Р Е Ш Е Н И Е № 417 София, 22 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на двадесети септември, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1324 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената В. Д. Д. депозирано чрез защитника й, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на решение № 588 от 29. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 875 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд, с което е била изменена присъда от 27. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 19201 / 2011 год., по описа на Софийския районен съд. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради и което се претендира за неговата отмяна и упражняване правомощията на ВКС по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдената Д. за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда от 27. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 19201 / 2011 год., по описа на Софийския районен съд, осъдената Д. била призната за виновна в това, че през инкриминирания период в [населено място], предоставяла систематически помещения на различни лица за полови и блудствени действия, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на повече от две лица, поради което и на основание чл. 155, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца /изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години/ и „глоба” в размер на 2000 лева. Постановената присъда била обжалвана от осъдената с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и явна несправедливост на наложените й наказания, като към втората инстанция били направени алтернативни искания – оправдаване по повдигнатото обвинение, намаляване размера на определената санкция или връщане на делото за ново разглеждане. С атакуваното по реда на възобновяването въззивно решение № 588 от 29. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 875 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд горепосочената присъда била изменена, като деянието било преквалифицирано в такова по чл. 155, ал. 2 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „б” във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, на осъдената било наложено наказание „пробация” за срок от шест месеца, с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два бъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. ВКС намира наведените от осъденото лице и защитата й доводи за неоснователни, поради липса на релевираното в искането касационно основание, по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Въз основа на извършените преценка и анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Софийския градски съд законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин, извод базиран както на показанията на свид. А. Д., М. М., Г., Л., А. и др., така и на обясненията на самото осъдено лице. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от въззивния съд, при съобразяване с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възражението на осъдената, свързано с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъде споделяно, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от въззивната инстанция. Софийският градски съд аргументирано е отговорил на доводите на защитата на осъдената Д., като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдената престъпление е било правилно квалифицирано, като материалният закон е приложен в неговата адекватна редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането за отмяна на съдебните актове и оправдаването на Д., тъй като по делото хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, не е налице. Престъпната деятелност на осъдената е недвусмислено установена по делото. Няма спор за това, че тя по същество е лицето, което през инкриминирания период е предоставило процесните помещения на свидетелките А. Д., М. Г. и М. М. с цел извършване от тяхна страна на сексуални услуги на различни лица срещу заплащане, без обаче, да е извличала от същите, материална облага. Правилно, първоинстанционния акт е бил прецизиран като липсват допуснати от въззивния съд нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, които да са довели до неправилно приложение на закона. Поради и това, релевираното оплакване за нарушение на материалния закон, не може да бъде споделено. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. Д. Д. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на въззивно решение № 588 от 29. 04. 2013 год., постановено по ВНОХД № 875 / 2013 год. по описа на Софийският градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.