1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159/15.03.2022 г. Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3818 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260671/18.05.2021 г. по гр.д. № 63/2021 г., с което Пловдивски окръжен съд, изменяйки решение № 261357/19.11.2020 г. по гр.д. № 6504/2020 г. на Пловдивски районен съд, е осъдил „Туристстрой – Царацово“ ЕООД да заплати на Е. И. И. на основание чл. 200 КТ сумата 6 306.84 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от трудова злополука от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва от тази дата, като искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 30 722.00 лв., а за обезщетение на имуществените за сумата 1 169.68 лв. – изцяло.
Решението се обжалва от ищеца Е. И. И. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ в хипотеза, в която механизмът на настъпилата трудова злополука изключва извод за съпричиняване, а този извод на съда по иска по чл. 200 КТ почива само на предположения. Касаторът счита, че въпросът обуславя решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а въззивният съд го е решил в противоречие с конкретни, посочени от него решения на ВКС по чл. 290 ГПК (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е необосновано и чл. 201, ал. 2 КТ е нарушен (касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК). Претендира разноски.
Решението се обжалва и от ответника „Туристстрой-Царацово“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол също за проверка за правилност по материалноправни въпроси, първият от които е свързан с установяване на основанието на иска по чл. 200 КТ, когато на работникът е определена трайно намалена работоспособност над 50 %, но процентът на трудовата злополука е под 50, а вторият – с прилагането на обществения критерий за справедливост. Този касатор също счита въпросите за обуславящи (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК обосновава с доводи, че първият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият с довода, че размера на обезщетението за неимуществени вреди от 50 000 лв. въззивният съд е определил в противоречие с две решения и две определения на ВКС. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението противоречи на чл. 200 КТ откъм установеното основание на иска, което в конкретната хипотеза липсва, а определеното обезщетение е несправедливо (касационни основания по чл. 281, т. 1 ГПК). Претендира разноски.
Настоящият състав намира касационните жалби с допустим предмет (решението е въззивно по трудово дело за обезщетение в размер над 50 000 лв.); при надлежна процесуална легитимация (касаторите обжалват решението производно на обжалваемия си интерес); при спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а касационният контрол не следва да се допуска и при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съображения:
Въззивният съд е приел за осъществени фактите, които са породили отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Първо, установил е механизмът на настъпилото внезапно увреждане на здравето на ищеца, станало приз време на извършваната работа на длъжността „оператор – преса за метал“. На 23.08.2019 г. около 8.05 ч. по време на работната смяна в производствената база на ответника в [населено място] ищецът е включил пресата от ключа на захранването и е натиснал бутона за пускане на двигателя, подготвил е подлежащия на обработване метален детайл, намазвайки го със смазка, поставил го е в инструмента и е натиснал с две ръце бутона за задействане на работния орган на машината. След вдигане на инструмента в горно положение е бръкнал с двете си ръце, за да извади обработвания детайл. В този момент работният орган на пресата е произвел внезапен удар и е притиснал двете ръце на ищеца. В следствие на инцидента са ампутирани вторите пръсти на дланите на ниво проксимални фаланги (до основата), конквасация (размачкване) на третите пръсти с множество кожни дефекти, конквасация на дисталната фланга на първия пръст на дясната ръка до ниво на нокътната плочка и смазване на палеца. Второ, с експертно решение № 5933/201.11.2019 г. ищецът е освидетелстван със 71 % трайно намалена работоспособност, 45 % от които по причина на трудовата злополука от 23.08.2019 г. Трето, имуществени вреди по причина на трудовата злополука в размера на този предявен иск за сумата 1 169.68 лв. Четвърто, понесени и неимуществени вреди. За да определи обезщетението в размер на сумата 50 000 лв., приемайки че е справедлив в смисъла по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е посочил онези факти и обстоятелства, които са в причинноследствена връзка с трудовата злополука и от значение за приложения обществен критерий за справедливост: 1) механизъм на трудовата злополука; 2) понесените болки и страдания при стреса от настъпването й, ампутацията, дефектите, загрозяването и невъзможността от сгъване на счупения палец; 3) изпитваните значителни до нетърпими болки и страдания непосредствено след инцидента, затихвали постепенно в хода на оздравителния процес; 4) втора операция през месец октомври – ноември 2019 г., при която са отстранени неврони на чоканите на ампутираните пръсти; 5) трайното затрудняване движенията на двата горни крайника, включително на хватателната способност на дясната ръка, което е невъзстановимо; 6) понесените болки и страдания поради затрудненията до невъзможност ищецът да се обслужва сам, да се къпе и да се облича (след операцията двете ръце са гипсирани почти до лактите) и необходимостта от чужда помощ; 7) тенденцията за продължителен период от време да изпитва неприятни усещания и епизодични болки в ампутационните чукани и в третия пръст на лявата ръка при физически усилия и при промяна на времето.
За да отхвърли възражението, че отговорността на ответника по чл. 200 КТ не е възниквала, защото в следствие на трудовата злополука трайно намалената работоспособност на ищеца е 45 %, а определените с експертното решение 71 % имат за причина други негови заболявания, въззивният съд е съзрял аргумент от по-силното основание. Приел е, че след като законодателят предвижда работодателят да отговаря за вреди от трудова злополука, причинили временна неработоспособност, аргументът от по-силното основание го задължава да приеме, че работодателят отговаря по чл. 200 КТ и когато трайно намалената работоспособност 50 и над 50 на сто, определена от компетентните органи, има за причина и други заболявания, а не само трудовата злополука. Позовал се е на решение № 64/18.02.2011 г. по гр.д. № 374/2010 г., решение № 323/27.04.2010 г. по гр.д. № 483/2009 г. и решение № 230/10.05.2010 г. по гр.д. № 2487/2008 г., все на ВКС, III-то ГО.
За да приеме, че по възражението на ответника и на основание чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателят следва да се намали, определяйки 50% процента съпричиняване поради допусната от работника груба небрежност, въззивният съд се е мотивирал с това, че работодателят е въвел инструкции за работа, провеждал е периодичен инструктаж на всеки три месеца и на всяка машина е разлепил инструкциите, които забраняват на работника „оператор – преса на метал“ да бърка с ръце в опасната зона на машината при работещ двигател. Изисквал е това да става при спрян двигател и чрез метални пинцети. Ищецът е получила пинцетите (аргумент от удостовереното от ищеца в личния му картон). Съобразил е, че ищецът е бил длъжен, но не е доказал изменените обстоятелства – твърденията, че пинцетите са били амортизирани и обективно негодни за ползване, като годни е нямало в целия цех. Добавил е, че предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ са установени от това, че при проведен инструктаж, забраняващ работа с машината при работещ двигател, и предоставени предпазни средства от работодателя трудовата злополука е настъпила, защото ищецът не е положил онази грижа, която следва да се очаква и от най-небрежния. Заключил е, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е възникнала в размер на сумата 584.84 лв. – за имуществените вреди и 25 000 лв. – за неимуществените. Съобразявайки, че ищецът е получил застрахователно обезщетение за сумата 19 278 лв. по сключен от работодателя договор, покриващ риска „трудова злополука“, въззивният съд е заключил, че искът за имуществените вреди е погасен изцяло, а за неимуществените – до размер на сумата 6 306.84 лв., до който го е уважил при съответно изменение на първоинстанционното решение.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси настоящият състав следва да разгледа в поредност, наложена от материалноправното им естество.
Въпросът, свързан с основанието на иска по чл. 200 КТ (първият повдигнат от ответника) обуславя решението. Налице е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Мотивите, при които въззивният съд е приел, че отговорността на работодателя възниква и когато трайно намалената работоспособност поради трудовата злополука е под 50 %, а определените с експертното решение 50 или над 50 % имат за причина и други заболявания на работника/служителя, са в пълно съответствие с цитираните решения на ВКС. Настоящият състав ги споделя, а не съзира необходимост да променя установената с тях казуална практика на Върховния касационен съд, така както го изисква нормативното тълкуване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, извършено с т. 3 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Следователно по първия въпрос, повдигнат от касатора-ответник, е изключена всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
Обуславящ е въпросът, свързан с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД (вторият повдигнат от ответника). Според установената практика на ВКС, точно той се прилага при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 КТ. За да е налице обаче твърдяното противоречие с други решения на ВКС по определените с тях обезщетения за неимуществени вреди, в смисъла на сочената от този касатор допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо разрешените случаи от ВКС да са сходни с решения от въззивния съд – по вид и характер на трудовата злополука, по засегнати неимуществени блага на работника/служителя, а и според конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на трудовите злополуки. В случая такова сходство липсва, дори само поради това, че решенията на ВКС, на които този касатор се позовава, са от две от 2008 г. и едно от 2014 г. Общоизвестно е, че обществено-икономическите условия са се променили през този дълъг период, а поне това изключва сходството на разрешените с решения от въззивния съд случай. Допълнително, предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е установима само чрез решения на ВКС, но не и чрез определения по чл. 288 ГПК. Двете определения на ВКС по чл. 288 ГПК, на които този касатор се позовава, са негодни да я обосновават. Следователно по втория повдигнат от него въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въпросите, свързани с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ (повдигнатите от ищеца) не обуславят решението. Мотивите на въззивния съд в установяване на предпоставките, при които законът допуска да се намали отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, са в пълно съответствие с установената практика на Върховния касационен съд в изясняване на понятието „груба небрежност“ в смисъла по чл. 201, ал. 2 КТ. Мотивите по уваженото възражение, така както са развити, не дават основание настоящият състав да приеме, че въззивният съд ги е базирал само на предположения. Те са основани на това, което въззивният съд е приел за доказано (проведен инструктаж и предоставени от работодателя предпазни средства) и на приложени неблагоприятни за ищеца последици на доказателствената тежест. Дали изводите на въззивния съд в първата част действително кореспондират със събраните доказателства, в настоящото производство не може да се провери. В него Върховният касационен съд е длъжен да установи или изключи сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК в дейността си по селектиране на касационната жалба, но не разглежда заявени касационни основания по чл. 281 ГПК (т. 1 от цитираното тълкувателно решение). Начинът, по който въззивният съд е разпределил доказателствената тежест, възлагайки на ищеца успешното провеждане на доказване за изменени обстоятелства, след като релевантните са установени в съставен от ищеца удостоверителен документ (личен картон), съставен в свидетелство на неблагоприятни с оглед крайния изход на делото факти, съответства на практиката на ВКС. Следователно по въпросите, повдигнати от ищеца, са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което се позовава касаторът-ответник.Обстоятелствата, при които въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди в размера от 50 000 лв. по иска по чл. 200 КТ, са онези, които казуалната и нормативната практика приемат за релевантните за приложения критерий за справедливост, а прочитът на обжалваното решение в тази негова част изключва извода да е „очевидно неправилно“ в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При този изход на делото в тежест на страните остават разноските пред настоящата инстанция, така както са ги направили.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260671/18.05.2021 г. по гр.д. № 63/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |