и извода му относно обективната невъзможност от преминаване на оградата, граничеща с имота на Б., която обаче е била с по-малка височина- около 130 см. Неправилната оценка на доказателствата е довела до посоченото несъответствие във фактическите изводи на съда, чието правилно установяване е от изключително важно значение. По-нататък свидетелят С. не е разпитван за коментираното обстоятелство ,а св.С. е предоставила информация само за вида на оградата ,но не и за височината й. При това положение,изводът на първостепенния съд,че имотът на пострадалите не е могъл да бъде напуснат безпрепятствено от тях чрез преминаването в съседните имоти, не почива на събраните доказателства, доколкото част от свидетелите не са дали показания за височината на ограждението между техните имоти и този на Л.А. и Т.Г. към инкриминирания период, а някой от съседите-напр.лице на име В. дори не е разпитвано. Във връзка с това, при новото разглеждане на делото въззивната инстанция е необходимо да събере информация за това кои са били собствениците на съседните имоти и да ги разпита в качеството на свидетели относно вида и височината на оградата,съществувала между техните и този на пострадалите имоти към процесния период, и въз основа на предоставената от тях информация да направи аргументирани изводи. На следващо място, за да приеме за установено, че между 12.12.2002 г. и 20.12.2002 г. Л. А. е напускал имота си ,като е прескачал оградата с помощта на стълба, въззивната инстанция е кредитирала обясненията на подсъдимите А. К. и Я. К., които е намерила за подкрепени от показанията на св.И. С., св.П. С. и св.И. С.. Чисто декларативно съдът е посочил,че дава вяра на посочените свидетелски показания, предвид тяхната „последователност” и „еднопосочност”. Въззивната инстанция обаче е пропуснала да съпостави тези показания с информацията , съдържаща се в разпитите на свидетелите А. и Г., с тази , предоставена от свидетелите Д. и Д. /същите заявяват , че са снабдявали пострадалите с храна,свещи и лекарства/, както и данните от разпита на св.П., че е нямало откъде да се излезе от дворното място на А.. Противоречията между посочените по-горе две групи свидетелски показания не са обсъдени от въззивната инстанция, като не са били съобразени и обстоятелствата, че по времето ,през което А. К. е бил директор на театър „име” ,св.С. е работела като „личен състав”, че е налице роднинска връзка между св.С. и св.С., а така също и факта ,че св.С. дълги години е работел в къщата на А. К. и в тази връзка не е съобразено /липсват мотиви в тази насока/ по какъв начин и дали коментираните обстоятелства са се отразили върху обективността на показанията на свидетелите С.. При това положение, проверката на показанията на св.С. е била задължителна, поради което и СГС неоснователно я е отказал/съд.заседание на 18.07.2013 г./. За да се проверят показанията на св.С. и св.С. относно възможността им за наблюдение от мястото, където те са били /св.С. от терасата на старата им къща,а св.С. от собствения им двор/ към мястото,от където твърдят,че пострадалия Л. А. е прескачал оградата ,следва да се събере информация дали посочената от св.С. „стара” къща продължава да съществува, както и дали е настъпила промяна в обстановката, касаеща коментираните факти, след което по преценка на съда следва ,или да се назначи и изслуша техническа експертиза, която да изготви и скица, отразяваща всички постройки в двата парцела и видимостта от парцела на Сивови към мястото на прескачане на оградата на Л. А. и от терасата на старата къща към същото място, или пък да се проведе следствен експеримент за проверка на показанията на тези свидетели. Едва след извършването на тези процесуални действия , въззивната инстанция следва да направи нова оценка на всички събрани по делото доказателства,както по отделно ,така и в тяхната логическа връзка и съвкупност. С оглед на изложените пропуски и противоречия в доказателствената дейност на въззивния съд, се налага сериозно съмнение,че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема,че СГС не е изпълнил задължението си по чл.13 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от Софийски градски съд. В хода на същото следва да се отстранят всички посочени нарушения, след което да се извърши прецизен анализ на доказателствата и доказателствените средства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, с цел разкриване на обективната истина по делото. Грешките в доказателствената дейност на СГС са довели до изграждане на вътрешно убеждение , което обаче не се основава на обективно ,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като наличието на посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила изключва възможността от обсъждане на останалите оплаквания, свързани с неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. чл.354 ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №247 от 18.07.2013 г., постановена по внохд 592/2013 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/