Ключови фрази
Ревандикационен иск * установителен иск * установяване право на собственост * реална част * правомощия на въззивната инстанция * индивидуализация на недвижим имот * идентичност на имоти * реституция


Р Е Ш Е Н И Е

№ 672/10 г.

С., 07.03.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и десета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1584/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 394 от 12.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 160/ 2006 г. на СГС, ІV- г. гр.отд., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси относно правомощията на въззивната инстанция, решени в противоречие с ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса за индивидуализацията на един недвижим имот, когато собствеността му е предмет на спор между страните.
С решението на въззивния съд е отхвърлен иска на Ж. И. Ф., А. К., А. Л., В. Л. и М. К. против Д. С. и В., Ю. и А. Васеви за собствеността на две реални части от урегулирани поземлени имоти, а именно 815 кв.м. от УПИ VІ- 567 и 1030 кв.м. от УПИ ХV- 567 в кв.23 по плана на[населено място], м. “Беловоденски път”.
Решението е обжалвано от ищците с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че поради недоказана идентичност на имота ищците не са негови собственици.
Ответниците оспорват жалбата като неоснователна.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са наследници на И. В., като са поддържали, че наследодателят им е притежавал имот, който е бил незаконно одържавен и продаден на трети лица, поради което претендираните незастроени части подлежат на реституция по ЗВСОНИ. За да удостоверят правата на наследодателя си са представили нот.акт № 80/ 1918 г., според който И. В. е закупил нива- орница в землището на [населено място], местността “Гъсти рид”, цялата от 5, 5 дка според крепостния акт на продавача, а според удостоверение от Боянско общинско управление № 5779/ 8.04.1918 г. площта на нивата е 8568 кв.м., при съседи братя Дудеви, път, братя А. и П. И. и стари съседи братя А., братя Дудеви и К. С.. Представена е и частна окомерна скица на нивата на н- ци на И. В., изготвена на 22.09.1940 г., според която имотът е в местността “Р.” и е с площ 14403 кв.м. Не е било спорно по делото, че първото кадастрално заснемане на имота е от 1950 г. В актовете за одържавяване и завземане от 1949 г. имотът е описан като ливада от 14403 кв. м. в[населено място], местността “Р. рид”, при съседи- д-р К., Д. М., Ж. К., братя М. и М. Дудови и път.
Видно от заповеди № РД- 57-413/24.03.1994 г. и заповед № 57- 675/ 3.ХІ.1998 г. на Кмета на С. по- голямата част от имотите на В. са възстановени, без 1068 кв. м. реализиран път и процесните парцели- ХV- 567 с площ 2100 кв. м. и парцел VІ- 567 с площ 2100 кв.м., представляващи част от бившия имот пл.№ 567, за който е признато, че е принадлежал на И. В..
Между страните са водени други дела, по които не е имало спор по въпроса, че придобитият от наследодателя на ищците имот е идентичен с имот пл.№ 567 по кадастралната карта от 1950 г. Същото е прието и по иск, предявен от друга група наследници на И. В. за 1/6 ид. ч. от процесните парцели- р.№ 169 от 17.07.2008 г. по гр.д.№ 646/ 2007 г. на СГС ІІ-а състав и р.№ 479 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 518/ 2009 г. на ВКС, І г.о. / с последното решение искът е отхвърлен, но по други съображения, а не поради липсата на идентичност на имота с този на наследодателя/.
По делото са изготвени няколко технически експертизи с цел установяване местоположението на имота на наследодателя и дали процесните имоти са част от него. За да стигне до извода за липсата на идентичност въззивният съд се е позовал на разминаване в данните за площта и наименованието на местността, в която се намира имота, липсата на графичен материал за имота, придобит през 1918 г.,/ което прави несъпоставими ръчната скица от 1940 г. и следващото заснемане на имота/, на заключението на експертизата от 22.06. 2007 г. и на особеното мнение на в.л. инж.П. от 8.12.2008 г. Не е възприел заключението на експертизата от 27.05.2004 г. /л.105/, според което изводът за идентичност е направен на базата на сравняване на съседите на имота.

С оглед на изложеното по поставения материалноправен въпрос следва да се посочи по реда на чл.290 ГПК, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. Относно наименованието на местността са допустими и свидетелски показания, тъй като то няма официален характер, а и самите й граници не са точно определени и затова е възможно да са настъпили промени през годините, или ако местностите са съседни е възможно да преливат една в друга или да са наричани с едно общо наименование. Относно това, че не площта, а границите са индивидуализиращ белег, е и постоянната съдебна практика, изразена и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за съдилищата- напр. решение № 253 от 18.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1114/2009 г., II г. о., ГК.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че като е отказал да признае идентичност на процесния имот с този, който е принадлежал на наследодателя на ищците само поради разлика в показаната площ и наименование на местността в отделните документи и като не е дал вяра на заключението на техническата експертиза, проследила границите на имота по неговите съседи, въззивният съд е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Решението на въззивния съд е постановено и в противоречие с т.19 от ТР № 1 от 4.0.2001 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГК на ВКС, където са дадени указания, че въззивната инстанция трябва да направи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора- т.е. по всички въпроси, засягащи съществото на спора, а не само по някои от тях, които въззивният съд намери за определящи крайния изход на делото. В настоящия случай въззивният съд е разгледал само въпроса за идентичността на имота и не е обсъдил доводите на ищците, с които обосновават твърдението си, че имотът подлежи на възстановяване. Допуснатото нарушение не позволява и касационната инстанция да се произнесе по тези въпроси и да провери правилността на решението като краен съдебен акт, поради което се налага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, на основание чл.283, ал.2 и 3 ГПК.

Водим от горните съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решението от 12.03.2009 г. по гр.д.№ 160/2006 г. на С. градски съд, ІV- г гр. отд. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: