5
Р Е Ш Е Н И Е
№27
[населено място], 28.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 565 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Делото е образувано по молба на Р. Б. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1497 от 25.11.2009г., поправено с решение № 514 от 23.04.2010г. по гр.д. №324/2009г. на Варненски окръжен съд.
Като основание за отмяна молителката сочи новооткрити писмени доказателства свързани с установяване на спорното по делото обстоятелството кога е построена в груб строеж сградата, в която се намира процесния магазин. Моментът на завършването на строежа в груб вид е от значение за действителността на извършената от наследодателя на молителката разпоредителна сделка през 1994г. С документите молителката се снабдила от трето лице на 03.10.2011г.
На второ място тя поддържа основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие с влязло в сила решение от 14.01.2005г. по гр.д. № 1730/2002г. на Варненски окръжен съд, в което по същия спорен въпрос е прието, че сградата е била построена в груб строеж към 13.12.1994г., а в решението, чиято отмяна се иска, е прието, че строежът е завършен след месец декември 1994г., няколко години по-късно.
Насрещните страни Д. Б. Х. и В. Б. Х. са изразили становище за неоснователност на молбата.
Ответникът Б. Р. А. е починал и на негово място е конституирана наследницата му Р. Б. А., малолетна, която е настанена от службата „Социално подпомагане” при баба си Р. А.. Дирекцията „Социално подпомагане”, призована на основание чл. 137, ал.4 СК като орган осигуряващ защита правата на детето, не е взела становище.
Ответникът ЕТ „А. 1 - Х. Д., Г. Д.”, призован при условията на чл. 50, ал.2 ГПК не взема становище.
С определение № 272 от 12.07.2012г. по настоящето дело Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима.
По основателността на молбата съдът намира следното:
С решението, чиято отмяна се иска, Варненски окръжен съд е оставил в сила решение на Варненски районен съд за отхвърляне иска на Р. Б. А. срещу В. и Д. Х. по чл. 108 ЗС за предаване владението върху недвижим имот - магазин с площ * кв.м. в партера на сградата на [улица]в [населено място], изградена в парцел * кв.* по плана на * подрайон.
Производството е по искова молба на молителката против Г. Х. С. в качеството й на ЕТ „А.-1 Х. Д., Г. Д.”, В. и Д. Х., Г. Р. А. и Б. Р. А. за установяване, че сделката по нотариален акт № 49 от 13.12.1994г. за прехвърляне правото на строеж на апартамент № *-мансарден, находящ се в сградата на [улица] [населено място], е нищожна като привидна и поради липса на предмет, както и по иск по чл. 108 ЗС против В. и Д. Х. за предаване владението върху магазин в партерния етаж на същата сграда. С решение от 14.01.2005г. по гр.д. № 1730/2002г. на Варненски окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и вместо това е уважен иска по чл. 26 ЗЗД относно апартамент № * и относно магазина; уважен е и иска по чл. 108 ЗС относно магазина. В мотивите по иска по чл. 26 ЗЗД е прието, че към 13.12.1994г. сградата е била завършена в груб строеж. Това решение е атакувано пред ВКС от Д. и В. Х. и с решение от 11.07.2007г. по гр.д. № 1259/2006г. на ІV-а отд. е оставено в сила по иска по чл. 108 ЗС. Досежно разгледания иск по чл. 26 ЗЗД против Д. и В. Х. относно магазина решението е обезсилено по съображения, че такъв иск не е бил предявен - претенцията за нищожност е само за договора относно апартамент № *, но не и за магазина. С Решение № 392 от 05.02.2009г. по гр.д. № 304/2008г. на ВКС, V-чл. състав е отменено на основание чл. 231, ал.1, б.”а” ГПК решението на ВКС по гр.д. № 1259/2006г. и решението на Варненски окръжен съд от 14.01.2005г. по гр.д. № 1730/2002г. в частта, с която е уважен ревандикационния иск. Отмяната е постановена по молба на Д. и В. Х. въз основа на ново писмено доказателство - декларация на Р. А. от 17.02.2004г. по § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ, в която се сочи, че незаконното строителство е извършено през 1997г., т.е. три години след 13.12.1994г.
Сега атакуваното въззивно решение е постановено в производството, развило след отмяната по чл. 231, ал.1,б.”а” ГПК. При постановяване на решението съдът е съобразил всички събрани доказателства относно спорния правен въпрос дали при сключване на сделката на 13.12.1994г., с която наследодателят на ищцата прехвърля в полза на ЕТ”А.-1 Х. Д., Г. Д.” правото на строеж върху апартамент № 8 и върху процесния магазин, сградата е била изградена в груб строеж и оттам валидно ли е прехвърлянето на право на строеж на вече съществуваща сграда. За установяване момента на изграждане на сградата са изслушани технически експертизи - единична и тройна, събрани са писмени доказателства, депозирани са свидетелски показания. Въз основа на анализ на тези доказателства и отчитайки декларацията на Р. Б. А. по §184 ЗИД на ЗУТ, подадена на 17.02.2004г., съдържаща признание, че строителството е извършено през 1997г., съдът е достигнал до извод, че сградата е завършена в груб строеж след декември 1994г. и съответно, че договорът за прехвърляне на право на строеж не е нищожен поради липса на предмет, респ. че ответниците като последващи приобретатели държат имота на правно основание.
По основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая молителката представя многобройни писмени доказателства. Част от тях обаче са били представени при разглеждането на спора; друга част не са приобщени към доказателствения материал, но е можело да бъдат представени при добросъвестно водене на процеса; трета част са създадени след приключване на последните устни състезания /на 26.10.2009г./, т.е. са нововъзникнали. Не на последно място всички доказателства не са от съществено значение за спора доколкото не установяват момента на завършване на сградата в груб строеж. За прецизност доказателствата ще бъдат обсъдени поотделно както следва: 1/П. на гл.архитект от 23.11.2005г. съставлява документ, който е подписан от молителката и е можело да бъде представен своевременно по делото; относно датата на завършване на строежа в него се цитира декларацията на Р. А. от 22.03.2005г.; 2/Констативен акт № 100 от 24.11.2005г. е доказателство, което е представено по делото - л.97 от гр.д. № 324/2009г. на Варненски окръжен съд; 3/ Констативен акт за установяване годността на строежа /акт. обр.15/ е от 15.07.2011г. и съдържа констатация, че сградата е построена в периода 1994-1996г.; 4/ Декларацията на Р. Б. А. по § 184, ал.8 ПЗР ЗУТ от 22.03.2005г. е представена по делото /л.28/. В нея се твърди, че строителството е започнало 1994г. и е завършило в края на 1995г. Следва да се отбележи, че идентична декларация с дата 17.02.2004г., но с различно съдържание - посочено завършване на строежа 1997г., е вече представена по делото и е послужила като основание за отмяна на влязлото в сила решение по спора по реда на чл. 231 ГПК/отм./; 5/ удостоверение от 14.09.2011г. за въвеждане сградата в експлоатация, писмо на [община] от 24.10.2011г. за допълването му и технически паспорт на строежа са документи съставени след приключване висящността на спора, които не съдържат конкретни данни за момента на изграждане на сградата; 6/ представените девет фактури за извършени строителни дейности по сградата - направа на ел. захранване, ВиК услуги, стъкларски услуги, закупени материали и др. доказват направени разходи, но не са в състояние да установяват кога е завършен грубия строеж на сградата. Касае се до документи, с които молителката се е снабдила на 03.10.2011г. видно от приложения приемателно-предавателен протокол. Фактурите са от архива на [фирма] - фирмата, която е извършвала строежа, но видно от приетата от първоинстанционния съд тройна експертиза строителната документация на фирмата, вкл. и наличните фактури са били обект на проверка от вещите лица. Следователно документите не са нови и са взети предвид при формиране изводите на експертизата, а и представянето им по делото е било възможно.
Поради изложеното следва да се приеме, че липсва визираното от молителката основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК.
По основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Поддържа се наличие на противоречие с друго влязло в сила, а именно решението от 14.01.2005г. по гр.д. № 1730/2002г. на Варненски окръжен съд. Както бе изяснено по-горе това е решение по настоящия правен спор; то е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е прогласена нищожност на договора, сключен с нотариален акт № * от 13.12.1994г. досежно апартамент № *. Ответници по този иск са ЕТ „А.-1, Г. Д., Х. Д.”, Г. Р. А. и Б. Р. А.. В. и Д. Х. не са ответници по този иск - постановеният спрямо тях диспозитив за установяване нищожност на сделката е обезсилен с решението на ВКС по гр.д. № 1259/2006г. Отделно от това, Х. са последващи приобретатели на магазина, но не и на апартамента, така че спрямо тях липсва интерес от предявяване на иск за нищожност на сделката за апартамента. Вярно е, че в мотивите на това решение е прието, че към 13.12.1994г. сградата е завършена в груб строеж. То обаче не е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание както изисква чл. 303, ал.1,т.4 ГПК. Поради това не е налице противоречие между решението по иска по чл. 26 ЗЗД относно апартамент № 8 и решението по чл. 108 ЗС относно магазина в партерния етаж на същата сграда, постановено след производство по отмяна по чл. 231 ГПК/отм./.
Въз основа на горното не се установява наличие на сочените основания по чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход ответниците по молбата имат право на сторените разноски за настоящето производство в размер на 1000 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Б. А. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК на влязло в сила решение № 1497 от 25.11.2009г., поправено с решение № 514 от 23.04.2010г. постановени по гр.д. №324/2009г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Б. А. от [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. Х. и В. Б. Х., двамата от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. А. П., сумата 1000 /хиляда/ лв. разноски за настоящето производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|