3 Р Е Ш Е Н И Е № 3 София, 08 март 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1155 по описа за 2017 година. Производството по глава двадесет и трета от НПК е образувано по жалба на подсъдимия Р. И. В., подадена чрез неговия защитник – адв.С. Д., против решение № 260 от 02.10.2017 г., постановено по внохд № 303/17 г. на Великотърновския апелативен съд. Претендира се наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата. От частните обвинители и граждански ищци се явява лично само К. А., който счита жалбата за неоснователна. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение съобрази следното: С присъда по нохд № 33/15 г. Ловешкият окръжен съд осъдил подс.В. за деяние, извършено на 18.09.2012 г., на основание чл.123, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода условно за срок от четири години, както и на основание чл.45 от ЗЗД да заплати обезщетения за неимуществени вреди на Т. В., К. А. и Г. А. – по 30 000 лева, на всеки един от тях, ведно със законната лихва от 18.09.2012 г. до окончателното им изплащане. С решение по внохд № 381/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВТАС отменил присъдата и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато от него съществено нарушение на процесуални правила при изготвяне на обвинителния акт. С присъда по нохд № 276/16 г. ЛОС осъдил подсъдимия за същото деяние, на основание чл.123, ал.1 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода условно за срок от три години и да заплати на гражданските ищци по 30 000 лева обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва начиная от 18.09.2012 г. до окончателното им изплащане. С обжалваното решение ВТАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Вече се посочи, че жалбоподателят е релевирал касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с искане за връщане на делото за ново разглеждане. В подкрепа на ангажираното основание в жалбата и пред ВКС са наведени данни свързани с дейността на съда по оценка на доказателствата, като обобщено се поддържа, че подсъдимият не е бил на инкриминираното място в качеството си на технически ръководител и не е изпълнявал такава длъжност при изпълнение на строително-монтажните работи. Претендира се, че показанията на редица свидетели – С., П. и Б., не са обсъдени от съда. Отделно, че последният е игнорирал административно наказателните преписки, надлежно приобщени към материалите по делото. За изясняване на фактите, от значение за правилното решаване на делото са събрани множество доказателства от различни по вид източници на такива. Не се твърди, а и не се установява обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК да са останали неизяснени. ВКС намери, че липсват основания за критично отношение към дейността на съда по оценка на доказателствата. Възражението, свързано със служебното качество на подсъдимия, е поставяно последователно пред всички съдебни състави, в това число и пред ВТАС, чието решение се проверява понастоящем. В изпълнение на задължението по чл.339, ал.2 от НПК въззивният съд е посочил основанията, поради които е отхвърлил това възражение на подсъдимия,като неоснователно (л.10 и сл. от мотивите на въззивното решение). Не намира опора в данните по делото, решаващият съд да е игнорирал показанията на свидетелите, на които е поставен акцент в касационната жалба. Те обаче са ценени и във връзка с други елементи на доказателствената съвкупност, произтичащи най-вече от писмени доказателствени средства. За последните липсват причини за невъзприемането им, а тъкмо те добре изясняват оспореното и сега качество на подсъдимия по време и място на инцидента. Що се отнася до административно наказателните преписки, трябва да се каже, че при пределите на обвинението, очертани с обвинителния акт, те нямат онова значение, което им се придава от защитата на подсъдимия. Друг би бил въпросът, ако същите преписки очертават наличието на условията на чл.24, ал.1, т.8а от НПК, каквото не е налице, доколкото наказателните постановления, с които тези преписки са приключили, засягат лица, различни от подсъдимия. Неоснователността на направените възражения предпоставя извод за отсъствието на поддържаното касационно основание и липсата на причини за връщане на делото за ново разглеждане. В рамките на фактите, приети за установени от ВТАС законът правилно е приложен. Разкриващите се в тези факти признаци от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав обуславят ангажиране наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК. В детайли са изяснени и очертани нарушенията допуснати от подсъдимия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Наложеното наказание, по вид и размер не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и поради това е справедливо. При липсата на условията на института на смекчената наказателна отговорност наказанието правилно е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Като е установил, че за поправянето на подс.В. не е наложително той ефективно да изтърпи определеното наказание лишаване от свобода, при наличието и на формалните изисквания, съдът е имал основание да приложи института на условното осъждане. Оспореното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската му част. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260 от 02.10.2017 г., постановено по внохд № 303/17 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.