Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * юрисконсултско възнаграждение

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
Гр.С., 02.02.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари през двехиляди и петнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3895 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.79/24.03.2014г. по т.д.№.17/14г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение №.161/7.11.13г. по т.д.№.407/13г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната му част - с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу М. З. П. иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ГПК за признаване за установено, че М. П. дължи на [фирма] сумата над 372лв. до 63430,94лв. /32860,12лв. главница и 30570,82лв. лихви/ във връзка с издадена заповед за изпълнение №.3040/21.12.12г. по ч.г.д. №.5016/12г. на В. и на ответницата са пресъдени 995лв. разноски. Моли се за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна М. З. П. не взема становище по жалбата.

С определение №1033/9.10.2014г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос: Пречка ли е законен наследник, който е приел наследството по опис, реализирано във връзка със защитата на чл.61 ЗН спрямо недееспособни, да приеме, по изричен или мълчалив начин, останалото извън описа наследство след настъпване на възраст за пълнолетие?”.
С обжалваното решение е прието, че наследодателят на ответницата – неин баща, е сключил договор за кредит за текущо потребление с [фирма], сумата по който не е била върната, а ответницата - непълнолетна към момента на откриване на наследството му, го е приела по опис на основание чл.61 ал.2 ЗН. Посочено е, че това приемане е пречка по-нататък във времето, след навършване на пълнолетие, наследникът да приеме наследството направо - изрично или мълчаливо. Направен е извод, че предвид горното извършеното от ответницата след навършване на пълнолетие разпореждане с наследствен недвижим имот, невключен в описа, е нищожно, и тя следва да отговаря ограничено – само до размера на полученото наследство – т.е. до сумата 372лв. - за която искът е основателен, а за разликата над нея той трябва да се отхвърли.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Приемането на наследството по опис има защитна функция – да се отдели наследственото имущество, за да се ограничи само до неговия размер отговорността на наследниците за задължения на наследодателя – арг. от чл.60 ал.2 ЗН. Н. са защитени от закона - който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис /чл.61 ал.2 ЗН/. Тъй като докато са недееспособни те приемат единствено по опис, това действие може да се извърши и след изтичане на тримесечния срок по чл.61 ал.1 ЗН. По отношение на тях този срок следва да се счита преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността, и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля. След отпадане на недееспособността, приемането може да се извърши както по реда на чл.49 ал.1 и ал.2 ЗН /изрично или мълчаливо/, така и по реда на чл.51 ал.1 ЗН. В този смисъл е налице и задължителна практика на ВКС /реш. №.187/20.04.2011г. по г.д.№.1780/2011г. на ВКС, І ГО, ГК; т.5 от ТР 3/2013 от 19.12.2013г./, която настоящият състав споделя. С оглед на изложеното отговорът на правния въпрос е, че приемането на наследство по опис по реда на чл.61 ал.2 ГПК от непълнолетен наследник не е пречка след навършване на пълнолетие същият да приеме останалото извън описа наследство по реда на чл.49 ал.1 и ал.2 ЗН /изрично или мълчаливо/ или по реда на чл.51 ал.1 ЗН.

По основателността на касационната жалба:
По делото няма спор относно фактите – че наследодателят на ответницата и неин баща е получил от ищеца кредит, който не е погасил; че към момента на откриване на наследството му /20.12.08г./ ответницата е била непълнолетна /15г./ и предвид чл.61 ал.2 ЗН е приела наследството по опис /възлизащо на 372лв./ със съгласието на майка си; че след навършване на пълнолетие /на 27.10.2011г./ се е разпоредила /на 1.11.2011г./ с идеална част от притежаван от баща й наследствен имот /получен от него през 1997г. по наследяване от баща му/, невключен в описа, а впоследствие /на 12.02.13г./ е направила отказ от наследството му; че другият наследник по закон на баща й - неговата съпруга и нейна майка, се е отказала от наследството му на 17.03.2009г.; че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение неиздължената сума по кредита е общо 63430,94лв. - 32860,12лв. главница и 30570,82лв. договорна лихва.
При тези обстоятелства и с оглед дадения отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че след отпадане на недееспособността с навършване на пълнолетие на ответницата – от който момент тя е могла да изразява напълно самостоятелно волята си, за нея е възникнала възможността да приеме изцяло наследството на баща си. Тя го е направила конклудентно – като се е разпоредила с невключен в описа негов имот. Извършеният след приемане на наследството отказ от същото е недействителен /отказ е възможен само ако наследството не е прието/ и ирелевантен за изхода на спора. При това положение отговорността на ответницата не е ограничена само до размера на полученото наследство съобразно чл.60 ал.1 ЗН, а е за всички права и задъжения на наследодателя й. С оглед на това задължението на последния за връщане на получения кредит ведно с последиците от неизпълнението е преминало върху нея като негов единствен наследник по закон. Предявеният иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ГПК за сумата над 372лв. до 32860,12лв. главница и 30570,82 договорна лихва за периода 11.01.09-19.12.12г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.12.12г. до окончателното изплащане, е основателен и следва да се уважи. Като е приел противното - вследствие на неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То трябва да бъде отменено на основание чл.281 т.3 ГПК, а спорът – решен съобразно посоченото по-горе.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, на [фирма] се дължат направените по делото и претендирани разноски и юрисконсултско възнаграждение за съответните инстанции, в това число и за заповедното производство /т.12 ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/ – 2871,66лв. разноски /след приспадане на вече пресъдените от ОС Велико Търново/ и 6884,47лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.79/24.03.2014г. по т.д.№.17/14г. на АС Велико Търново и потвърденото с него решение №.161/7.11.13г. по т.д.№.407/13г. на Окръжен съд Велико Търново в обжалваната му част - с която е отхвърлен предявения от [фирма] срещу М. З. П. иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ГПК за признаване за установено, че М. З. П. дължи на [фирма] сумата над 372лв. до общо 63430,94лв. във връзка с издадена заповед за изпълнение №.3040/21.12.12г. по ч.г.д.№.5016/12г. на В. и [фирма] е осъдена да плати на М. З. П. 995лв. разноски, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 вр. с чл.422 вр. с чл.124 ГПК, че М. З. П. дължи на [фирма] сумата над 372лв. /триста седемдесет и два лева/ до 32860,12лв. /тридесет и две хиляди осемстотин и шестдесет лева и дванадесет стотинки/ главница, 30570,82 /тридесет хиляди петстотин и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/ договорна лихва за периода 11.01.09-19.12.12г. във връзка с издадена заповед за изпълнение №.3040/21.12.12г. по ч.г.д.№.5016/12г. на В., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.12.12г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М. З. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].6, вх.В, ет.5, ап.13, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].19 2871,66лв. /две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски и 6884,47лв. /шест хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване

П.: ЧЛЕНОВЕ: