Р Е Ш Е Н И Е № 583 гр.София, 04.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2479/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимите И. А. Д., А. М. А., А. И. Д. и В. И. Д.-чрез защитниците, против решение № 175/01.07.2011 год. по въззивно нохд № 125/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. Поддържа се, че наложените наказания по размер, а с отказа да се приложи чл.66, ал.1 НК по отношение на В. Д., са явно несправедливи като последица от неправилната оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства. Обосновава се искане за изменение и определяне на справедливи по размер наказания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбите са неоснователни, защото наложените наказания на подсъдимите съответстват на изискванията за справедливост и на целите по чл.36 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по жалбите в пределите по чл.347 НПК и намира: Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 125/2011 год. потвърдил присъда № 15/28.02.2011 год. по нохд № 9/2011 год. на Русенския окръжен съд, с която признал подсъдимия И. Д. за виновен в това, че: през периода м.септември – 07.10.2009 год. в гр. Русе, в гр. Мартен и в гр. Горна Оряховица образувал и ръководил организирана престъпна група с участието на Ат.А., Ат.Д., В.Д. и Вл.Н. с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.211 НК и чл.210, ал.1, т.2, т.4 и т.5 НК като групата е създадена с користна цел. На основание чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 4 години и 11 месеца лишаване от свобода; през периода 09.09.-06.10.2009 год. в различни селища при условията на продължавано престъпление, повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с подсъдимите Ат.А., Ат.Д., В.Д. и Вл.З. с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ив.В., Ст.С., Тр.Б. и с това причинил на Пл.П., Ст.С. и Тр.Б. имотна вреда в размер общо на 40 058,83 лева като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. На основание чл.211, пр.1 вр.чл.201, ал.1, т.2 и т.4 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Наложил едно общо наказание – най-тежкото от определените, 4 години и 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при общ режим в затворническо заведение от открит тип. Приложил чл.53, ал.1, б.А НК за лек автомобил, принадлежащ на виновния и послужил за извършване на престъпленията; подсъдимия А. А. за виновен в това, че през периода: м.септември-07.10.2009 год. в различни селища на страната участвал с Ат.Д., В.Д. и Вл.Н. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Ив.Д. с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.211 и чл.210 НК като групата е създадена с користна цел. На основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода; 09.09-06.10.2009 год. в различни селища на страната при условията на продължавано престъпление, повторност в немаловажен случай и предварителен сговор с Ив.З., Ат.Д., В.Д. и Вл.Н. с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ив.В., Ст.С. и Тр.Б. и с това причинил на Пл.П., Ст.С. и Тр.Б. имотна вреда в размер общо на 40 058,83 лева като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. На основание чл.211, пр.1 вр.чл.210, ал.1, т.2 и т.4 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 и чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 НК и наложил едно общо наказание 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип; подсъдимия А. Д. за виновен в това, че през периода: м.септември-07.10.2009 год. в различни селища на страната участвал с Ат.А., В.Д. и Вл.Н. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Ив.Д. с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.211 и чл.210 НК като групата е създадена с користна цел. На основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; 09.09-06.10.2009 год. в различни селища на страната при условията на продължавано престъпление и при условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор с Ив.Д., Ат.А., В.Д. и Вл.Н. с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Ив.В. и Тр.Б. и с това причинил имотна вреда на Пл.П. и Тр.Б. в размер общо на 39 498,83 лева като измамата е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. На основание чл.211, пр.1 вр.чл.210, ал.1, т.2 и т.4 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип и чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му по нохд № 472/2008 год. на Горнооряховския районен съд, за изтърпяването на което определил строг режим и затворническо заведение от закрит тип; подсъдимия В. Д. за виновен в това, че: през периода м.9-07.10.2009 год. в гр. Русе и гр.Г.Оряховица участвал с Ат.А., Ат.Д. и В.Н. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Ив.Д. с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.211 и чл.210 НК като групата е създадена с користна цел. На основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода; на 06.10.2009 год. в гр. Мартен след предварителен сговор с Ив.Д., Ат.А., Ив.Д. с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Тр.Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на 15 300 лева. На основание чл.210, ал.1, т.2 вр.чл.209, ал. вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК го осъдил на 10 месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 НК наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил общ режим и затворническо заведение от открит тип. Приспаднал времето на предварителното задържане. Признал подсъдимата В. Н. за виновна в това, че: през месец септември до 11.09.2009 год., вкл. в различни селища на страната участвала с Ат.А., Ат.Д. и В.Д. в организирана престъпна група, образувана и ръководена от Ив.Д. с цел да вършат съгласувано в страната престъпления-измами, като групата е създадена с користна цел. На основание чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.ал.2, т.2 НК я осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; на 09.09.2009 год. в гр. Р. след предварителен сговор с Ив.Д., Ат.Д. и Ат.А. с цел да набави за себе си и за другите подсъдими имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Ив.В. и с това причинила на Пл.П. имотна вреда в размер на 24 198,83 лева – големи размери. На основание чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.2 НК я осъдил на 8 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23 от НК наложил на подсъдимата едно общо наказание – най-тежкото, от определените – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и за веществените доказателства по делото. Първоинстанционният съд е разгледал делото и постановил присъдата при условията на глава 27 НПК”Съкратено съдебно следствие”. Подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. В мотивите съдът е изложил приетите за установени въз основа на направените самопризнания и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, фактически обстоятелства. Постановил е осъдителна присъда и е определил наказанията съобразно предписанията в чл.373, ал.2 НПК. Въззивният съд по повод жалбите на подсъдимите Ив.Д., Ат.А., Ат.Д. и В.Д. и в изпълнение на процесуалните задължения по чл.314 НПК е постановил решение, което по своето съдържание отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. След анализ и оценка на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали е направил законосъобразен извод, че фактическата обстановка е правилно установена, а по отношение на поведението на подсъдимите материалният закон е приложен правилно. Мотивирал е отказа да приеме възраженията за необоснованост на присъдата за основателни. Подробно е обсъдил възраженията в жалбите на четиримата подсъдими за определяне на наказанията им в несправедлив размер, както и определения като незаконосъобразен отказа за приложение на чл.66, ал.1 НК по отношение на подсъдимия В.Д.. Всички установени по делото обстоятелства, от значение за индивидуализация на наказанията, са отчетени и правилно установени. Оценени са с оглед действителния им смисъл, тежест и значение. За решението си да възприеме определените на подсъдимите по размер наказания за отделните престъпления, както и отказа да приложи чл.66, ал.1 НК по отношение на В.Д. е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Неоснователна е жалбата на подсъдимите А. А. и А. Д., съдържаща искане за намаляване на размера на наказанията по съображения за неправилна оценка на някои от индивидуализиращите обстоятелства. От данните по делото се установява, че инстанциите по същество са направили верен извод за липса на поведение, определено в жалбата като „съдействане на органите на правосъдието”. Самопризнанието пред първоинстанционния съд има само декларативен характер и е направено единствено и само с оглед предоставената от законодателя правна възможност за определяне на наказания при по-благоприятен за тях режим. И двамата подсъдими са направили опит да се укрият и да избегнат наказателната отговорност и с поведението си не са допринесли за установяване на относими обстоятелства. Данните за здравословното състояние на подсъдимия Ат.Д. и на малолетно дете на подсъдимия Ат.А. не дават основание за извод, че следва да се отчетат като смекчаващи обстоятелства с приоритетно значение за намаляване на наказателната им отговорност. Размерът на наказанията и на двамата подсъдими е съобразен с действително установеното им обективирано поведение, с вярната оценка за високата степен на обществена опасност на извършеното, на подбудите. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. По отношение на всеки един са определени наказания, съответстващи на обществената им опасност и тази на извършените престъпления, на динамиката на този вид престъпления, на подбудите, поради което са справедливи. Неоснователно е възражението за неправилен отказ на чл.66, ал.1 НК по отношение на подсъдимия Ат.