3 РЕШЕНИЕ № 321 гр. София, 02 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 1227 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК. Същото е образувано по постъпило искане от адвокат С. Ф. М., упълномощен от осъдения Х. А. С., за възобновяване на НЧД № 55/ 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали. В искането се твърди, че производството по делото е проведено в отсъствие на осъдения, като по този начин не му е дадена възможност да се защити, като са били допуснати и нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС, защитникът поддържа искането за възобновяване и моли същото да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането без уважение. Осъденият Х. А. С. поддържа искането за възобновяване. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като обсъди доводите посочени в искането за възобновяване и всички материали, събрани по делото, намери следното: С определение № 390, постановено на 17.05.2011 год. по НЧД № 55 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали, на основание чл. чл. 43а, ал.1, т.2 от НПК е заменено наложеното на осъдения Х. А. С., с присъда № 65/08.07.2010 год. по НОХД № 631/2010 год. по описа на Районен съд – Кърджали наказание „пробация“ – с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и шест месеца, и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни години, с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 344 / триста четиридесет и четири / дни, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, на основание чл. 61, т.2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС. Определението не е било обжалвано пред въззивна инстанция. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал.3, изр. 2 от НПК – шест месеца от датата, на която осъденият е узнал за влезлия в сила съдебен акт. Тъй като по делото няма други данни, следва да се приеме, че осъденият е узнал за постановеното по НЧД № 55/2011 год. по описа на ОС – Кърджали на 01.09.2017 год., когато е бил задържан и отведен в затвора в гр. Пазарджик за изтърпяване на замененото наказание лишаване от свобода. Предмет на делото, чието възобновяване се иска, е акт от кръга на посочените в чл. 419, ал.1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Производството по НЧД № 55 /2011 год. е било образувано по предложение на председателя на Пробационния съвет към Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Кърджали и разгледано по реда на чл. 452 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 452, ал.2 от НПК, участието на осъдения в това производство е задължително, освен в случаите на чл. 269, ал.3 от НПК. За съдебното заседание, в което е разгледано предложението за замяната на наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, осъденият Х. А. С. е бил призован на известния по делото на адрес, на който е и постоянната му регистрация. Същият не е намерен, като призовката е върната с отбелязване, че по сведения на майка му, той не живее на адреса от повече от две години. В изпълнение на задълженията си, първоинстанционният съд е направил справки до НСлС и до ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието и е установил, че осъденият не пребивава в затворите и арестите в страната. На основание чл. 94, ал.1, т. 8 от НПК, съдът е назначил служебен защитник, който да представлява осъдения в съдебното производство и се е произнесъл по направеното предложение за замяна на наказанието. Възобновяване по чл. 423, ал.1 от НПК се допуска по искане на задочно осъдено лице. Задочно производство е налице, когато делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, при наличието на някоя от предпоставките на чл. 269, ал.3 от НПК. При описаните факти, настоящият съдебен състав прие, че първостепенният съд е приложил правилно процесуалния закон, като е счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал.3 от НПК – осъденият не е намерен на известния по делото адрес, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Процесуалният закон е приложен правилно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с провеждането на задочното производство, поради което не е налице основание за възобновяване на делото. Не се сочат конкретни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, а и настоящият състав не констатира такива, които да налага възобновяване на делото на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Предвид изложените съображения, ВКС, НК, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. А. С. за възобновяване на НЧД № 55/2011 год. по описа на ОС – гр. Кърджали. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.