Р Е Ш Е Н И Е № 60124 гр. София,30.06.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1201 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. П. П., в качеството на ЕТ „СНИ - Комерс -1 -Х. П.“ срещу решение №523/27.02.2020г. по т.д.№4702/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав. С него е потвърдено решение №16 от 30.07.2019г., постановено по т. д.№20/2018г. на Окръжен съд – Враца, с което съдът е отхвърлил предявения от Х. П. П., в качеството на ЕТ „СНИ - Комерс -1 -Х. П.“ против „Кукли Транс“ ООД, Република А., иск за заплащане на сумата от 19779,75 евро, представляваща стойността на превозваната стока по Договор от 25.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Касационният жалбоподател поддържа, че с исковата молба са представени три копия от товарителницата, а други два екземпляра от същата товарителница / единият от които оригинал/ са представени след изтичането на срока за представяне на доказателства. Твърди, че вместо да констатира недопустимостта на тези доказателства, като приети извън срока за представянето им, въззивният съд е обсъдил представения оригинален екземпляр на CMR товарителницата и е направил решаващия извод, че документът обосновава самостоятелно основание за отхвърлянето на иска. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че липсваща/изгубена е само тази стока, чието местонахождение не е известно на правоимащия. Излага доводи, че направеното тълкуване от състава на въззивния съд на понятието „изгубена/липсваща стока“ по смисъла на чл.20 от Конвенция CMR не държи сметка за задължението на превозвача да удостовери пред товародателя осъществяването на превоза и предаването на товара на получателя. Ответникът по касационната жалба „Кукли транс” ООД, със седалище Република А., Албасан Преняс, счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че за да са налице предпоставките на чл.17, пар.1 от Конвенцията, то превозвачът следва изцяло или частично да е загубил стоката, тоест същата да липсва или да я е повредил от момента на приемането й за превоз до момента на доставянето й, съответно при забава при доставянето й. Изтъква, че по делото не са доказани тези обстоятелства, а с представения оригинал на екземпляр от товарителница се удостоверява, че стоката е получена от купувача „Гора 2004 ШПК“, който е записал рекламационна забележка относно качеството на получения боб, но не относно дефекти, причинени при превоза. Подробни доводи излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. С определение №250/19.04.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос относно приложението на чл.20 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че по силата на Договор за транспорт №950 от 25.10.2017г. между страните се е породило валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Кукли транс” ООД, в качеството на превозвач, се е задължило да превози товара – 894 чувала по 25 кг. или общо 22 420 кг. бял боб, от склада на възложителя в [населено място] до този на контрахента му "Гора 2004“ ШПК в Република А.. Приел е, че самият ищец, в обстоятелствената част на исковата молба, е признал знание, че предметът на договора за покупко – продажба между него и "Гора 2004“ ШПК е доставен на последното, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Позовал се е и на представената с исковата молба жалба от 03.11.2017г . до началника на полицейското управление на Окръг П., за да сподели извода на решаващия състав на Окръжен съд – Враца, че от посочените от въззивника обстоятелства не може да бъде направен извод за загуба, респ. липса на стоката. Посочил е, че макар да няма дадена легална дефиниция кога стоката следва да се счете за изгубена, от разпоредбите на параграфи 2 до 4 на чл. 20 от Конвенция CMR може да бъде извлечено правилото, че стоката, предмет на договора за международен автомобилен превоз на стоки следва да се счита изгубена, респ. липсваща тогава, когато местонахождението й не е известно на страните по договора, респ. на правоимащите. Изтъкнал е, че в конкретния случай представеният от ответника и неоспорен от ищеца екземпляр на международната товарителница носи печата на получателя и купувач "Гора 2004“ ШПК - факт, съставляващ самостоятелно основание за отхвърляне на така заявените претенции. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Съгласно чл.17, пар. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. По силата на установената в чл.20, пар.1 от Конвенция CMR оборима презумпция, за изгубена се счита и стоката, която не е доставена до тридесет дни след изтичане на уговорения срок, или, ако такъв срок не е бил уговорен, в срок от шестдесет дни от деня на приемането й за превоз от превозвача. Посочената разпоредба придава на забавата над посочените в нея срокове значение на доказателство за изгубване на стоката, съответно предоставя на правоимащия възможността да претендира обезщетение за цялостна липса на товара. В приложното поле на тази разпоредба попадат включително и случаите, при които товарът не е фактически унищожен и местонахождението му е известно на превозвача. В тази хипотеза също са приложими основанията за освобождаване на превозвача от отговорност, предвидени в чл.17, пар. 2 и пар.4 от Конвенция CMR, като доказателствената тежест е за превозвача, който се позовава на тях. Относно отговорността на превозвача за липса на товара в хипотезата на чл.20, пар. 1 от Конвенция CMR е формирана практика на ВКС с решение №28/27.06.2017г. по т.д. №3416/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. С него е прието, че квалификацията „изгубен” товар, по смисъла на чл.20, пар.1 не предпоставя самостоятелно основание за отговорност за обезщетение и по последиците си „ изгубен „ е приравним на „липсващ” товар, по смисъла на чл.17, пар.1. Следователно, позовавайки се на чл.20 пар.1 от Конвенцията, товародателят и правоимащ за обезщетението за вреди от превоза, не предявява иск извън основанието по чл.17 пар.1 от Конвенцията, а само предполага едно от предвидените в същата разпоредба основания - наложило се от бездействието на превозвача, по удостоверяване причината за недоставянето на товара - с което не се размества изначално възложената с чл.18 пар.1 от Конвенцията тежест за превозвача – в тази хипотеза да обори презумпцията за липса или ако товарът е унищожен, погинал или повреден - да установи действително настъпилите вреди и причинна връзка в настъпването им със събитие, квалифицируемо като „непреодолима сила„ или друго основание за освобождаване от отговорност, по смисъла на чл.17 пар.2 от Конвенцията. Тъй като товарът може никога да не пристигне, а превозвачът да не предприеме каквито и да било действия по доказване изпълнението на превоза или причините за недоставянето, чл.20 пар.1 от Конвенцията логично снабдява правоимащия с възможност сам да инициира производство по установяване причината за неизпълнението на превоза, презумирайки основанието липса, която няма как да доказва, освен с неполучаването на товара, което пък е отрицателен факт. Нелогично би било, обаче, установяването на основание, различно от липса, да предпоставя неоснователност на иска, ако предаване на товара – пълно или частично и в надлежното му състояние не е извършено и превозвачът не може да се позове на освобождаване от отговорност, по смисъла на чл.17 пар.2 от Конвенцията. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя даденото разрешение. По съществото на касационната жалба: От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор за транспорт №950 от 25.10.2017г., по силата на което „Кукли транс” ООД, в качеството на превозвач, се е задължило да превози товара – 894 чувала по 25 кг. или общо 22 420 кг. бял боб, от склада на възложителя в [населено място] до този на контрахента му "Гора 2004“ ШПК в Република А.. Безспорно е между страните, че стоката е била превозена до местоназначението – П., А.. При анализа на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил необоснован извод, че е доказано извършването на доставка на стоката по смисъла на чл.17 от Конвенцията. Видно от представения в оригинал екземпляр 2 от съставената за превоза товарителница, получателят е извършил оглед на стоката, като е отказал да освободи / приеме същата/ по съображенията, изложени писмено в графа 19 от товарителницата. Действително товарителницата носи подпис на представляващия търговеца – получател "Гора 2004“ ШПК и печат на същия, но подписът не е положен в графа 24 „подпис на получател“, а в графа 19, в която по правило се отразяват специалните споразумения между превозвача и товародателя. Съответно положеният подпис от представляващия "Гора 2004“ ШПК удостоверява не получаването на стоката, а авторството на забележките в графа 19, които съставляват неговите основания да откаже да приеме стоката: „22,350 кг. фасул не отговаря на условията на договора…… Стоката не е съгласно необходимия стандарт. Не е направено освобождаване от дружеството „Гора 2004“.“ Въпреки, че не съставлява част от задължителното съдържание на товарителницата, извършеното от получателя удостоверяване на резултата от прегледа на товара съставлява частен документ и се ползва от доказателствена сила относно авторството на изявлението. Липсата на подпис в графа 24 от товарителницата и извършеното отбелязване от страна на получателя, че отказва да приеме стоката, не съставлява пречка за превозвача да ангажира други доказателства в подкрепа на твърдението си, че стоката е разтоварена в посоченото място на доставяне П. по нареждане на получателя или изпращача. Съгласно чл.9, пар.1 от Конвенция CMR, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Същата не е форма за действителност и няма конститутивно действие по отношение превозното правоотношение, но с нея се създава една оборима презумпция, че действителните правоотношения са тези, уредени в товарителницата. Данните, вписани в товарителницата се считат за достоверни до доказване на противното, като страната, която твърди,че същите са неверни или непълни следва да докаже това обстоятелство с всички допустими доказателствени средства. В случая, обаче, освен екземпляра от товарителницата с попълнената в графа 19 забележка, превозвачът – ответник по иска не е ангажирал други доказателства, че стоката е била приета от купувача. Останалите екземпляри от товарителницата, някои от които не са представени в превод, дори и да носят печат на българската и албанската митница, удостоверяват, че стоката е преминал през границата, но не обективират доказателство за приемане на стоката от получателя. Фактическото разтоварване на стоката в склада на получателя, дори и да се приеме за установено по делото, не може да се приравни на предаване, предвид изрично отразения в товарителницата отказ на получателя да приеме стоката. Изводът, че превозът не се счита за приключен с достигането на стоката в местополучаването, а едва с приемането й от получателя, следва и от разпоредбата на чл.15, пар. 1 от Конвенция CMR, която регламентира дължимото поведение на превозвача в хипотезата на отказ на получателя да приеме стоката. Същата предвижда, че когато, след пристигане на стоката в местополучаването, се появят пречки за предаване, превозвачът иска нареждания от изпращача. Съгласно предл.2 на цитираната разпоредба, ако получателят откаже стоката, изпращачът има право да се разпорежда с последната, без да е необходимо да представи първия екземпляр от товарителницата. В настоящата хипотеза въпреки въведените от превозвача – ответник по касация, твърдения, че стоката е била проверена на митницата Кяфа Сан в присъствието на товародателя Х. П., в качеството на ЕТ „СНИ - Комерс -1 -Х. П.“, който пристигнал лично заради възникнал спор с получателя и по нареждане на двете страни стоката била разтоварена в П., А., за тези обстоятелства по делото не са ангажирани доказателства. Поради това се явява основателно оплакването в касационната жалба за извършено от въззивния съд неправилно тълкуване на понятието „изгубена/липсваща стока“ по смисъла на чл.20 от Конвенция CMR и за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъобразяване на установеното задължение на превозвача да предаде товара на получателя срещу подпис, което удостоверява изпълнението на задълженията му по договора за превоз. При изричен писмен отказ на получателя да приеме /освободи/ стоката и при неизпълнение на задълженията на превозвача по чл.15, пар.1 от Конвенция CMR да поиска нареждания от изпращача, то в случая следва да се приеме, че доставяне на товара в шестдесетдневния срок по чл.20 от Конвенция CMR не е доказано. Същевременно стоката не се намира вече у превозвача, същият е в невъзможност да я предаде на товародателя или на трето лице по негово нареждане. Липсват данни, че превозвачът - ответник по иска се е възползвал от правото по чл.16, пар.2 от Конвенция CMR да приключи превоза, като разтовари стоката за сметка на правоимащия, като поеме пазенето на същата. Превозвачът не е ангажирал и доказателства за наличие на предпоставките на чл.17, пар.2 от Конвенция CMR за освобождаването му от отговорност, доказателствената тежест за което съгласно чл.18, пар.1 е негова. С оглед на това настоящият състав приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на превозвач за цялостна липса на стоката, съответно за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение по чл.17 от Конвенция CMR. Като е приел противното и е счел за основателни доводите на ответника за изпълнение на задълженията му по договора за превоз и надлежно предаване на стоката на получателя, въззивният съд е постановил неправилно решение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.293, ал.2 от ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи предявеният от касатора иск по чл.17, пар.1 от Конвенцията. Съгласно приложимата разпоредба на чл.23, пар.1 от Конвенция CMR, размерът на дължимото обезщетение за пълна липса на стоката по превозния договор следва да бъде определен съобразно стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз. Тази стойност подлежи на определяне по текущата цена на пазара на стоките – пар.2 на чл.23 Конвенция CMR, която съответства на отразената цена с ДДС в приложената към товарителницата фактура за продажба на стоките на правоимащия, издадена на мястото и към момента на приемане на стоката за превоз по смисъла на конвенцията от изпращача, а именно 19 779,75 евро, ведно с 5% годишна лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното й изплащане, на основание чл. 27 от Конвенция СМR. При този изход на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора ЕТ „СНИ – Комерс -1- Х. П.“, направените по делото разноски за всички инстанции в общ размер на 12 150 лев Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №523/27.02.2020г. по т.д.№4702/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено решение №16 от 30.07.2019г., постановено по т. д.№20/2018г. на Окръжен съд – Враца, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Кукли Транс“ ООД, Република А., Е. Преняс, частна сграда на културния дом, ет.1 да заплати на Х. П. П. [ЕГН], действащ като ЕТ „СНИ – Комерс -1- Х. П.“,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], на основание чл.17, пар.1 от Конвенция CMR, обезщетение за липсващ товар по договор за транспорт от 25.10.2017г. и международна товарителница от 27.10.2017г., в размер на 19 779, 75 евро /деветнадесет хиляди седемстотин седемдесет и девет евро и седемдесет и пет евроцента/, ведно с 5% годишна лихва върху главницата от предявяването на иска – 08.03.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.27 от Конвенция СМR, както и направените в производството разноски за всички инстанции в общ размер на 12 150 лева /дванадесет хиляди сто и петдесет лева/. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.