А.. Това, че са налице част от предпоставките по чл.66, ал.1 НК, не е достатъчно, за да се отложи изпълнението на наказанието. Не само с оглед вида и тежестта на престъплението, но и с оглед личностната характеристика на конкретния подсъдим не може да се направи извод, че целите на наказанието по чл.36 НК могат да бъдат постигнати само с факта на осъждането и без ефективното му изтърпяване. Неотносими към наказателната отговорност са фактите, за които се поддържа в жалбата, че следва да се отчетат като значими за намаляване на отговорността на подсъдимия Ат.Д.-да изпълни молба на сина си или незначителната му роля в извършване на престъпленията. Подсъдимият отговаря на всички критерии за наказателно отговорно лице и решението му да участва или не в дейност, за която съзнава, че е забранена от закона, не може да се определи като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Всички останали данни за конкретното му участие и за поведението му преди и след извършването на престъпленията, както и по време на наказателното производство, са правилно оценени. Жалбата на подсъдимия И. Д. съдържа искане за намаляване на наказанията и общото, определено на основание чл.23 НК по съображения, че е нарушен начина на определянето им. Въззивният съд е конкретизирал обстоятелствата, които имат значение за наказателната отговорност и не е допуснал нарушение на правилата за индивидуализация. За отказа си да определи наложените наказания като явно несправедливи е изложил подробни съображения. Не е пренебрегнал нито едно от установените обстоятелства и с оглед цялостната им обоснована оценка е направил верен извод, че предвид високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и на деянията в определения размер наказанията съответстват на извършеното и на целите по чл.36 НК. Да се приемат за основателни доводите в жалбата за явна несправедливост на наказанията и да се уважи искането за намаляване до минималния предвиден размер в конкретния случай означава да се уважи искане за нарушаване на принципите за хуманност, справедливост и законосъобразност. В жалбата на защитника на подсъдимия В.Д. се поддържа, че е нарушен чл.35, ал.3 НК и чл.36 НК като са определени наказания в размер съответно на 2 години и 4 месеца и на 10 месеца лишаване от свобода и е отказано приложението на чл.66 НК. От съдържанието на въззивното решение следва, че са взети предвид всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства и обосновано, с оглед действителния им смисъл, оценени. Изложени са подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Наказанията за двете престъпления са в съответствие с установеното за конкретно извършеното, за степента на участие, за обществената опасност на деяния и личност, за подбудите. Определянето на наказанията на всеки един от подсъдимите е въз основа на конкретната оценка на относимите обстоятелства и в този смисъл справедливостта не може да се определя чрез съпоставянето им. Поведението на подсъдимия, който е знаел за престъпната дейност на Ив.Д. и който е приел искането му като работа, като начин да печели пари за издръжка на семейството си независимо от противоправния й характер, който прави опит да избяга и да се укрие от наказателна отговорност, демонстриран при полицейската акция за задържането им с подс.Ат.А., не може да го определи като личност с ниска степен на обществена опасност. Не е такава и на извършеното предвид динамиката на този вид престъпления, последиците, въздействието върху личността и обществото. Вярно е, че в съображенията на въззивния съд неправилно е отчетен и факта на самоубийството на едно от измамените лица от деяние, в което не е участвал. С оглед цялостното им съдържание следва, че е налице фактическа грешка, която не е повлияла върху решението да бъде определено възражението за несправедливост като неоснователно. Законосъобразно е решението на въззивния съд да откаже приложението на чл.66, ал.1 НК. При преценката дали да се отложи изпълнението на наказанието след като са налице част от предпоставките за това е да се реши въпроса това ще бъде ли оправдано и достатъчно за действителното поправяне на подсъдимия. Извършеното е с висока степен на обществена опасност, данните за личността на подсъдимия и конкретното му поведение по време на деянието и при провеждане на наказателното производство са такива, че не дават основание за извод, че самото осъждане ще бъде достатъчно за неговото поправяне и че целите на наказанието по чл.36 НК могат да бъдат постигнати и без да бъде изтърпяно ефективно. По изложените съображения за липса на касационни основания от поддържаните в жалбите на подсъдимите решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/01.07.2011 год. по въззивно нохд № 125/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/